Промените в местните данъци и такси след 1 януари 2010 г.

ПРОМЕНИТЕ В МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2010 г.
 
 
Златка Мицова, данъчен консултант
 
 
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, обн. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г. се извършиха промени в имущественото облагане.
 
Общинската приходна администрация стартира новата година натоварена с по-големи правомощия. Както и досега нейните органи се ползват с правата и задълженията на органи по приходите в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, освен това обаче от началото на 2010 г. те имат и правомощията на публични изпълнители в производствата по обезпечаване на данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Тази промяна е приета по инициатива на Националното сдружение на общините в Република България с цел подобряване събираемостта на местните данъци.
 
Както и досега, конкретните размери на данъчните ставки за местните данъци на територията на всяка община, ще се определят с решение на съответния общински съвет при съблюдаване на установените от закона граници.
 
Какви са новите моменти по отношение размерите на данъците и тяхното внасяне?
 
Законът разширява диапазоните на размерите на два от местните данъци – данъка върху недвижимите имоти и данъка при възмездно придобиване на имущества.
 
От 1 януари 2010 г. данъкът върху недвижимите имоти следва да е в границите от 0,1 до 2,5 на хиляда върху приложимата данъчна оценка (при досегашни граници от 0,5 до 2 на хиляда).
 
Данъкът при възмездно придобиване на имущество ще се определя от общинския съвет в границите от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност (при досегашни граници от 1,3 до 2,6 на сто).
 
Това означава, че по отношение на данъчните ставки общинските съвети имат по голяма свобода – по-широки граници, в сравнение с действащите до края на 2009 г. Доколко ще се възползват от тази свобода, ще стане ясно от конкретните решения по общини.
 
Размерите на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущества за 2010 г. следва да се определят от общинските съвети до 31 януари 2010 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2010 г. ще се прилагат размерите на данъците, действащи към 31 декември 2009г.
 
До определяне на новите размери, данъкът при придобиване на имущества по възмезден начин ще се определя въз основа на размерите, действащи към 31 декември 2009 г.
Първата вноска за данъка върху недвижимите имоти за 2010 г. се дължи в срок от 1 март до 30 април. Предплатилите пълния размер на данъка в този срок ползват отстъпка 5 на сто.
Какво е новото в облагането с данък върху недвижимите имоти?
 
По нов начин ще се оценяват и декларират нежилищните имоти на предприятията за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти.
 
Това е най-съществената промяна в закона, която в голямата част от случаите ще доведе до нарастване на данъчните задължения на предприятията. Тя влиза в сила, считано от 1 януари 2011 г. и се изразява в следното:
 
Данъкът ще се изчислява на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота съгласно Приложение №2 от ЗМДТ.
 
През 2010 г. се запазва досегашният начин на оценяване на нежилищните недвижими имоти, чийто собственик или вещноправен ползвател е предприятие, а именно: данъчната основа е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
 
С това е свързана промяната в текста на чл. 17, ал.2 от ЗМДТ, според който за всички имоти (както жилищни, така и нежилищни), върху които придобиват право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване, предприятията следва да подават и декларации по реда и в сроковете по чл. 14.
 
Следователно, за нежилищните недвижими имоти предприятията следва да подават два вида декларации: както по чл.17, ал.1 от закона, с която ще се декларира отчетната стойност на имотите, така и по чл.14, в която ще се декларират данните, имащи значение за изготвянето на данъчна оценка по Приложение №2. 
 
С оглед измененията в закона, в зависимост от момента на придобиване на имота/учредяване на вещното право на ползване върху имота, декларациите по чл. 14 от ЗМДТподлежат на подаване в следните срокове:
 
- за нежилищни имоти, придобити от предприятия след 1 януари 2010г., респ.за тези, върху които след тази дата е учредено вещно право на ползване в полза на предприятия – в двумесечен срок от придобиването/учредяването на вещното право;
 
- за нежилищните имоти, придобити от предприятия преди 1 януари 2010г., респ.за тези, върху които преди тази дата е учредено вещно право на ползване в полза на предприятия – до 30 юни 2010 г.
 
Следователно, до средата на 2010 г. всички предприятия, които притежават нежилищни имоти, респ. които са вещноправни ползватели на такива имоти, следва да подадат декларации по чл.14 от ЗМДТ в общините по местонахождение на имотите.
 
В тази връзка следва да се има предвид, че е утвърден нов образец на декларация, в който са отразени измененията в закона. При попълването на формуляра са възможни затруднения в случай, че по някаква причина предприятието не разполага с копие от първоначално подадената декларация по чл. 17, тъй като нейният входящ номер следва да се посочи в декларацията по чл. 14. Освен това се изисква и в двете декларации имотите да фигурират в една и съща поредност. Утешителната новина е, че служителите на общинската администрация са задължени да оказват съдействие в това отношение. Тъй като обаче тяхната отзивчивост не е гарантирана от закона, препоръчително е в проблемни случаи декларирането да не се отлага за края на юни.
 
До края на 2009 г. при промени в данъчната основа, данъкът се определяше върху новата основа от месеца, следващ месеца на промяната.
 
След 1 януари 2010 г., при увеличение или намаление на данъчната основа на недвижимите имоти на предприятия през годината, данъкът ще се определя върху новата основа от началото на следващата година.
 
С промяната на чл. 10, ал. 4 от закона, извън обхвата на облагане с данък върху недвижимите имоти остават имотите с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
 
Досега необлагаемият праг беше 2520 лв. Намаляването му очевидно цели увеличаване на приходите в малките населени места от ниска категория, в които голяма част от недвижимите имоти са с много ниска данъчна оценка.
 
Новото по отношение на данъчните облекчения е отмяната на освобождаването от данък на стопанските сгради на селскостопанските производители, използвани за селскостопанска дейност.
 
Промени в облагането с данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
 
С данък при безвъзмездно придобиване на имущества, в сила от 1 януари 2010 г., подлежат на облагане и придобитите по давност недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях.
Данъкът в този случай ще се определя върху оценката на имуществото в левове към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
 
Данъкът върху превозните средства
 
Кражбата и унищожаването на превозно средство не са обстоятелства, които влияят върху данъчното задължение. Законът въвежда понятието “прекратена регистрация”. За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.
 
 
Промени в облагането с патентен данък
 
В тази част промените представляват прецизиране на досегашните текстове. Такъв е случаят с новата разпоредба на чл.61л, ал.7 от ЗМДТ, уреждаща задълженията в случаите на прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността от приобретателя с цел избягване двойното заплащане на патентен данък. Приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят - включително за тримесечието на прехвърлянето.
 
При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.
 
Дефинирано е понятието „постоянно място”, използвано при определяне на данъка за някои видове патентни дейности с цел избягване на субективното му тълкуване.
 
Когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, не води до промяна в размера на данъка, се счита, че дейността се извършва от постоянно място.
 
Таксата за битови отпадъци през 2010 г.
 
В досегашната редакция на закона, сред задължените за такса лица не фигурираха концесионерите, както и собствениците на сгради, построени върху поземлени имоти – държавна или общинска собственост, което е коригирано с настоящото изменение.
Новият текст на чл. 64, ал.1 от ЗМДТ изрично указва, че таксата за битови отпадъци се дължи от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. от данъчно задължените лица за данъка върху недвижимите имоти.
 
Изменения по силата на други закони
 
Считано от 1 декември 2009 г., с § 95 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, Обн. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009 г., са отменени чл.113 и чл. 114 от ЗМДТ, които регламентираха заплащане на такса по реда на ЗМДТ за разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите.