Обжалване по административен ред на актовете, издавани в ревизионното производство по ДОПК
Коментари
ОБЖАЛВАНЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД НА АКТОВЕТЕ, ИЗДАВАНИ В РЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДОПК
Александра Атанасова, адвокат
Актове, издавани в хода на ревизионното производство
В хода на ревизионното производство се издават два акта. Първият е ревизионен доклад със съдържание и срок за издаване указано в чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, а вторият е ревизионен акт. Ревизионният акт се издава въз основа на ревизионен доклад в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК. Чл. 120 от ДОПК определя съдържанието на ревизионния акт.
Ревизионното производство се образува с издаването и връчването на Заповед за възлагане на ревизия. Съдържанието на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) е определено в чл. 113, ал. 1 от ДОПК, като един от елементите е срокът за извършване на ревизията.
В самата ЗВР обикновено се посочва, че ревизиращите органи трябва да издадат ревизионен доклад в срок до 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Винаги при издаването на Ревизионния доклад (РД) този срок е спазен, но обичайно връчването на ревизионния доклад се извършва много по-късно от указания в ДОПК 7 - дневен срок.
Издаването на Ревизионния доклад извън 14 дневния срок се приема за нарушение на ДОПК, което може да доведе дори до отмяна на Ревизионния акт, издаден въз основа на такъв РД.
Връчването след изтичането на 7 дневния срок (понякога и два месеца след издаването на доклада) не се приема за незаконосъобразно действие.
Ревизионен доклад
Ревизионният доклад едновременно с приложенията се връчва на ревизираното лице (физическо или юридическо) или на пълномощник.
Пълномощното трябва да включва и текст, че пълномощникът има право да представлява съответното лице пред органите на НАП, да получава актове издавани във връзка с ревизии и проверки на упълномощителя както и да обжалва такива актове.
Връчване на ревизионния доклад
Връчването на ревизионния доклад е важен момент за ревизираното лице, тъй като едновременно с акта се връчват и доказателствата събрани при ревизията.
Много често в практиката органите по приходите пропускат да връчат едновременно с ревизионния доклад и приложението и доказателствата описани в него. Но когато при връчването изрично се разписвате, че сте получили ревизионния доклад едновременно с приложенията и доказателствата, то тогава трудно по-късно можете да докажете, че не сте запознати с тях. Още по-трудно можете да ги оспорите или пък да противопоставите свои доказателства. Обичайно при допълнително поискване доказателствата се представят, но можете да избегнете тези притеснения и губене на време.
Преди да положите подписа си, че сте получили ревизионния доклад, прочетете ревизионния доклад или поне последните няколко страници и вижте има ли описани доказателства и какви. Ако те не са приложени, изискайте ги и едва след като бъдат приложени се подпишете. Ако Ви отговорят, че не могат да Ви връчат описаните доказателства задължително отбележете, че сте получили само РД без приложенията и доказателствата описани в същия.
Ако ревизионният доклад има благоприятни констатации за ревизираното лице, то тогава не следва да бъдете така взискателни по отношение на доказателствата.
Срок за подаване на възражение срещу ревизионния доклад
Срокът за подаване на възражение е 14 дневен и започва да се брои от деня следващ деня на връчването (чл. 117, ал.5 от ДОПК). Срокът изтича на четиринадесетия ден.
Изключително важно е да се знае следното относно срока за обжалване. Броят се календарни дни. Това означава, че в срока се смятат и съботи, недели, а така също и официални празници. В практиката има едно лесно правило за броене на срока. Ако връчването на акта е в петък, то тогава срокът се смята: „От петък до петък през петък”, при 14 дневен срок. (Ако срокът е 7 дни: от петък до петък.) В известен смисъл това простичко правило спестява притеснения.
В случай, че срокът (четиринадесетия ден) изтича в почивен ден, то тогава се счита, че срокът изтича в първия работен ден, следващ почивните.
Подаване на възражениесрещу ревизионния доклад
Възражението против ревизионния доклад се подава от представляващия дружеството или от упълномощено лице. Ако се подава от упълномощено лице, то към жалбата освен доказателствата следва да се представи и пълномощно.
Доказателствата и пълномощното са заверени: ”Вярно с оригинала”.
Възражението може да се отнася до целия ревизионен доклад, но може да се отнася и до негови части. Важно е да посочите ясно какво точно обжалвате и защо. Не е необходимо и не е задължително да ползвате правни термини, но е задължително да сте ясни при излагане на възраженията си. Към възражението задължително се представят доказателства. Внимателно трябва да се обмисли защитната позиция. Вашите твърдения не могат по- късно да се променят в хода да обжалването. Ако твърдите, че е налице едно обстоятелство, по късно не можете да твърдите обратното.
При подаване на възражението можете да поискате отстраняване на грешки при изчислението, допуснати от ревизиращите органи, или други фактически грешки допуснати при написването на ревизионния доклад.
Удължаване на срока за представяне на възражението срещу ревизионния доклад
Съгласно чл.117, ал.5 предл.2 от ДОПК, когато срокът за подаване на възражението и представянето на доказателства е недостатъчен, имате правна възможност да поискате удължаване на срока за представяне на възражението и допълнителни доказателства. Искането трябва да бъде писмено и задължително да бъде направено преди изтичане на 14 дневния срок. Ако направите искането след изтичането на срока, ще бъдем изправени пред друга хипотеза, която ще бъде предмет на отделно разглеждане в следващи броеви на списанието.
Роля на възражението против ревизионния доклад
Възражението против Ревизионния доклад е една възможност да се разреши спора между органите по приходите и ревизираното лице, ако този спор произлиза от липса на доказателства. Когато спорът е правен, то тогава почти винаги той се решава в Съда. Разбира се във възражението може да изтъкнете всички свои аргументи срещу ревизионния доклад както правни така и аргументи по доказателствата, но практиката показва, че резултат може да се очаква при спор по доказателствата. Ако във възражението изтъкнете някои пропуски при ревизията, те могат да бъдат отстранени при издаването на РА, по тази причина трябва да прецените кои аргументи да си задържите за жалбата против РА.
Възражението против РД е един етап от защита на ревизираното лице, който може да бъде използван или пък не. Ако прецените, че не желаете да ползвате възможността да оспорите ревизионния доклад, то това не влече след себе неблагоприятни последици за вас. Имате възможност да обжалвате Ревизионния акт едновременно с ревизионния доклад.
Ако, обаче, не обжалвате ревизионния акт в срока и по реда на чл. 152 от ДОПК - пред директора на съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, губите възможността да обжалвате акта по съдебен ред. Тази особеност е изключително важна.
Ревизионен акт
Ревизионният акт се издава в 14 дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението (чл.119, ал. 3 от ДОПК). Ревизионният акт се връчва едновременно със заповед за определяне на компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.
Ревизионния акт се обжалва пред съответния директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”. Жалбата се подава чрез ТД на НАП до Директора на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”-.......... в 14 дневен срок от връчването на РА.
Връчване на ревизионния акт
Връчването на ревизионния акт се извършва по начина по който се връчва и ревизионния доклад. При връчването следва да положите усилия както и при връчването на РД ида изискате доказателства, ако такива са посочени в акта, но не ви се връчват. Особено внимание следва да положите за връчването на лихвените листа, ако имате начислени лихви. Там по-ясно се вижда за какъв период се изчисляват лихвите и на каква основа.
Жалба срещу ревизионния акт
В жалбата следва да изтъкнете всички недостатъци на Ревизионния акт и ревизионния доклад, както от гледна точка на доказателствата така и по отношение на правната аргументация на акта, а също и нарушения на самото ревизионно производство. При жалбата важи всичко за определяне и изчисляване на срока и за лицето което е компетентно да подаде жалба, както и при възражението.
Спиране на изпълнението на РА
Заедно с подаването на жалбата против РА можете да поискате спиране на изпълнението на РА. Искане за спиране на изпълнението на РА можете да направите само за обжалваната част от РА (чл.153, ал. 2 от ДОПК). Тъй като жалбата против РА не спира изпълнението, ако не направите искане за спиране, посоченото задължение в РА подлежи на принудително изпълнение. Искането за спиране на изпълнението ще бъде разгледано отделно в следващи броеве на списанието, тъй като има редица особености които са важни.
Решение по жалбата
По Вашата жалба Директорът на дирекция „ОУИ” (наречен в чл.155 от ДОПК решаващ орган) се произнася с Решение. Решаващият орган може да потвърди РА, да отмени РА изцяло, да го отмени отчасти или да го измени (чл.155, ал.2 от ДОПК).
Отмяна на ревизионния акт
В случаите на отмяна на акта, с решението на Директора се дават задължителни указания и се определя срок за нова ревизия. При повторната ревизия резултатите може да са по-добри за вас от първата ревизия, но може и да са по-тежки. Ето защо когато се предприема крачка по обжалване се гледа внимателно къде са слабите ни позиции и се преценява възможността тези позиции да издържат при следваща ревизия.
Изключително рядко Директорът на съответната дирекция ”ОУИ” признава за основателна жалбата и се произнася по същество, след отмяната на акта, т.е не връща за нова ревизия, а приема за основателна жалбата Ви.
Директорът няма възможност да отмени РА и да върне за нова ревизия, когато РА е издаден при повторна ревизия (чл.155, ал.5 от ДОПК).
Споразумение по доказателствата
Съгласно чл.152 ал. 4 от ДОПК в жалбата против РА могат да се посочат доказателства, по които жалбоподателят предлага да се постигне споразумение. Предложение за споразумение по доказателствата може да направи и органът издал обжалвания акт в седемдневен срок от получаване на жалбата (чл.152, ал. 5 от ДОПК). Тези две хипотези на чл.152 от ДОПК намират приложение изключително рядко в практиката.
Трябва да следите 45 дневен срок, броен от датата на подаването на жалбата Ви против РА. В този срок директорът на дирекция „ОУИ” трябва да се произнесе по жалбата ви. Този момент е важен за да можете да упражните правото си на съдебно обжалване на РА.
Ревизионния акт може да бъде обжалван пред съответния Административен съд в частта, която не е отменена с решението на директора на Дирекция „ОУИ”.
В материал от следващия брой на списанието ще посочим сроковете и реда за обжалване на РА по съдебен ред, разноските при съдебно обжалване, както и някои други въпроси свързани с този етап от защита против незаконосъобразен РА. Ще посочим и възможностите, които имате да удължите срока на Директора за произнасяне по жалбата Ви против ревизионния акт.
Към настоящето изложение са предложени макети на Възражение и на Жалба. Макетите са само една рамка, която би улеснила Вашия опит да се заемете лично със защита си. Добре е да прецените отговорно доколко ще имате познания да го направите. В случаите на подаване на възражение против ревизионния доклад и жалба против ревизионния акт не се дължи такса. Държавна такса се дължи при обжалване на РА пред Съда.