Концесии и практика

1. По смисъла на ЗДДС как се третират тези доставки и следва ли дружество А да начислява ДДС на дружество Б при зареждане на дружество Б съответно, в страна от ЕС и извън ЕС?
2. При префактуриране от на дружество Б зареждане на дружество Б извън ЕС, касаят ли дружество А. решенията на СЕС по дела С-181/04 и С-183/04 и дело С-185/89, относно прилагане на нулева ставка само за непосредствения доставчик?

1. Фирма регистрирана за целите на ДДС в страната на 15. 05. 2015 г. продава строителен кран на данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС (Италия). Стойността на доставката е 160 000 лв. Не се начислява ДДС.
2. При VIES - валидация не се потвърждаватиме и адрес. Това се установява м. Септември 2015 год. Коригира се ДДС чрез издаване на Дебитно известие на 15. 09. 2015 г. в размер на 32 000 лв.
3. Поради факта, че няма плащане по фактурата от 15. 05. 2015 г. и съгласно клаузи от договора за продажба се разваля сделката. На 24. 09. 2015 г. се прави кредитно известие както следва:

1. С разликата между продажната стойност и балансовата стойност трябва ли да се преобразува финансовия резултат?
2. Какъв ДДС да се напише във фактурата като се има предвид, че:

1. При покупка на материали (резервни части, гуми и др.подобни) и при получаване на услуги (ремонти, наем на ремаркета, застраховки и др.) от данъчно задължени лица, с ДДС регистрация в страни членки на ЕС, дружеството издава протокол по чл. 117 от ЗДДС като начислява ДДС и ползва пълен данъчен кредит. Продавачите - данъчно задължени лица, с ДДС регистрация в страни членки на ЕС не начисляват ДДС за сделките. Правилно ли определяме покупката на материали като ВОП и място на изпълнение на доставките на услуги в България, съгласно чл. 21 от ЗДДС?
2. Дружеството използва наети ремаркета от спедитора. В редки случаи, същите се приемат с налично гориво в резервоарите им. Спедитора продава горивото на дружеството и издава фактура без начислено ДДС с текст, съответстващ на „обратно начисляване”. Какви са нашите задължения, съгласно ЗДДС – трябва ли да издаваме протокол по чл. 117 от ЗДДС след като горивото се използва извън България?

Предвид данъчната практика по казуса възникват няколко въпроса:

1. Кога възниква задължението за регистрация по ЗДДС? (В 14-дневен срок от вписването в регистър Булстат или в 14-дневен срок от датата на първото извършване на операция съгласно договора за консорциум?)
2. Как ще бъдат третирани от гледна точка на ЗДДС и по какви цени сделките, свързани с обхвата на договора за консорциум, при предоставяне на стоки и услуги от участниците в съвместното съдружие към консорциума по отношение обхвата на договора? И как ще се третират такива сделки извън този обхват и по какви цени?
3. Документирането на извършените СМР от участниците в съдружието към консорциума, свързани с обхвата на договора, с данъчна фактура ли се извършва или с други документи?
    

1. Ще възникне ли задължение за българската фирма за регистрация по ДДС в България или евентуално в друга държава?
2. Следва ли българското дружество да начислява ДДС на чуждестранните крайни клиенти?

1. Следва ли за покупката на картината да се начисли ДДС (т.е. да се третира като ВОП) след като стоката се закупува от физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС в Германия.
2. Ако българското дружество трябва да си самоначисли ДДС, то има ли основание да ползва данъчен кредит за закупената стока.
3. Ако картината не се продаде и остане в дружеството под формата на инвестиционна покупка, как следва да процедираме, за да спазим законодателството.

ЗКПО. Въпрос. Управител на ЕООД е пенсионер и не получава възнаграждение по договор за управление, а само дивидент. Същият участва в семинар извън страната, организиран от търговско дружество. За всички разходи по пътуването, пребиваването и самия семинар заплаща услугата срещу издадена фактура.

Полагат ли се дневни пари като командировъчни по време на пребиваването извън страната по време на семинара?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

1. През 2014 г са декларирани и внасяни авансови вноски по ЗДДФЛ. За 2014 г.. има формирана печалба и данъкът върху нея надвишава направените авансови вноски. След като няма задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., дължат ли наследниците данък върху дохода на починалото физическо лице?
2. Поради спецификата на дейността са извършвани разходи за стопанската 2014 - 2015 г. от м. 09. 2014 г. до 05. 02. 2015 г. „Х”. През този период се натрупват разходи за т. н. незавършено производство, формиращи себестойността на селско-стопанската продукция, която ще се реколтира през м. юни - август. Разходите са извършвани и от ЕТ „Х“ и ЕТ „Х с добавка името на дъщерята”. Признават ли се за данъчни цели разходите за незавършено производство до 05. 02. 2015 г., направени в ЕТ „Х“ като присъщи за приходите от добитата (реколтирана) и заприходена продукция в ЕТ „Х с добавка името на дъщерята”?

1. Правилно ли е схващането ни, че при уговорено в индивидуалния трудов договор месечно трудово възнаграждение, при условията на 8-часов работен ден, 5-дневна работна седмица, същото е дължимо за всеки отделен месец от периода на сумирано изчисляване на работното време, без значение от отработените реално по график дни?
2. При положение, че месечното трудово възнаграждение, начислено съгласно уговореното в трудовия договор, се дължи за работните дни по календар, кои дни следва да се считат за дни в осигуряване и да бъдат отразени в декларация 1 – календарните, за които е изплатено възнаграждение (респективно осигурителен доход) или реално отработените по график дни, които в отделните месеци могат да бъдат повече или по-малко от установената месечна норма по календар?
3. Счита ли се за несъответствие ако в декларация 1 са отразени реално отработените по графика на лицето дни, а не работните дни по календар, участващи в изчислението на работната заплата и присъстващи във ведомостта?
4. При положение, че подаване на данни за начисленото фиксирано месечно възнаграждение и реално отработените дни по график при СИРВ не се счита за несъответствие, средно-дневното възнаграждение, което се взима предвид при плащанията от ДОО може да варира в широки граници през отделните месеци. Това няма ли да доведе до некоректна база за изчисление, което в различни случаи може да бъде в ущърб на лицето или на НОИ?