Промените в ЗДДС, в сила от 01. 01. 2010 г.

 

 

 

 

ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

В следващите редове ще разгледаме по-съществените от промените в нормативната уредба на ДДС, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИДЗДДС), който бе обнародван в бр. 95 на “Държавен вестник” от 01.12.2009 г. Всички те влизат в сила от 01.01.2010 г.

 

1. Промени, свързани с мястото на изпълнение на услугите

 

1.1. Основно правило за място на изпълнение на доставките на услуги

 

Общото правило за място на изпълнение на доставките на услуги, което е в сила от 01.01.2010 г., всъщност се състои от две правила, като от значение е дали получателят на услугата е данъчно задължено или на данъчно незадължено лице.

 

Получателят е данъчно задължено лице. В такива случаи мястото на изпълнение на услугата е мястото, където това лице - получател е установило независимата си икономическа дейност (т.е. където има седалище и адрес на управление или постоянен обект). Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (т.е. от мястото на неговото седалище), то мястото на изпълнение ще е там, където се намира постоянният обект, за който е предназначена услугата. Когато липсва място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС).

 

За целите на ДДС данъчно задължено лице за всички получени услуги се смята данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС (чл. 3, ал. 6 от ЗДДС). Смисълът на този текст е да укаже, че за целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги, данъчно задължено лице, което извършва и дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки, се разглежда като данъчно задължено лице по отношение на всички предоставени му услуги. Казаното важи и за данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС – то също се смята за данъчно задължено лице.

 

Получателят е данъчно незадължено лице. Когато е така, мястото на изпълнение на услугата е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира постоянният обект на доставчика. При липса на място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика (чл. 21, ал. 1 от ЗДДС).

 

Посоченото по-горе правило на чл. 21, ал. 2 няма да се прилага, когато получателят на услугата е данъчно задължено лице, но то използва същата изключително само за лични нужди или за личните нужди на работниците и служителите си. Тогава мястото на изпълнение на услугата ще се определя по правилото на чл. 21, ал. 1. Което означава, че в такъв случай мястото на изпълнение ще е там, където е установен доставчикът на услугата. Освен ако за услугата няма създадена специална разпоредба за определяне мястото й на изпълнение – тогава то ще зависи (и) от конкретното специално правило (тези правила са посочени по-долу в т. 1.2 и т. 1.3).

 

1.2. Услуги, за които съществуват специални разпоредби за мястото им на изпълнение, независимо дали са оказани на данъчно задължени или на данъчно незадължени лица

 

1.2.1. Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти

 

Според чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, при архитектурни, инженерни, надзорни услуги и при настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове и ваканционни лагери.

 

Това правило трябва да важи за всякакви услуги, свързани с недвижим имот, включително и за такива, които не са изрично упоменати в посочената по-горе законова разпоредба. Независимо от обстоятелството дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

 

Така по отношение на услугите, свързани с недвижими имоти, няма да настъпят промени по отношение определянето на мястото им на изпълнение – както и досега, то остава винаги там, където се намира недвижимият имот.

 

1.2.2. Доставка на услуги по пътнически превози

 

Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се осъществява пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег.

Така при превоза на пътници се запазва досегашното правило за определяне тяхното място на изпълнение. Поради което в режима на облгане с ДДС на тези услуги не се очакват изменения. Още повече, че международният транспорт на пътници продължава да бъде доставка, облагаема с нулева ставка (чл. 29 от ЗДДС).

 

1.2.3. Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни,  развлекателни и други подобни услуги

 

На основание чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС мястото на доставка на услуги, свързани с културни, артистични (художествени), спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия и дейности (като например панаири и изложби), включително доставката на услуги на организаторите на такива дейности, е мястото, където фактически (физически) се извършва услугата.

 

Аналогично правило съществуваше в ЗДДС и преди 01.01.2010 г. Поради което и след посочената дата не трябва да се очакват промени при определяне мястото на изпълнение на изброените услуги. 

 

1.2.4. Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги

 

Тяхното място на изпълнение е определено с чл. 21, ал. 4, т. 5 от ЗДДС. Според тази разпоредба при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги мястото на изпълнение е мястото, където услугите се извършват физически. За отбелязване е, че в закона са създадени легални дефиниции на понятията „ресторантьорски услуги” и „кетъринг услуги” (§ 1, т. 61 и 62 от ДР на ЗДДС); посочени са също така конкретни услуги, които не следва да се считат за кетърингови или ресторантьорски услуги.

 

Ако приемем, че досега мястото на изпъление на упоменатите услуги се е определяло съгласно общото законово правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, то след 01.01.2010 г. могат да се очакват промени, само ако е налице разминаване между мястото на установяване на икономическата дейност на извършителя на услугите и мястото, където те фактически (физически) се оказват на клиентите. При ресторантьорските услуги обаче такова разминаване трудно може да съществува на практика, т.е. при тях не следва да има промени относно местоизпълнението им.

 

1.2.5. Краткосрочен наем на превозни средства

 

По силата на чл. 23, ал. 1 от ЗДДС  мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткострочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават (предоставят) на разположение на получателя (потребителя). Под „краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване” тук следва да се разбира непрекъснатото държане или ползване на превозното средство в продължение на не повече от 30 дни, а по отношение на плавателни съдове - не повече от 90 дни (ал. 2 на чл. 23).

 

Същевременно, в новата ал. 3 на чл. 23 са посочени случаи, при които не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне. Също така, в закона (§ 1, т. 49 от ДР на ЗДДС) е създадена дефиниция на използваното в закона понятие „превозни средства по чл. 23”.

 

По отношение местоизпълнението на услугите по предоставяне под наем на превозни средства можем да кажем, че от 01.01.2010 г. при дългосрочен наем на превозни средства мястото на изпълнение ще бъде мястото, където е установен доставчикът на услугата, когато получателят е данъчно незадължено лице. Докато при дългосрочен наем в полза на наематели, които са данъчно задължени лица, местоизпълнението ще е там, където получателят е установил своята независима икономическа дейност (или има постоянен обект, за който се предоставя услугата).

 

При краткосрочен наем на превозни средства по смисъла на § 1, т. 49 от ДР на ЗДДС, независимо дали клиентът е физическо лице или фирма мястото на изпълнение ще е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя на услугата. 

 

1.3. Услуги, за които съществуват специални разпоредби за мястото на изпълнение, когато получателят им е данъчно незадължено лице

 

В закона са налице и специални правила за определяне мястото на изпълнение на услуги, важащи само тогава, когато получателят на услугата не е данъчно задължено лице. Или местоизпълнението на разгледаните по-долу услуги не зависи от мястото, където е установен доставчикът на услугата. При тях, ако получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е там, където е установен получателят на услугата. А при положение че получател е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение се определя по съответното от изложените по-долу няколко специални правила. 

 

1.3.1. Доставка на услуги от посредници

 

Тяхното местоизпълнение е регламентирано с изменения чл. 24 от ЗДДС. Според него мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.

 

Така излиза, че според чл. 24 от ЗДДС, когато се оказват посреднически услуги на данъчно незадължено лице, мястото на изпъление на доставката ще е (както и досега) мястото, където се осъществява основната доставка в съответствие с правилата на ЗДДС, уредени с чл. 17 – 24 от този закон. А при получател - данъчно задължено лице, местоизпълнението на посредническата услуга ще е в мястото на неговото установяване. И това е така, независимо дали установяването е в държава членка или в трета страна.  

 

1.3.2. Транспорт на стоки в рамките на Общността

 

Съглано чл. 22, ал. 1 от ЗДДС мястото на доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Общността, оказвани на данъчно незадължени лица, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.

 

Ето защо, при положение че клиентът на превозвача е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на услугата по превоз на стоки от една до друга държава членка, ще е мястото на неговото тръгване. С което на практика се запазва досегашното законово правило.

 

При превоз на стоки от една до друга държава членка с получател данъчно задължено лице, мястото на изпълнение ще е мястото, където е седалището или постоянният обект на получателя, във връзка с който му се оказва услугата. В такива случаи вече е без значение в коя точно държава членка се намира мястото, откъдето започва превозът на стоките.

 

1.3.3. Транспорт на стоки извън Общността

 

При транспортни услуги, различни от превоз на стоки в рамките на Общността, получател на които е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег (чл. 22, ал. 2 от ЗДДС). А при получател - данъчно задължено лице, местоизпълнението на превозната услуга ще е в мястото на установяване на получателя.

 

Така излиза, че при транспорт на стоки, различен от вътреобщностен превоз, ако услугата се оказва на данъчно незадължено лице, както и досега мястото на изпълнение ще е мястото, където се извършва услугата от гледна точка на реализирания пробег. Но при получател - данъчно задължено лице, мястото на изпълнение ще е там, където същият е установил своята независима икономическа дейност, или където има постоянен обект, във връзка с който му се оказва превозната услуга.

 

1.3.4. Място на изпълнение на спедиторските, куриерските и пощенските услуги

 

Според изменената ал. 4 на чл. 22, за целите на ЗДДС спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49 от закона, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Общността, съответно по транспорт на стоки извън Общността. Откъдето следва, че мястото на изпълнение на въпросните услуги ще се определя по правилата, валидни за местоизпълнението на услугите по превоз на стоки от една до друга държава членка, както и между две трети страни или между държава членка и трета страна (и обратно).

 

1.3.5. Доставка на услуги, свързани с транспортна обработка на стоки

 

Мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с транспортна обработка на стоки (натоварване, разтоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери и други услуги, оказвани пряко във връзка с транспорта), предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където фактически се извършва услугата (чл. 21, ал. 4, т. 4, буква „а” от ЗДДС). Досега по аналогично правило се определяше мястото на изпълнение на всички услуги, свързани с транспортна обработка на стоки, освен тези, при които обработката съпътства превоз на стоки от една до друга държава членка и получателят притежава ДДС идентификационен номер, издаден от държава членка.

 

В тази връзка, промените в правилата, отнасящи се мястото на изпълнение на услуги по транспортна обработка на стоки, ще засегнат основно тези от тях, при които получателят е данъчно задължено лице, което не е установено в държава членка и не притежава ДДС номер, издаден от такава държава. От 01.01.2010 г. при тях мястото на изпълнение ще е там, където е установен получателят на услугата (трета страна), вместо да се считат за изпълнени в мястото на фактическото им осъществяване.

 

1.3.6. Доставка на услуги по оценки на движимо имущество и работа върху него

 

На основание чл. 21, ал. 4, т. 4, буква „б” от ЗДДС, при услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ мястото на изпълнение е мястото, където фактически се извършва услугата, когато същата е предоставена на данъчно незадължено лице. Докато при получател - данъчно задължено лице, ще се прилага новото основно правило, изместващо местоизпълнението на услугите там, където техният получател е установил независимата си икономическа дейност.

 

Така спрямо услугите по оценка или работа върху движими вещи промяна по отношение на местоизпълнението им ще се наблюдава в два аспекта:

- ако получателят на услугата е данъчно задължено лице, което не е установено в Общността, мястото на изпълнение ще бъде там, където се намира седалището на получателя (или постоянния му обект, за който е предназначена услугата). За разлика от досегашната нормативна уредба, според която в такива случаи местоизпълнението беше там, където фактически се извършва услугата (оценката или работата);

- при получател данъчно задължено лице, което е установено в държава членка, мястото на изпълнение на услугата винаги ще е на територията на тази държава, независимо дали стоките напускат страната, в която се прави обработката им.

 

1.3.7. Доставка на нематериални услуги

 

На основание чл. 21, ал. 5 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на някоя от услугите, изброени в т. 2 на тази алинея, оказвани на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Тази нова разпоредба определя мястото на изпълнение на услуги, аналогични на тези, изброени в чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във вида му до 01.01.2010 г. – рекламни, консултантски, предоставяне на информация, прехвърляне на права върху индустриална или интелектуална собственост, услуги по електронен път и други от подобно нематериално естество.

 

За услугите по досегашния чл. 21, ал. 3 и нов чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, от 01.01.2010 г. няма да настъпят каквито и да е промени. Както и досега, ако получателят на услугата е установен извън Общността, мястото й на изпълнение ще е на територията на третата страна, където е той установен (независимо дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице). Ако клиентът е установен в Общността и е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на услугата е мястото на установяването му. А в случай, че получателят е данъчно незадължено лице, установено в държава членка, мястото на изпълнение ще е там, където се намира седалището или постоянният обект на доставчика на услугата (стига той да е установен в България или в друга държава членка).  

 

2. Изменения и допълнения, имащи отношение към доставките на услуги с обърнато данъчно задължение

 

2.1. Разширява се кръгът от услуги, за които е налице задължение за обратно начисляване на ДДС от българските регистрирани лица

 

На основание изменената т. 3 от чл. 82, ал. 2, когато доставчикът им не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на нашата страна и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, стига той да е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.

 

Така от 01.01.2010 г., когато регистрирано по ЗДДС лице получава облагаема услуга от доставчик, установен извън България (без седалище или постоянен обект на наша територия), нашето регистрирано лице трябва да си самоначислява ДДС с протокол, при положение че услугата е с място на изпълнение на територията на страната ни. Важно е да се подчертае, че това важи за всички услуги, независимо от техния вид, а не само за за услугите, чието място на изпълнение се определя по новото основно правило, заложено в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

 

Същевременно при доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС, когато и получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика - регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице (нова ал. 2 на чл. 54 от ППЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.).

 

В тази връзка, налице е преходно правило, съдържащо се в § 50, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС. То указва, че когато е направено авансово плащане до 31.12.2009 г., включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.

 

2.2. Законът въвежда задължение за регистрация при доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя

 

2.2.1. В ЗДДС е създаден нов чл. 97а. Същият предвижда задължение за регистрация при извършени или получени доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от лицето получател.

 

Според първата алинея на упоменатия член, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, което получава услуги с място на изпълнение на територията на България, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

 

Същевременно на такава регистрация подлежи и всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на нашата страна, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Или става въпрос за такива услуги, които се оказват в полза на данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от България (ал. 2 на чл. 97а). Както се разбра, за тях лице - платец на ДДС е получателят им.

 

Съгласно ал. 4 на чл. 97а за посочените две категории лица възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем – авансовото плащане или настъпването на данъчното събитие. Самата получена услуга (данъчната й основа), обуславяща регистрацията по ЗДДС, подлежи на облагане с данък.

 

Данъчно задължено лице, регистрирано на основание една от двете посочени хипотези, ще се счита регистрирано и за целите на другата (чл. 97а, ал. 3).

 

Важно е да се каже, че в разглежданите случаи става въпрос за данъчно задължени лица, които нямат регистрация по ЗДДС на друго основание. Затова, когато за такива лица, регистрирани на основание чл. 97а, възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 - 99 от ЗДДС или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 - 3 от същия закон, те трябва да се регистрират по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор (ал. 5 на чл. 97а).(Бележка)

 

3. Промени, отнасящи се до датата на възникване на доставките и данъчната им основа

 

3.1. Настъпване на данъчното събитие и данъчна основа при сделки с непрекъснато изпълнение, имащи продължителност повече от една година

 

Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 регламентира настъпването на данъчно събитие при доставките с периодично, поетапно и непрекъснато изпълнение. При тях всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

По силата на създадената нова ал. 5 в чл. 25, разпоредбата на чл. 25, ал. 4 няма да намира приложение при доставки с непрекъснато изпълнение, чиято продължителност е повече от една година (повече от 12 последователни месеца), за които не се дължи плащане през този период от време. Вместо, както досега, да настъпва към датата на дължимост на плащането по договора, данъчно събитие ще възниква в края на всяка календарна година. А за годината на прекратяване на доставките данъчното събитие ще настъпи на датата на прекратяването им. По този начин се препятства избягване на плащането на ДДС, което досега можеше да бъде постигано с договаряне на дължимост на плащанията по сделки с непрекъснато изпълнение за периоди, по-дълги от една година.

 

Същевременно данъчната основа на упоменатите доставки ще се формира съобразно правилото на новата ал. 8 от чл. 26. Според него при доставките по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.

 

3.2. Данъчна основа при бартерните сделки

 

От 01.01.2010 г. е направена промяна в разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Вследствие на нея, при определяне на данъчната основа при бартерни сделки, всеки от доставчиците ще изчислява пазарна цена на стоката и/или услугата, която получава, а не както досега – на тази, която предоставя. Промяната е обусловена от обстоятелството, че Директива 2006/112/ЕО не съдържа специално правило за определяне на данъчната основа на доставка, по която плащането не е в пари, а е в стоки и/или услуги. Което означава, че в подобни случаи е необходимо да се прилага общият законов принцип за установяване данъчната основа на доставките – да се определи възнаграждението, което доставчикът получава за стоката или услугата, която доставя на своя клиент. Понеже получаваното не е в парична форма, същото трябва да бъде остойностено – като се определи неговата пазарна цена.

 

За отбелязване е, че в случаи, при които плащането е както в стоки или услуги, така и в пари, данъчната основа ще е равна на сбора от пазарната цена на получаваната стока и/или услуга и парите (без сумата на ДДС), дължими на доставчика.

 

4. Нови моменти, отнасящи се до правото на данъчен кредит и процедурите поприспадане на ДДС и възстановяването на данъка

 

4.1. Преклузивният срок за упражняване правото на данъчен кредит е увеличен от 3 (плюс един) на 12 (плюс един) месеца

 

Най-съществената промяна, свързана с правото на данъчен кредит, е направената в  чл. 72, ал. 1. Посочената разпоредба регламентира периода за упражняване на правото на данъчен кредит. Досега това беше данъчният период на възникване на правото или един от следващите три данъчни периода. Вследствие на промяната срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит на практика се увеличава с 9 месеца. Удължаването на въпросния важен законов срок е направено с оглед постановени решения на Съда на Европейските общности, в които се твърди, че срокът за ползване на правото на данъчен кредит не бива да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на това основно право в системата на ДДС.

 

За уреждане на заварените случаи, свързани с променения срок за упражняване правото на данъчен кредит, е създадена преходна разпоредба (§ 49 от ПЗР на ЗИДЗДДС). Тя указва, че правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 01.01.2010 г., което не е упражнено към посочената дата, и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от двана­десетте данъчни периода, следващи този, през който правото е възникнало.

 

4.2. Промени по отношение правото на данъчен кредит за леки автомобили

 

В ЗДДС съществува легална дефиниция на понятието „лек автомобил”. Тя се съдържа в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и е изменена със ЗИДЗДДС. Дефиницията е създадена в закона, тъй като в него и понастоящем съществува специален рестриктивен режим за невъзникване на право на данъчен кредит за леки автомобили с до 5+1 места за сядане, както и за стоките и услугите, свързани с тяхната поддръжка, ремонт, подобрение и експлоатация. 

 

Новият момент, свързан с леките автомобили и правото на данъчен кредит за тях, е, че за автомобили, които имат повече от 5+1 места за сядане, но това е в резултат на допълнително поставени седалки след тяхното придобиване от съответния купувач (а не още при производството им), няма да възниква право на данъчен кредит. Единствено за автомобили, за които производителят предвижда броят на фабрично монтираните места за сядане да е повече от 5+1, правото на данъчен кредит ще е налице, при спазване на общите законови изисквания на чл. 68, 69 и 71 от ЗДДС.

 

В тази връзка, създадени са и преходни правила, уреждащи заварените случаи на ползван данъчен кредит за леки автомобили с брой на монтираните от производителя места за сядане до 5+1, както и на договори за лизинг с опция на такива автомобили (§ 51, ал. 1 - 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС).

Направените промени в тази връзка са като цяло съществени и от важно значение за регистрираните по ЗДДС лица.

 

4.3. Съкращава се времетраенето на процедурата по приспадане 

 

От направените със ЗИДЗДДС изменения в чл. 92, ал. 1, т. 2, 5 и 6, и в ал. 2 на чл. 92, се разбира, че процедурата по приспадане на ДДС за възстановяване (данъка по чл. 88 от закона), регламентирана с чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, ще обхваща два, а не три данъчни периода.

 

В тази връзка ЗИДЗДДС съдържа преходно правило, правещо опит да уреди започналите, но неприключили към 01.01.2010 г. процедури по приспадане. Според § 53 от ПЗР на ЗИДЗДДС двумесечният срок по чл. 92 се при­лага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.

Тази преходна разпоредба не изглежда достатъчно точно формулирана. Основният неясен момент в нея е дали новият двумесечен срок се отнася до процедури по приспадане, започващи след 01.01.2010 г., или и за такива, чието начало е през 2009 г. и същите не са приключили до нейния край. По-логично би било да заключим, че новият двумесечен срок се отнася до процедури по приспадане, започващи след 01.01.2010 г. Докато старите такива се приключват в рамките на досегашните три данъчни периода. Този извод намира подкрепа и в нормата на § 50, ал. 2 от ПЗР на ПИДППЗДДС (обн., ДВ, бр. 6 от 2010 г.), според която досегашното приложение № 6 към правилника (справката за извършено приспадане на ДДС) се прилага към справките-декларации, отнасящи се за данъчни периоди след 01.01.2010 г., до приключване на 3-месечната процедура по приспадане.

 

4.4. Намален е срокът за възстановяване на ДДС след приключила процедура по приспадане

 

Знае се, че след приключване на процедурата по приспадане на ДДС за възстановяване, този данък (или остатъкът от него) се прихваща от органа по приходите за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, или се възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация (чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС). Със ЗИДЗДДС посоченият 45-дневен срок е намален на 30 дни.

 

По този начин, считано от 01.01.2010 г., когато в резултат на приключила процедура по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, същият (както и досега) ще се посочва в кл. 80 на последната за процедурата справка-декларация за ДДС, но ще подлежи на ефективно възстановяване (или прихващане) в 30-дневен срок от подаването на тази декларация. Този намален срок ще се прилага още през януари 2010 г. за посочен в кл. 80 и подлежащ на възстановяване данък съгласно справката-декларация за декември 2009 г.

 

4.5. При забавено възстановяване на ДДС държавата ще дължи лихви и за периода на провеждане на възложена ревизия

 

Със ЗИДЗДДС е изменена ал. 10 на чл. 92. Същата предвижда при наличието на данък, подлежащ на възстановяване, който е невъзстановен без основание или поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в закона срокове, същият да се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен съгласно закона, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете на данъчното производство.

Промяната в цитираната законова норма се състои в това, че данъкът, невъзстановен без основание или поради отпаднало основание, ще се възстановява заедно със законната лихва за просрочието, независимо от разпоредбата на ал. 8 от чл. 92. А последната предвижда при започнала ревизия на регистрираното лице срокът за възстановяване на данъка да е този за издаване на ревизионния акт (освен когато лицето предостави предвиденото в разпоредбата обезпечение), вместо да се прилагат обичайните 30-дневни срокове.

От казаното можем да направим заключението, че след 01.01.2010 г. държавата ще дължи лихви за забава по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС и за периода на провеждане на (евентуално) възложена ревизия на лицето, декларирало данък за ефективно възстановяване в кл. 80, 81 или 82 на подадена от него справка-декларация за ДДС.

 

6. Други по-важни промени

 

6.1.  При доставките, свързани с международен транспорт

 

Със ЗИДЗДДС е претърпял промяна чл. 31, регламентиращ доставките на стоки и услуги, свързани с международен транспорт. От мотивите на вносителя на промените се вижда, че тези в чл. 31 са във връзка с отстраняване на несъответствия на текстове в нашия закон с Директива 2006/112/ЕО. Изискването на директивата е нулевата ставка при доставки, свързани с международен транспорт, да се прилага само по отношение на плавателни средства в открито море и на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.

 

6.2. Въведено е задължение за деклариране на електронен адрес за кореспонденция с приходната администрация

 

В чл. 101, уреждащ процедурата за регистрация по ЗДДС, е създадена нова ал. 5. Според нейното съдържание, в случай че регистриращото се лице не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението за регистрация лицето задължително заявява такъв адрес. А при промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация за промяната, освен ако същата е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.

 

Същевременно, според § 55 от ПЗР на ЗИДЗДДС, регистрираните към 01.01.2010 г. лица са длъжни да по­сочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС в 3-месечен срок от упоменатата дата. Това ще става чрез подаване на декларация до компетентната териториална дирекция на НАП. Подаването на такава не се изисква само когато електронният адрес за кореспонденция е заявен за вписване в Агенцията по вписванията (§ 56 от ПЗР на ПИДППЗДДС).

 

Следва да се има предвид, че органите по приходите могат да откажат регистрация или да прекратят регистрацията на лице, което не посочи електронен адрес за кореспонденция с НАП за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване (чл. 176, т. 5 от ЗДДС).  

 

6.3. Фискалните устройства задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП

 

Тази съществена промяна на нормативната уредба на ДДС се явява мярка, въвеждана от държавата за борба със сивата икономика. Изменението е обусловено от създадената нова ал. 2 на чл. 118. Според нея фискалните устройства задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка ще бъдат уредени с наредбата по чл. 118, ал. 4 (сегашна ал. 3) от ЗДДС, като те се съгласуват с Българския институт по метрология и с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

 

В тази връзка, съгласно § 56 от ПЗР на ЗИДЗДДС министърът на финансите разполага със срок до 30 юни 2010 г. да приведе упоменатата наредба в съот­ветствие с това ново изискване на закона. Министърът трябва да определи срок, в който лицата, задължени да използват фискал­ни устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата. Срокът може да е различен за определени групи лица, но не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от 2 години от влизането в сила на наредбата (промените в нея).

 

6.4. Премахнато е изискването фактурите да съдържат името и фамилията на лицето, което ги е съставило

 

Един от реквизитите, който трябваше да съдържат фактурите и известията по действащия до края на 2009 г. ЗДДС, беше името и фамилията на съставителя на документа. Директива 2006/112/ЕС обаче не предявява подобни изисквания към фактурите (и приравнените на тях документи).

 

По тази причина, а и във връзка с писма на Европейската комисия за несъответствия на текстове в ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО, със ЗИДЗДДС се отменя т. 6 от чл. 114, ал. 1 на ЗДДС. В резултат на което от 01.01.2010 г. не е задължително фактурите и известията към тях да съдържат името и фамилията на лицето, което ги е съставило. Няма пречка обаче в данъчните документи, издавани след упоменатата дата, да бъдат вписвани името и фамилията на лицето съставител. Както впрочем и всякакви други реквизити, които не са задължителни според закона и за които той не е въвел конкретно изискване за непосочването им в документите.

 

6.5. Промени в режима на доставките на стоки втора употреба, извършени от лица дилъри

 

- отменени са ал. 2, 3 и 4 на чл. 147; с което са премахнати ограниченията за правото на данъчен кредит за получени стоки и услуги от дилър, които той използва за осъществяване на продажбите на стоки втора употреба;  

- данъчната основа при извършена от дилър продажба на стоки по общия ред на закона, вече ще се формира по нормалния законов ред, предвиден за определяне на данъчната основа на доставките – този, съдържащ се в чл. 26 и 27 от ЗДДС;

- в резултат на изменението на ал. 1 от чл. 143  за покупки на употребявани стоки от регистрирани в други държави членки лица (които не прилагат специалния дилърски режим) нашите дилъри ще могат да ползват общите законови правила, без да се приема, че са упражнили право на избор по чл. 151, ал. 1 от закона; защото те ще са придобили стоката от лице с ДДС регистрация, независимо че тя не е направена по действащия у нас ЗДДС.