Новата уредба на свободното движение на работници и служители и заетостта на граждани на трети държави в Република България

Новата уредба на свободното движение на работници и служители и заетостта на граждани на трети държави в Република България

Новата уредба на свободното движение на работници и служители и заетостта на граждани на трети държави в Република България
 
 
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации

 
На 13 април 2016 г. Народното събрание прие новия Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, обн., ДВ, бр. 33 от 2016 г. (ЗТМТМ).
 
Законът влиза в сила на 21 май 2016 г. с изключение на раздел VIII от глава втора относно разрешенията за извършване на дейност на свободна практика, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.
 
Със ЗТМТМ се хармонизира българското законодателство в областта на свободното движение на работници и служители и заетостта на граждани на трети държави, на територията на Република България, с европейското законодателство в тази област и по-специално:
Тези директиви целят да гарантират правата на работниците и служителите, които желаят да работят на територията на:
  • държава-членка на Европейския съюз (ЕС),
  • страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) и
  • Конфедерация Швейцария,
като същевременно целят да осигурят и правна сигурност на пазарите на труда на приемащите държави членки.
 
Освен транспониране на посочените три (нови) директиви, в ЗТМТМ се включва и действащата уредба в областта на заетостта на граждани на трети държави, предвидена в
Посочените директиви са въведени в българското законодателство със Закона за насърчаване на заетостта, обн. ДВ. бр. 112 от 200 1г., в сила от 1 януари 2001 г., с посл. изм. и доп. (ЗНЗ).
 
С включването й в ЗТМТМ, от ЗНЗ се премахва цялата уредба, отнасяща се до заетостта на граждани на трети държави, като в него остават само разпоредби, които се отнасят до насърчаването на заетостта, каквато е и основната цел на този закон.
 
По отношение на гражданите на:
  • друга държава - членка на ЕС,
  • държава - страна по Споразумението за ЕИП, или
  • Конфедерация Швейцария,
които са упражнили правото си на свободно движение, в чл. 49, ал. 1 ЗТМТМ е предвидено, че при пребиваването им в Република България те имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
 
Така уредбата в ЗТМТМ предоставя равен достъп до пазара на труда в България и равно третиране на граждани на други държави-членки на ЕС, на държави – страни по Споразумението за ЕИП и Конфедерация Швейцария, но поставя определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави.
 
Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само, ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява съссъответно разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда.
 
В ЗТМТМ са предвидени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда (вж. по-долу) в зависимост от:
  • качеството на работниците и служителите и
  • заетостта, която желаят да упражняват на територията на страната.
В едни случаи разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи, като в него се включва иразрешението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (така например Единното разрешение за пребиваване и работа, Синята карта на Европейския съюз и други), а в други се издавапърво разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и въз основа на него се издаваразрешението за пребиваване от Министерството на вътрешните работи (така например Разрешението за работа и Разрешението за извършване на дейност на свободна практика).
 
В закона са предвидени и определени категории лица, граждани на трети държави, които могат да работят и без разрешение за работа, само въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта (научните работници, студенти в редовна форма на обучение и други).
 
При всички случаи обаче, за да извършва дейност, гражданинът на трета държава трябва да пребивава на законно основание в страната, т.е. да разполага със съответно разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи.
 
Условията и реда за влизане, пребиваване и напускане в/на страната са уредени в Закона за чужденците в Република България, ДВ, бр. 153 от 1998 г., с посл. изм. и доп. (ЗЧРБ) и Правилника за неговото прилагане(ДВ, бр. 51 от 2011 г., с посл. изм. и доп.).
 
С влизането в сила на ЗТМТМ се отменя и Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (Приета с ПМС № 77 от 09.04.2002 г., обн. ДВ. бр. 39 от 2002г., в сила от 18. 06. 2002 г., с посл. изм. и доп.), като нейната уредба се помества изцяло в закона.
 
Достъпът до българския пазар на труда на граждани на трети държави по правило се осигурява след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ). За издаване на такова разрешение, законът поставя някои общи изисквания, които следва да бъдат съблюдавани. Те са предвидени в чл. 7, ал. 1 ЗТМТМ. 
  • Първо, достъпът се разрешава за длъжности, за които не се изисква българско гражданство. 
  • Второ, характерна особеност за разрешаване на достъп на граждани на трети държави до българския пазар на труда е извършването на така наречения „пазарен тест“, т.е. разрешението се издава след съобразяване на състоянието, развитието и нуждите на пазара на труда (чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ). Проучването следва да бъде направено предварително от работодателя. 
  • Трето, в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не трябва да надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на ЕС, на държави - страни по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6 ЗТМТМ (някои лица, за които не се изисква разрешение). 
  • Четвърто, предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд. 
  • Пето, гражданинът на трета държава следва да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
При някои от специалните процедури за достъп до пазара на труда някои от посочените изисквания не се прилагат.
 
В чл. 9 ЗТМТМ изчерпателно са уредени случаите, при които гражданин на трета държава може да работи без разрешение за достъп до пазара на труда. Те обхващат лицата:
  1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване (лицата от корабния екипаж на търговски кораби);
  2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
  3. с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците;
  4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
  5. които са членове на семейство на български граждани;
  6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
  7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
  8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
  9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (лицата, които търсят убежище, международна закрила или временна закрила на територията на Решублика България);
  10. търсещи убежище или международна закрила - за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
  11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България - до осъществяване на експулсирането (лицата, на които е наложена принудителна административна мярка експулсиране);
  12. които са работници - граждани на трета държава, командировани в Република България от чуждестранния си работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца. Тези лица могат да изпълняват определени задачи без разрешение за работа, но следва еднократно да се регистрират в Агенцията по заетостта, по ред, който ще бъде определен с правилника за прилагане на закона;
  13. които са работници - граждани на трета държава, командировани в Република България от чуждестранния им работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца. Тези лица могат да изпълняват определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер без разрешение за работа, но следва еднократно да се регистрират в Агенцията по заетостта по ред, който ще бъде определен с правилника за прилагане на закона.
Заетостта на:
  • членовете на семейства на лицата по т. 2, 5 и 6 (лицата с разрешение за дългосрочно пребиваване, членовете на семейства на български граждани или на гражданин на държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария), както и на
  • лицата т. 9 и 11 (лицата, които търсят убежище, международна закрила или временна закрила на територията на Решублика България и лицата, на които е наложена принудителна административна мярка експулсиране)
следва да се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
 
Извън изчерпателно посочените по-горе случаи, при които не се изисква разрешение,  следва да бъдат спазени специфичните процедури за предоставяне на право на достъп на работници и служители от трети държави до българския пазар на труда.
 
В ЗТМТМ са уредени седем специфични процедури, отнасящи се до различни групи работници и служители.
 
 
1. Единно разрешение за пребиваване и работа (чл. 15 - 16 ЗТМТМ)
 
Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласночл. 24и ЗЧРБ. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда.
 
Единното разрешение се издава на две категории граждани на трети държави:
 
  • Първо, лица, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
  • Второ, лица, които притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.
Разрешението се издава за срок до 1 година (чл. 24и, ал. 2 ЗЧРБ), а когато срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
 
Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗТМТМ предоставя възможност срокът на решението да бъде продължаван до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години.
 
За изчерпателно посочените в чл. 15, ал. 4 ЗТМТМ работници и служители, на които се издава единно разрешение за пребиваване и работа, не е необходимо да се спазват:
  • изискванията за провеждането на пазарен тест и
  • изискването към общия брой наети работници и служители, граждани на трета държава, от местния работодател през предходните 12 месеца.
За тези категории работници и служители достъпът до пазара на труда може да бъде продължаван и за срок по-дълъг от три години (чл. 15, ал. 5 ЗТМТМ).
 
В чл. 16 ЗТМТМ са посочени категориите лица, за които не се издава единно разрешение за пребиваване и работа. Това са лица, които попадат под някои от другите специални режими (научни работници, сезонни работници и други) или лица, които са командировани в рамките на предоставяне на услуги.
 
 
2. Синя карта на ЕС (чл. 17 - 23 ЗТМТМ)
 
Синята карта на ЕС се издава на висококвалифицирани работници и служители от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к ЗЧРБ. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда.
 
За нейното издаване в чл. 17, ал. 2 и 4 ЗТМТМ се поставят определени изисквания към:
-         образованието и
-         възнаграждението и
-         срока на трудовия договор на работника или служителя. 
  • Първо, той трябва да притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава. 
  • Второбрутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, трябва да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор. 
  • Трето, трудовият договор с висококвалифицирания работник или служител трябва да е със срок не по-малък от 12 месеца.
Синята карта на ЕС се издава за срок една година, като може да се подновява (чл.33к ЗЧРБ).
 
В чл. 18 ЗТМТМ е предвидено, че синя карта може да бъде издадена и без да се прилагат изискванията начл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 ЗТМТМ (провеждането на пазарен тест и изискването към общия брой наети работници и служители, граждани на трета държава, от местния работодател през предходните 12 месецаза упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, на длъжност от единична група професии от Националната класификация на професиите и длъжностите, включена в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.
 
Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта.
 
Основно изискване за издаване на синя карта при тези условия е брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.
 
Основна особеност на режима на издаване на синя карта е, че при него, за разлика от другите режими, се предоставя възможност притежателя на синя карта да смени работодателя си (чл. 20 ЗТМТМ) и да се регистрира като лице, което търси работа за срок от три месеца (чл. 21 ЗТМТМ).
 
 
3. Сезонна заетост (чл. 24 - 30 ЗТМТМ)
 
За разлика от синята карта на ЕС, която се издава за висококвалифицирани работници и служители,разрешението за сезонна заетост се издава обикновено на нискоквалифицирани работници и служители за извършване на работа, която зависи от смяната на сезоните.
 
Легално определение на понятието „сезонен работник“ се съдържа в § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТМТМ. Това е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.
 
Съгласно § 1, т. 25 ДР на ЗТМТМ „сезонна работа“ е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.
 
За да няма съмнения относно работите, които имат сезонен характер, в чл. 25 ЗТМТМ е предвидено министърът на труда и социалната политика, след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, да утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните. За списъка се уведомява и Европейската комисия.
 
Разрешението за сезонна заетост се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24кЗЧРБ. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда.
 
Сезонният характер на извършваните дейности определя и периода на разрешението, за който се издава – от 90 дни до 9 месеца в рамките на една календарна година. За сезонна работа под 90 дни се изисква само регистрация в Агенция по заетостта, въз основа на декларация, подадена от работодателя (чл. 24, ал. 3ЗТМТМ). Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика (чл. 24к, ал. 2 ЗЧРБ). Продължителността на срока е характерна особеност на този режим, която го отличава от останалите, при които разрешението се издава за срок 1 и повече години.
 
В чл. 28 ЗТМТМ е предвидено едно специфично задължение за работодателя да представи на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигуреноподходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора.
 
Жилището се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие, като за ползването мусезонният работник сключва договор за наем. Наемната цена на жилището следва да бъде съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник. За проверка на тези обстоятелства Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) има право на достъп до жилището със съгласието на сезонния работник.
 
Разпоредбата на чл. 28 ЗТМТМ е неясна и поставя редица въпроси, свързани с упражняването на контрол от страна на ИА ГИТ за наличието или отсъствието на тези обстоятелства. Основният проблем е свързан скритериите, по които ще се определя дали жилището е „подходящо“ за работника или служителя, а и с реалното осъществяване на контрола, доколкото той следва да бъде извършен на място, в жилището и то след вземане на съгласието на самия сезонен работник.
 
Друго специфично задължение за работодателя е, че той трябва да покрие за своя сметк:
  • транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България и обратно, както и
  • разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.
Тези разходи не се възстановяват от сезонния работник и не могат да се приспадат от неговото трудово възнаграждение.
 
След изтичане на срока на разрешението сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател или да го смени, но след решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (чл. 29ЗТМТМ). В този смисъл, за разлика от висококвалифицираните работници, притежатели на синя карта, то сезонните работници не могат да се регистрират като лица търсещи работа.
 
 
4. Вътрешнокорпоративен трансфер (чл. 31 - 35 ЗТМТМ)
 
Вътрешнокорпоративният трансфер е законово дефиниран в § 1, т. 3 ДР на ЗТМТМ. Съгласно даденото определение това е „..временното преместване с цел работа или обучение на работник - гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България“.
 
Режимът се свързва с това, че гражданин на трета държава работи в предприятие, част от група предприятия, установено в държава-членка на ЕС или държава – страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария, което го изпраща в предприятие в България, което е част от същата група предприятия.
 
Определението за „група от предприятия“ се съдържа в § 1, т. 5 ДР на ЗТМТМ. Това „...са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“.
 
Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33п ЗЧРБ. В него се съдържа и издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда.
 
Срокът на разрешението по този режим е диференциран в зависимост от качеството и функциите на работниците и служителите и обхваща две групи, посочени в чл. 32, ал. 2, т. 1 и 2 ЗТМТМ:
три години за работещите като ръководители и специалисти;
една година – за работещите като служители-стажанти.
 
Легално определение на ръководител се съдържа в § 1, т. 23 ДР на ЗТМТМ. Това е лице, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като:
 
а) управлява приемащото предприятие или негова административна структура;
 
б) контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол;
 
в) дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.
 
Легално определение на служител-стажант“ и „специалист е дадено съответно в разпоредбите на § 1, т. 27 и 28 ДР на ЗТМТМ. Общото и за двете групи е, че това трябва да са квалифицирани работници и служители, т.е. такива, които притежават висше образование (за служителите-стажанти) или специализирани знания, които са от съществено значение от областите на дейност (за специалистите).
 
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗТМТМ условията на труд за работниците - граждани на трети държави,преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
 
Действащата уредба на командироването в рамките на предоставянето на услуги на национално равнище се съдържа в:
На европейско равнище тя се съдържа в
Разпоредбата на чл. 33 ЗТМТМ предоставя възможност на членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, при спазване на изискванията на чл. 33р от ЗЧРБ (след издаване на разрешение за продължително пребиваване), с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда.
 
Уредбата на вътрешнокорпоративния трансфер не се прилага за изчерпателно посочените в чл. 35 ЗТМТМ лица.
 
 
5. Заетост на научни работници, студенти и стажанти (чл. 36 - 39 ЗТМТМ)
 
С разрешението за работа на тази категория лица се цели да се осигури качеството на образованието и преходът към висококвалифицирана икономика.
 
В разпоредбите на чл. 36 - 39 ЗТМТМ са обхванати две категории лица:
 
  • Първо, научните работници.
Граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация. Те упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа. Тази категория работници и служители следва да се регистрира в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация.
 
Срокът, за който могат да извършват дейност в България се определя от срока на продължителност на проекта.
 
Членовете на семейството на гражданин на трета държава - научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 ЗЧРБ (след получаване на разрешение за продължително пребиваване), с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда. 
  • Второ, студентите и стажантите.
Граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, могат да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта.
 
Регистрацията следва да бъде направена в срок до 7 дни от началото на извършване на трудовата дейност, при спазване изискванията на чл. 24в ЗЧРБ (след издаване на разрешение за продължително пребиваване).
 
Продължителността на извършваната работа е ограничена до:
  1. 20 часа седмично по време на учебната година, и
  2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
Тези изисквания се прилагат и за заетост до 6 месеца в рамките на 12 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите (чл. 38, ал. 2 ЗТМТМ).
 
Тези ограничения в продължителността на извършваната работа предполагат сключването на:
  • трудови договори за извършване на работа при условията на чл. 114 КТ (през определени дни в месеца) или
  • трудови договори за определено или неопределено време за работа при условията на непълно работно време по чл. 138 КТ.
 
6. Разрешение за извършване на работа (чл. 40 - 43 ЗТМТМ)
 
Този режим се прилага за лица, които не попадат в обхвата на някой от посочените по-горе режими.
 
Характерно за него е, че разрешението за работа се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, докато при другите режими (с изключение на разрешението за извършване на дейност на свободна практика – вж. по-долу) разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи след разрешение за достъп до пазара на труда, издадено от изпълнителни директор на Агенцията по заетостта. На основата на разрешението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, Министерството на вътрешните работи издава разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.
 
Разрешението за работа се издава по искане на местен работодател или местно лице до Агенцията по заетостта. То се издава за:
  • командировани или изпратени работници и служители - граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
  • членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
  • други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от Глава втора на ЗТМТМ.
За издаване на разрешението за работа е необходимо гражданинът на третата държава да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗТМТМ (да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност). Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика в 30-дневен срок след изтичане на срока за издаване на писмено решение за достъп до пазара на труда по чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ.
 
Срокът на разрешението е до 1 година, като в чл. 41 ЗТМТМ са посочени случаите и сроковете, до които може да бъде удължаван.
 
 
7. Разрешение за извършване на дейност на свободна практика (чл. 44 - 49 ЗТМТМ)
 
Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението.
Този план е обвързващ за гражданина на третата държава, като разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗТМТМ не допуска за срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика да се прави промяна в предмета на извършваната дейност. Въз основа на разрешението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, Министерството на вътрешните работи издава разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от ЗЧРБ.
 
Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика в 30-дневен срок след изтичане на срока за издаване на писмено решение за достъп до пазара на труда от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ.
 
За издаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика, подобно на разрешението за работа, е необходимо гражданинът на третата държава да отговаря на изискването на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗТМТМ (да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност), като в допълнение тук трябва да се спази и изискването на т. 1 на същата разпоредба (да се направи пазарен тест). 
 
Срокът, за който се издава разрешението е една година, като той може да бъде продължаван.
 
В чл. 47 ЗТМТМ са посочени обстоятелствата, при които се отказва издаването на разрешение, а в чл. 48ЗТМТМ обстоятелствата, при които се отнема вече издадено разрешение.
 
След получаване на разрешение, по някой от посочените по-горе режими, гражданите на трети държава се ползват с някои права наравно с българските граждани. Тези права са диференцирани, в зависимост от притежаваното разрешение.
 
Гражданите на трети държави, притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа, на Синя карта на Европейския съюз и на Разрешение за сезонен работник са равнопоставени на българските граждани по отношение на:
  1. достъпа до информация за обявени свободни работни места;
  2. ползването на посредничество по информиране и наемане на работа;
  3. условията на труд, включително по отношение на заплащането, работното време и почивките, прекратяването на трудовото правоотношение, минималната възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне;
  4. безопасността и здравето при работа;
  5. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз, с изключение на семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца;
  6. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
  7. образованието и професионалното обучение;
  8. признаването на дипломи за завършено образование;
  9. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
  10. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, свързани с приходите и по предходна заетост, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или на държавите членки - длъжници, при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите наРегламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство, както и на съществуващите двустранни споразумения с трети държави; същото се прилага и по отношение на плащанията за преживелите ги съпрузи. Регламент (ЕС) № 1231/2010 урежда ползването на правата от системите за социална сигурност от граждани на трети държави. Той се прилага само в случаите, когато е налице трансгранична ситуация, т.е. когато гражданинът на трета държава е пребивавал или работил законно на територията на най-малко две държави-членки на ЕС, страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария;
  11. свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство, без да се засягат общественият ред и обществената сигурност;
  12. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Законът предоставя възможност от посочените права да се ползват и гражданите на трети държави, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България съгласно ЗЧРБ. В правото им на образование и професионалното обучение по чл. 49, ал. 2, т. 7 ЗТМТМ се включва и достъпът до стипендии по реда, предвиден за българските граждани (чл. 51, ал. 2 ЗТМТМ).
 
Като стимул за насърчаване на наемането на висококвалифицирани работници и служители от трети държави, разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗТМТМ предоставя възможност от посочените права да се ползват и членовете на семействата на притежатели на Синя карта на ЕС, които обичайно пребивават на територията на Република България.
 
По отношение на сезонните работници е въведено ограничение по отношение на правото им на образование и квалификация, като то се прилага само по отношение на сезонната работа, за която е получено разрешение.
 
По отношение на работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, в закона е предвидено, че те  се ползват от правото на равно третиране с командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, а по отношение на правата, посочени по-горе в т. 4 - 10 те са равнопоставени на българските граждани (чл. 53 ЗТМТМ).
 
Научните работници, които са получили разрешение за продължително пребиваване, както и гражданите на трети държави, които са получили разрешение за работа или за извършване на дейност на свободна практика се ползват само от правата по т. 3 - 9.
 
 
Освен условията за достъп до българския пазар на труда от граждани на трети държави и равно третиране в областта на заетостта между гражданите на държави-членки на ЕС, държави – страни по Споразумението за ЕИП и Конфедерация Швейцария и българските граждани, с оглед закрилата на българските граждани, които са упражнили правото си на свободно движение, в ЗТМТМ се доразвива действащата уредба на Службите по трудови и социални въпроси (СТСВ).
 
Те се създават в част от българските дипломатически представителства, където има най-големи български общности. Понастоящем функционират осем СТСВ към посолствата на Република България в:
  • Република Австрия (Виена);
  • Конфедерация Швейцария (Берн);
  • Република Гърция (Атина);
  • Република Кипър (Никозия);
  • Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия (Лондон);
  • Ирландия (Дъблин);
  • Кралство Испания (Мадрид);
  • Федерална Република Германия (Берлин).
В СТСВ работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба (ДВ, бр. 78 от 2007 г. с посл. изм. и доп.), определени след конкурс. Те се ръководят от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на външните работи. СТСВ съдействат за успешното провеждане на политиката на Република България в областта на свободното движение на работници и свързаната с нея координация на системите за социална сигурност в ЕС, управление на трудовата миграция и защита интересите на българските граждани в тези области.
 
Освен закрила на българските граждани, работещи в ЕС, ЗТМТМ цели да осигури и правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на трети държави.
 
В Глава пета от него се урежда двустранно регулиране на заетостта с трети държави, където са предвидени разпоредби, които предвиждат определени задължения за лицата, с чието съдействие и посредничество български граждани работят в трети държави.
 
Българските граждани могат да работят в друга държава съгласно националното й законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна:
  1. като сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта;
  2. като бъдат командировани от работодателя си;
  3. при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава. 
Разпоредбата на чл. 61 ЗТМТ предвижда забрана за работодателите и посредниците, които изпращат български работници в трета държава, да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното й законодателство.
 
В чл. 62 ЗТМТ е уреден и редът за сключване на двустранни споразумения с трети държави в областта на заетостта, което дава допълнителна възможност за посрещане на нуждите на пазара на труда и съответно възможност за професионална реализация на български граждани в трети държави.
 
Цялостната контролна дейност по ЗТМТМ е възложена на министъра на труда и социалната политика, а специализираната контролна дейност на ИА ГИТ.
 
В чл. 72 ЗТМТМ са предвидени принудителните административни мерки, които ИА ГИТ може да налагат при упражняване на контролните си правомощия.
 
Освен да дава предписания за преустановяване на нарушения на закона и спиране на изпълнението на незаконни нареждания на работодател или длъжностно лице, в закона са предвидени и две принудителни административни мерки, с които се цели да се гарантира едно от най-важните права за работниците и служителите – правото на трудово възнаграждение.
 
В тази връзка в чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗТМТ е предвидено, че ИА ГИТ може да дава задължителни предписанияна работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица и местните лица, приели на работа:
  • командировани работници и служители от държавите - членки на ЕС, или
  • командировани работници и служители от трети държави,

за отстраняване на нарушения, свързани с начисляването във ведомостите за заплати и изплащането на суми за трудови възнаграждения, които са под минималните, приети за страната за съответната категория работници.

Въпреки че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ посочва само държавите-членки на ЕС, то тук следва да се включат и държавите – страни по Споразумението за ЕИП и Конфедерация Швейцария. Това следва и от обстоятелството, че Директива 96/71/ЕО за командироването в рамките на предоставянето на услуги се прилага и за страните от ЕИП и Конфедерация Швейцария. В последващи изменения и допълнения на ЗТМТМ може да се препоръча на законодателя да отстрани този пропуск.

 

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗТМТМ предоставя правото на ИА ГИТ да дава задължителни предписания на работодател, който е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за начисляване и изплащане на дължимите му по чл. 13 ЗТМТМ плащания.
 
В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава в нарушение на забраната по чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането.
 
Плащането, включително за разходите по превода на плащането, е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс, ДВ, бр.59 от 2007 г., с посл. изм. и доп. (ГПК), като разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗТМТМ дава възможност това да се прави и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване.
 
Ако работодателят не изплати задължението, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава може да предяви иск срещу него, включително когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на ГПК. Тригодишният срок за предявяване на вземането тук е съобразен с общия тригодишен давностен срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за предявяване на иск за неизплатено трудово възнаграждение.
 
Върху изплатеното възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
 
В допълнение към горното, работодателят, който наеме незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, следва да поеме и разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин в третата държава.
 
За прилагането на ЗТМТМ се очаква да бъде приет и правилник за прилагане на закона, в който ще бъдат уредени процедурите и реда за издаване, продължаване и отнемане на съответните видове разрешения за работа, процедурите за провеждане на конкурс за назначаване на ръководители на СТСВ и други.