I. Представителство на работниците и служителите

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

► В е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ стартира рубрика „В помощ на УЧР“. В нея ще разглеждаме най-важните разпоредби на Кодекса на труда и свързани поднормативни актове.

Актуално към 15.09.2022 г.

В този материал ще научите:

1. Как следва да организираме и проведем общо събрание на работниците и служителите?
2. Какво трябва да знаем за избора на представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и по чл. 7а КТ
3. Какво трябва да знаем за дейността на синдикалните организации в предприятието ?
4. Какво трябва да знаем за избора и дейността на представители на работниците и служителите в специален орган за преговори, в европейски работнически съвети и в представителен орган в многонационалните предприятия и европейски дружества?

Ще разполагате с 11 типови готово бланки, необходими в посочените 4 случаи.

Следващият материал от поредицата "В помощ на УЧР" е посветен на колективното трудово договаряне и ще бъде публикуван на 15.10.2022 г.

В българското трудово законодателство са уредени различни форми на колективно представителство на работниците и служителите. Те са:

общо събрание на работниците и служителите (чл. 6 и 6а от Кодекса на труда (КТ));
представители по чл. 7, ал. 2 КТ;
представители за информиране и консултиране по чл. 7а КТ;
синдикални организации (чл. 33-42 КТ);
представители на работниците и служителите в специален орган за преговори, в европейски работнически съвети и в представителен орган в многонационалните предприятия и европейски дружества (чл. 3а, ал. 1, чл. 6, чл. 10, чл. 14, чл. 17, чл. 22 и чл. 26 от Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационалните предприятия, групи предприятия и европейски дружества (ЗИКРСМПГПЕД)).

Всеки от тези представители има специфични функции, които ще бъдат очертани накратко в изложението по-долу.

1. Какво представлява общото събрание на работниците и служителите (чл. 6 и 6а КТ)?

Общото събрание е върховен орган за колективно представителство на интересите на работниците и служителите пред работодателя. То се състои от всички работници и служители в предприятието.

Право на участие в него имат и работниците и служителите, които са наети и изпратени в предприятието ползвател от предприятие, осигуряващо временна работа, за периода, докато работят в предприятието ползвател (чл. 107х, т. 4 КТ). Това означава, че независимо от обстоятелството, че:

работодател на тези работници и служители е предприятието, осигуряващо временна работа, а не предприятието ползвател,
за периода на работа в последното те имат право да участват в общото събрание работници и служители, работещи в него.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 КТ урежда възможност за съставяне на алтернативна форма на общото събрание – събрание на пълномощниците, когато:

организацията на труда или
други причини

не позволяват функционирането на общо събрание.

Такъв например би бил случаят, при който не е възможно събирането на всички работници и служители на едно място поради тяхната териториална отдалеченост или поради това че работят на смени.

Събранието на пълномощниците се създава по инициатива на:

работниците и служителите или
работодателя

и се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок.

Под „структурно звено“ по чл. 6, ал. 2 КТ следва да се разбира:

относително самостоятелно обособена организационна единица в цялостната структура на предприятието,
с относително самостоятелно ръководство, където
според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд (Решение № 228 от 02.05.2019 г. на ВКС, III г. о.).

В зависимост от структурната организация на работодателя това може да бъде отдел, цех и други подобни звена, които са сравнително самостоятелно и организационно обособени.

Всяко от отделните структурни звена (например поделения на предприятието, в отделните градове в страната) може да проведе свое общо събрание, на което да определи свои пълномощници в събранието на пълномощниците.

Те могат да бъдат избрани за определен срок (например една или две години) или за решаване на конкретен въпрос, като например за определяне на начина на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване. Това е въпрос на избор на работниците и служителите от съответните структурни звена.

Основно изискване, което въвежда законът, е нормата на представителство (например 1 пълномощник представлява 5 работници и служители) да бъде еднаква за цялото предприятие, като тя отново се определя от работниците и служителите в зависимост от числения състав на предприятието и отделните структурни звена в него.

Това означава, че законът не допуска например в цех 1 да бъде определена норма един пълномощник да представлява петима работника или служителя, а в цех 2 или в администрацията на предприятието да бъде определена норма един пълномощник да представлява двама работника или служителя.

С тази забрана законът цели да осигури равно представителство на всички работници и служители от отделните структурни звена на предприятието.

Законът не определя конкретно начина, по който се избират пълномощниците. Това може да бъде направено с явно или тайно гласуване, като за удостоверяване на определените представители трябва да бъде съставен протокол.

Така определените пълномощници от общите събрания в отделните структурни звена на предприятието представляват работниците и служителите от съответното звено в събранието на пълномощниците.

А) Какви са основните функции и правомощия на общото събрание?

Общото събрание на работниците и служителите има възможност да взема решения по всички въпроси, които засягат общи права на работниците и служителите в предприятието.

В някои случаи законът изрично изисква негово решение по определени въпроси, като например:

за определяне на представители, чрез които работниците и служителите да участват в решаването на въпроси, свързани с управлението на предприятието и представители, които да ги представляват по въпроси на трудовите и осигурителни отношения пред работодателя (чл. 7, ал. 1 и 2 КТ);
за определяне на проекта на колективен трудов договор, който да бъде сключен с работодателя, когато в предприятието има повече от една синдикални организации и те не могат да представят общ проект на колективен трудов договор (чл. 51а, ал. 3 КТ);
за определяне на начина на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване (чл. 293, ал. 1 КТ);
за вземане на решение за ползване на социалните фондове и формите за социално обслужване в предприятието от семействата на работниците и служителите в съответствие с колективния трудов договор (чл. 299, ал. 3 КТ);
за вземане решение за ползване на социалните фондове и формите за социално обслужване в предприятието от пенсионери, работили при работодателя (чл. 300 КТ);
за избиране и освобождаване от длъжност представителите на работещите по безопасност и здраве при работа и заместник-председателя на комитета по условия на труд (чл. 28а Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ));
за определяне на представители на работниците и служителите в специален орган за преговори, в европейски работнически съвети и в представителен орган в многонационалните предприятия и европейски дружества (.чл. 3а, ал. 1, чл. 6, чл. 10, чл. 14, чл. 17, чл. 22 и чл. 26 ЗИКРСМПГПЕД) и други.

Б) Как да организираме общо събрание и какъв е редът за неговата работа (чл. 6а КТ)?

Правилата за свикването, дейността и правата на:

общото събрание и
събранието на пълномощниците

са еднакви и са уредени в чл. 6а КТ.

Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква:

от работодателя;

от ръководството на синдикалната организация, както и

по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.

За целта е необходимо да бъде отправена покана, в която да бъдат указани:

дата,

час,

място и

дневен ред на заседанието.

Желателно е тя да бъде отправена в подходящ срок преди провеждането му, който да позволи запознаване на работниците и служителите с дневния му ред.

За да бъде редовно, законът поставя определени изисквания за кворум, който трябва да бъде проверен преди започване на заседанието. Изискването е да присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците). Така например:

при 99 работника или служителя в предприятието следва да присъстват минимум 50 (при 100 – 51 и т.н.), за да е редовно общото събрание, а

ако бъдат избрани представители за участие в събрание на пълномощниците, кворумът ще зависи от общия брой пълномощници на работниците и служителите.

Самите решения на общото събрание (събрание на пълномощниците) се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, т.е. повече от половина от присъстващите, доколкото в:

Кодекса на труда,
друг закон или
устав

не е предвидено друго (чл. 6а, ал. 4 КТ).

Поради това в общия случай, например при 50 или 51 присъстващи решението следва да бъде взето с минимум 26 гласа, при 52-ма – с 27 и т.н. Работодателят или негови представители може да участва в дейността на общото събрание, но няма право на глас.

Въпреки че не е предвидено изрично в Кодекса на труда, според нас няма пречка за провеждане на общо събрание (събрание на пълномощниците) да бъдат използвани и дигитални способи за комуникация.

В тази връзка няма ограничения поканите до работниците и служителите да бъдат изпратени по имейл или те да бъдат информирани чрез друг способ за датата и часа на провеждане на заседанието и въпросите, които ще се обсъждат на него. Единствена особеност в този случай е, че когато инициативата за свикване на общото събрание (събрание на пълномощниците) е на работниците и служителите, поканата трябва да изхожда (да е подписана) от 1/10 от тях (чл. 6а, ал. 2 КТ).

Що се отнася до самото заседание, то може да бъде проведено например чрез видеоконферентна връзка, резултатите от която да бъдат оформени в протокол.

Няма ограничение общото събрание (събрание на пълномощниците) да вземе решение за гласуването на определено решение да бъде използвана писмена процедура по имейл, чрез която всеки от работниците и служителите от общото събрание (събрание на пълномощниците) да изразява своята позиция по определен въпрос, като за резултатите от гласуването се състави протокол, към който се приложат разпечатки от имейла с позицията на всеки работник или служител (пълномощник).

Важно е:

заседанието да е проведено при наличие на посочения по-горе кворум (повече от половината от работниците и служителите) и

решенията да са взети с посоченото обикновено мнозинство (повече от половината от присъстващите), освен ако законът изисква по-голямо, и

това да бъде оформено в протокол, който да е подписан от председателя на общото събрание и неговия секретар.

В случай че общото събрание (събрание на пълномощниците) няма избрани постоянно действащи председател и секретар, няма пречка такива да бъдат избирани ad hoc - за конкретния случай, за който се свиква събранието, като това бъде отбелязано в протокола от него.

В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 КТ предоставя свобода на общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) да определя реда за своята работа (определяне на дневния ред, реда за свикване, начина на гласуване – явно или тайно и други процедурни въпроси).

Единствените ограничения са, че то не може да определи нещо различно по отношение на:

лицата, които могат да поискат неговото свикване,

кворума и

мнозинството за приемането на решенията му,

които са уредени императивно от Кодекса на труда (чл. 6а, ал. 2-3 КТ).

За определяне на реда за своята работа общото събрание обикновено приема определен акт, като например Правилник за организацията и дейността на общото събрание.

В него биха могли изрично да бъдат уредени и дигитални способи за неговото свикване и провеждане, особено когато не е възможно физическото присъствие на всички работници и служители от предприятието на едно място.

Примерни образци на някои по-важни документи във връзка с дейността на общото събрание (събрание на пълномощниците)

Образците на документи са примерни и следва да бъдат адаптирани за конкретния случай.

Покана за свикване на общо събрание (събрание на пълномощниците);

Протокол от проведено общо събрание (събрание на пълномощниците).

2. Кои са представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и по чл. 7а КТ и какво най-важно е необходимо да знаем за тяхната дейност?

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 КТ предоставя възможност на работниците и служителите да участват чрез избрани от общото събрание на работниците и служителите представители в обсъждането и решаването на въпроси, свързани с управлението на предприятието в предвидените от закона случаи. Такива са например:

в случаите при които е необходимо провеждането на процедура за информиране и консултиране (чл. 130 – 130г КТ);
по въпроси, свързани със здравословните и безопасни условия на труд в предприятието (чл. 29 – 31 ЗБУТ);
за представителство с право на съвещателен глас в общото събрание на дружество с ограничена отговорност (чл. 136, ал. 3 Търговския закон – ТЗ);
за изразяване на становище по трудови и социални въпроси преди вземане на решение от общото събрание на дружество с ограничена отговорност (чл. 137, ал. 7 ТЗ);
при преобразуване на работодателя (чл. 265ж, ал. 3 и 265с ТЗ);
и други.

За целта законът предвижда две групи представители на работниците и служителите:

представители по чл. 7, ал. 2 КТ, които представляват общи интереси на работниците и служителите и
представители за информиране и консултиране по чл. 7а КТ (вж. по-долу т. 3).

Всеки от тези представители ще бъдат разгледани накратко в изложението по-долу.

2.1. Какви са основните функции и правомощия на представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ?

Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 КТ предоставя възможност на общото събрание да избере представители, които да представляват общи интереси на работниците и служителите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя или пред държавни органи.

Тези представители трябва да са работници и служители на предприятието.

Представителите се избират с квалифицирано мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание. Формулировката, използвана в чл. 7, ал. 2 КТ „от членовете на общото събрание“ означава, че се вземат предвид не само присъстващите, но и отсъстващите членове. Това е така, тъй като тези представители представляват интересите на всички работници и служители в предприятието, независимо дали са присъствали или не на общото събрание, поради което трябва да се ползват с по-голямо доверие.

В някои случаи законът изрично изисква участието на тези представители, като например:

в процедурата за информиране и консултиране (чл. 130 – 130б КТ);
в консултации за удължаване на работното време, въвеждане на непълно работно време от работодателя или ненормиран работен ден (чл. 136а, ал. 1, чл. 138а, ал. 1 и чл. 139а, ал. 1 КТ);
в консултации за приемане на правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181, ал. 2 КТ);
при информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества (чл. 3а, ал. 3 и 4, чл. 4, ал. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 13, ал. 3 и други от ЗИКРСМПГПЕД);
и други.

2.2. Какви са основните функции и правомощия на представителите на работниците и служителите за информиране и консултиране по чл. 7а КТ?

Разпоредбата на чл. 7а КТ беше създадена през 2012 г. под действието на европейското законодателство и в частност при транспонирането на Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.

Тази разпоредба изисква:

в предприятия, включително в предприятия, които осигуряват временна работа, с 50 и повече работници и служители, както и
в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители,

общото събрание да избере от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на процедурите по информиране и консултиране при изменение на:

дейността,
икономическото състояние и
организацията на труда на предприятието,

които са уредени в разпоредбите на чл. 130в и 130г КТ.

Численият състав на предприятието се определя от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от:

неговия срок и продължителността на тяхното работно време,
включително работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа.

Изчисляването се прави в съответствие с Методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала [1], утвърдена със Заповед № РД 07-21/31.01.2007 г. на председателя на Националния статистически институт. Тя е публикувана на сайта на НСИ, рубриката „Нормативна уредба“ подрубрика „Методики по постановления на Министерския съвет“.

Под „предходните 12 месеца“ следва да се разбират календарни месеци, които се броят от предходния месец назад, т.е.:

ако общото събрание, на което се определят представителите се провежда през месец септември 2022 г.
списъчният състав трябва да се определи за периода от месец август 2022 г. до месец септември 2021 г. [2]

Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 КТ предоставя възможност на общото събрание да предостави представителните функции за информиране и консултиране:

на определени от ръководствата на синдикалните организации представители (ако има такива в предприятието) или
на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Преценката за това дали да бъдат определени нарочни представители за информиране и консултиране по чл. 7а КТ или тези функции да бъдат предоставени на някоя от посочените две групи представители е на общото събрание.

Законът изисква минимален брой на представителите на работниците и служителите, в зависимост от големината на предприятието. Съгласно чл. 7а, ал. 4 КТ този брой се определя предварително от общото събрание, както следва:

за предприятия с 50 до 250 работници и служители - от 3 до 5;
за предприятия с повече от 250 работници и служители - от 5 до 9;
за организационно и икономически обособени поделения - от 1 до 3.

Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да предлагат:

отделни работници и служители,
групи работници и служители, както и
синдикални организации.

2.3. Какъв е мандатът на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и 7а КТ?

Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 КТ посочва, че тези представители се избират за срок от една до три години и могат да бъдат освободени предсрочно:

ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
при системно неизпълнение на функциите им;
при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;
по тяхно искане.

Представителите се освобождават от органа, който ги е определил – общото събрание на работниците и служителите.

Разпоредбата на чл. 7б, ал. 2 КТ урежда мандата на представителите на работниците и служителите при промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 КТ. Посочената разпоредба урежда запазването на трудовото правоотношение с работника или служителя при промяна на работодателя в резултат на:

сливане на предприятия;
вливане на едно предприятие в друго;
разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи[3].

Разпоредбата на чл. 7б, ал. 2 КТ урежда две възможности по отношение на мандата на тези представители в зависимост от това, дали след промяната по чл. 123, ал. 1 КТ предприятието запазва дейността и самостоятелността си или не:

1. Ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си,

представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната,
до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната.

2. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си,

мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като
работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.

2.4. Какви права и задължения имат представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и 7а КТ?

Правата и задълженията на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и 7а КТ са уредени в разпоредбата на чл. 7в КТ. Съгласно ал. 1 от нея, те имат право:

да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове;
да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение;
да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси;
на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
да участват в обучение във връзка с упражняването на техните функции.

Разпоредбата на чл. 7в, ал. 4 КТ предоставя възможност в колективен трудов договор или в отделно споразумение с работодателя да се предвиди представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.

Освен права обаче, представителите имат и определени задължения, които са посочени в чл. 7в, ал. 2 КТ, а именно да:

информират работниците и служителите за получената информация и за резултатите от проведените консултации и срещи с работодателя;
не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица информацията, която им е предоставена с изискване за поверителност от работодателя, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.

Информацията, която е предоставена с изискване за поверителност не може да бъде разгласявана:

нито между работниците и служителите,
нито между трети лица.

Най-често това е информация, която съдържа търговска тайна и ноу-хау, цени, контрагенти и т.н.

Коя информация е чувствителна за предприятието и поради това се предоставя с изискване за поверителност се определя по целесъобразност от работодателя. За да бъде обаче такава, трябва да бъде изрично съобщено на представителите на работниците и служителите, че предоставената им информация или част от нея е поверителна.

В случай, че не изпълнят задължението за опазване на тази информация, тези лица носят имуществена отговорност пред работодателя за вредите, които са му причинени вследствие от неизпълнението на това свое задължение.

Тази отговорност се поражда независимо дали информацията е разпространена:

умишлено (като например нарочно е съобщена на работниците и служителите или на трети лица или представителят е използвал тази информация за своя сметка) или
по непредпазливост (като например представителят е забравил някъде папката, съдържаща поверителната информация и тя е станала достояние на лица, които не трябва да я узнават).

Необходима предпоставка за ангажиране на тази отговорност е да са произтекли вреди за работодателя, които следва да са следствие на неизпълнение на задължението за опазване на поверителната информация. Те могат да обхващат:

както претърпените загуби,
така и пропуснатите ползи и

да се изразяват например в намаляване на поръчките на работодателя, уронване на престижа и доброто име на предприятието и други.

Самата отговорност се реализира по правилата на имуществената отговорност на работника или служителя, уредени в чл. 203-212 КТ[4].

Законът предоставя свобода на избраните представители да определят реда за своята работа. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от Кодекса на труда случаи да сключват споразумение с работодателя.

Примерни образци на някои по-важни документи във връзка с дейността на представителите по чл. 7, ал. 2 и 7а КТ

Образците на документи са примерни и следва да бъдат адаптирани за конкретния случай.

Примерeн образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители по чл. 7, ал. 2 КТ.

Примерeн образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители по чл. 7а КТ.

Примерeн образец на Декларация за поверителна информация.

3. Какво представляват синдикалните организации и какво по-важно е необходимо да знаем за тяхната дейност?

Синдикалните организации са най-силната форма на колективно представителство и защита на интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез:

колективно преговаряне,
участие в тристранното сътрудничество,
организиране на стачки и
други действия съгласно закона (чл. 4, ал. 2 КТ).

Синдикалните организации подлежат на вписване в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им, от който момент придобиват и качеството на юридическо лице (чл. 49, ал. 1 КТ).

Законът гарантира тяхната самостоятелност и автономия, като им предоставя правото в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно:

да избират свои органи и представители,
да организират своето управление,
да приемат програми за дейността си както и
да определят своите функции.

Това предполага липсата на намеса в тяхната дейност от страна на работодатели, работодателски организации, държавни органи и длъжностни лица, политически партии и други.

По отношение на правомощнията на синдикалните организации, те са разграничени в закона в зависимост от това дали те са признати за представителни или не.

Някои от основните правомощния, предвидени в закона за всички синдикални организации, независимо дали са представителни, са:

да свикват общо събрание на работниците и служителите в предприятието (чл. 6а, ал. 2 КТ);
при условията на съответно упълномощаване от общото събрание на работниците и служителите в предприятието да действат като представители на работниците и служителите за целите на информиране и консултиране пред работодателя и да предлагат кандидатури за такива представители (чл. 7а, ал. 2 и 5 КТ);
право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва (чл. 37 КТ);
право на централните ръководства на синдикалните организации или определените от тях органи или лица да участват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление (чл. 42 КТ);
при условията на съответно упълномощаване синдикалните организации и техните поделения имат право да представляват работниците и служителите като пълномощници пред съда (чл. 45 КТ);
да сключват колективни трудови договори на равнище предприятие със съответен работодател (чл. 51а, ал. 1 КТ);
да участват в процедурата за информиране и консултиране в случаите на масови уволнение и при промяна на работодателя по чл. 123 и 123а КТ (чл. 130а и чл. 130б КТ);
да участват в консултации при въвеждане на удължено работно време (чл. 136а КТ), непълно работно време (чл. 138а КТ), ненормиран работен ден (чл. 139а КТ), при изработване и приемане на правилата за вътрешния трудов ред в предприятието (чл. 181, ал. 2 КТ);
когато това е предвидено в колективния трудов договор, съответният синдикален орган в предприятието дава предварително съгласие за уволнение на работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата (чл. 333, ал. 3 и 4 КТ);
сигнална функция за нарушения на трудовото законодателство (чл. 406 КТ) и правото да предлагат налагането на принудителни административни мерки (чл.404, ал. 1 КТ);
да участват при разследване на трудови злополуки в предприятието (чл. 58, ал. 4, т. 3 Кодекса за социално осигуряване (КСО);
да участват в процедурите по информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества (чл. 3а, ал. 3 и 4, чл. 4, ал. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 13, ал. 3 и други от ЗИКРСМПГПЕД);
да представляват работниците и служителите при уреждане на колективни трудови спорове (чл. 1, ал. 2 Закона за уреждане на колективни трудови спорове (ЗУКТС))
и други.

Българското законодателство предоставя някои специфични правомощия на синдикалните организации, които са признати за представителни на национално равнище. Това са такива синдикални организации, които:

имат по-голям членски състав,
обхващат работници и служители от голяма част от дейностите, определени в Класификацията на икономическите дейности и
са разпространени на голяма част от общините в страната и

поради това се ползват с по-голямо обществено доверие.

За целта те трябва да отговарят на определени условия, предвидени в разпоредбата на чл. 34 КТ. Самата процедура за признаване на качеството им на представителни синдикални организации се провежда от Министерския съвет, като това им качество се признава за период от 4 години, след което се провежда нова процедура, в която се проверява наличието на критериите, посочени в чл. 34 КТ (чл. 36, ал. 1 и 2 КТ).

На основание чл. 36, ал. 1 и 6 КТ, с Решение № 19 от 14.01.2021 г.[5] и Решение № 21 от 14.01.2021 г.[6] Министерският съвет призна за представителни организации на работниците и служителите на национално равнище съответно:

Конфедерацията на независимите синдикати в България и
Конфедерацията на труда „Подкрепа”.

Те обединяват различни федерации, синдикати и съюзи в страната, които са техни членове. Условията за членство в тях и бланки на необходимите документи са предоставени на уебсайтовете на двете конфедерации[7].

Именно поради по-голямото обществено доверие, с което се ползват, представителните синдикални организации имат право да:

участват в Национални съвет за тристранно сътрудничество в отрасловите, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество (чл. 3а, ал. 2 и чл. 3б КТ), в които се обсъждат всички въпроси на трудовите и осигурителни отношения и въпросите на жизнено равнище;
сключват колективни трудови договори на равнище отрасъл, бранш и община (чл. 51б и чл. 51в КТ);
участват в надзорните съвети, а с това и в управлението, на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, с което да упражняват контрол върху разходването на средствата от държавното обществено осигуряване и от задължителното здравно осигуряване (чл. 35, ал. 1 КСО и чл. 13, ал. 1 Закона за здравното осигуряване);
представляват интересите на лицата, осигурени в универсален и професионален пенсионен фонд, посредством участие в попечителките съвети на дружествата за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 155 КСО);
участват в Комисията за регистриране на службите по трудова медицина (чл. 25в, ал. 5 ЗЗБУТ);
участват в Националния съвет по условия на труд (чл. 39 ЗЗБУТ), в който се осъществява координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на национално равнище;
участват чрез представител в Управителния съвет на фонд „Условия на труд“ (чл. 47, ал. 3 ЗЗБУТ), от който се финансират дейности и мероприятия за здравословни и безопасни условия на труд;
участват в Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж (чл. 4а, ал. 4 ЗУКТС);
участват в съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и в Националния съвет за насърчаване на заетостта (чл. 7, ал. 4 и чл. 8, ал. 2, т. 3 Закона за насърчаване на заетостта)
и други.

Разпоредбата на чл. 46 КТ задължава държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите да създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставят безвъзмездно за ползване:

движими и недвижими имоти,
сгради,
помещения и
други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.

Това задължение на държавата и работодателите е към всички синдикални организации, независимо дали са признати за представителни или не.

Също така, за осъществяване на синдикална дейност:

нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година (чл. 159 КТ), а ако друго не е уговорено в колективен трудов договор,
щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност (чл. 161, ал. 3 КТ).

Членовете на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването им, се ползват от предварителна закрила при уволнение, като могат да бъдат уволнени на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ:

закриване на част от предприятието или съкращаване на щата,
намаляване на обема на работа,
при липса на качества за ефективно изпълнение на работата,
при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и
дисциплинарно

само с предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

4. Какво е необходимо да знаем за избора и дейността на представителите на работниците и служителите в специален орган за преговори, в европейски работнически съвет и в представителен орган в многонационалните предприятия и европейски дружества?

Задължението за определянето на такива представители беше създадено под действието на европейското законодателство, което доведе до необходимостта като част от условията за присъединяване на страната ни към Европейския съюз да бъдат уредени условията за информиране и консултиране и участие на работниците и служителите в управлението на:

многонационални предприятия,
групи предприятия,
европейски търговски дружества и
европейски кооперативни дружества.

Характерно за всички посочени дружества е, че те са многонационални, т.е. извършват дейност на територията на най-малко две държави членки.

Сложността и обемът на тази материя породи необходимостта от приемането през 2006 г. на отделен Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества.

Той изисква работниците и служителите в посочените дружества:

да бъдат информирани и консултирани и
да се определят условията, при които те участват в управлението на европейско търговско и европейско кооперативно дружество.

Информирането и консултирането в многонационални предприятия и групи предприятия се извършва чрез европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране (чл. 3а, ал. 1 и чл. 10 ЗИКРСМПГПЕД).

Информирането и консултирането и участието в управлението в европейските търговски и европейските кооперативни дружества се извършва чрез представителен орган на работниците и служителите (чл. 17 и 26 ЗИКРСМПГПЕД).

Те ще бъдат разгледани последователно в изложението по-долу.

4.1. Кои са представителите на работниците и служителите в специален орган за преговори и в европейски работнически съвет за информиране и консултиране в многонационални предприятия и групи предприятия?

Процедурата за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационалните предприятия и групи предприятия се ограничава до транснационалните въпроси (чл. 3а, ал. 2 ЗИКРСМПГПЕД), т.е. въпроси които засягат няколко дружества в различни държави членки.

От това следва, че по въпроси, които засягат отделно дружество, изискванията за информиране и консултиране се определят от националното законодателство на страната, в която е регистрацията/седалището му. Затова и разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗИКРСМПГПЕД предвижда, че правилата за създаване на европейски работнически съвет не отменят установеното в Кодекса на труда право на работниците и служителите да бъдат информирани и с тях да се провеждат консултации по реда на чл. 130, 130а и 130б КТ, когато са налице условията за това.

Централният орган за управление на многонационалното предприятие:

по своя инициатива или
по писмено искане от най-малко 100 работници и служители или техни представители от най-малко две предприятия или два клона в поне две държави членки

е длъжен да започне преговори за сключване на споразумение за създаване на европейски работнически съвет и определяне на процедурата за информиране и консултиране на работниците и служителите чрез него.

За целта законът изисква да се създаде специален орган за преговори, който да представлява интересите на работниците и служителите в преговорите за сключване на такова споразумение с ръководството на предприятието (чл. 6 ЗИКРСМПГПЕД).

Общото събрание на работниците и служителите:

в многонационалното предприятие,
в контролиращото предприятие със седалище в Република България,
в клона на многонационално предприятие или в предприятието от група предприятия със седалище в Република България,

избира свои представители за участие в специалния орган за преговори, като тези функции могат да бъдат предоставени и на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ (чл. 5, ал. 1-3 ЗИКРСМПГПЕД).

Разпоредбата на чл. 5, ал. 5 ЗИКРСМПГПЕД изисква решението да бъде прието с обикновено мнозинство от присъстващите на общото събрание, но тук е необходимо да се вземе предвид и общата разпоредба на чл. 6а, ал. 3 КТ, която изисква за редовността на общото събрание на него да присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците), което обстоятелство трябва да бъде съобразно при определянето на кворума. Това следва от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗИКРСМПГПЕД, която посочва, че общото събрание се свиква по реда на чл. 6а КТ.

Законът изисква осигуряването на пропорционално представителство на работниците и служителите от отделните държави членки, като разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗИКРСМПГПЕД изисква членовете на специалния орган за преговори да бъдат избрани пропорционално на броя на работниците и служителите, наети във всяка държава членка от многонационално предприятие или от група предприятия, като за:

всяка държава членка се полага по едно място за част от работниците и служителите, наети в същата държава членка,
представляваща 10 на сто или част от 10 на сто от броя на работниците и служителите, наети във всички държави членки, взети заедно.

Така например, ако многонационалното предприятие има наети общо 1000 работника и служителя в две държави членки, предприятията във всяка от тях трябва да определят по 5 (или общо 10) представители на работниците и служителите за участие в специалния орган за преговори.

Специалният орган за преговори уведомява за своя състав и за началото на преговорите:

централния орган за управление на предприятието или
органа за управление на предприятието със седалище в България, както и
органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава членка и са клонове на многонационалното предприятие или са предприятия от група предприятия.

Същата информация се предоставя и на организациите на работниците и служителите и на работодателите на европейско равнище (чл. 6, ал. 3 ЗИКРСМПГПЕД).

Основната функция на определения от работниците и служителите специален орган за преговорите е да преговаря с централния орган за управление на предприятието (органа за управление на предприятието със седалище в България или органите на управление на клонове или предприятия от група предприятия в България) с цел сключването на споразумение по чл. 8 ЗИКРСМПГПЕД, в което да се договорят посочените в ал. 2 на тази разпоредба елементи, свързани с дейността на бъдещия европейски работнически съвет, като:

неговия състав,
периодичността на неговите заседания,
финансово обезпечаване на заседанията му и други въпроси.

Европейският работнически съвет е органът, в който се осъществява информирането и консултирането на работниците и служителите от многонационалните предприятия и групи предприятия.

Представителите на работниците и служителите в европейския работнически съвет се избират по идентична процедура, като представителите в специалния орган за преговори, като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗИКРСМПГПЕД изисква същото пропорционално представителство.

И тук общото събрание на работниците и служителите може да предостави тези функции:

на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или
на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ (чл. 5, ал. 1-3 ЗИКРСМПГПЕД).

А) Кога се прилагат т.нар. „стандартни правила“ за функциониране на европейски работнически съвет и за информиране и консултиране?

В случай че:

централният орган за управление или органът за управление в България отказва да започне преговори в срок до 6 месеца от получаване на искането за това или
преговорите са започнали, но три години след датата на искането не е сключено споразумение за създаване на европейски работнически съвет по чл. 8 ЗИКРСМПГПЕД и специалният орган за преговори не е приел решение да прекрати започнатите преговори,

съответното ръководство осигурява необходимите условия и средства за създаване на европейски работнически съвет, като в този случай се прилагат:

стандартните правила за неговото създаване и функциониране, предвидени в чл. 10 ЗИКРСМПГПЕД и
стандартните правила за информиране и консултиране с него, предвидени в чл. 11 ЗИКРСМПГПЕД (чл. 9 ЗИКРСМПГПЕД).

Съгласно стандартните правила за създаването и функционирането на европейския работнически съвет (чл. 10 ЗИКРСМПГПЕД) ръководството на предприятието уведомява:

представителите на работниците и служителите в специалния орган за преговори, а ако няма избрани такива представители –
ръководствата на синдикалните организации в предприятието и представителите по чл. 7, ал. 2 КТ, както и
органите за управление на другите предприятия,

за създаването на европейски работнически съвет, като им посочва срок, в който трябва да бъдат избрани представителите на работниците и служителите в този съвет.

Законът отново изисква пропорционално представителство, като за всяка държава членка се полага по едно място за част от работниците и служителите, наети в същата държава членка, представляваща 10 на сто или част от 10 на сто от броя на работниците и служителите, наети във всички държави членки, взети заедно.

Стандартните правила за информиране и консултиране (чл. 11 ЗИКРСМПГПЕД) изискват на европейския работнически съвет да се предоставя информация и с него да се провеждат консултации по общи въпроси, свързани с многонационалното предприятие или групата предприятия или с най-малко два клона или две предприятия от група предприятия в различни държави членки,

като за целта се провежда съвместно заседание на европейския работнически съвет и органа за управление на предприятието най-малко веднъж годишно (чл. 11, ал. 3 ЗИКРСМПГПЕД).

На него се обсъждат въпросите, свързани със:

структурата на предприятията или клоновете;
икономическото и финансовото състояние на предприятията или клоновете;
очакваното развитие на дейността;
състоянието и възможните тенденции в трудовата заетост;
инвестициите и съществените промени в организацията;
въвеждането на нови методи на работа или производствени процеси;
прехвърлянето на производства, преобразуването на дружествата, намаляването на обема на работа или закриването на предприятия, клонове или обособени части от тях;
предстоящите масови уволнения;
други въпроси от взаимен интерес за страните.

4.2. Кои са представителите на работниците и служителите в специален орган за преговори и в представителен орган за информиране и консултиране в европейските търговски дружества и европейските кооперативни дружества?

Процедурите за информиране и консултиране с работниците и служителите при създаване на европейско търговско дружество и на европейско кооперативно дружество са сходни, макар да се съдържат в отделни глави (трета и четвърта) на ЗИКРСМПГПЕД .

Законът изисква органите на управление на участващите в създаването на европейско търговско и европейско кооперативно дружество, да предоставят проекта за създаване на такива дружества на:

на ръководствата на синдикалните организации в предприятието и
на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ

заедно с информация за участващите дружества (юридически лица, дъщерните дружества и клонове), както и за броя на работниците и служителите в тях с цел създаване на специален орган за преговори (чл. 12 и 20 ЗИКРСМПГПЕД).

Общото събрание на работниците и служителите в дружества, които осъществяват стопанска дейност на територията на Република България и участват в създаването на такива дружества, избират представители за участие в специалния орган за преговори и в представителния орган (чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 и 2 ЗИКРСМПГПЕД), като тези функции могат да бъдат предоставени от общото събрание на работниците и служителите:

на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или
на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.

Това е въпрос, който следва да бъде преценен по целесъобразност от самото общото събрание. Разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗИКРСМПГПЕД изисква решението да бъде прието с обикновено мнозинство от присъстващите на общото събрание, но тук е необходимо да се вземе предвид и общата разпоредба на чл. 6а, ал. 3 КТ, която изисква за редовността на общото събрание на него да присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците), което обстоятелство трябва да бъде съобразно при определянето на кворума. Това следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗИКРСМПГПЕД, която посочва, че общото събрание се свиква по реда на чл. 6а КТ.

И тук като при многонационалните предприятия и групи предприятия, законът изисква пропорционално представителство на работниците и служителите, като броят на представителите се определя според съотношението на:

броя на работниците и служителите в участващите дружества и клонове, които осъществяват стопанска дейност на територията на Република България,
към броя на работниците и служителите в участващите дружества и клонове във всички държави членки,

като за 10 на сто от общия брой се полага едно място (чл. 13, ал. 6 и чл. 21, ал. 6 ЗИКРСМПГПЕД).

Целта на преговорите между:

специалния орган за преговори на работниците и служителите и
органите за управление на участващите дружества

е да се постигне споразумение за условията на участие на работниците и служителите в европейското търговско дружество или европейското кооперативно дружество (чл. 15, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗИКРСМПГПЕД). Споразумението следва да урежда въпросите посочени съответно:

в чл. 15, ал. 3 ЗИКРСМПГПЕД - за европейското търговско дружество, и
в чл. 21, ал. 3 ЗИКРСМПГПЕД - за европейското кооперативно дружество,

като:

- дружествата, за които се прилага споразумението,

- функциите и начинът на информиране и консултиране с представителния орган,

- периодичността на заседанията на представителния орган

- и други въпроси.

А) Кога се прилагат т. нар. „ стандартни правила“ за създаване на представителен орган, за информиране и консултиране и за участие на работниците и служителите?

Със споразумението страните могат да решат при създаване на представителния орган да се прилагат стандартните правила, предвидени:

в чл. 17 – 19 ЗИКРСМПГПЕД (за европейско търговско дружество) и
в чл. 25 - 27 ЗИКРСМПГПЕД (за европейско кооперативно дружество).

Те се прилагат и когато:

специалният орган за преговори и органите за управление на участващите дружества не са постигнали споразумение в срок до 6 месеца (1 година, ако е удължен срокът) от началото на преговорите и
органът за управление на всяко от участващите дружества е приел решение да приложи стандартните правила по отношение на европейското дружество (европейското кооперативно дружество) и да продължи регистрацията му и
специалният орган за преговори не е приел решение да прилага правилата за информиране и консултиране с работниците и служителите, които са в сила в държавите членки, където европейското кооперативно дружество има работници и служители (чл. 16, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 ЗИКРСМПГПЕД).

Стандартните правила за създаване на представителен орган предвиждат, когато европейско търговско дружество (европейското кооперативно дружество) е със седалище в Република България, след регистрацията му да се създаде представителен орган на работниците и служителите с цел да се осигурят условия за участието им в дейността му.

Представителите в представителния орган се избират по идентична процедура като тези, в специалния орган за преговори. Разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗИКРСМПГПЕД изисква решението да бъде прието с обикновено мнозинство от присъстващите на общото събрание, но тук отново е необходимо да се вземе предвид и общата разпоредба на чл. 6а, ал. 3 КТ, която изисква за редовността на общото събрание на него да присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците), което обстоятелство трябва да бъде съобразно при определянето на кворума. Това следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗИКРСМПГПЕД, която посочва, че общото събрание се свиква по реда на чл. 6а КТ.

Представителите на работниците и служителите от дружествата в други държави членки се избират или определят в съответствие с националното законодателство и/или националната практика на държавата членка, където се провежда изборът.

На представителния орган се предоставя информация и с него се провеждат консултации по:

общи въпроси, свързани с европейското търговско дружество (европейското кооперативно дружество) и неговите дъщерни дружества или клонове в друга държава членка или
по въпроси, които са извън правомощията на органите на управление в отделната държава членка (чл. 18, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗИКРСМПГПЕД).

Стандартните правила за информиране и консултиране предвиждат информирането и консултирането с представителния орган да се осъществява на съвместно заседание с органа за управление на европейското дружество, провеждано най-малко веднъж годишно, като на него се обсъждат следните въпроси:

структурата;
икономическото и финансовото състояние;
очакваното развитие на дейността;
мерките, свързани със социалната политика;
състоянието и възможните тенденции в трудовата заетост;
инвестициите и съществените промени в организацията;
въвеждането на нови методи на работа или производствени процеси;
прехвърлянето на производства, преобразуването, намаляването обема на работа или закриването на дъщерни дружества, клонове или обособени части от тях;
предстоящите масови уволнения;
други въпроси от взаимен интерес за страните.

Стандартните правила за участие предвиждат възможност за работниците и служителите да участват в управлението на европейското търговско (кооперативно) дружество, като избират, определят, препоръчват или се противопоставят на определен брой членове от управителния или надзорния орган на дружеството, при условие че:

поне едно от дружествата, участващите в създаването на европейско търговско или европейско кооперативно дружество, е
прилагало правила за участие на работниците и служителите в неговото управление
преди регистрацията на европейското търговско или кооперативно дружество (чл. 19, ал. 1 и 3 и чл. 27, ал. 1 и 3 ЗИКРСМПГПЕД).

Примерни образци на някои по-важни документи във връзка с избора и дейността на представителите на работниците и служителите в специален орган за преговори, в европейски работнически съвет и в представителен орган в многонационалните предприятия и европейски дружества

Образците на документи са примерни и следва да бъдат адаптирани за конкретния случай.

Примерен образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители в специален орган за преговори по чл. 6 ЗИКРСМПГПЕД.

Примерен образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители в европейски работнически съвет по чл. 10 ЗИКРСМПГПЕД.

Примерен образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители в специален орган за преговори на европейско търговско дружество по чл. 14 ЗИКРСМПГПЕД.

Примерен образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители в представителен орган на работниците и служителите на европейско търговско дружество по чл. 17 ЗИКРСМПГПЕД.

Примерен образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители в специален орган за преговори на европейско кооперативно дружество по чл. 22 ЗИКРСМПГПЕД

Примерен образец на Протокол от проведено общо събрание за избиране на представители в представителен орган на работниците и служителите на европейско кооперативно дружество по чл. 25 ЗИКРСМПГПЕД.

[1] Сайтът на НСИ с публикуваната методика е активен и достъпен към 15.09.2022 г.

[2] В този смисъл вж. Мръчков, В. в Мръчков В., Средкова, Кр., Василев, Ат. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд. С., 2016, с. 77

[3] Повече за запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя може да прочетете в: Илиев, М., Мангачев, И. Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, публ. в бр. 147 от месец март 2021 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“.

[4] За имуществената отговорност на работника или служителя вж. Илиев, М. Имуществена отговорност. Първо издание: 2019 г, публ. на сайта на е-сп. „Данъци ТИТА“, рубриката „Е-книги“.

[5] ДВ, бр. 5 от 19.1.2021 г.

[6] ДВ, бр. 5 от 19.1.2021 г.

[7] Вж. КНСБ. Как да стана синдикален член?, достъпен към 15.09.2022 г.; КТ „Подкрепа“. Стани член на КТ „Подкрепа“!, достъпен към 15.09.2022 г.