Ваучери за храна и възстановяване на ДДС
Обзор на данъчна и съдебна практика и практика на МТСП относно понятието „общодостъпност“ при третиране на ваучерите за храна по реда на ЗКПО
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Ваучерите за храна, предоставени от лицензиран оператор, са най-често срещаната социална придобивка в натура. Тяхната популярност се дължи на обстоятелството, че ако размерът им е до 60 лв. месечно на наето лице, включително и лица по договори за управление и контрол, то е налице възможност за освобождаване от:
- облагане по реда на ЗКПО;
- облагане по реда на ЗДДФЛ;
- социално и здравно осигуряване
Ключово изискване за посоченото преференциално третиране е ваучерите за храна да се предоставят не само в съответствие със специалните изисквания на чл. 209 от ЗКПО, но и да отговорят на общите изисквания за социален разход съгласно т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО и чл. 204, т. 2 от ЗКПО. Едно от тях е изискването разходите да са достъпни за всички работници и служители, т.е. общодостъпни.
Известно е, че в стопанската практика ваучерите за храна често пъти не се предоставят на всички лица от персонала или са в различен размер, например:
- не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство, годишен или неплатен отпуск;
- не се предоставят в еднакви размери на лица, по трудов договор на пълен или непълен работен ден;
- не се предоставя в еднакви размери на лица, работещи пълен месец и на лица, които не работят пълен месец.
Може ли да се приеме, че тази практика съответства на изискването „достъпност за всички“ (общодостъпност), заложено в т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО?
Целта на материала е да изясни позицията на НАП, съда и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) по отношение съдържателния обхват на изискването за общодостъпност.
Възстановяване на данъчен кредит при неизплатени задължения към доставчици
Въпрос. В процедура по възстановяване на данъчен кредит подадохме наред с останалите документи и декларация за неизплатени задължения към доставчици. От данъчния кредит ни бе прихваната сумата, която дължахме към наш доставчик (посочен от нас в декларацията), който от своя страна имал неизплатени публични задължения. Правилно ли е приложен законът и на какво основание се прави това прихващане?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат