ППЗАДС и командироване по чл. 121а КТ
ЗДДС. Относно промяната в чл. 127 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „X“ ООД, регистрирано по ЗДДС в България, с предмет на дейност дългосрочно и краткосрочно отдаване под наем на автомобили на трети лица на територията на страната, франчайзингополучател на френска фирма за рент-а-кар услуги, има следните бизнес случаи:
1. Отдава под наем собствен автомобил с място на предаване на територията на България на физическо лице, което е клиент на българска туристическа агенция. Наемател по договора за рент-а-кар с българското дружество „Х“ ООД е туристическата агенция. „Х“ ООД издава фактура за стойността на наема на нея. Заплащането на услугата се извършва от туристическата агенция към „Х“ ООД. За извършването на тази услуга, съгласно общите договорености, се заплаща комисиона на туристическата агенция. Това е възнаграждение за насочени крайни клиенти към „Х“ ООД за ползване на рент-а-кар услуги. До 31.12. 2016 г.:
- „Х“ ООД издаваше фактура за стойността на наема по договора за отдаване под наем на българската туристическа агенция;
- Агенцията издаваше фактура за стойността на комисионата на дружеството „Х“ ООД.
След 01. 01. 2017 г. във връзка с промяната на чл. 127 от ЗДДС, трябва ли „Х“ ООД да издава фактура на туристическата агенция за цената по договора, коригирана с размера на комисионата? Така данъчната основа за облагане на доставката с ДДС за „Х“ ООД ще бъде намалена със стойността на комисионата на туристическата агенция и ще се различава от стойността на договора за наем на МПС, който е на реалната стойност на предоставената услуга? „Х“ ООД ще начислява и внася в бюджета по-малко ДДС? Има ли някакви допълнителни особености, които да се вземат под внимание в този случай?
2. Дружеството „Х“ ООД посредничи при наемане на автомобили между български туристически агенции и други франчайзингополучатели (в Европейския съюз и извън него) на същия франчайзингодател, за рент-а-кар услуги с място на предаване на автомобила в чужбина. Това посредничество се осъществява чрез вътрешна система, изградена от франчайзингодателя за всички негови франчайзингополучатели. За тази си услуга „Х“ ООД получава от чуждестранните фирми, които реално предоставят автомобила, фактура .Х ООД получава комисиона за това посредничество. Така получената фактура има два компонента – стойността на наема (+) и комисионата за „Х“ ООД (-). До 31. 12. 2016 г.:
- „Х“ ООД издаваше фактура на българската туристическа агенция на основание чл. 23 ал. 1 от ЗДДС с 0% ДДС за пълната стойност на наема.
- Българската туристическа агенция плаща на „Х“ ООД и издава фактура за комисиона към „Х“ ООД (размерът на комисионата на туристическата агенция е по-малък от този на Х ООД).
Правилен ли е този подход и след 01. 01. 2017 г. с оглед промяната на чл. 127 от ЗДДС или трябва дружеството „Х“ ООД да приспада комисионна на българската туристическата агенция във фактурата, която й издава? Има ли някакви допълнителни особености, които да се вземат под внимание в този случай?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно новата редакция на чл. 127 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество изнася чрез посредник стока в трета страна (извън ЕС) по реда на чл. 28 от ЗДДС. Посредникът действа от свое име и за чужда сметка. Посредническата услуга е във връзка с продажба на стоки за страна извън ЕС.
Предвид новата редакция на чл. 127 от ЗДДС какво е данъчното третиране на доставките – облагаеми със ставка „0“ на сто, респ. облагаеми със ставка 20 на сто?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно доставките на туристически услуги туроператор-туроператор
ЗДДС. Въпрос. Във връзка с промените в ЗДДС в сила от 01. 01. 2017 г., конкретно свързани с промените в глава Шестнадесета относно доставките на туристически услуги туроператор-туроператор имам следния въпрос:
Следва ли да се тълкува, че доставка само на хотелско настаняване или само на транспорт (респективно самолетен транспорт), попадат в обхвата на глава Шестнадесета? Възможни ли са доставките по чл. 21, ал. 4, т. „в“ от ЗДДС – за хотелско настаняване и тези по чл. 36, ал. 1 от закона между тях?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно препродажба на самолетни билети
ЗДДС. Въпрос. Обслужваме фирма - туроператор. Една от дейностите е продажба на самолетни билети. Основно билетите се закупуват от "Уизеър" с унгарска регистрация и "Премиер турс" с регистрация в България., които са регистрирани и продават билети от много авиокомпании. От "Уизеър" получаваме фактури за закупени билети и им ги плащаме по банков път. От "Премиер турс" получаваме фактура без ДДС по чл. 36, ал. 1 от ДДС със ставка „0“ и фактура за комисионна без ДДС, когато билетът е за чужбина и с ДДС, когато билетът е за България. Стойността на билетите плащаме към авиокомпанията, а комисионните плащаме наведнъж всеки месец.
До момента ние сме практикували и за двата вида покупки сме извършвали продажби, като сме облагали маржа с 20 %. Според представител на нашия клиент тази практика е напълно погрешна и ние не трябва да облагаме маржа с 20%, а със ставка „0“ на сто. Нашият клиент няма договор с авиокомпанията "Уизеър". С "Премиер турс" има договор и на края на всеки месец получава опис, колко комисионни има фактурирани и им се плащат.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно регистрация на фирма, продаваща продукти на „Хербалайф“ - Великобритания
ЗДДС. Въпрос. Фирма „Х“ е с договор към „Хербалайф“, който представлява (компания за) мултилевълна търговия. Интересува ме дали трябва да бъде регистрирана по ЗДДС, тъй като получава превод от „Хербалайф“ - Великобритания и тази сума представлява комисионна от хора, които продават в България и чужбина продуктите.
Зададох въпроси към счетоводството на „Хербалайф“ - България. В отговорите се твърди, че платецът е Herbalife Europe Limited, със седалище Великобритания и техен ДДС номер. Комисионните могат да бъдат и от други държави, отворени за "Хербалайф", ако там са били правени поръчки. Върху получаваната сума не са удържани преди това данъци в други страни. Така и не стана ясно трябва ли да се регистрира фирма „Х“ по ЗДДС. Изпратили са ми бланка на фактура, но до сега „Хербалайф“ - Великобритания, не е искал да му се издава такава фактура.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно годишната корекция по чл. 73 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Във връзка с годишната корекция по чл. 73 от ЗДДС никъде няма ясен пример за това кои колони от дневника за продажбите, респективно кои клетки от справка-декларацията по ДДС влизат в оборота по чл. 73, ал. 2 при изчисляването на коефициента. Така например не става ясно кл. 12 от декларацията (колони 13 и 14 от дневника за продажбите) влиза ли в числителя и знаменателя при изчисляване на коефициента?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно регистрация на организация с идеална цел
ЗДДС. Въпрос. Българско сдружение с идеална цел "А" (не е регистрирано по ЗДДС в България) е получило финансиране от Швейцария за извършване на социологически проучвания. През декември 2016 г. е минало плащането. Отново през декември 2016 г. сдружение "А" е платило на украински физически лица хонорар по граждански договор във връзка с тези проучвания.
Доколко сме нарушили ЗДДС за регистрация по този закон?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно ползване на части на данъчен кредит по една издадена фактура
ЗДДС. Въпрос. Може ли да ползвам на части данъчен кредит по една издадена фактура, като я включвам в дневник покупки частично в продължение на няколко (повече от два) данъчни периода?
Съображенията ми са, че фактурата е с голямо ДДС и не бих искала да излизам на ефективно възстановяване – няма смисъл, тъй като фирмата обикновено прави големи вноски за ДДС, но все пак няма да могат да я покрият за следващите два периода.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Относно третиране на дневни и квартирни пари след промените в КТ
ЗКПО. Въпрос. Във връзка с въвеждането на чл. 121а от КТ и промяната на чл. 215 от КТ бих желала да запитам какво се случва със сумите, които работодателят би решил да изплати като дневни и квартирни, въпреки че на лицето не му се полагат. Съгласно чл. 215, ал. 2 от КТ, при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 на лицата се полагат пътни пари, което би означавало, че при наличието на допълнително споразумение съгласно новата Наредба и първичен счетоводен документ за пътуването, то пътните разходи са данъчно признати. В тази връзка имам следните въпроси:
- Какво се случва с дневните и квартирни пари, които работодателят би определил в споразумението по чл. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, посочвайки ги като други финансови условия (част от Споразумението)?
- Биха ли били данъчно признат разход за дружеството такива суми, отразени като разходи за командировка?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно апорт на недвижим имот и последващо намаляване на капитала
ЗДДФЛ. Въпрос. Фактическата обстановка е следната:
1. На 31. 08. 2016 г. физическо лице учредява ЕООД с капитал 300 000 лева, под формата на апортна вноска от недвижимо имущество - апартаменти, паркингови площи и УПИ, записани в Учредителния договор подробно, съгласно експертната оценка. Цената на придобиване на тези имоти от физическото лице - собственик на дружествените дялове в ЕООД е 200 000 лв.
2. През м. 10. 2016 г. тези имоти се продават от ЕООД с обща продажна стойност 350 000 лв., където се формира резултат по ЗКПО.
3. През м. 11. 2016 г. собственикът подава заявление до ТР за намаляване на капитала от 300 000 лв. на 300 лева, което да стане с намаление броя на дяловете и намаление на техния номинал. Решението за промяна на капитала ще излезе вписано в Агенцията по вписванията на 04. 02. 2017 г.
4. След обявяване на новите обстоятелства, относно променения размер на основния капитал, собственикът на дружеството с дружествен дял от 300 лева ще го прехвърли (продаде) на тази стойност на друго физическо лице.
Въпроси:
- Кога се формира данъчна основа за облагане на собственика по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, след като и в 2016 година и в 2017 година няма продажба/замяна на дружествения дял (без тези 300 лв.), а има само намаление на капитала, което ще доведе до възникване на задължение на ЕООД към собственика за изплащане на 299 700 лева (300 000 лв. - 300 лв.)?
- Имайки предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 4 от ЗДДФЛ, в сила до 31. 12. 2016 г. и промяната му от 01. 01. 2017 г. относно момента на формиране на облагаем доход от апортни вноски на недвижимо имущество, в този случай кои разпоредби ще са приложими?
- От данъчна гледна точка, има ли разлика между: продажба на дружествен дял от апорт с резултат облагане на физическото лице и намаление на капитала, което води до парични доходи за собственика от разликата между покупната цена и апортната стойност на имуществото?
- За коя финансова година собственикът на ЕООД – физическото лице трябва да подаде Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ако е формиран доход по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. (По отношение на облекченията като необлагаеми доходи по чл. 13 ал. 1, както и формирането на цената на придобиване съгласно чл. 33, ал. 6, т. 5 и т. 9 - тук имаме яснота.)
- Има ли в описаните казуси приложение на чл. 38 ал. 1, т.2 от ЗДДФЛ - за изплащане на ликвидационен дял на собственика?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Относно попълване на декларация образец № 1 при командироване на работници в Германия за извършване на услуги
КСО. Въпрос. Българско дружество по силата на договор, ще командирова работници в Германия за извършване на услуги. Работниците ще се осигуряват по реда на чл. 6а от КСО. Заплащането ще е почасово.
Въпросът е как се отразява в декларация образец № 1, когато работникът отработи
по-малко от 8 часа дневно в рамките на месеца.
Пример: месец с 22 работни дни (176 часа), отработени общо 148 часа за месеца.
по-малко от 8 часа дневно в рамките на месеца.
Пример: месец с 22 работни дни (176 часа), отработени общо 148 часа за месеца.
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Осигуряване на съдружник като самоосигуряващо се лице
КСО. Въпрос. В ООД с двама съдружника - лицето, представляващо фирмата е пенсионер и не се самоосигурява. Вторият съдружник в дружеството е назначено с трудов договор като управител на обект във фирмата и също не се самоосигурява.
Трябва ли поне един от двамата члена на дружеството да се самоосигурява?
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Относно деклариране на възнаграждение за положен личен труд на съдружник
КСО. Въпрос. Съдружник се осигурява чрез Булстат на дружеството си на 1000 лв. за цялата 2016 г. Редовно са му подавани декларация образец № 1. През м. декември обаче лицето решава, че тези суми върху които са му внасяни и декларирани осигуровки ще бъдат като възнаграждение за положен личен труд, за което и представя оформен договор от м. януари 2016 г.
Сумите следва да бъдат изплатени през м. декември 2016 г. и респективно обложени с данък по реда на ЗДДФЛ.
Ще допълня, че:
- дейността за личен труд в дружеството като самоосигуряващо се лице, която лицето иска да се отчете за цялата 2016 г., е извън дейността по управление;
- има подавани декларации образец № 1 с код 12 като самоосигуряващо се лице;
- има и подадена декларация за започване на дейност още от предходни години, като няма прекъсване.
Въпросът ми е как следва да се коригира подадената информация в НАП - с корекция на декларация образец № 1 за всеки месец от годината и декларация образец № 6 за изплатени възнаграждения?
Ако е така в декларация образец № 6 като осигуровки следва ли да посочим всички осигуровки с натрупване за цялата година и коригираща ли следва да бъде при условие, че вече има подадена за изплатени възнаграждения на персонала?
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
ЗЗО. Относно грешен превод за здравни осигуровки от безработно лице
ЗЗО. Въпрос. Безработно лице превежда дължимите здравни осигуровки, но вместо банковата сметка на НАП - Варна, изписва банковата сметка на НАП- Габрово.
Как следва да се процедира и какво се случва с лихвите, които НАП- Варна ще начисли,защото няма да има отразено плащане по това ЕГН?
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
ЗСч. Относно продажба на апортирано УПИ
ЗСч. Въпрос. В дружество с предмет на дейност строителство на жилищни сгради, през 2014г. е направен апорт на УПИ от двамата съдружници в дружеството. Съдружниците апортират собствени УПИ, които представляват едно УПИ. Всеки апортира ½ част. Целта е върху това УПИ да се построи жилищна сграда, обект на продажба. Към дата на апорта предходното счетоводство прави счетоводен запис в дебита на 201 сметка „Земи“ и в кредита на 101 сметка „Основен капитал“ в размер на 187 000 лв., такава е оценката на вещите лица, съответно това е записано в Агенция по вписвания. След това дружеството започва строителство на жилищна сграда, разходите, по която се натрупват в 613 сметка. Но това УПИ не е отразено в дебита на 613 сметка, остава в 201 сметка като салдо. Не е включено в себестойността на сградата. Към 30. 09. 2016 г. дружеството е продало цялата сграда. Счетоводната печалба на дружеството към този момент е 75 000 лв. Към края на 2016 г. дружеството прехвърля и собствеността на това УПИ на всички нови собственици, съгласно нотариални актове, като прехвърлянето е безвъзмездно. В нотариалните актове по продажба на апартаментите изрично е упоменато, че ще се прехвърли земята без допълнително заплащане.
Как да отпиша сега това УПИ, което вече не е собственост на дружеството? Нямам срещу него нищо друго в актива, защото прехвърлянето не се заплаща. Проблемът е, че ако сега отпиша това УПИ на база нотариални актове, резултатът на дружеството ще е загуба в размер на 112 000 лв. Притеснявам се, че поради счетоводна грешка, не е направена правилна калкулация на себестойността на жилищната сграда, с която да се съобрази строителя при издаването на фактурите и изповядването на сделките.
Другото притеснение е, че това може да предизвика проверка или ревизия.
И не на последно място, ако отпиша това УПИ, какво ще стане с капитала на дружеството? Не искам да намалявам капитала на дружеството. Ако преработя 2016 г. и отнеса това УПИ в 613 сметка, финансовият резултат ще е отрицателен, защото сделките по продажбата са вече осъществени и не мога да ги коригирам. Не искам дружеството на приключва на загуба. Мисля, че не е редно да стои това УПИ в актива на дружеството, при положение че не е негова собственост вече.
Моля, за съвет как да постъпя в тази ситуация.
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Относно обезценка/преоценка на ДМА по МСС – 16 и МСС – 36, съпоставени с НСС
ЗСч. Въпрос. Бих желал да разясните преоценката на ДМА по МСС – по двата модела: модел на цената на придобиване и този на преоценката, като ще помоля да бъде използван пример за всеки случай, придружен със съответните счетоводни записвания, така също такива примери, които разглеждат промяната в балансовата стойност, както в посока увеличение, така и в посока на нейното намаление, съответно при формиран резерв и без формиран резерв, както и да разгледате преоценката по НСС 16. Запитването ми е свързано с преоценката и обезценка на активи по реда МСС – 16 и МСС – 36, като искам да се направи съпоставка с НСС.
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Относно счетоводно отчитане на трансфер на състезатели в чужбина
ЗСч. Въпрос. Сдружение с нестопанска цел ”Волейболен клуб„ има състезатели наети на трудов договор, които през 2016 г. са трансферирани в отбори в чужбина. Издадени са съответно фактури с трансферните суми по договор.
- Как следва да се осчетоводят приходите от тези трансфери (четох, че трябва да се осчетоводят като приходи от услуги)? Трябва ли да се третират като приходи от стопанска дейност и съответно да се обложат с корпоративен данък? Какво се случва в този случай с разходите за заплати и осигуровки на съответните състезатели, защото трудовите им договори не са прекратени и са начислявани и изплащани заплати и осигуровки за тях? Можем ли да ги приспаднем от приходите от трансфера?
- През същата година на дружеството са изплатени и неустойки от състезател за неспазен състезателен договор. Как да третираме този приход – от стопанска или от основната - нестопанска дейност, т.е. трябва ли да се обложи с корпоративен данък?
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор