Кой следва да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК за целите на автоматичния обмен на отчети по държави?

Кой следва да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК за целите на автоматичния обмен на отчети по държави?
 
 
Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
 
Актуално към 01. 11. 2017 г.
 
 
  • подаване на отчети по държави, както
  • уведомленията по чл. 143ш от ДОПК.
Считаме, че новото изискване за подаване на отчети по държави ще засегне ограничен брой предприятия, докато изискването за подаване на уведомленията по чл. 143ш от ДОПК ще засегнат голям брой дружества. Затова в настоящия материал се изяснява новата процедура за подаване на уведомленията по чл. 143ш от ДОПК.)
 
 
Уведомлението по чл. 143ш от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се подава от всяко съставно предприятие на многонационална група предприятия (МГП), което е местно лице за данъчни цели на България, когато крайното предприятие майка на МГП:
 
  • не е местно лице за данъчни цели на България и сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ѝ финансов отчет надвишава 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година; или
  • е местно лице за данъчни цели на България и сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ѝ финансов отчет надвишава 100 000 000 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.
 
Понятието "многонационална група от предприятия" ("МГП") е дефинирано в § 1, т. 35 от ДР на ДОПК и означава група, която:
 
  • включва две или повече предприятия, които са местни лица за данъчни цели на различни държави членки или други юрисдикции; или
  • включва предприятие, което е местно лице за данъчни цели на една държава членка или друга юрисдикция, но подлежи на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в друга държава членка или юрисдикция.
 
Понятието "съставно предприятие" е дефинирано в § 1, т. 37 от ДР на ДОПК и включва:
 
  • всяка отделна стопанска единица на МГП, която е:
-   включена в консолидираните финансови отчети на МГП за целите на финансовото отчитане или която
-   би била включена, ако дялове от капитала на съответната стопанска единица на МГП се търгуват на фондова борса;
 
  • всяка стопанска единица на МГП, която е изключена от консолидираните финансови отчети на МГП само на основание:
-   размер или
-   същественост, или
 
  • всяко място на стопанска дейност на всяка отделна стопанска единица на МГП по горните две точки, ако стопанската единица изготвя отделен финансов отчет за това място на стопанска дейност за финансови, данъчни, счетоводни и регулаторни цели или във връзка с вътрешния управленски контрол.
 
Примери:
 
1. Белгийска МГП, която има три дъщерни дружества в България. Крайното дружество майка е местно лице на Белгия, където трябва да подаде отчет по държави, тъй като приходите на групата съгласно консолидирания ѝ финансов отчет надвишават 1 466 872 500 лв. Всяко едно от дъщерните дружества в България следва да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК.

2. Българска МГП, в състава на която влизат:
 
  • седем дружества, които са местни лица за данъчни цели на България, и още
  • десет дружества, които са местни лица за данъчни цели на различни юрисдикции.
Крайното дружество майка е местно лице за данъчни цели на България, където трябва да подаде отчет по държави, тъй като сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ѝ финансов отчет надвишава 100 000 000 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година. Всяко едно от дъщерните дружества в България следва да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК.
 
3. Американска МГП, която има дъщерно дружество в България. Тъй като между България и САЩ няма сключено „специално международно споразумение" по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ДОПК, е налице хипотезата на чл. 143ц от ДОПК.

Българското дружество следва да подаде:

-   уведомление по чл. 143ш от ДОПК, както и
-   отчет по държави от името на групата.
 
N.B. Съгласно § 62, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК в случаите по чл. 143ц от ДОПК първият отчет по държави се подава за отчетната данъчна година, започваща на 1 януари 2017 или по-късно през тази година.
 
Това на практика означава, че:
 
  • когато крайното предприятие майка на МГП е:
-   извън ЕС или
-   друга юрисдикция, с която България има споразумение за автоматичен обмен на информация,
 
  • българските съставни предприятия на тази МГП трябва да подадат:
-   уведомление по чл. 143ш от ДОПК и
-   отчет по държави
 
единствено по отношение на отчетната 2017 г.
 
Срок за подаване на уведомлението
 
Съгласно чл. 143ш от ДОПК уведомлението се подава в срок до последния ден на отчетната данъчна година на МГП.
 
Отчетната данъчна година на МГП е данъчната година, за която финансовите и оперативните резултати са отразени в отчета по държави (§ 1, т. 42 от ДР на ДОПК).
 
Данъчна година е период, за който крайното предприятие майка на МГП изготвя своите финансови отчети (§ 1, т. 41 от ДР на ДОПК).
 
В § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ДОПК на ДОПК е предвидено изключение от горното правило по отношение на отчетната данъчна година, започваща на 1 януари 2016 г. или до края на 2016 г., като в този случай уведомленията по чл. 143ш следва да се подадат в срок до 31 декември 2017 г.
 
Отчетната данъчна година на МГП може да не съвпада с календарната година, тъй като се определя от периода за изготвяне на финансови отчетни на крайното предприятие майка.
 
В зависимост от юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е възможно отчетната данъчна година да обхваща период, който започва и завършва в две различни календарни години, например,
 
-   от 1 юли 2016 г. до 30 юни 2017 г. или
-   от 6 април 2016 г. до 5 април 2017 г.).
 
N.B. При първото подаване на уведомления по чл. 143ш от ДОПК следва да се подадат две отделни уведомления – за 2016 г. и за 2017 г.
 
Начин на подаване на уведомлението
 
Уведомлението по чл. 143ш от ДОПК се подава по електронен път в Портала за електронни услуги на НАП, след избор на задължено лице и услуга „Уведомление по чл. 143ш от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с подаването на отчети по държави от многонационална група предприятия (МГП)“.
 
Достъпът до електронната услуга ще става с квалифициран електронен подпис (КЕП) от юридически лица с 9-значен ЕИК по ЗТР/ЕИК по Булстат, с активна регистрация и от упълномощени лица за категория услуги „Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен в областта на прякото облагане“.
 
Услугата следва да бъде достъпна автоматично за всички юридически лица, които към момента на внедряване на услугата имат пълен достъп до категория услуги „Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен в областта на прякото облагане“.
 
Всички останали лица ще трябва да подадат заявление за достъп до услугата преди да могат да подадат уведомлението.
 
Съдържание на уведомлението
 
При зареждане на електронната услуга ще се визуализира уведомлението по чл. 143ш от ДОПК, което съдържа няколко части:
 
  • Година, за която се подава уведомлението
При първото подаване на уведомления по чл. 143ш от ДОПК следва да се подадат две отделни уведомления - за 2016 г. и за 2017 г.
 
Изключение правят единствено случаите на съставни предприятия по чл. 143ц от ДОПК, които следва да подадат уведомление за 2017 г.
 
  • Данни за съставното предприятие на МГП, което подава уведомлението
По-голямата част от данните ще се зареждат автоматично от регистъра на НАП.
 
  • Данни за консолидирания финансов отчет на МГП
Посочва се информация за това дали сумата на приходите от консолидирания финансов отчет на МГП за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година надвишава 100 000 000 лв., но е по-малка или равна на 1 466 872 500 лв., или надвишава 1 466 872 500 лв.
 
  • Функция на лицето, което подава уведомлението
Посочва се функцията на лицето, което подава уведомлението. Следва да бъде избрана една от посочените четири възможности:
 
            1. „Крайно предприятие майка“ - съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на България и отговаря на критериите по чл. 143х, ал. 2 от ДОПК.
 
            2. „Заместващо предприятие майка“ - съставно предприятие по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ДОПК, което е местно лице за данъчни цели на България.
 
            3. „Съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК“ - съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на България и е различно от крайно предприятие майка, когато е налице едно от следните условия:
 
-   крайното предприятие майка на МГП не е задължено да подава отчет по държави в юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели;
 
-   юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, има влязъл в сила международен договор, по който България е страна, но в срока за подаване на отчета по държави по чл. 143ф, ал. 1 за съответната отчетна данъчна година няма влязло в сила специално международно споразумение;
 
-   налице е системно неизпълнение от страна на юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, за което изпълнителният директор на НАП е уведомил съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на България.
 
4. „Нито едно от посочените“ - избира се, когато уведомлението се подава от съставно предприятие, което не попада в нито една от горните три категории.
 
N.B. Българските съставни образувания, които нямат задължение да подават отчет по държави, следва да посочат т. 4.
 
Очаква се това да са по-голямата част от случаите.
 
  • Данни за крайното предприятие майка на МГП
Посочват се данни за крайното предприятие майка на МГП, които включват наименованието, адреса, данъчния номер и юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели крайното предприятие майка.
 
  • Данни за предоставящото информация предприятие, което ще подаде отчет по държави от името на МГП
Посочват се данни за предоставящото информация предприятие, което ще подаде отчет по държави от името на МГП. Наличието тази част се налага, тъй като в определени случаи е възможно крайното предприятие майка да не подава отчет по държави, а тази функция да е възложена на друго съставно образувание.
 
Подаване на уведомлението
 
След попълване на уведомлението електронната услуга ще дава възможност за преглед и подаване на уведомлението като бланката с попълнените данни ще се визуализира. Ако има липсващи или некоректно попълнени данни, те ще бъдат визуализирани и ще има възможност за връщане към документа за редакция. Ако всички данни са коректно попълнени, уведомлението може да бъде подадено.
 
При подаване на уведомлението се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на електронния адрес на подателя, посочен в заявлението за ползване на електронните услуги на НАП.
 
За приемането на уведомлението се изпраща съобщение.
 
Санкции при неподаване на уведомление
 
Чл. 278а, ал. 4 от ДОПК предвижда значителни по размер имуществени санкции при неизпълнение на задълженията за уведомяване по чл. 143ш от ДОПК. Това е обусловено от една страна от необходимостта от стриктно спазване на задълженията предвид усилията в световен мащаб за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на многонационалните групи предприятия и за противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
 
От друга страна, за да бъде насърчено спазването на закона и да бъдат постигнати целите на административно-наказателната отговорност, размерът на санкциите е съобразен и с факта, че задължените лица са МГП със значителни по размер приходи на консолидирана основа.
 
Съставно предприятие, което не изпълни задължението си за уведомяване по чл. 143ш, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.
 
 

Абонирайте се за цялата 2018 г. и получете:

  • 12 електронни броя за 2018 година.
  • Електронен архив с търсачка за периода 2010 – 2017 г.
  • 5 видео семинара за промените в законодателството и годишното приключване.