ЗДДС. Относно данъчна фактура по ЗДДС на физическо лице, което не се самоосигурява
Въпроси-отговори
ЗДДС. Въпрос: Лице, което не е самоосигуряващо се, бе регистрирано по ЗДДС през септември месец т. г. Според граждански договор, сключен с лицето в началото на годината в края на годината му дължим хонорар в размер на 25 000 лв. Лицето не е самоосигуряващо се и по ЗДДФЛ следва трябва да му издам Сметка за изплатени суми, и да му удържа осигуровки и авансов данък 10 на сто върху възнаграждението. Не мога да му изплатя сума по-голяма от 25 000 лв. с допълнително начислено ДДС. Как следва при това положение да се оформи данъчната фактура по ЗДДС от страна на лицето, като това което му плащам, според мен трябва да е равно на сумата, записана във фактурата, а аз трябва да направя удръжки за данъци и осигуровки?"
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
Актуално към 25. 12. 2009 г.
В случая от гледна точка на ЗДДС не са налице някакви особености. След като въпросното физическо лице е данъчно задължено и има регистрация за целите на ДДС, то трябва да документира извършената от него доставка с издаването на фактура, притежаваща реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Ако договорената цена от 25 000 лв. включва ДДС, то във фактурата като данъчна основа трябва да се посочи стойност от 20 833,33 лв., а като начислен данък – 4166,67 лв. При положение че страните са постигнали споразумение, вследствие регистрацията на физическото лице по ЗДДС хонорарът му да бъде увеличен със сумата на подлежащия на начисляване ДДС (т.е. приели са, че първоначално договорените пари са без косвен данък), то във фактурата ще фигурира данъчна основа от 25 000 лв. и подлежащ на начисляване данък от 5000 лв.
При първия вариант на лицето следва да бъде изплатена сума, равна на разликата между 25 000 лв. и удържаните пряк данък и осигуровки. При втория вариант сумата за изплащане ще е 30 000 лв. минус направените удръжки.
В случая по-интересен е въпросът върху каква база следва да бъдат направени удръжките за осигуровки и авансов данък по ЗДДФЛ. В случая това не трябва да е брутният размер на дохода, а неговата нетна стойност, т.е. общият подлежащ на изплащане хонорар (25 000 или 30 000 лв.), намален с ДДС, който трябва да бъде начислен (4166,67 лв. или 5000 лв.). Или в първия случай удръжките следва да са върху 20 833,33 лв., а във втория – върху 25 000 лв., намалени с нормативно признатите разходи.