Отговорност по чл. 177 от ЗДДС

Въпроси-отговори

ЗДДС. Относно префактуриране на самолетни билети

ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни е регистрирана по ЗДДС и често купуваме самолетни билети през интернет сайтове с кредитна карта. През месец май са закупени билети Истанбул-Рига-Истанбул от Турските авиолинии за една от дъщерните фирми, също регистрирана по ЗДДС, която не разполага с кредитна карта. Затова трябва да ги префактурирам. От Турските авиолинии имам резервация и електронни билети, не разполагам с протокол или фактура. Въпросите ми са:

- Трябва ли да съставям протокол по чл. 117 от ЗДДС с основание за неначисляване чл. 86 ал. 3 от ЗДДС?

- Фактурата, с която префактурирам самолетните билети към дъщерната фирма, ще има ли ДДС и с каква ставка?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно префактуриране на разходи за банкови такси и пощенски услуги

ЗДДС. Въпрос. Съгласно договор между фирма възложител и фирма посредник с разходите за банкови такси и пощенски и куриерски услуги, които се извършват от възложителя във връзка с обслужване на контрагенти доведени от посредника, следва да се намали възнаграждението на последния. Имам следните въпроси:

- Следва ли да се прави префактуриране в случая или посредникът следва просто да намали възнаграждението, което фактурира с тези разходи (на база на документи, предоставени от възложителя)?

- Ако префактуриране не е задължително, то допустимо ли е?

- Ако следва да се префактурират разходите, следва ли да се начислява ДДС по префактурирани банкови такси от възложителя (отчетени по негова банкова сметка) към посредника? Считам, че на префактурирани пощенски и куриерски услуги ще са с начислен ДДС.

- И като последен въпрос - какво основание следва да се посочи за неначисляване на ДДС във фактурата с префактурираните банкови такси и универсални пощенски услуги?

И фирмата възложител и фирмата посредник са регистрирани по ЗДДС. Крайните контрагенти са физически лица, нерегистрирани по ЗДДС, ако е от значение.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно прилагане на реда на глава 19а от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Закупен е суров белен слънчоглед от доставчик - българска фирма, регистрирана по ЗДДС. Доставчикът издава фактура без ДДС на основание чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и съответно получателят на стоките се самооблага с протокол по чл.117. Слънчогледът се изнася за страна от ЕС, като сделката е отразена като ВОД.

- Правилно ли сме отразили сделката със страната от ЕС?

- Ако продаваме слънчогледа на българско дружество как следва да отразим сделката, трябва ли и ние да приложим чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на дистанционни продажби чрез интернет магазин

ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни разполага със специална регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, с която извършва консултантска дейност на дружества от ЕС. Същевременно дружеството осъществява и друга дейност – шивашки услуги. За тази си дейност се планира продажба на облекло по собствени модели чрез интернет магазин. Интернет платформата, която ще се използва, не е собственост на дружеството. Клиентите се очаква да бъдат предимно физически лица, както от ЕС, така и от трети страни, а плащането на стоките ще се извърша по банков път. Доставката на стоките ще се извършва чрез куриерска фирма. В тази връзка възникват следните въпроси:

- Какви са задълженията на дружеството относно регистрацията по ЗДДС в България и съответно има ли задължение за регистрация в други държави-членки?

- Какво ще се случи със съществуващата специална регистрация по чл. 97а от ЗДДС?

- Как следва да се извършва отчитането на продажбите към клиентите?

- В случай че дружеството не разполага с личните данни на клиентите как трябва да отчете продадените стоки?

- Къде е мястото на изпълнение на доставките и кога е датата на данъчното събитие?

- Има ли значение за отчитането на продажбите къде е установен получателят, дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице?

- Ще настъпят ли промени, ако получателите са регистрирани по ЗДДС юридически лица от ЕС?

- За получените насрещни услуги и материали дружеството има ли право да приспада данъчен кредит?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Продажба на гориво на земеделски производител, който заплаща част от стойността на горивото с ваучер

ЗДДС. Въпрос. Във връзка с прилагане на схемата за държавна помощ „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери за гориво“, имам следния въпрос:

Дружество е посредник при търговия с газьол. Продава гориво на земеделски производител, който плаща част от стойността на горивото с ваучер, а остатъкът по банков път. Следва ли на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС да издадем касов бон за стойността на ваучера?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Третиране на непарична вноска

ЗДДС. Въпрос. Имам следния казус: Дружество "А" купува земя 2005 г. и инвестира в строителство на хотелски комплекс. Строителството се проточва във времето и през 2010 г. обектът се замразява поради финансови причини. През 2012 г. идва инвеститор, чиято компания „Б" сключва договор за оперативен лизинг, в който е записано: Дружество „Б“ ще наеме от дружество „А“ за 15 години хотелския комплекс след въвеждане в експлоатация. Освен това дружество „Б“ сключва договор за строителство и достроява комплекса на дружество „А“. На 01.05.2014 г. е издадено разрешение за ползване на хотела. В 5-дневен срок са издадени 2 насрещни фактури: Дружество „Б“ фактурира СМР за 5 млн. лв.; дружество „А“ фактурира авансово плащане по договор за оперативен лизинг – 5 млн. лв. На 01. 06.2014 г. дружество „А“ решава да направи апорт на хотелския комплекс и учредява ново дружество „В“, като в апорта е записано, че договора за наем остава в сила за договорените 15 години. Дружество „А“ продава на на дружество „Б“ част от дяловете си (общо са 20 млн. лв.) на стойност 5 млн. лв. В дружество „А“ се дебитира с-ка"Клиенти по аванси" и се кредитира с-ка „Инвестиции", в дружество „Б“ се дебитира с-ка "Инвестиции", а се кредитира с-ка "Доставчици по аванси". Дружество „В“ започва да изпълнява договора за наем и следва да издава месечно фактура за наем на дружество „Б“.

Трябва ли да се издаде кредитно известие за получения аванс, при положение, че сделката за наем на имота не се променя? Ще има ли ДДС последствия от гореописаната сделка или бъдещи недоразумения с приходната администрация?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на стоков заем

ЗДДС. Въпрос. Фирма заемодател предоставя заем на друга фирма под формата на стоки (примерно стомана, захар, пшеница и др.), като заемателят следва да върне заема като върне стоки със същото качество и количество на падежа плюс лихва. Договорът има и опция, даваща право на заемателя, вместо стоките да плати пазарната им цена на падежа.

1. Какво ще е третирането по ЗДДС в случай на упражняване на опцията, като се има предвид, че заемодателят е придобил стоките чрез ВОП, т.е. не е плащал ДДС и не е ползвал данъчен кредит и:

- Заемодателят и заемателят са регистрирани по ЗДДС лица и заемателят продава стоките или произведена с тях продукция с облагаеми доставки;

- Заемодателят и заемателят са регистрирани по ЗДДС лица и заемателят използва стоките или произведена с тях продукция за освободени доставки или облагаеми с нулева ставка;

- Заемодателят е регистриран по ЗДДС, но заемателят не е, и съответно реализира стоките без да начислява ДДС.

Считам, че самият стоков заем не може да се определи като облагаема доставка.

2. Как ще се третира случаят по ЗДДС, ако е уговорена лихва по следния начин:

- Пазарна лихва в процент на база на пазарната цена на стоките към момента на сключване на заема;

- Стокова лихва т.е. заемателят следва да върне по-голямо количество стоки с пазарна цена която да доведе до пазарната лихва в процент и заемателят наистина плаща тази стокова лихва в стоки, независимо дали е упражнил опцията да плати главницата в паричната и равностойност или не;

- Стокова лихва, но заемателят упражнява опцията да плати както главницата така и лихвата в паричната и равностойност.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Изготвяне на опис на налични активи при регистрация по ЗДДС на фирма, занимаваща с разработка, внедряване и поддръжка на клауд хостинг услуги

ЗДДС. Въпрос. Имаме следните два казуса, свързани с регистрирана тази година фирма "Х", която ще се занимава с разработка, внедряване и поддръжка на клауд хостинг услуги:

Фирмата закупи от американска фирма домейн име "х.com" на висока цена. В следващата една година, може и по-дълъг период от време, този домейн няма да се използва. За него единствено ще се заплаща годишна такса. В момента се разработва продукт, който ще се предлага в последствие на пазара. Възможно е да не използваме това домейн име, а същото да се дава под наем или да се продаде. В същото време се очаква да купим друго домейн име. След като регистрираме дружеството по ДДС необходимо ли е да бъде включен в справката за налични активи при условие, че във фактурата няма начислен ДДС?

Фирмата в момента закупува IP - адреси, които ще отдава под наем. За покупката имаме договор и фактура с начислен ДДС от румънска фирма данъчно задължено лице. IP- адресите ще бъдат заведени като нематериални активи. След като регистрираме дружеството по ДДС трябва ли да бъдат включени в справката за наличните активи? След регистрацията на фирмата по ДДС имаме ли право да си поискаме ДДС по съответната фактура от Румъния?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Третиране на цесия в размер на 35 на сто от размера на вземането от длъжника

ЗКПО. Въпрос. Какви са рисковете от гледна точка на ЗКПО при определена цена на цесия в размер на 35 на сто от размера на вземането от длъжника?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Третиране на разходи по повод продажба на част от дяловете на съдружници

ЗКПО. Въпрос. Дружество „Х“ е отчело счетоводни разходи във връзка с адвокатска услуга и услуга на вещо лице, свързани с продажба на част от дяловете на съдружниците на нов съдружник. Извършените разходи ще бъдат ли признати за данъчни цели или ще се посочат в увеличение по реда на чл. 26, т.1 от ЗКПО като разходи несвързани с дейността?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Авансово облагане на обезщетение, получено директно от съдия - изпълнител

ЗДДФЛ. Въпрос. Дружеството ни е осъдено да изплати обезщетение на служител по чл. 225 от Кодекса на труда за незаконно уволнение. Служителят получава посочените в изпълнителния лист суми директно от съдия-изпълнителя, а не от нашето дружество. При тази ситуация имаме ли задължения за авансово облагане на присъденото обезщетение по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ТЗ. Заличаване на дружество при неуредени задължения

ТЗ. Въпрос. Може ли ликвидаторът на дружество в ликвидация да поиска заличаване на дружеството в търговския регистър, ако същото има неуредени задължения ?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат