Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя
 
 
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
 
Публикувано на 19. 12. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации
 
 
С измененията и допълненията Кодекса на труда (КТ), обнародван в  ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17. 07. 2015 г.) беше въведено изрично задължение на работодателя да води трудово досие на работника или служителя.
 
Целта на материала е да даде отговор на два въпроса във връзка с новото задължение:
  • какви документи трябва да се съхраняват в личното трудово досие на работника и служителя и
  • колко време трябва да се съхранява трудовото досие.
 
В КТ не е предвидено легално  определение на понятието “трудово досие”. Независимо от това, от нормативните актове в областта на трудовото право и от практиката за тяхното прилагане е безспорно, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на съответния работник или служител и които документи следва да се съхраняват в личното му трудово досие.
 
Задължението за воденето на трудово досие, изготвянето и съхраняването на документи, свързани с трудовото правоотношение, е на работодателя (чл. 128б, ал. 1  от КТ). Той е длъжен да изготвя и съхранява тези документи за нуждите на контролните органи, които извършват проверки за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на оригинали или копия от тях на съдебните органи в случай на трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо.
 
В законa не са посочени изрично и изчерпателно документите, които следва да бъдат съхранявани в трудовото досие на работника или служителя.
 
Разпоредбата на чл. 128б, ал. 2 КТ посочва, че в него се съхраняват документите във връзка с:
  • възникването,
  • съществуването, изменението и
  • прекратяването на трудовото правоотношение.
 
При тази обща и широка формулировка на закона, документите, които се съхраняват в трудовото досие, следва да бъдат изведени по тълкувателен път от различни нормативни актове.
 
От цитираната разпоредба следва, че тези документи са три групи:
 
 
Документи във връзка с възникването на трудовото правоотношение:
 
 
Съгласно чл. 62, ал. 6 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. На това основание е издадена Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.
 
Съгласно чл. 1 от нея за сключване на трудов договор са необходими:
 
1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага;
 
2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;
 
3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж;
 
4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
 
5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;

6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
 
Работодателят може да изисква представянето и на други документи, извън посочените в чл. 1 от наредбата, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.
 
Освен тези документи, то обикновено съдържа още:
 
  • трудов договор,
  • длъжностна характеристика,
  • писмено искане по чл. 68, ал. 4 КТ (за сключване на срочен трудов договор за срок по кратък от 1 година);
  • документи, представени от лицето за удостоверяване на придобит трудов стаж и професионален опит и други.
 
Документи във връзка със съществуването на трудовото правоотношение:
 
 
Тази група документи включват:
  • допълнителни споразумения, сключени към трудовия договор (чл.119 КТ);
  • заповеди по:
-        чл. 118, ал. 3 КТ (за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение),
 
-        чл. 120 КТ (за едностранно изменение на мястото и характера на работа),
 
-        чл. 121 КТ (за командироване),
 
-        чл. 195, ал. 1 КТ (за налагане на дисциплинарни наказания),
 
-        чл. 210, ал. 1 КТ (за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника или служителя);
 
-        заповеди за разрешаване или не на ползването на различни видове отпуски 
  • писмено съгласие за полагане на извънреден и нощен труд (когато такова се изисква съгласно КТ); 
  • писмено съгласие по чл. 113, ал. 2 КТ (за работа за повече от 48 часа седмично по договор за допълнителен труд); 
  • писмено съгласие по чл. 121, ал. 2 КТ (за командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни); 
  • заявления на работника или служителя за ползване на различни видове отпуски,
  • представени болнични листове и решения от органите на медицинска експертиза (например на ТЕЛК) и други.
 
Документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение:
 
 
Тук се включват:
  • заповед за прекратяване на трудовото правоотношение;
  • заповеди за изплащане на различни видове обезщетения, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение (например по чл. 221чл. 222 и чл. 224 КТ),
  • документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и други.
Всички посочени по-горе документи стават част от личното трудово досие на съответния работник или служител и следва да бъдат съхранявани в него.
 
В КТ не са уредени сроковете за съхранение на различните видове документи, част от личното трудово досие на работника или служителя.
 
Такива срокове са уредени в различни закони в зависимост от вида на документа и информацията, която съдържа.
 
В тази връзка основен закон е Законът за Националния архивен фонд.
 
Освен него, такива срокове са предвидени, например, в разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно които ведомостите за заплати се съхраняват 50 години.
 
По отношение на съхранението на документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.
 
Съгласно нея при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. 
 
Към разплащателните ведомости се прилагат и:
  • трудови договори (заповеди за назначаване),
  • заповеди за преназначаване,
  • заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни,
  • заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. 
Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър.
 
 
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Инструкцията, с нея се уреждат редът и условията за предаването, приемането,  обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник, както и на документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Към разплащателните ведомости се прилагат:
  1. трудови договори (заповеди за назначаване);
  2. заповеди за преназначаване;
  3. заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни годишно;
  4. заповеди за освобождаване от работа;
  5. трудови книжки;
  6. издадени удостоверения обр. УП-1, обр. УП-2, обр. УП-3 и обр. 30;
  7. протоколи за приети и изплатени възнаграждения от осигурители в несъстоятелност; 8. други документи, освен посочените в т. 1 - 7, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и други.
За повече информация, свързана със сроковете на съхранение на различните видове документи, съдържащи се в личното трудово досие на работника или служителя, можете да се обърнете към създадената към Министерския съвет - Държавна агенция „Архиви“.
 
При всички случаи документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя е добре да се съхраняват най-рано до изтичане на сроковете за предявяване  на искове за трудови спорове по чл. 358 КТ.