Корекция на данъчен кредит и практика по ЗКПО

Корекции на упражненото право на данъчен кредит при промяна в начина на използване на недвижимите имоти и другите дълготрайни активи в дейността на регистрираните лица
 
 
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
Целта на материала е да се разгледат възможните корекции на упражненото право на данъчен кредит при промяна в начина на използване на недвижимите имоти и другите дълготрайни активи в дейността на регистрираните лица.
 
Представени са и някои принципни въпроси, отнасящи се до възникването на правото на данъчен кредит по отношение на получени дълготрайни активи (ДА), в светлината на решения на Съда на ЕС (СЕС).
 
Акцентирано е последователно върху:
-        корекции вследствие промяна на вида на доставките, за които се използва ДА и по-конкретно: причина за извършването на въпросните корекции, корекцията по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, корекцията по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС и корекциите по чл. 79, ал. 8 от ЗДДС;
-        корекции вследствие промяна в предназначението на актив;
-        случаи, при които не се извършват корекциите по чл. 79, ал. 1 - 3 от ЗДДС на ползван данъчен кредит;
-        корекциите при сгради, придобити преди 01. 01. 2007 г., по които са извършени реконструкции и капитални ремонти и в условията на сега действащия ЗДДС;
-        продажбата на лек автомобил, начисленият при чието придобиване ДДС, е бил без право на данъчен кредит .
 
Коментират се разпоредби в нашето законодателство, свързани с корекции на (не)ползван данъчен кредит, които според автора противоречат на правото на ЕС.
 
Материалът е илюстриран с множество числови примери.
 
Приведена е съдебна практика на СЕС и Върховния административен съд.
Третиране на договори, сключени на основание чл. 229 и чл. 230 - 234 от Кодекса на труда по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане
(продължение от миналия брой )
 
 
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
В този брой на списанието ще бъде разгледано данъчното третиране от гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на останалите договори, регламентирани в Глава XI „Професионална квалификация“ от Кодекса на труда (КТ):
 
-         трудов договор с условие за обучение по време на работа по реда на чл. 230 от КТ;
-         трудов договор с условие за стажуване по чл. 233б от КТ;
-        договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация по реда на чл. 234 от КТ;
-        договор за квалификация с лице, което не работи по чл. 235 от КТ.
 

Третирането на договорите, сключени по реда на Глава XI „Професионална квалификация“ от Кодекса на труда (КТ) от гледна точка на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ще бъде разгледано в следващия брой на списанието.

Сключване на търговска сделка
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
 
Материалът е посветен на изискванията, които следва да се спазват, за да се счита дадена търговска сделка за действителна, както и да може да бъде доказана.
 
Търговските сделки, както и гражданските сделки могат да бъдат сключени и в устна форма, освен когато законът изисква спазване на определена форма.
 
Търговският оборот и до голяма степен данъчната практика наложиха писмената форма на договорите, независимо от това дали се изисква такава или не.
 
Затова акцентът в материала е поставен върху изискванията, които следва да се спазват при сключване на търговска сделка в писмена форма.
 
Анализирани са изискванита, на които следва да се отговори, за да се счита, че писмената форма на договора  е спазена.
 
Търси се отговора на въпроси, като:
-       може ли да се приеме при един съдебен спор като доказателство за сключена търговска сделка, кореспонденцията водена по интернет?
-       до каква степен  фактурата е доказателство за сключена търговска сделка?
 
Приведена  е съдебна практика.