ППЗАДС и командироване по чл. 121а КТ

КТ. Относно третиране на международен транспорт и шофьори по трудови правоотношения
КТ. Въпрос. Съгласно Ваш коментар във връзка с промяна на Кодекса на труда, чл. 121а и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, влезли в сила от  01. 01. 2017 г., моля за вашето становище наредбата отнася ли се за услуга - международен транспорт и шофьори по трудови правоотношения? Ако се отнася - пропорционално на пробега ли ще се определя брутното възнаграждение?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно обхвата на каботажните превози
КТ. Въпрос. Бих искала да получа допълнителен коментар по повод дадено разяснение на г-н Михаил Илиев, публикувано в Рубрика „Безплатно“ на списанието:
 
„Пренесено на плоскостта на международния транспорт считаме, че режимът на командироване и изпращане по чл. 121а КТ следва да се прилага в следните случаи:
 
Когато българско транспортно предприятие сключи договор за превоз с възложител от друга държава членка да достави определени стоки на получател в държавата членка на възложителя. Например немски производител наеме българско транспортно предприятие да достави определени стоки в Германия. Това е хипотеза, която попада в приложното поле на каботажа по смисъла на чл.2, т.6 от Регламент №1072/2009 г. Съгласно тази разпоредба, „каботажни превози“ означава вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава членка...“. „
 
Прилага ли се чл. 121а, в случаите когато по договор с възложител от държава членка, следва да се извърши превоза от държавата на възложителя до друга/и държава/и в Европейския съюз?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно определяне на реда за командироване при международен транспорт
КТ. Въпрос Дружествата ни „A“ и „Б“ притежават лиценз за международен транспорт на товари.
 
В рамките на своята дейност дружеството „A“ извършва както вътрешни превози така и международни превози по различни дестинации в ЕС и трети страни. Намирането на товарите, договарянето на условията за превоза и оформянето на заявките се извършват от вътрешен спедиторски отдел в офиса на дружеството в България.
 
Дружество „Б“ извършва международен транспорт на товари по сключен договор с единствен клиент - спедиторска компания в ЕС. Превозите са изключително в рамките на ЕС и транспортните средства и шофьорите рядко се прибират в България. В трудовите договори на шофьорите е записано че местоработата им е града по седалището на спедиторската компания – клиент. Командировъчните пари се изплащат от спедиторската компания, като ежемесечно се възстановяват от нашето дружество на спедитора по предоставена справка. Зареждането на горива, както и други разходи по поддръжката на транспортните средства също се извършват от спедиторската компания, като й се заплащат по издадени от нея фактури.
  1. Кои разпоредби от КТ са валидни за дейността на „A“ и „Б“, чл. 121 и/или чл. 121а КТ?
  2. Кои Наредби касаят дейността на „A“ и „Б“ - Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина?
  3. В двата случая има ли нарушение на трудовото, данъчно и осигурителното законодателство, ако шофьорите са назначени на договорени заплати в размери съобразени с българското законодателство и обичайно възнаграждение и им се изплащат дневни пари съобразно Приложение № 3 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина?
 
Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев
КТ. Относно формиране на работната заплата при командироване на шофьори във фирма за превози на товари от България до Италия и обратно
КТ. Въпрос. Транспортна фирма с основна дейност превоз на товари от България до Италия и обратно, командирова своите шофьори, съгласно заповеди за командировки. Превозите, които извършваме се разграничават от определението „каботажни превози“. Тоест за извършването на транспортните услуги, не се налага да изискваме специални разрешения за всеки курс, не сме длъжни да подаваме информация за командироване за всеки служител, не се налага да имаме административен или физически представител в Италия. При извършването на превозите, шофьорите пребивават на територията на Италия по няколко дни в месеца (5-15 дни). Въпросите, които ни интересуват са свързани с елементите на работната заплата.
  1. Трябва ли да се съобразяваме с минималните ставки за възнаграждение за транспортния бранш в Италия, имайки предвид, че в Италия е една от страните, в които няма регламентирана минимална работна заплата за страната (имат уговорени минимални заплати, съгласно КТД) и няма определени минимални ставки на заплащане на труда за Италия, като цяло?
  2. Възможно ли е базата за осигуряване на назначените български шофьори да бъде съобразена единствено с праговете за осигуряване, утвърдени съгласно българското законодателство и договорената заплата между българския работодател и назначения работник или служител, т.е. възможен ли е вариант, при който българският шофьор (за извършени превози от България до Италия и обратно), да има сключен трудов договор за една минимална работна заплата - 460 лева и всички предвидени доплащания, например клас за прослужено време, като осигуряването бъде съобразено с минималните осигурителни прагове за длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона в България?
  3. Има ли някакво значение, кой е наш възложител за извършването на транспортната дейност от и до Италия - българска фирма или фирма, регистрирана в друга държава членка от ЕС?
  4. При сключване на трудовия договор с всеки един шофьор, при условие, че работодателят не е сигурен за какъв курс през месеца, ще поеме ангажимент и до коя държава члена от ЕС, какво възнаграждение трябва да бъде упоменато?
  5. Ако въпросната транспортна фирма извършва превози от Италия до Франция, няколко пъти в месеца, какви правни последици настъпват за работодателя -превозвач, предвид промените в Кодекса на труда?
  6. Фирмата - превозвач има ли задължението да уведомява преди командироването на шофьорите Инспекция по труда?

 

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

КСО. Относно осигуряване на български шофьори, работещи в Белгия, Франция и Германия
КСО. Въпрос. Българска фирма извършва транспортни услуги в Белгия. Имаме сключен договор с фирма възложител със седалище в Белгия. Шофьорите са на трудови договори. 
  1. Как следва да бъдат осигурявани за отработеното време в Белгия и как да формираме работната заплата?
  2. Спрямо чие законодателство да се осигуряват - българско или белгийско? 
  3. Къде следва да бъдат внесени осигуровките - в България или в Белгия?
Имаме аналогични въпроси за Франция и Германия.
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Осигуряване на шофьори по договор със италианска фирма за превоз на стоки по дестинации в ЕС
КСО. Въпрос. Българското юридическо лице е сключило договор със италианска спедиторска фирма за превоз на стоки по дестинации в Европейския съюз. Дружеството разполага с пет транспортни средства и съответно назначени по трудов договор пет шофьора. В изпълнение на договора със спедиторската фирма дружеството командирова шофьорите за период от 20 до 25 дни в месеца. Шофьорите пребивават един ден в една страна, след това в друга страна - не са на постоянно място. До 31. 12. 2016 г. тези лица са осигурявани по българското законодателство.
 
По какъв начин следва да бъдат осигурявани след 01. 01. 2017 г. предвид последните промени в Кодекса на труда (КТ), отмяната на чл. 121 ал. 3 от КТ и въвеждането на новия чл. 121а, т.е. с отпадане на 30-дневния срок?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване