Ваучери за храна и възстановяване на ДДС

ЗДДС. Относно третиране на възнаграждение на архитект с ЕТ, регистрирано по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Архитект има регистирано ЕТ, което от своя страна е регистрирано по ЗДДС. В същото време физическото лице сключва договор с Община, предметът на който е, че изпълнителят се задължава да осъществява в Общинска администрация срещу заплащане на договореното в този договор месечно възнаграждение, дейност по административно устройство за възложителя, като: 
-        ръководи дейността по проблемите на териториално селищното устройство;
-        координира и контролира дейността по изготвяне на кадастъра, устройствени схеми, регулационните и застроителните планове;
-        контролира техническото изпълнение на дейността по териториалното устройство;
-        осигурява информация на физически и юридически лица по въпросите на териториалното устройство;
-        изготвя компетентни отговори на заявления и жалби на граждани и висшестоящи органи в своята сфера на дейност.
 
В договора е вписано още, че възложителят има право да контролира осъществяването на предмета на този договор. В начина на плащане е записано, че възложителят се задължава да изплаща ежемесечно възнаграждение на изпълнителя в определен в договора размер, което се заплаща до 5-то число на изтеклия месец, в брой, като се удържат данъци и осигуровки. Договорът е за период от 1 календарна година.
 
Следва ли приходите на физическото лице да се облагат с ДДС по силата на това, че ЕТ е регистрирано по ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно неспазен срок на регистрация по чл. 97а от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Правилно ли считам, че в случай, че лице не се регистрира по 97а, ал. 1 от ЗДДС в срок, а после се установи, че от датата на задължението за регистрация лицето е получило доставки за 5 единици и ги продало за 10 единици, то приходният орган освен глоба по чл.178 от ЗДДС може да го задължи:
-        веднъж по чл. 180, ал.1 и 2 от ЗДДС с 2 единици - 20% от 10 единици и
-        освен това по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС с 1 единица - 20% от 5 единици?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно доставки на услуги по електронен път (снимки и клипове в интернет)
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма се занимава с 3 дмапинг-изработка на анимационни клипове с рекламна цел, като клиенти са само юридически лица. За целта ползва снимки и клипове от интернет пространството. Доставчикът, който се използва най често, е фирма ENVATO с австралийски бизнес номер. От началото на 2015 г. заплащането става по следния начин: чрез кредитна карта се превеждат предварително суми на фирма ENVATO, за което плащане разполагаме само с Receipt. При конкретно ползане на снимки от сайта на ENVATO ни изпращат фактури, при които на мястото на доставчика е изписано – АВТОР и името на физическото лице автор на снимката -само това. Това са физически лица от цял свят.
 
Отделно ENVATO ни издава фактура за такса за закупената анимация от конкретното физическо лице, на която има EU VAT Number и австралийски бизнес номер. Издали сме протоколи само по тези фактури за такси на основание чл. 82 от ЗДДС.
 
Въпросите ни са:
-        Трябва ли да издадем протокол по чл. 82 от ЗДДС за услугите от физическите лица - автори на снимките?
-        С какви документи трябва да разполагаме?
-        Имаме ли някакви задължения, свързани с глава 18 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно неначисляване на ДДС при посредник на стока извън ЕС
ЗДДС. Въпрос. Имам следният казус: стока намираща се в Австралия и заминаваща за САЩ се префактурира от две български фирми (посредници), регистрирани по ЗДДС. Българска фирма, собственик на стока намираща се в Австралия ни фактурира стоката, като не начислява ДДС с основание чл.86, ал. 3 ЗДДС EXW Австралия. Ние фактурираме на втора българска фирма като не начисляваме ДДС със същото основание. Третата българска фирма продава стоката в САЩ.
 
Въпросите ми са:
-        Правилно ли е неначисляването на ДДС и основанието, което посочваме за него?
-        С какви документи трябва да се снабдим, за да нямаме проблем при бъдеща проверка от НАП?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно ишлеме, извършвано в страна от ЕС и директна доставка на готовата продукция в друга страна от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българското дружество, регистрирано по ЗДДС, ще внася плат от Турция.
След това платът ще се изпраща в Румъния, където румънска фирма ще шие
облекло (дрехи от този плат). Готовата продукция българската фирма ще
продава директно от Румъния на френската фирма и стоката ще се транспортира
за Франция. Българската фирма няма регистрация по ДДС в Румъния.
Въпросите ми са:
-        Какви видове доставки ще трябва да декларира българската фирма?
-        Дали е възможно за българската фирма да възнине задължение по регистрация
по ДДС в Румъния?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на строителни услуги, извършвани в Германия
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице от България регистрира дружество – ЕООД. Ще работи в Германия, където ще извършва довършителни строителни работи-измазване, полагане на мазилка, лепене на плочки и т.н.
Въпросите ми са:
-        Трябва ли дружеството да се регистрира по ЗДДС в България или в Германия ?
-        Има ли значение това, че дружеството ще издава фактури на фирми, регистрирани по ДДС в Германия ?
 
 
ЗДДС. Относно място на изпълнение на доставка на стока и основание за неначисляване на ДДС
ЗДДС. Въпрос. „Х“ ООД е българско дружество, което към днешна дата не е регистрирано по ЗДДС. То ще продава стоки, които купува от Русия, които не пристигат в България. От Русия стоките се транспортират към Естония и се съхранявят в Талин в митнически склад (според нас стоката е необщностна). И от този склад с транзитна митническа декларация ще се продават на клиенти както в ЕС, така и в трети страни извън Европа. 
 
Тъй като „Х“ ООД не е регистрирано по ДДС, какво ще е основанието, което да запишем в издаваните фактури - чл. 86 ал. 3 във връзка с чл. 17, ал. 2 или чл.113, ал. 9 от ЗДДС? 
 
Мястото на изпълнение на доставката Русия ли е или Естония?
 
Има ли значение това, че стоката се намира под митнически контрол в Естония и всъщност мястото на изпълнение е Русия. (правилно ли разсъждаваме?)
 
Тогава тези сделки не формират оборот за задължителна регистрация по нашия ЗДДС. Но трябва ли да се провери законодателството на Естония и въобще да се търси място на изпълнение там?

При тези сделки „Х“ ООД ще получава услуги за спедиция и транспорт от фирми от ЕС. Днес подадохме заявление за регистрация по чл. 97а от ЗДДС. (беше ни отказана обща регистрация по чл.100 поради ненамиране на посочения адрес). Сега след задължителна регистрация по чл. 97а за тези услуги няма да имаме право на данъчен кредит, който ще си самоначислим с протокол по чл.117? 
 
И още нещо - чл. 32, ал. 1 от ЗДДС третира същата ситуация, само че при него стоките се намират на територията на България под митинчески контрол. Тези сделки обаче са с нулева ставка и формират оборот за регистрация. 
 
В нашия казус с естонския митнически склад може ли да се посочи чл. 32, ал. 1от ЗДДС или не?
 
Има ли значение и това дали се продава на клиент в ЕС и извън ЕС- основанието за неначисляване е едно също, така ли? След като ни регистрират по чл. 97а от ЗДДС това променя ли основанието за неначисляване на ДДС?

Испанският ни клиент, на когото ще продаваме стоките, ни иска ДДС номер? Защо, след като за него това не е ВОП, а за нас не е ВОД? И какво да му отговорим според Вас?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на сделка свързана със закупена стока от Турция, внесена в страна от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Имам въпрос относно третиране на сделка свързана със закупена стока от Турция, внесена в Гърция. Ще поясня:
 
1. Българска фирма (БГ фирма), регистрирана по ЗДДС, купува стока от Турция. Стоката пътува директно за краен потребител в Италия. Какво е третирането на двете сделки по ЗДДС и какви са съпътстващите документи, като българската фирма ще получава фактура от турската за покупката и ще издава фактура на Италианската фирма за продажба.
 
2. Позволявам си да резюмирам схемата по следния начин:
-        БГ фирма купува стока от Турция и тя заминава директно за Италия, при краен потребител;
-        в Италия стоката се обмитява на митница;
-        БГ фирма с BG VAT номер, получава фактура от турската фирма;
-        БГ фирма издава фактура без да начислява ДДС на италианската фирма (какво би селдвало да бъде основанието за неначисляване?);
-        БГ Фирма се регистрира в Италия за целите на ДДС и получава VAT номер с префикс IT (декларира ли се този VAT номер в БГ?);
-        БГ фирма с италиански VAT номер, чрез митнически декларация освобождава стоката в Италия и внася дължими мита и ДДС в Италия;
-        стоката фактически се получава от крайния получател;
-        БГ фирма трябва да си възстанови ДДС-то платено в Италия, чрез Заявление подадено по електронен път;
-        в дневниците за покупки на БГ фирма, Митническа декларация не се отразява –дали това е коректно?
-        транспортът на стоката е добре да се плати и докаже от БГ фирма с БГ VAT номер или с ИТ VAT номер?

Моля, за мнение на написаното по-горе.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно придобиване на товарен автомобил от Холандия
ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС в България, с предмет на дейност внос от Норвегия на товарни автомобили, придобива товарен автомобил от Холандия. Българското дружество не е дилър на стоки втора употреба. В страницата на НАП – в наръчника по ЗДДС е записано, че за Холандия при ВОД с нулева ставка – присъства задължителен, но нестандартизиран реквизит. При режим за стоки втора употреба (облагане на маржа) незадължителен реквизит „Marge regeling“. Във фактурата, която е издадена в Холандия липсва каквото и да е основание за продажба с нулева ставка. Според Вас, как трябва да отрази българското дружество?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно придобиване на автомобил втора употреба от Германия
ЗДДС. Въпрос. Дружество придобива автомобил (6+1) втора употреба от Германия. Покупката не е от дилър. Доставчикът е съгласен, че българското дружество не дължи немски ДДС, но иска ДДС да се плати и след като му се представят доказателства, че автомобилът е регистриран в България, ще върне ДДС. Това е записано в поръчката, а фактурата е издадена с германско ДДС.
Коя е данъчната основа за начисляване на ДДС за ВОП?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно прилагане на чл. 31 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Мой клиент извършва ремонтни дейности на плавателни съдове, които извършват международен транспорт по река Дунав. Имат документ, че са корабособствениците на ремонтираните плавателни средства – кораби, секции и дълбачки за добив на инертни материали. Нашето питане е следва ли да начисляваме ДДС на оказаните услуги, или можем да се позовем на чл. 31 от ЗДДС, във връзка с чл. 148 от Директива 2006/112, като освободени сделки, свързани с международен транспорт?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Лихви и авторски и лицензионни възнаграждения в полза на чуждестранни юридически лица - местни на страна от ЕС

ЗКПО. Въпрос. Дължимите след 01. 01. 2015 г. лихви и авторски и лицензионни възнаграждения от българско дружество в полза на чуждестранни дружества - местни за данъчни цели страна от Европейския съюз, винаги ли са освободени от облагане с данък при източника? Ако не – какви са условията за това?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Третиране на доход от наем на селскостопанска техника на регистриран земеделски стопанин

ЗДДФЛ. Въпрос. Земеделски производител, регистриран по ЗДДС, е избрал да се облага по чл.29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. През годината обаче има доход освен от продажба на непреработена селскостопанска продукция и от доход от наем на селскостопанска техника, за който има надлежно издадени фактури.
 

Въпросът ми е при деклариране на годишния доход правилно ли ще бъде да се посочи като доход по чл.29 от ЗДДФЛ целият доход включително и дохода от наем или следва да се декларира като два различни дохода?Съответно как следва да бъде авансовото облагане на лицето през 2015 г.?


 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант