Леки автомобили и вземания

ЗДДС. Относно доставка, свързана със земя и реконструирана сграда
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е закупило УПИ със сграда през 1991 година. През 2000 година е започнало реконструкция на сградата, като за реконструкцията не са изисквани съответните разрешения. Ползван е данъчен кредит при извършване на реконструкцията.
 
През 2014 година дружеството намира купувач за продажба на УПИ и сградата. Във връзка с тази продажба е получило удостоверение за търпимост с дата 04.08.2014. Как следва да се третира доставката на сградата съгласно разпоредбите на чл. 45 от ЗДДС? Следва ли да се извършва корекция на данъчен кредит по правилата на чл. 79 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Право на данъчен кредит при придобиване на недвижим имот
ЗДДС. Въпрос.Дружество “Х” ЕООД е регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Основната дейност на дружеството е предоставяне на консултантски услуги по развитие и управление на туристически обекти.
 
През м. август 2014 г. дружеството планира да придобие недвижим имот - апартамент, находящ се в рамките на туристически спортно-атракционен комплекс за голф и SPA. Имотът ще се намира в населено място, различно от мястото на седалище на фирмата.
 
През м. август 2014 г. дружеството ще плати начална вноска в размер на 10% от стойността на имота, а останалата част ще бъде разсрочена на 60 равни месечни вноски в рамките на следващите пет години.
 
Продавачът е фирма, регистрирана по ЗДДС, която ще издаде фактура за началната вноска и отделни фактури за всяка следваща месечна вноска.
 
Възможни са следните начини за използване на имота:
-        Имотът да се ползва за офис;
-        Имотът да се отдава под наем;
-        Имотът да се предоставя за туристически нощувки на хотелски начала.
 
Моля за отговор дали “Х” ЕООД ще може да ползва данъчен кредит с оглед на всеки един от планираните варианти за използване на имота.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно невалиден ДДС номер на немски контрагент поради преобразуване
ЗДДС. Въпрос. Ние сме юридическо лице, регистрирано по ЗДДС в България и извършваме вътреобщностна доставка на стоки на данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия (дружество Германия) от 2013 г. до момента. През 2014 г. ВОД са от м. януари и април, като сме издали фактурите с ДДС номер, валиден за дружество Германия през 2013 г. (при издаване на фактурите не сме проверявали за валидност ДДС номера на дружество Германия). Разполагаме с транспортни документи за доставките, с получател дружество Германия.
 
През месец май 2014 г. по време на проверка на ДДС за възстановяване за период м. април 2014 г., органите на НАП констатираха, че ДДС номерът на дружество Германия не е валиден. НАП изпрати официално запитване до немските данъчни служби за валидност на ДДС номера, записан на издадените от нас фактури, но до момента не сме информирани да има отговор.
 
На наше запитване, дружество Германия ни уведоми, че се е преобразувало и има нов ДДС номер. Дружество Германия ни изпрати:
-        юридически акт на преобразуване с дата на вписване на обстоятелствата от 01 април 2014 г.;
-        удостоверение от данъчна служба за датата на валидност на новия ДДС номер, считано от 01 януари 2014 г.;
-        потвърждение, за получаване на стоките, предмет на ВОД от дружество Германия с ДДС номер, валиден от 01 януари 2014 г.;
-        писмо, с молба да анулираме всички фактури след 01.01.2014 г. и да издадем нови с новия ДДС номер.
 
По наше мнение, издадените от нас фактури през 2014 г. за ВОД за дружество Германия са съставени погрешно и би трябвало да ги коригираме, съгласно и на основание чл. 116 от ЗДДС.
 
Ревизиращият служител на НАП е на мнение, че трябва да начисли 20% ДДС на сделките, на основание невалиден ДДС номер на получателя.
 
Моля, за Вашето становище, относно:
-        правилно ли считаме, че верният подход е да коригираме фактурите от 2014 г., съгласно и на основание чл. 116 от ЗДДС, ако не е, кой е правилният;
-        какви основания да използваме във взаимоотношенията си с НАП, при прилагане на правилният подход;
-        ако разполагахме с разпечатка за валиден ДДС номер на дружество Германия за сделката от м. януари 2014 г., където да е вписан ДДС номера, валиден до 31.12.2013 г. (от гл.т. технологично време за вписване), това достатъчно доказателство ли е пред НАП, че фактурата е съставена правилно.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Доставки на стоки с монтаж и инсталация на територията на България
ЗДДС. Въпрос. Проектът, по който работи моя клиент - българско дружество, регистрирано по ЗДДС, предвижда доставка на оборудване с монтаж и инсталация от контрагентите, които са регистрирани в други държави-членки. Оборудването е много скъпо, предвиждат се авансови плащания. Също така в договора е написано че при инсталацията ще присътства пон един специалист от страната на Доставчика, който ще надзирава даден процес.
Моля да разгледате и двете възможности относно наличието на техническия ресурс:
  1. наета техника и материали за инсталация са за сметка на Доставчика и
  2. техниката и материали по инсталация са за сметка на Купувача.
При положение, че Доставчикът формира постоянен обект в България и не изпълни задължението си за регистрация по ЗДДС в България могат ли да възникнат негативни последици за Купувача?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно оказани транспортни услуги от българска фирма на германски спедитор
ЗДДС. Въпрос. Дружеството е регистрирано по ЗДДС с основен предмет на дейност товарен автомобилен транспорт и притежава лиценз за това. Имаме сключен договор с немска фирма, която ни възлага да извършим транспорт на стоки в ЕС. Немската фирма се явява нещо като спедитор. Немската фирма е регистрирано по ДДС лице. Тя ни поема част от горивото по договор, а друга част от горивото, която е над определеното по договора, ни го фактурира, като на фактурите пише „преразход на дизел” и не се посочват никакви литри за този преразход. Фактурите са без начислен ДДС, т.е. със ставка 0-ла и на тях пише “необлагаема вътреобщностна доставка”. Горивото се изразходва на територията на ЕС и преразходът се получава главно от тежината на товарите.
  1. За тези фактури за преразход на гориво, трябва ли да си самоначислим ДДС с протокол по чл. 117 и на какво основание?
  2. Ако този преразход се е получил по вина на шофьора трябва ли да си самоначислим ДДС?
  3. Платените такси път в различни страни от ЕС са за сметка на Възложителя на транспортната услуга, т.е. немската фирма. Тя ги заплаща след което ни ги фактурира и след това иска от нас да включим тези пътни такси в нашата заработка за извършените през месеца транспортни услуги. Във фактурите, които те ни издават за платените от тях пътни такси, пише „необлагаема вътрешно общностна доставка” и са със ставка" 0" на ДДС. Трябва ли да си самоначислим ДДС с протокол по чл. 117 ?
  4. Ако поемането на горивото и пътните такси от страна на немския спедитор може да се определи като бартер, счита ли се, че за поетото гориво и пътни такси по договор от страна на спедитора е възникнало за нас дата на данъчно събитие и за това е следвало да издадем фактури? Кой, кога и каква фактура трябва да издаде? Веднъж поетото гориво е платено от спедитора. Следва ли той да ни го префактурира и ние след това да му издадем фактура за поето от тях гориво? Кога настъпва дата на данъчното събитие за всяка от страните? Сделката облагаема ли е?
  5. Имаме издадени фактури и за удържани такси за палети, глоби за превишена скорост, смяна на гуми от немската фирма. Отново фактурите са без начислен ДДС. Следва ли да си самоначислим данък?
  6. При положение че не е трябвало да съставяме протоколи по чл.117 за горивото и пътните такси, следва ли при анулирането им да уведомим НАП за това?
  7. Следва ли за платени ремонти и спедиции в страни извън ЕС, за които имаме издадени фактури, да съставяме протокол по чл. 117 със ставка "0" на данъка? И ако следва, в кои колони на дневник покупки и дневник продажби трябва да се отрази?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на доставка, извършена на територията на страната, от доставчик на доставчика – фирма от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Кратко описание на ситуацията - участващи страни:
-        Фирма „А“ – българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България.
-        Фирма „Б“ - гръцка фирма, регистрирана по ЗДДС в Гърция – наш доставчик.
-        Фирма „В“ - българска фирма – вносител на стоката от Турция, доставчик на нашия доставчик.
Ние имаме договор с фирма „Б“ (гръцка фирма) за доставка на оранжерийна конструкция (за краткост стока). Гръцката фирма ни издава данъчен документ (фактура) - за стоката, но стоката не пътува от Гърция за България.
Фирма „В“ (третата страна) е закупила стока от Турция (осъществен е внос от нейна страна). Тя ни доставя стоката на наш обект, но ние с нея нямаме никакви взаимоотношения и договорки. Т. е. стоката ни е доставена от доставчика на нашия доставчик. Фирма „В“ фактурира стоката на фирма „Б“, а „Б“ към нас, както обясних по-горе.
 
С какви документи трябва да се снабдя, за да съм изряден:
-          защото гръцката фирма ни издава само фактура, без ЧМР (няма движение на стоката от Гърция към България):
-          тази стока би трябвало да не влиза в Интрастат-декларация 1няма движение на стоката м/у страни от ЕС);
-          трябва ли да издавам Протокол по чл. 117 от ЗДДС – според мен не.
 
Ние имаме намерение да се снабдим със следните документи от фирма „В“:
-          митническата им декларация – за физическия внос на стоката в България;
-          тяхното ЧМР – за доставката на стоката на наш обект, заверено от тях и нас, че стоката реално е получена.
 
Гръцката фактура от фирма „Б“ си я осчетоводявам без да се показва в дневниците за покупки.
Това достатъчно ли е и, ако не е, какво още трябва да се направи?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на предоставени услуги, свързани с осигуряване на нощувки, храна и превоз на снимачен екип на фирма от ЕС
ЗДДС. Въпрос. В България се снима филм с продуцент от Кипър. Фирмата от Кипър (фирма „А“) плаща на българската фирма (фирма „Б“). Има договор и съгласуван бюджет. Фактурата е за услуга по чл. 21 от ЗДДС ( без ДДС). Основната задача на фирма „Б“) е да настани снимачната група по хотели, да ги храни с кетъринг и да ги обслужва с автобус при обиколките в България. Снимките са в София и извън София.
 
В договора между фирма „А“ и фирма „Б“ изрично е уговорена сума за храна, за хотели и транспорт за чуждестранната група. Всички фактури са издадени на българската фирма „Б“, която е регистрирана по ЗДДС.
Имам следните въпроси:
  1. Може ли да се възстановя ДДС на хотелите, на кетъринга и на бензина?
  2. Български граждани, наети по граждански договори, са командировани да придружават групата. За хората, които получават хонорар – имат и Заповед за командировка с право на хотел, пътни и дневни по 40 лв. Ако дневните са разделени на 23,50 лв. в брой и останалите 16,50 лв. във вид на кетъринг – има ли проблем? Може ли да се възстанови ДДС на кетъринга ?
  3. По договор използваме услугите на други фирми – подизпълнители. Услугата към тези фирми се заплаща по фактура, но за хората, които пътуват с групата е поет ангажимент да им плащаме хотела и храната (чрез кетъринг). В договора с фирмата - подизпълнител това изискване е вписано. С тези хора нямаме нито трудов, нито граждански договор, но имаме договорени разходи. Как да се оформят разходите за тях. Може ли да се възстанови ДДС на хотела и кетъринга?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Прилагане на чл. 173, ал. 5 от ЗДДС при наем на офис за нужди на евродепутат
ЗДДС. Въпрос. Предстои ми сключване на договор за финансов посредник (счетоводител) с евродепутат. Ще го представлявам пред българските инстанции/институции, като той придобива качеството си на осигурител чрез Булстат. Предстои да наеме офиси из страната и местни асистенти, които ще го представляват на регионално ниво. Наемът на офиса и обслужването му, попадат в допустими разходи, финансирани от Европейската комисия.
 
Въпросът ми е: Този вид доставки попадат ли в хипотезата на чл. 173, ал. 5 от ЗДДС? Какво се случва с доставки под определеният доход от 400,00 лв?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Третиране на разходи във връзка с договор за осигуряване на нощувки, храна и превоз на снимачен екип на фирма от ЕС
ЗКПО. Въпрос. В България се снима филм с продуцент от Кипър. Фирмата от Кипър (фирма „А“) плаща на българската фирма (фирма „Б“). Има договор и съгласуван бюджет. Основната задача на фирма „Б“ е да настани снимачната група по хотели, да ги храни с кетъринг и да ги обслужва с автобус при обиколките в България. Снимките са в София и извън София.
 
В договора между фирма „А“ и фирма „Б“ изрично е уговорена сума за храна, за хотели и транспорт за чуждестранната група. Всички фактури са издадени на българската фирма „Б“, която е регистрирана по ЗДДС.
 
Имам следните въпроси:
 
1.    За кетъринга, трябва ли да се спазва правилото за 40 лв. на ден (като при командировките) и останалите разходи да са с 10% данък. За бензина по пътен лист ли ще се изчислява разхода, като за разхода, за който липсва пътен лист - следва ли да облагам с данък 10% ?
 
2.    Български граждани, наети по граждански договори, са командировани да придружават групата. За хората, които получават хонорар – имат и Заповед за командировка с право на хотел, пътни и дневни по 40 лв. Ако дневните са разделени на 23,50 лв. в брой и останалите 16,50 лв. във вид на кетъринг – има ли проблем? За кетъринга, трябва ли да се спазва правилото за 40 лв. на ден (като при командировките) и останалите да са с 10% данък. За бензина по пътен лист ли ще се изчислява разхода, като за разхода, за който липсва пътен лист - следва ли да облагам с данък 10%?
 
3.    По договор използваме услугите на други фирми – подизпълнители. Услугата към тези фирми се заплаща по фактура, но за хората, които пътуват с групата е поет ангажимент да им плащаме хотела и храната (чрез кетъринг). В договора с фирмата - подизпълнител това изискване е вписано. С тези хора нямаме нито трудов, нито граждански договор, но имаме договорени разходи. За кетъринга – цялата сума ли е разход или сумите над 40 лв. трябва да са с 10% данък?
 
4.    За всички разходи направени в България фирма „Б“ притежава данъчни фактури. Фирма „Б“ е получила приход по фактурата към Кипър - т.е. има продажба на тези разходи. Тези разходи са предмет на основната й дейност. В такъв случай, тези разходи могат ли да се тълкуват като представителни?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно договор по чл. 235 от КТ за професионална квалификация с лице от Дом за деца лишени от родителска грижа

ЗДДФЛ. Въпрос. Назначих лице от Дом за деца лишени от родителска грижа (навършило 18 години) на договор по чл. 235 от Кодекса на труда (КТ) за професионална квалификация.

 

Доколкото съм запозната, въпреки че е посочен изрично в КТ - той не е трудов, а е облигационен договор. Съответно за него не се подава уведомление по чл. 62 от КТ до момента на завършване и придобиване на квалификацията. Не подлежи на осигуряване съгласно КСО и Наредбата за елементите върху, които се правят осигурителни вноски. Може ли да потвърдите дали правилно разсъждавам и да ме допълните или поправите?

 

Притеснява ме данъчното третиране на този вид доход, спрямо ЗДДФЛ. Относно ЗКПО има разяснения, че тези разходи се признава за данъчни цели и с него не се преобразува финансовия резултат.

 

Ако в случай, че не се справи с работата и договора се прекрати, би ли имало данъчен ефект за фирмата и за него?

 

Спрямо ЗДДФЛ - това доход, подлежащ ли е на облагане с данък? В конкретния случай, лицето е със  77 на сто увреждане и ще ползваме данъчно облекчение в размер на 7920, 00 лв., но въпросът е принципен. Не може да се приравни на дарение, защото има насрещна престация. Може би е стипендия?

 

В допълнение възниква и казусът, подлежи ли на деклариране в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ и в кой раздел?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно третиране на възнаграждения на местни асистенти, наети от евродепутат

ЗДДФЛ. Въпрос. Предстои ми сключване на договор за финансов посредник (счетоводител) с евродепутат. Ще го представлявам пред българските инстанции/институции, като той придобива качеството си на осигурител чрез Булстат. Предстои да наеме офиси из страната и местни асистенти, които ще го представляват на регионално ниво. Наемът на офиса и обслужването му, попадат в допустими разходи, финансирани от Европейската комисия.

 

Въпросът ми е: Възнагражденията изплащани на местните асистенти, имат ли по-различно данъчно третиране от гледна точка на източника на финансиране или се приемат за доходи изплатени от източник в България?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗЗД. Разпределяне на дивидент, непропорционално на дяловото участие на съдружниците
ЗЗДВъпрос. Основано е дружество по Закона за задълженията  и договорите (ЗЗД) с четирима участници, съответно:
-        българско юридическо лице  (дружество „А“) – 90 % дялово участие;
-        две чуждестранни лица от  една страна от ЕС (дружество „Б“ и дружество „В“) – общо 5 % дялово участие;
-        едно чуждестранно лице от друга страна от ЕС (дружество „Г“) -  5 % дялово участие.

Дружеството реализира печалба от дейността си и иска да изплати дивиденти
на участниците в Консорциума. В самият договор по учредяване на
Консорциума е записано, че дивидентите, резултат от дейността на дружеството ,
могат да се разпределят между членовете на Консорциума непропорционално на
дружественните им дялове. 

Налага се да преведем „лъвската част „от дивиденти на дружество „Г“, която отговаря на 90 % от печалбата, а не на 5% , колкото е делът на дружество „Г" по договора за учредяване.
 
Във връзка с описания казус имам следните въпроси ,свързани със ЗЗД и ТЗ:
-        Дали изплащане на дивиденти, които не са пропорционални по размер на дружествен
дял е законово допустимо в дружествата по ЗЗД? Дали то е допустимо и за
дружествата, регистрирани по Търговския закон и при какви условия?
-        Кога би могло да се сметне, че  такава промяна в разпределнието е по същество плащане за определени услуги, а не дивидент, които може би изискват данък при източника, доколкото услугата е извършена извън рамките на Устава на Консорциума? Какви доказателства могат да се използват?
 
Имайте предвид при отговора  на този втори въпрос и още един казус - в началото на дейността всички разходи по започването на дейността на Консорциума, свързани с пребивавенто на чуждестранните специалисти, нямащи трудови правоотношения с Консорциума се поемаха от едниия съдружник. В последствие тези разходи няма да се префактурират на Консорциума по много причини (например: разходите не могат да се признаят за данъчни цели в Консорциума, не са документално обосновани и т.д.). Съдружникът в Консорциума обаче иска да си ги възстанови, тъй като сумата е значителна.
 
Моята идея при този втори казус е следната: дейността на Консорциума ще бъде печеливша. След като се определи стойността на печалбата за съответната година  Съдружникът първо трябва да си извади неговите разходи (които съответно не се оспорват и от другия съдружник), от размера на печалбата, а след това останалата част от печалба да се разпредели в съотношението на дяловете на съдружници, които са описани в Устава.
 
За тази цел в решението за разпределянето може да се запише,че съдружниците разпределят печалбата непропорционално на дяловете.
 
За по-голяма обоснованост възможно е и да се промени Устава:
-        да се запише, че печалбата ще се рапределя непропорционално на дяловете или
-        да се преизчислят дяловете като се вземе впредвид, че Съдружник, направил допълнителните разходи, които не могат да се отчетат официално в Консорциума,  ще трябва да получи по-голям дял от първоначално записан такъв, с оглед компенсация на допълнителните разходи.
 
Промените в Устава обаче ще изискват обяснения на най-високото равнище на дружествата -съдружници, които бих искала да избегнем.
 
Кой от тези варианти е най-приемлив, според Вас?
 
 
Отговор: Алексанадра Атанасова, адвокат