Промени в Кодекса на труда

В ДВ, бр. 7 от 24. 01. 2011 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ).

Основните промени са свързани с регламентиране на специфичните трудови правоотношения между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели чрез създаване на раздел VІІІв „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа” в глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение” на Кодекса на труда (чл. 107р – 107ч от КТ). Новите разпоредби са в сила от 5 декември 2011 г. В тази връзка са направени синхронизиращи промени и в други текстове на КТ. Въведени са и промени, свързани с контрола за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателната отговорност за неговото нарушаване по отношение на предприятията ползватели по смисъла на нововъведената т. 18 от § 1 на ДР на КТ (чл. 415е от КТ).

Други по-важни промени са свързани с:

въвеждане на нови текстове, свързани със сключването и прекратяването на срочен трудов договор за срока на дългосрочната командировка в задгранично представителство на Република България в чужбина по Закона за дипломатическата служба (чл. 68, ал. 6, чл. 325, ал. 2 от КТ);
въвеждане на нова разпоредба съгласно която трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона (ал. 4 на чл. 138 от КТ - нова). В този случай контролните органи на инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за изменение на трудовия договор, сключен за работа на непълно работно време, в трудов договор при нормална продължителност на работното време (чл. 404, ал. 1, т. 9 от КТ - нов);
регламентиране на ново основание за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие, когато той работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа (чл. 327, т. 7а от КТ - нова);
прецизиране на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (чл. 34 и чл. 35 от КТ);
отпадане на регламента, че при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ (чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ);
промени при ползване на родителския отпуск - всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие (чл. 167а, ал. 1 от КТ);
уреждане правата на работника и служителя при завръщане на работа след ползване на отпуск по чл. 163 – 167а от КТ или поради прекъсване на ползването му (чл. 167б от КТ - нов);
въвеждане на наказателна отговорност на работника или служителя при предоставяне на работна сила без сключен трудов договор - глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за изпълняваната работа в зависимост от съответната икономическа дейност и професия (чл. 414а от КТ.);
коригиране тексът на разпоредбата за отговорност за маловажно нарушение (чл. 415в от КТ.) - старо заглавие “Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган". Редуцира е размерът на санкцията, като едновременно с това изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.

Във връзка с направените промени са въведени нови понятия: „Предприятие, което осигурява временна работа”, „Предприятие ползвател”, „Предприятия, свързани с националната сигурност и отбраната на страната” и „Основни условия на труд и заетост” (т. 17-20 от § 1 на ДР на КТ) и са допълнени понятията „Работодател” и „Работно място” (т. 1 и 4 от § 1 на ДР на КТ).

С преходни разпоредби на ЗИД на КТ са направени съответните промени и в:

Закона за уреждане на колективните трудови спорове (§ 27 от ПЗР на ЗИДКТ) - допълнен е чл. 21 от закона, който в новата си редакция има следния текст: ”По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници, включително изпратени от предприятие, което осигурява временна работа на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен когато това се налага за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 1, докато трае стачката”;
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (§ 28 от ПЗР на ЗИДКТ) – с нова т. 10 в § 1 на ДР на закона е дефиниран терминът „Предприятие, което осигурява временна работа” аналогично на термина въведен със ЗИДКТ и навсякъде в закона думата “заетост” се заменя с “работа”;
Кодекса за социално осигуряване (§ 29 от ПЗР на ЗИДКТ). Промените засягат следните разпоредби: чл. 6а, ал.1, чл. 57, ал. 1 и 2, чл. 66а - нов от КСО);
Закона за насърчаване на заетостта (§ 30 от ПЗР на ЗИДКТ) - основната промяна е свързана със създаване на нова Глава осма „а“ "Условия и ред за регистрация на предприятията, които осигуряват временна работа”, уреждаща условията и редът за регистрация на предприятията, които осигуряват временна работа, условията за отказ и за прекратяване на регистрацията, както и условията за продължаване срока на регистрацията и за нова регистрация. В тази връзка са направени синхронизиращи промени и в други текстове на закона, респ. въведени са нови разпоредби и дефиниции в т. 39 - 41 от § 1 на ДР на закона:„Предприятие, което осигурява временна работа“, „Предприятие ползвател“, аналогични на нововъдените дефинициисъс ЗИД КТ, както и дефиниция на понятието “Системно нарушение на задълженията като предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с от Кодекса на труда“. Тези промени в Закона за насърчаване на заетостта са в сила от от 5 декември 2011 г.

Назад към новините