Съдебна практика по ЗКПО и депозит
ЗДДС. Отразяване на доставки на стоки от ЕС, транспортирани до България след датата на фактурата
ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни е регистрирана по ДДС в България и закупува стоки от регистрирани по ДДС доставчици от страни от ЕС. Стоката се транспортира до България със закъснение 2-3 месеца след датата на издадената фактура от доставчика. Условията на доставка са CPT или EXW.
Кога и за кой месец трябва да издадем протоколи и да включим фактурите в дневниците по ДДС в България - продажби и покупки ?
Трябва ли в случай, че е издадена фактура, да я включим в ДДС регистрите в месеца в който е издадена, а в Интрастат регистрите в месеца на реално извършения транспорт с дата на получаване?
Трябва ли в случай, че е издадена фактура, да я включим в ДДС регистрите в месеца в който е издадена, а в Интрастат регистрите в месеца на реално извършения транспорт с дата на получаване?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на услуги по гаранционно обслужване и работа върху движими вещи
2. Крайни клиенти в страни от бивша Югославия:
Б) Фирмата е посредник на услуги по извършване на гаранционни ремонти от наши дилъри в страни от бивша Югославия - машините се намират там. След извършване на ремонта и одобрение от страна на производителя (и документиране по горната точка), дилърът от бивша Югославия, издава документ за извършената работа.
- Фирмата ни се явява получател на услуги по работа на движими вещи, намиращи се на територията на други държави.
- Изпълнителите на услуги са регистрирани по ДДС фирми от ЕС и такива извън ЕС.
- Как следва да отразим фактурите в българските ДДС дневници?
ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни е изпълнител на услуги по гаранционно обслужване на машини продадени на крайни клиенти:
1. Крайни клиенти в България.
А) Гаранционният ремонт, извършен от фирмата ни, се заплаща от производителя - регистрирано по ДДС лице в ЕС или нерегистрирано такова извън ЕС – САЩ.
- Какви документи следва да се издадат във връзка с извършените услуги и как да се отразят в дневниците по ДДС в България в единия и в другия случай?
- Вътрешнообщностна услуга без ДДС за тези с регистрация в ЕС, а за нерегистрираните по ДДС? Един от производителите прилага самофактуриране (издава фактури от наше име).
1. Крайни клиенти в България.
А) Гаранционният ремонт, извършен от фирмата ни, се заплаща от производителя - регистрирано по ДДС лице в ЕС или нерегистрирано такова извън ЕС – САЩ.
- Какви документи следва да се издадат във връзка с извършените услуги и как да се отразят в дневниците по ДДС в България в единия и в другия случай?
- Вътрешнообщностна услуга без ДДС за тези с регистрация в ЕС, а за нерегистрираните по ДДС? Един от производителите прилага самофактуриране (издава фактури от наше име).
2. Крайни клиенти в страни от бивша Югославия:
Б) Фирмата е посредник на услуги по извършване на гаранционни ремонти от наши дилъри в страни от бивша Югославия - машините се намират там. След извършване на ремонта и одобрение от страна на производителя (и документиране по горната точка), дилърът от бивша Югославия, издава документ за извършената работа.
- Фирмата ни се явява получател на услуги по работа на движими вещи, намиращи се на територията на други държави.
- Изпълнителите на услуги са регистрирани по ДДС фирми от ЕС и такива извън ЕС.
- Как следва да отразим фактурите в българските ДДС дневници?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Трансфери на стоки в рамките на българска фирма от България към Румъния (където тя има издаден ДДС номер) и обратно
ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни има ДДС регистрация в Румъния. Какво трябва да включва основата за ДДС при трансфери между двата ДДС номера.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на депозити за временно ползвани магнитнти карти за външни посетители
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни управлява бизнес сграда, която се отдава под наем на различни предприятия. Въведохме система за достъп с магнитни карти за външни посетители. Външният посетител, който се предполага, че има кратък престой в сградата, депозира сумата от 10 лева като гаранция, че ще върне магнитната карта и получава магнитната карта за достъп. На излизане оставя магнитната карта и получава обратно своя депозит. За така получения депозит следва ли да се издава касова бележка от фискално устройство? След това при връщане от наша страна на депозита, как се сторнира издадената касова бележка? Така получените и върнати депозити имат ли някакво значение за следене на оборот за регистрация по ДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Отразявяне в дневника за покупките на фактури за гориво, издавани от данъчно задължени лица от държави членки
ЗДДС. Въпрос.Дружеството ни има закупени осем камиона, с които извършва транспортни услуги за дружеството майка (испанско дружество). Камионите не се връщат в България, тъй като правят курсове изцяло в Западна Европа. Дружеството ни получава фактури за гориво от Европейския съюз с включен ДДС, които не включва в ДДС дневниците си. От НАП ни посъветваха да включваме фактурите в дневниците за покупки като "Фактури без право на данъчен кредит". Имат ли данъчните основание да ни санкционират за това, че не сме включвали фактурите и ако не - на база на кои членове от нормативни актове можем да се защитим?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно продажбата на самолетни билети за транспорт на пътници, извършвана не директно от превозвача, а от трето лице
ЗДДС. Въпрос. Туроператор продава самолетни билети – за редовни линии и чартърни полети. Как според е вас е правилно да бъде документирана доставката на самолетни билети в зависимост от:
- качеството на купувача – данъчно задължено лице (ДЗЛ) или данъчно незадължено лице (ДНЗЛ);
- маршрута на полета ?
За закупените билети получаваме единствено протоколи от български доставчици на основание чл. 36, ал. 1 от ЗДДС без начислен ДДС, а от чуждите (обикновено руски туристически агенции) получаваме само сметки.
Нашата печалба ни заплащат директно нашите клиенти – ДЗЛ или ДНЗЛ.
Няма посреднически договор с авиокомпания и не се получава комисионна от нея за продадените от самолетни билети – ние сами си определяме горницата, която събираме от нашите клиенти. Поради това считам, че не мога да приложа чл. 37 от ППЗДДС. Ние сме от така наречените НОН ИАТА агенция, които осъществяват препродажба на самолетни билети, използвайки система АМАДЕУС за резервации на билети по редовни линии.
Основавайки се на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г.
се считаме за посредник, независимо за чия сметка действаме – на доставчика на услугата или на получателя (в нашия случай) и на основание т. 1 от част V на Указание УК-2 от 10. 07. 2012 г. според мен, ако:
се считаме за посредник, независимо за чия сметка действаме – на доставчика на услугата или на получателя (в нашия случай) и на основание т. 1 от част V на Указание УК-2 от 10. 07. 2012 г. според мен, ако:
- клиентът ми е ДЗЛ извън България – пускам фактура за комисионната като прилагам чл. 21, ал. 2 от ЗДДС без ДДС.
- клиентът ми е българско ДЗЛ - тогава доставката ми е на територията на страната. Мога ли да приложа чл. 38, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 36 и съответно чл. 29 от ЗДДС и да начисля 0% за продажба на самолетен билет за международен превоз на пътници и съответно 20% за полети в страната или във всички случаи дължа 20% върху комисионната?
- клиентът ми е ДНЗЛ (пътуващо лице) - прилагам чл. 24 от ЗДДС и във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 2 търся къде е основната доставка. Тъй като малка част от международните превози е на територията на България, то пак би следвало и нашата посредническа услуга да е извън България (не знам как ще определя пропорционална част за комисионна за превоз на територията на България).
Ако превозът е само в България – тогава 20% ДДС.
- За самия самолетен билет мисля също да издам протокол със същата стойност, на която го получавам от доставчика ми.
- Касова бележка за каква сума следва да издам – за билета плюс комисионната или само получената комисионна?
Правилно ли разсъждавам?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно доставчик на зърно, който не разполага с документ за неговата покупка
Дружеството закупува зърно от друг търговец, транспортът е за наша сметка, разполагаме с товарителници, кантарни бележки, прехвърлителни разписки. Оказва се, че нашият доставчик не разполага с документ за покупка на стоката или ако има такъв, то той е неистински.
ЗДДС. Въпрос. Въпросът ми е свързан с дейността на търговец на зърно. При новият режим на облагане на стоките по Приложение № 2 на чл. 163а от ЗДДС, съществува ли риск от негативни данъчни последствия за дружеството при следната ситуация:
Дружеството закупува зърно от друг търговец, транспортът е за наша сметка, разполагаме с товарителници, кантарни бележки, прехвърлителни разписки. Оказва се, че нашият доставчик не разполага с документ за покупка на стоката или ако има такъв, то той е неистински.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на хонорари на артисти от ЕС, участващи във фестивали на територията на България
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана като културна организация, извършва организация на фестивали в България и във Франция, като за целта ползва артисти от Германия като физически лица, които нямат VAT номер. Трябва ли да се обложи с ДДС плащането на хонорарите от българската фирма на тези артисти?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Относно определяне на разходната норма на гориво за целите на ЗКПО
ЗКПО. Въпрос. Дружеството ни има закупени осем камиона, с които извършва транспортни услуги за дружеството майка (испанско дружество). Камионите не се връщат в България, тъй като правят курсове изцяло в Западна Европа. Камионите нямат система за отчитане на точния разход на гориво, получават фактури за зареденото гориво, а в отчетите на командированите шофьори има информация само за заредените литри и изминатите километри, като средната норма на разход варира при всеки курс в зависимост от теглото на товара. Каква е процедурата за определяне на разходната норма на камионите и какви документи са необходими за доказване на разходната норма на камионите за целите на ЗКПО?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Третиране на хонорари на артисти от ЕС, участващи във фестивали на територията на България и Франция
ЗДДФЛ. Въпрос. Българска фирма, регистрирана като културна организация, организира фестивали в България и във Франция, като за целта ползва артисти от Германия като физически лица. Как стои въпросът с облагането по ЗДДФЛ при плащането на хонорарите от българската фирма на тези артисти?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Третиране на възнаграждения за тестване на електронен продукт от чуждестранни физически лица извън България
ЗДДФЛ. Въпрос. Имаме дружество, което е учредено през 2014 г. и основната му дейност ще е разработване, внедряване и поддръжка на клауд хостинг услуги. В момента вече имаме създаден сайт с услугите (бета версия), които ще продаваме. Все още тестваме сайта за технически проблеми и официалното пускане на пазара ще е през месец септември тази година. Предоставили сме възможност на потребителите да тестват системата, за което при всеки открит технически проблем им заплащаме определена сума. Лицата, на които сме платили до момента са чуждестранни физически лица, които не са на територията на България. Задължени ли сме да декларираме и облагаме тези суми в България?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант