ЗДДС. Относно доставки от гръцко данъчно задължено лице под български ДДС номер
ЗДДС. Въпрос. На гръцко дружество, без постоянен обект в България, но регистрирано по българския ЗДДС, на основание достигнат оборот над 50 000 лв. за период до 12 месеца от изпращане на собствена продукция (ушита от българско дружество на ишлеме) в друга страна от Европейският съюз (ЕС), му предстои експедиция на продукция отново за страна от ЕС, след регистрацията.
- След притежаването и на български ДДС номер от гръцкото дружество, българското дружество, което извършва услугата ишлеме на гръцкото дружество, задължително ли следва при издаването на фактурата за ишлеме да бъде посочен българският ДДС номер, и сделката да бъде обложена с 20 % ДДС или е възможнода бъде издадена фактура с посочване на гръцкият ДДС номер, без начисляване ДДС с текста „обратно начисляване“, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 3 от същия закон?
- Гръцкото дружество ще транспортира собствената си продукция до страна от ЕС и ще издаде фактура с посочване на българския ДДС номер, без начисляване на ДДС (ВОД). Издаването на фактурите от пореден № 00000000001 ли следва да започне при спазване реквизитите на българския ЗДДС?
- Как ще се извърши възстановяването на начисленият ДДС за услугата , (ишлемето) начислен от българското дружество, ако във фактурата е посочен българският ДДС номер на гръцкото дружество?
- Какви са задълженията на гръцкото дружество за спазване на законодателството в България?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
Актуално към 01. 04. 2016 г.
Предвид изложеното във въпроса, че гръцкото данъчно задължено не притежава постоянен обект на територията на страната и в тази връзка не се счита за установено на нейната територия, то за определяне мястото на изпълнение на получената услуга, независимо от обстоятелството, че това гръцко лице притежава български ДДС номер, се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В този смисъл е и изразеното становище в писмо с изх. № 54-00-5 от 07. 05. 2012 г. на ЦУ на НАП.
Това от своя страна означава, че българският доставчик на услугата по изработката на продукцията следва да издаде фактура, в която като получател на услугата да посочи гръцкото задължено лице с гръцкия му ДДС номер.
За извършената услуга на основание чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС българският доставчик не следва да начислява български косвен данък. Освен посоченото основание за неначисляване на данък във фактурата следва да бъде вписан и текстът „обратно начисляване“.
По отношение документирането на доставките, извършвани от гръцкото данъчно задължено лице под българския ДДС номер следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 111а от ЗДДС, уреждащи общите положения по отношение документирането на доставките.
По силата на ал. 1 на чл. 111а от ЗДДС документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната, каквито ще извършва гръцкото данъчно задължено лице, се извършва по реда на българския ЗДДС, тъй като случаят не попада в предвиденото в ал. 5 изключение. Поради това при издаването на фактурите за извършените доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС, както и чл. 78 и чл. 79 от ППЗДДС.
С разпоредбата на чл. 124 от ЗДДС се въвежда задължението на регистрираните по този закон лица да водят регистрите:
- дневник за покупките и
- дневник за продажбите.
Съгласно ал. 2 от същата правна норма регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
По силата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, пред който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Според ал. 6 на чл. 124 от ЗДДС видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Когато за определен данъчен период регистрираното по ЗДДС лице е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки.
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват в оригиналния им вид.