Хранителна банка и одобрен икономически оператор

Казус относно ползване служебен автомобил за лични нужди от гледна точка на ЗДДС и ЗКПО
Казус: Във връзка с автомобил ползван както във връзка с дейността, така и за лични нужди имаме следните въпроси по ЗДДС и ЗКПО:
 
1.      В данъчната основа по ЗДДС само отчетени разходи за съответния месец ли се включват? Например отчетен разход за смяна на масло през м. 11 само в данъчната основа за м. 11 ли участва или и за следващите месеци, като се има предвид, че обикновено смяната е веднъж годишно. Аналогично и техническите прегледи са веднъж годишно, но важат 12 месеца. Тези разходи по какъв начин се включват при определяне на данъчната основа по ЗКПО в годишен аспект? 
 
2.      При отчитане на фактури за преки разходи за поддръжка на автомобили през следващи месеци, кое съотношение се използва при определяне на данъчната основа по ЗДДС? Например фактура от м. 11 се получава със закъснение и се отчита в дневниците по ЗДДС за м. 12. Съотношението за кой месец ще се приложи?
 
3.      Как се определя данъчната основа по ЗКПО и ЗДДС за автомобили, при които се отчита разлика между данъчно призната и реална норма на разход на гориво? Кой от подходите е правилен:
 
-          Първо се определя съотношението на лично ползване към общото ползване и се определя разхода на база всички горива и след това само за остатъка се прилага данъчно признатата норма на разхода на гориво. По този начин признатия разход за лично ползване ще е на база реален разход на гориво.
 
-          Първо се определя каква част от общия разход е непризнат за данъчни цели, поради по – висок реален разход на гориво. След това от остатъка се определя каква част е лично ползване и само за тази част се прави корекция на ползван данъчен кредит и се включва в данъчната основа по ЗКПО.
 
-          Първо се определя каква част от общия разход е непризнат за данъчни цели, поради по – висок реален разход на гориво. След това от остатъка се определя каква част е лично ползване и само за тази част се прави корекция на ползван данъчен кредит, но в данъчната основа по ЗКПО се включва признатият разход и част от непризнатия разход. Разликата с втория вариант е, че има облагане по ЗКПО и на непризнат за данъчни цели разход.
 
Например:
-        Изразходвано гориво - 100 л.
-        Признат разход по норма – 90%
-        Лично ползване – 20%
-        Служебно ползване – 80%
 
Първи вариант:
-        Лично ползване – 20 л. и начисляваме данък 10%;
-        Служебно ползване – 80 л., от които 72 л. признат разход и 8 л. непризнат.
 
Втори вариант:
-        Непризнат разход – 10 л. отнасяме в увеличение;
-        Лично ползване – 18 л. и начисляваме данък 10%.
-        Служебно ползване – 72 л. признат разход.
 
Трети вариант:
-        Непризнат разход – 10 л. отнасяме в увеличение;
-        Лично ползване – 18 л.;
-        Служебно ползване – 72 л. признат разход;
-        Начисления данък обаче е за 20 л. – 18 л. признат разход и 2 л. непризнат разход.
 
4.      Поради различния период за определяне на данъчната основа по ЗДДС и ЗКПО, най – вероятно ще има разлика между двете, която е в резултат не само на амортизациите. Например за м. 11 съотношението е 20 лично и 80 служебно ползване. Корекцията по ЗДДС ще е на тази база. В годишен аспект обаче се получава, че личното ползване е 10%, а служебното ползване е 90%. Това отразява ли се по някакъв начин върху корекцията на ДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, Людмила Мермерска
Относно продажба на билети от Националната лотария
Казус. Дружеството е с предмет на дейност търговия на дребно-магазин за хранителни стоки. От м. ноември 2016 г. започва да продава билети от Националната лотария. При покупката получава протоколи. Същите се продават на крайните клиенти по номинална стойност. Няма сключен договор за извършваната услуга.
  1. Следва ли да се издава касов бон от ЕКАФП.
  2. Как следва да се третира извършената доставка по ЗДДС - освободена или облагаема? 
  3. Как следва да се отчитат счетоводно получените и продадените билети? 
 
ОтговорЮлия Калчева, Ивайло Кондарев, Христо Досев

Относно заплащане на възнаграждение на управляващ съдружник за постигнати резултати в непарична форма
Казус. В договор за управление и контрол на управляващ съдружник в ООД е предвидено, че той може да получава възнаграждението си за постигнати резултати в непарична форма. Очаква се след приемане и одобряване на ГФО за 2016 г. с решение на Общото събрание да му бъде прехвърлен автомобил, придобит преди 2 години, за който дружеството е ползвало данъчен кредит по ЗДДС.
 
Как ще третираме прехвърлянето по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ?
 
 
ОтговорИвайло Кондарев, Людмила Мермерска
Относно извършване на услуга по демонтаж в Гърция и данъчно третиране по реда на ЗКПО и ЗДДС
Казус. Гръцко лице иска да регистрира дружество в България, което да е регистрирано по ЗДДС и да извършва следните услуги:
 
-        Първи вариант - извършване на демонтаж на машини в гръцки завод 5-6 пъти годишно. Услугата се извършва със собствена техника.
-        Втори вариант - извършване на демонтаж на машини в гръцки завод 5-6 пъти годишно. Услугата се извършва с наета техника. Единственият персонал е собственикът на дружеството.
 
Въпросите ми са:
  1. Ще представлява ли тази дейност МСД в Гърция?
  2. Формира ли се оборот за регистрация по ДДС в Гърция?
 
ОтговорЛюдмила Мермерска, Ивайло Кондарев
Относно третиране по реда на ЗДДФЛ, КСО и ЗДДС услуги от български гражданин, пребиваващ в Катар
Казус: Сключваме граждански договор с български гражданин, който от 5 години живее със семейството си и работи в Катар. По този договор той ще работи почасово по проект и от време на време ще се налага да пътува до България, за да се обсъждат някои детайли. Пътуванията няма да са регулярни, а само при необходимост. Дружеството ще закупува само самолетните билети в двете посоки.
 
В Катар лицето е на постоянен трудов договор, но не му се удържат осигуровки и данъци (такъв е законът). В същия момент лицето има и сключен трудов договор в България. По българския трудов договор му удържат и внасят осигуровки и данъци.
 
Предметът на договора е с доста широк обхват, като включва и задачи, свързани с внедряване и тестване на софтуер, консултации и обучения за работа със софтуера (прилагам описание на предмета на договора). Отделните задачи не са остойностени отделно. Дължи се общо възнаграждение.
 
Въпросите са ни следните:
  1. Като местно или като чуждестранно лице трябва да го третираме?
  2. Трябва ли да му удържаме осигуровки и данъци?
  3. В случай, че го третираме като чуждестранно лице, трябва ли да си самоначисляваме ДДС по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС? Ако да, за всички граждански договори с чуждестранни лица ли е приложима тази норма?
 
Отговор: Людмила Мермерска, Димитър Бойчев, Ивайло Кондарев