Електронни услуги и солидарна отговорност

Третиране по ЗДДС на услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение в трета страна
 
 
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
От началото на 2015 г. и във връзка с направените промени в ЗДДС, актуален е въпросът за третирането по този закон на услугите, оказвани по електронен път. Законът вече съдържа редица правила, отнасящи се до  тези услуги, когато са оказани на данъчно незадължени лица, установени в Общността (вж. чл. 152 - чл. 159и от ЗДДС).  
 
В практиката обаче се срещат и немалко случаи, при които получателите на услугите са данъчно задължени лица, или те са данъчно незадължени лица, но са с местоживеене в страна извън ЕС (т.нар. „трета страна“).
 
Целта на материала е да се  разгледа накратко третирането и доказването на местоизпълнението на извършвани от български данъчно задължени лица услуги по електронен път в полза на клиенти, установени в трета страна, в зависимост от това дали те са данъчно задължени или данъчно незадължени лица. 
Обзор на актуална практика на ВАС, свързана с прилагане на ЗКПО
 
 
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
Материалът е базиран на практика на Върховния административен съд (ВАС) за периода 2014 – 2015 г., свързана с прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в която се дава отговор на спорни въпроси, например:
-       Как следва да се определя размера на пазарната лихва при банкови заеми в лева и евро?
-       Дължи ли се данък при източника върху безлихвен заем, отпуснат от чуждестранно лице на база пазарна лихва, определена единствено за данъчни цели?
-       Следва ли да се извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО с целия размер на разходи за лихви по банкови заеми, само частично гарантирани и обезпечени от свързано лице?
-       Следва ли при трансформиране на данъчен амортизируем актив в инвестиционен имот, оценяван по справедлива стойност, счетоводният финансов резултат да се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗКПО?
-       Следва ли при определяне на данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция за целите на преотстъпване на данъка по реда на чл. 189б от ЗКПО да се вземат предвид и получени целеви субсидии, свързани с производството й?
-       Обстоятелството, че физически лица – заемодатели не са декларирали отпуснати заеми по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, достатъчно основание ли е отчетените от предприятието - заемополучател заемни средства да се приемат за укрити приходи?
и т.н.
 
Тълкувателно решение № 5 от 22. 06. 2015 г. по адм. д. № 4/2014 г., ОСС на ВАС
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
 
Целта на коментар е да се разглежда Тълкувателно дело № 4/2014 г. относно два въпроси, свързани с ревизионното производство, поставени от главния прокурор на Република България поради противоречива съдебна практика:
 
-        допустимо ли е със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношeние на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция?
 
-        при неспазване на изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК и липса на подпис на някои от органите по приходите в съставения от тях ревизионен доклад, налице ли е нищожност на издадения ревизионен акт, неразделна част от който е този доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК?