Правилник за прилагане на Закона за митниците (втора част)

Глава четиридесет и първа.
АКТИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на прилагане разпоредбите на тази глава:
1. "предварителен износ" е системата, която дава възможност компенсаторните продукти, получени от еквивалентни стоки, да бъдат изнесени, преди вносните стоки да бъдат поставени под режим, при използване на системата с отложено плащане;
2. "изработка по поръчка" е всяко усъвършенстване на вносни стоки, предоставени пряко или косвено на титуляря на разрешението, което се извършва съгласно условията и за сметка на възложител, намиращ се извън митническата територия на Република България, като обикновено се заплащат само разходите по изработката (ишлемето).


Чл. 379. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Раздел II.
Допълнителни разпоредби за даване на разрешение (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 380. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Разрешението се издава само когато лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, има намерение да реекспортира или да изнесе основните компенсаторни продукти.


Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Разрешение може да се издаде и за стоките, за които се отнася разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 3, буква "г" от закона, с изключение на:
1. горива и енергийни източници, различни от тези, необходими за тестване на компенсаторните продукти или за откриване дефекти на вносните стоки, които се нуждаят от поправка или ремонт;
2. мажещи материали, различни от тези, необходими за тестване, настройка или формоване на компенсаторните продукти;
3. оборудване и инструменти.


Чл. 382. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Икономическите условия се смятат за изпълнени, когато:
1. искането се отнася до:
а) операции, включващи стоки с нетърговски характер;
б) договор за изработка по поръчка (на ишлеме);
в) усъвършенстване на компенсаторни продукти, получени по вече издадено разрешение за активно усъвършенстване, с проверени икономически условия;
г) обичайните операции по смисъла на чл. 348;
д) поправка, или
2. общата стойност на вносните стоки за отделен тарифен номер и за отделно лице, подало искане за една календарна година, не надвишава левовата равностойност на 100 000 евро, а за стоките от глава 1 до глава 24 включително от Комбинираната номенклатура на Република България - не надвишава левовата равностойност на 50 000 евро.
(2) Министърът на финансите може да определи и други случаи, при които икономическите условия се считат за изпълнени.


Чл. 383. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В разрешението се определят средствата и методите за идентификация на вносните стоки в компенсаторните продукти, както и условията за правилното осъществяване на операциите при използването на еквивалентни стоки.
(2) Мерките за идентификация могат да включват проверка на отчетите.


Чл. 384. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 385. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 387. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 388. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 390. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)



Чл. 391. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 392. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 393. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Раздел III.
Разпоредби за прилагане на режима (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 394. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В разрешението се посочва дали и при какви условия еквивалентните стоки по смисъла на чл. 118, ал. 2, т. 5 от закона, които имат един и същ тарифен номер, еднакво търговско качество и технически характеристики като вносните стоки, могат да се използват за операциите по усъвършенстване.
(2) По изключение се допуска използване на еквивалентни стоки в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки, при условие че съществената част от усъвършенстването, на която са подложени еквивалентните стоки, се извършва в предприятието на титуляря на разрешението или в предприятието, където операцията по усъвършенстване се извършва за негова сметка.


Чл. 394а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В разрешението се посочва срокът за приключване на режима, който започва да тече от датата на поставяне на стоките под режим и не може да бъде по-голям от:
1. шест месеца - за стоки от глава 1 до глава 24 включително от Комбинираната номенклатура на Република България;
2. дванадесет месеца - за всички останали стоки.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен дори и след изтичането на първоначално определения срок, когато са налице основателни причини за това.
(3) Като се спазват разпоредбите на ал. 1 и 2, при изтичане на определена дата на срока за приключване за всички стоки, поставени под режима за определен период, може да бъде определен краен срок за получаване на допустимо митническо направление за всички стоки, които са под режима към тази дата.


Чл. 394б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) При предварителен износ в разрешението се определя срокът, в който чуждестранните стоки се поставят под режима, като се отчита времето, необходимо за доставянето и транспортирането им в Република България.
(2) Срокът по ал. 1 не трябва да превишава 6 месеца.
(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължен, ако титулярят на разрешението представи обосновано искане, като общият срок не може да бъде по-голям от 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, продължението може да бъде разрешено дори и след изтичането на първоначално определения в разрешението срок.

Чл. 394в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на приключване на режима или за искането за възстановяване на вносни митни сборове за реекспорт или износ се считат:
1. доставката на компенсаторни продукти на лица, които имат право на облекчения по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. или по Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г., или по други консулски конвенции, по които Република България е страна, или по Нюйоркската конвенция за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;
2. доставката на компенсаторни продукти за въоръжените сили от други страни, пребиваващи на митническата територия на Република България или преминаващи през нея в изпълнение на ратифицирани от Република България международни договори, в случаите, когато действащото законодателство предвижда митнически облекчения;
3. доставката на граждански самолети;
4. доставката на компенсаторни продукти за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс, както и за реализацията им в специализираните обекти за безмитна търговия;
5. разпореждане от компетентни органи в съответствие със съответните разпоредби за вторични компенсаторни продукти, чието унищожаване под митнически надзор е забранено по съображения, свързани с опазване на околната среда; за тези цели титулярят трябва да докаже, че приключването на режима в съответствие с нормалните правила е невъзможно или икономически необосновано.

Раздел IV.
Разпоредби относно функционирането на системата с отложено плащане (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 395. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Използването на еквивалентни стоки за операциите по усъвършенстване съгласно чл. 119 от закона не изисква поставянето им под режим.
(2) Еквивалентните стоки и компенсаторните продукти, получени от тях, придобиват статут на чуждестранни стоки и вносните стоки придобиват статут на местни стоки в момента, когато е приета митническата декларация за приключване на режима.
(3) В случаите на предварителен износ:
1. компенсаторните продукти придобиват статут на чуждестранни стоки при приемане на износната декларация, при условие че стоките, които трябва да се внесат, бъдат поставени под режима;
2. вносните стоки придобиват статут на местни стоки в момента на поставянето им под режима.


Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите на поставяне под режим внос на компенсаторни продукти клетки 15, 16, 34, 41 и 42 на митническата декларация се отнасят за вносните стоки. Съответната информация може също да бъде предоставена чрез информационен лист ИНФ 1 или друг документ, приложен към декларацията.


Чл. 397. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Дължимите вносни митни сборове по чл. 125, ал. 1 от закона за стоки, които в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим отговарят на условията за благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение, се изчисляват по ставка, съответстваща на това специфично предназначение. Това се допуска само ако разрешение за специфично предназначение би могло да бъде дадено и ако условията, отнасящи се до предоставяне на такова благоприятно тарифно третиране, биха могли да бъдат изпълнени.


Чл. 398. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Компенсаторните продукти, за които съгласно чл. 126, т. 1 от закона при поставянето им под режим внос се облагат с приложимите за тях вносни митни сборове, са посочени в списъка по приложение № 42.
(2) Ако са унищожени компенсаторни продукти, за които се прилага чл. 126, т. 1 от закона, различни от посочените в списъка по ал. 1, се смята, че те са получили направление реекспорт.


Чл. 398а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние се поставят под режим с отложено плащане или се внасят в свободна зона с контрол тип I по смисъла на чл. 620 или в свободен склад, или се поставят в свободна зона с контрол тип II по смисъла на чл. 620, с което се приключва режимът, документите или отчетите, използвани за съответното направление, или всички заместващи ги документи трябва да съдържат текста "Стоки АУ/ОП".
(2) Когато вносни стоки, поставени под режима, са предмет на специални мерки на търговската политика и тези мерки продължават да са в сила в момента на поставяне на стоките в непроменено състояние или под формата на компенсаторни продукти под един от режимите с отложено плащане или се внасят в свободна зона с контрол тип I по смисъла на чл. 620 или в свободен склад, или се поставят в свободна зона с контрол тип II по смисъла на чл. 620, текстът по ал. 1 се допълва с думите "Търговска политика".

Раздел V.
Разпоредби относно функционирането на системата с възстановяване (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато стоки, поставени под режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, получат митническо направление съгласно чл. 398а, ал. 1, документите или отчетите, използвани за съответното направление, или всички заместващи ги документи трябва да съдържат текста "Стоки АУ/В".


Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 401. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 404. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 407. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 411. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 413. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 414. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 415. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 416. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 417. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 418. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 419. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 420. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 421. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 422. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 423. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 424. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 425. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 426. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 427. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 428. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 429. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 430. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 431. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 432. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 433. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 434. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 435. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел VІ "Преместване на стоки, поставени под режим активно усъвършенстване с отложено плащане" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 436. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)



Чл. 437. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 438. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 439. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 440. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 441. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел VІІ "Система с възстановяване" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 442. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 443. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 444. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 445. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 446. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 447. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 448. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 449. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 450. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 451. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 452. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 453. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 454. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 455. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 456. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 457. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 458. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 459. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 460. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 461. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 462. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 463. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 464. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 465. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Глава четиридесет и втора.
ОБРАБОТКА ПОД МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ

(Раздел І "Общи разпоредби. Разрешаване на режима. Нормална процедура. Опростена процедура" зал. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 466. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режимът обработка под митнически контрол се прилага за стоки, в резултат на обработката на които се получават продукти с по-малък размер на вносни митни сборове в сравнение с този на вносните стоки.
(2) Режимът се прилага също за стоки, които трябва да бъдат подложени на операции с цел да се осигури съответствието с приложимите технически изисквания за поставянето им под режим внос.
(3) Разпоредбите на чл. 394а, ал. 1, 2 и 3 се прилагат, като се отчита съответната специфика.
(4) С цел определяне митническата стойност на обработените продукти, когато се декларират за режим внос, деклараторът може да избере един от методите по чл. 36, ал. 2, т. 1, 2 или 3 от закона или митническата стойност на вносните стоки, към която са прибавени разходите по обработката.
(5) Разходи по обработка са всички разходи, направени за получаването на обработените продукти, включително постоянните разходи и стойността на всички използвани местни стоки.


Чл. 467. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) За посочените в приложение № 47, част А видове стоки и обработки икономическите условия се считат за изпълнени.
(2) За други видове стоки и обработки се извършва проверка на икономическите условия.
(3) За видовете стоки и обработки, посочени в приложение № 47, част Б и невключени в част A, проверката на икономическите условия се извършва от Централното митническо управление.


Чл. 468. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 469. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 470. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 471. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 472. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ІІ "Поставяне на стоките под режим" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 473. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 474. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 475. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 476. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ІІІ "Приключване на режима" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 477. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 478. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 479. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 480. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 481. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 482. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 483. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 484. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Глава четиридесет и трета.
ВРЕМЕНЕН ВНОС
Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 485. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Животните, с изключение на тези с незначителна търговска стойност, родени от животни, поставени под режим временен внос, се считат за чуждестранни стоки под същия режим.
(2) Времето, през което стоките могат да останат под режима за една и съща цел и под отговорността на един и същ титуляр, не може да надвишава 24 месеца, включително когато режимът е бил приключен чрез поставяне под друг режим с отложено плащане и впоследствие стоките отново са поставени под режим временен внос.
(3) По искане на титуляря на режима митническите органи, издали разрешението, могат по изключение да продължат първоначално определения срок, като се отчита времето, през което стоките не са ползвани в съответствие с условията, при които е бил разрешен режим временен внос.
(4) За целите на чл. 142, ал. 3 от закона "изключителни обстоятелства" е всяко събитие, в резултат на което стоките трябва да бъдат ползвани за допълнителен период от време, за да се изпълни целта на временния внос.
(5) Състоянието на стоките, поставени под режим временен внос, не може да бъде променяно.
(6) Допустимо е извършването на поправяне и техническо обслужване, включително на ремонтиране и настройване или предприемане на мерки за запазване на стоките или за осигуряване спазването на техническите изисквания за ползването им.


Чл. 485а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава само в съответствие с разпоредбите на чл. 486 - 502.
(2) Не се разрешава режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, когато стоките са консумативи.

Раздел II.
Условия за пълно освобождаване от вносни митни сборове (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 486. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) За целите на прилагане разпоредбите на този раздел:
1. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "търговско ползване" е използването на транспортно средство за превоз на лица срещу възнаграждение, както и за промишлен или търговски превоз на стоки срещу или без възнаграждение;
2. "частно ползване" е ползване, различно от търговското ползване на транспортното средство;
3. "вътрешен превоз" е превозване на лица или стоки, качени или натоварени от едно място на митническата територия на Република България, за да слязат или да бъдат разтоварени на друго място на същата територия.
(2) Към транспортните средства се включват и придружаващите ги нормално необходими резервни части, принадлежности и оборудване.


Чл. 487. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за палети.
(2) Режимът по ал. 1 се приключва и когато палети от същия тип и с приблизително същата стойност се изнесат или реекспортират.


Чл. 488. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за контейнери, на които на подходящо и добре видимо място е трайно отбелязана следната информация:
1. наименование на собственика или оператора, който може да се идентифицира или чрез изцяло изписано име, или чрез установен начин на разпознаване, с изключение на символи като емблеми или флагове;
2. с изключение при сменяемите каросерии (swap bodies), които се използват при комбиниран железопътен-автомобилен превоз - опознавателни знаци и номер на контейнера, дадени от собственика или оператора, теглото на празния контейнер (тарата), включително с цялото му постоянно прикрепено оборудване;
3. с изключение на контейнерите, използвани за въздушен транспорт - държавата, в която контейнерът е регистриран; държавата, в която контейнерът е регистриран, трябва да бъде изписана изцяло или чрез съответния ISO Alpha-2 код на страната съгласно международните стандарти ISO 3166 или ISO 6346, или чрез използваните в международния транспорт обозначения на държавата при регистриране на пътни превозни средства, извършващи международен транспорт, или с цифри - в случаите на сменяемите каросерии, които се използват при комбиниран железопътен-автомобилен превоз на товари.
(2) Когато искането за разрешаване на режима е извършено в съответствие с чл. 329, ал. 3, т. 3, на митническата територия на Република България следва да има лице, установено или представено на тази територия, което по всяко време да може да дава информация за местонахождението на контейнерите, както и за поставянето им под режима и за приключването на режима.
(3) Контейнерите, поставени под режим временен внос, могат да се ползват за вътрешен превоз еднократно по време на престоя им в страната преди реекспорта от митническата територия на Република България само при условие че в противен случай ще се придвижват през страната празни.


Чл. 488а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за транспортни средства, използвани в шосейния, железопътния, въздушния, морския и речния транспорт, които:
1. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) са регистрирани извън митническата територия на Република България на името на чуждестранно лице; ако транспортните средства не подлежат на регистрация, това условие се смята за изпълнено, когато те са собственост на чуждестранно лице, и
2. се ползват от чуждестранно лице, с изключение на случаите по чл. 488б, 488в и 488г;
3. в случай на търговско ползване, с изключение на железопътните транспортни средства, се използват изключително за превоз, който започва или завършва извън митническата територия на Република България; те могат да се ползват за вътрешен превоз само когато това е разрешено от действащите нормативни разпоредби в областта на транспорта.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато транспортните средства по ал. 1 се отдават отново под наем на чуждестранно лице от регистрирано в Република България лице с предмет на дейност даване на транспортни средства под наем, те трябва да се реекспортират в 8-дневен срок от влизането в сила на договора за наем.


Чл. 488б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Местни лица могат да ползват режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове за:
1. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) подвижни железопътни състави, които се предоставят на разположение на местни лица по силата на споразумение, съгласно което всяка железопътна мрежа може да ползва подвижните железопътни състави на другите железопътни мрежи като свои собствени и обратно;
2. ремарке, което е прикачено към пътно превозно средство, регистрирано на митническата територия на Република България;
3. транспортни средства, които се използват във връзка с извънредна ситуация и за срок не по-голям от 5 дни, или
4. транспортни средства, когато те се използват от лице с предмет на дейност даване на автомобили под наем с цел техния реекспорт в срок не по-голям от 5 дни.


Чл. 488в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Местни физически лица могат да ползват режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове за транспортни средства за частно ползване само при условие че това частно ползване се извършва по определен повод под разпореждането на чуждестранното лице, на чието име те са регистрирани и което по същото време се намира на митническата територия.

(2) Местни физически лица могат да ползват режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове за транспортни средства за частно ползване, които се наемат с писмен договор по определен повод:
1. за да се върнат до мястото си на постоянно местопребиваване в Република България, или
2. за да напуснат Република България.
(3) Транспортните средства трябва или да се реекспортират, или да се върнат на местното лице с предмет на дейност даване под наем в срок 5 дни от влизането в сила на договора в случая по ал. 2, т. 1.
(4) Транспортните средства трябва да се реекспортират в срок 2 дни от влизането в сила на договора в случая по ал. 2, т. 2.


Чл. 488г. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава в случаите, когато транспортни средства се регистрират с временни транзитни табели с оглед техния реекспорт на името на едно от следните лица:
1. чуждестранно лице;
2. местно физическо лице, което е направило необходимите постъпки за промяна на постоянното си местопребиваване на място извън Република България.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 транспортното средство трябва да се реекспортира в срок до 3 месеца от датата на регистрацията.
(3) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за транспортно средство, използвано за търговско или частно ползване от местно физическо лице, назначено при чуждестранния собственик на транспортното средство или упълномощено по друг начин от собственика.
(4) В случаите по ал. 3 частното ползване се допуска само ако това изрично е предвидено в договора за назначаване.
(5) Митническите органи не допускат режим временен внос на транспортни средства в случаите по ал. 3 при системно ползване.
(6) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове може да се разреши в изключителни случаи, когато транспортни средства за търговско ползване се ползват от местни лица за ограничен период.


Чл. 488д. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) С изключение на предвиденото в другите специални разпоредби сроковете за приключване на режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се определят, както следва:
1. за железопътните транспортни средства - 12 месеца;
2. при търговско ползване на транспортни средства, различни от тези по т. 1 - времето, необходимо за извършване на транспортните операции;
3. за частно ползване на пътни транспортни средства:
а) за студенти - в зависимост от периода, през който студентът пребивава на митническата територия на Република България с единствена цел обучение;
б) за лица, които изпълняват на територията на Република България задачи с точно определена продължителност - в зависимост от периода, през който това лице престоява на митническата територия на Република България с цел изпълнение на възложените му задачи;
в) за други случаи, включително ездитни или впрегатни животни и теглените от тях транспортни средства - 6 месеца;
4. за въздухоплавателни транспортни средства за частно ползване - 6 месеца;
5. за частно ползвани транспортни средства, предназначени за морски и речен транспорт - 18 месеца.


Чл. 488е. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Режимът временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за лични вещи, обичайно необходими по време на пътуването, и стоки за спортни цели, внасяни от пътник, по смисъла на § 1, т. 1, буква "а", подбуква "аа" от допълнителната разпоредба.


Чл. 488ж. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за материали, необходими за отдих на морския персонал, при условие че те:
1. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) се използват на плавателен съд, извършващ превоз в международен морски трафик;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) се разтоварват от плавателен съд, извършващ превоз в международен морски трафик, за да се използват временно на брега от екипажа;
3. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) се използват от екипажа на плавателен съд, извършващ превоз в международен морски трафик, в културни или социални заведения за моряци, които се управляват от организации с нестопанска цел или те се използват в места за богослужения за морски персонал.


(Раздел III "Временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове на стоки, предназначени да бъдат показвани или използвани на изложби, панаири, изложения, конгреси и други подобни прояви" зал. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 489. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава, при условие че стоките ще се използват при операции за намаляване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, възникнали на територията на Република България, и са предназначени за държавни или за определени с нормативен акт органи или организации.


Чл. 490. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване, което ще се ползва за диагностични или терапевтични цели и е предоставено на заем по искане на болнично или друго медицинско заведение, което има неотложна нужда от такова оборудване, за да компенсира недостиг на собствено оборудване.


Чл. 491. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за животни - собственост на чуждестранно лице.
(2) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за следните стоки, предназначени за дейности, свързани с нормативно регулираната специфика на пограничните зони, определени съгласно действащото законодателство:
1. оборудване, което е собственост на лице, установено в пограничната зона на съседна на Република България държава и ползвано временно в пограничната зона на Република България от лице, установено в съпределната й погранична зона;
2. стоки под надзора и отговорността на държавни органи и органи на местното самоуправление, използвани за строителството, ремонта или поддържането на инфраструктурата в пограничните зони.


Чл. 492. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които:
1. като носители на звук, изображение или на електронно обработена информация служат за демонстрация преди продажба или за безплатно представяне или за озвучаване, синхронизация (за добавяне на музикален фон, преводи, субтитри или говор), или за презапис, или
2. ще се използват изключително за рекламни цели.


(Раздел IV "Временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове на педагогически материали и научно оборудване и стоки за осъществяване на културни дейности" зал. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 493. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за професионално оборудване, което:
1. е собственост на чуждестранно лице, и
2. се внася от чуждестранно лице или от местно лице, което е служител на собственика, и
3. се използва от вносителя или под негово разпореждане, с изключение на случаите на съвместни аудио-визуални продукции.
(2) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове не се разрешава за професионално оборудване, което ще се използва за промишлено производство или за опаковане на стоки, или, с изключение на ръчните инструменти, за експлоатацията на природни ресурси, за изграждането, ремонта или поддръжката на сгради, за изкопни или насипни работи и за други подобни цели.


Чл. 494. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за педагогически материали и научно оборудване, при условие че:
1. са собственост на чуждестранно лице, и
2. се внасят от обществени или частни научни или образователни институции или учебни заведения, чиято основна цел не е извличане на печалба, и под тяхна отговорност се използват изключително за обучение, професионална подготовка и научни изследвания, и
3. се внасят в разумни количества предвид целта на ползването, и

4. не се ползват единствено за търговски цели.


Чл. 495. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за опаковки, при условие че:
1. се внасят пълни и са предназначени да бъдат реекспортирани пълни или празни;
2. се внасят празни и са предназначени да бъдат реекспортирани пълни.
(2) Забранено е използването на опаковките, поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове, за вътрешен превоз на стоки, освен ако стоките не се изнасят. В случай че опаковките са внесени пълни, забраната е в сила от момента на изпразване на опаковките от съдържанието им.


(Раздел VI "Временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове на материали за ликвидиране на последствия от бедствия" зал. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 496. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за форми, матрици, клишета, чертежи, модели, устройства за измерване, за проверка и за изпитване и други подобни предмети, които:
1. са собственост на чуждестранно лице, и
2. се ползват от местно лице в производството и най-малко 75 на сто от получената продукция ще се изнася извън страната.
(2) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за специални прибори (уреди) и инструменти, които:
1. са собственост на чуждестранно лице, и
2. са предоставени безплатно на местно лице за производство на стоки, които ще се изнасят изцяло.


(Раздел VII "Временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове на опаковки" зал. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 497. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които:
1. ще се подлагат на проверки, изпитване или представяне, или
2. се внасят в рамките на договор за продажба, съгласно който продажбата ще се осъществи след изпитване и действително се подлагат на такова изпитване на територията на страната, или
3. се използват за извършване на проверки, изпитване или представяне без всякаква печалба.
(2) Срокът за приключване на режима по ал. 1, т. 2 е 6 месеца.


(Раздел VIII "Други стоки, които могат да бъдат поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове" зал. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 498. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за мостри, внасяни в разумни количества, използвани единствено с цел да бъдат показани или представени.


Чл. 499. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за заместващи средства за производство, които се предоставят временно на разположение на клиента:
1. от доставчика, или
2. от лице, извършващо поправката, докато се доставят или ремонтират подобни стоки.
(2) Срокът за приключване е 6 месеца.


Чл. 500. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които ще бъдат показвани или ползвани в рамките на публична проява, която не е организирана единствено за търговска реализация на стоките, както и за стоките, получени в рамките на проявата от стоки, поставени под режима.
(2) В изключителни случаи директорът на Агенция "Митници" може да разреши режима за други прояви.
(3) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които са предназначени за одобряване, които не могат да се внасят като мостри и които изпращачът от своя страна желае да продаде, а получателят може да реши да закупи след тяхното проверяване.
(4) Срокът за приключване на режима, допуснат на основание ал. 3, е 2 месеца.
(5) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за:
1. произведения на изкуството, предмети за колекции и антични предмети съгласно приложение № 51, внасяни за изложба с оглед на евентуална продажба, или
2. стоки, различни от нови, внасяни за аукцион.


Чл. 501. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за резервни части, принадлежности и оборудване, които се използват за поправка и поддръжка, включително преглед, настройка и запазване на стоки, поставени под режим временен внос.


Чл. 502. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, различни от посочените в чл. 487 - 501 или неотговарящи на условията на тези членове, които се внасят:
1. по определен повод и за период не по-голям от 3 месеца, или
2. при специфични случаи, нямащи икономически ефект.

Раздел III.
Разпоредби за прилагане на режима

Чл. 503. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато лични вещи, стоки, внасяни за спортни цели, или транспортни средства се декларират устно или с други действия за поставяне под режим, митническите органи могат да изискват писмена митническа декларация, когато вносните митни сборове са с висок размер или когато съществува сериозен риск от неизпълнение на задълженията по режима.
(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1, временният внос на пътни превозни средства и ремаркета, имащи постоянна чуждестранна пътна (полицейска) регистрация, внасяни за частно ползване от чуждестранни физически лица, пребиваващи временно в страната за срок до 3 месеца или транзитно преминаващи през страната, може да се допусне след вписване в документа за задгранично пътуване, с който лицето влиза в страната, или в друг документ.
(3) Чуждестранни физически лица, пребиваващи временно в Република България за срок повече от 3 месеца, могат да внасят временно пътни превозни средства и ремаркета за частно ползване след представяне на документи, удостоверяващи регистрацията на превозното средство, документи, установяващи собствеността на превозното средство, български документ за самоличност на лицето, в който е отразен срокът за пребиваване в Република България, документи за правоуправление, задължителна застраховка и писмена митническа декларация.
(4) Временно пребиваващите в чужбина местни физически лица при краткосрочно завръщане в Република България могат да внасят за частно ползване за срок до 3 месеца притежаваните от тях пътни превозни средства и ремаркета, имащи постоянна чуждестранна пътна (полицейска) регистрация. Временният внос на тези превозни средства се оформя чрез вписване в българските документи за задгранично пътуване (паспортите) на техните притежатели.


Чл. 504. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Като декларация за поставяне под режим се приемат карнетите АТА и CPD, когато:
1. карнетите са издадени в договаряща страна по Конвенция АТА (Митническата конвенция по карнета АТА за временен внос на стоки, съставена на 6 декември 1961 г. в Брюксел) или договаряща страна по Конвенцията за временен внос - Истанбулската конвенция, съставена на 26 юни 1990 г. в Истанбул, приела препоръките на Съвета за митническо сътрудничество от 25 юни 1992 г. за приемане на карнет АТА и карнет CPD за временно допускане при условията и в сроковете, посочени в тези препоръки, и
2. карнетите са издадени по установения ред и са заверени и гарантирани от асоциация - член на международна гаранционна верига.
(2) Алинея 1 се прилага, когато карнетите АТА и CPD:
1. се отнасят за стоки, които са в приложното поле на тези конвенции, и
2. са заверени от митническите органи в съответните полета на корицата на карнета.
(3) Карнетите АТА и CPD се приемат от входното митническо учреждение, с изключение на случаите, когато това митническо учреждение не е в състояние да провери спазването на условията на режима.


Чл. 505. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Без да се нарушават особените гаранционни системи при карнетите АТА и CPD, поставянето под режим с писмена митническа декларация изисква представянето и на обезпечение, с изключение на случаите по приложение № 59.
(2) С цел улесняване на контрола при спазване разпоредбите на режима митническите органи имат право да изискват водене на отчети.


Чл. 506. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато стоки, поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове по реда на чл. 500, се декларират за режим внос, размерът на вносните митни сборове се определя на базата на елементите за облагане, приложими за тези стоки към момента на приемане на митническата декларация за поставяне под режим внос.
(2) Когато стоки, поставени под режим по реда на чл. 500, бъдат реализирани в рамките на разрешеното ползване, при декларирането им за режим внос те могат да не бъдат представени, при условие че всички условия за режима са спазени.
(3) За целите на приключване на режима за стоките по чл. 500, ал. 1 за реекспорт се счита консумирането, унищожаването или безплатното им раздаване на посетителите, доколкото тяхното количество съответства на вида на проявата, броя на посетителите и степента на участието на титуляря в проявата.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Алинея 3 не се отнася за алкохолни напитки, тютюневи изделия и горива.
(5) В случаите на противозаконно отнемане или кражба на временно внесени по реда на чл. 503, ал. 2 моторни превозни средства и ремаркета физическите лица - титуляри на временния внос, могат да напуснат Република България без временно внесените от тях превозни средства след заплащане или обезпечаване на дължимите вносни митни сборове и други държавни вземания, а при невъзможност за плащане или представяне на обезпечение - след подаване на писмена декларация, че не притежават парични средства или друго имущество в страната и че се задължават да заплатят определените държавни вземания.


Чл. 507. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато стоки под режим временен внос се поставят с цел приключването му под режим с отложено плащане или се внасят в свободна зона с контрол тип I по смисъла на чл. 620 или в свободен склад, или се поставят в свободна зона с контрол тип II по смисъла на чл. 620, всички документи, с изключение на карнети АТА/CPD, или отчетите, използвани за посоченото митническо направление, или всеки заместващ ги документ трябва да съдържат текста "Стоки от ВВ".


Чл. 508. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите на временен внос на железопътни транспортни средства, които се използват съвместно по международен договор, по който Република България е страна, режимът се счита за приключен, когато се изнасят или реекспортират железопътни транспортни средства със същата стойност или от същия вид като предоставените на разположение на местното лице.


Чл. 509. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 510. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ІХ "Специфични разпоредби относно временен внос на стоки с частично освобождаване от вносни митни сборове" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 511. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел Х "Разрешаване на режим временен внос на стоки, с изключение на транспортни средства - нормална процедура" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 512. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 513. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 514. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 515. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХІ "Разрешаване на режим временен внос на стоки, с изключение на транспортните средства - опростени процедури" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 516. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 517. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 518. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)



Чл. 519. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХІІ "Поставяне на стоките под режим временен внос, с изключение на транспортните средства. Нормална процедура. Опростени процедури" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 520. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 521. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 522. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 523. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 524. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 525. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 526. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХІІІ "Приключване на режима временен внос на стоките, с изключение на транспортните средства. Общи положения. Нормална процедура. Опростени процедури" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 527. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 528. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 529. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 530. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)



Чл. 531. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 532. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 533. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 534. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХІV "Разпоредби във връзка с облагането" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 535. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 536. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 537. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХV "Административно сътрудничество" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 538. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХVІ "Преместване на стоките" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 539. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 540. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХVІІ "Подновяване на карнет АТА" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 541. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХVІІІ "Издаване на дубликат на карнет АТА" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 542. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХІХ "Временен внос на транспортни средства с пълно освобождаване - обхват и условия" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 543. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 544. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 545. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 546. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 547. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 548. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 549. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 550. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 551. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 552. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 553. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 554. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХХ "Разрешаване на режим временен внос на транспортни средства" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 555. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 556. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 557. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 558. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 559. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХХІ "Поставяне на транспортни средства под режим временен внос" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 560. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 561. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 562. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХХІІ "Приключване на режим временен внос на транспортни средства" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 563. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 564. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 565. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ХХІІІ "Други разпоредби" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 566. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 567. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 568. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 569. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 570. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Глава четиридесет и четвърта.
ПАСИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
Раздел I.Допълнителни условия за даване на разрешение (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 571. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Доколкото не са налице данни за противоположното, се приема, че основните интереси на местните лица, които извършват операции по усъвършенстване, не са съществено засегнати.
(2) Когато искането за разрешение е направено от лице, което изнася стоки за временен износ, без да нарежда извършването на операциите по усъвършенстване, митническите органи извършват предшестваща проверка на условията по чл. 149, ал. 2 от закона на базата на представените документи.


Чл. 572. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В разрешението се посочват средствата за идентификация и методите, чрез които се установява, че компенсаторните продукти са получени от временно изнесените стоки, или чрез които се проверява, че са спазени условията за използване системата на стандартен обмен.
(2) Като мярка по смисъла на ал. 1 може да се използва "информационен документ за улеснение на временния износ на стоки, изпратени от една страна в друга за производство, обработка и поправка", предвиден от препоръката на Съвета за митническо сътрудничество от 3 декември 1963 г. и посочен в приложение № 61, и проверка на отчетите.
(3) Когато видът на операциите по усъвършенстване не дава възможност да се установи, че компенсаторните продукти се получават от временно изнесените стоки, в обосновани особени случаи разрешението може да се издаде, при условие че лицето, което подава искането, може да представи достатъчно доказателства, че при операциите по усъвършенстване се използват стоки, които имат същия тарифен номер от Комбинираната номенклатура на Република България, същото търговско качество и същите технически характеристики като временно изнесените стоки. В разрешението се определят условията за ползване на режима.


Чл. 573. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато искането за поставяне под режим пасивно усъвършенстване е за поправка, режимът се разрешава, при условие че:
1. временно изнесените стоки могат да бъдат поправени, и
2. поправката не води до подобряване на техническите характеристики на стоките.


Чл. 574. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 575. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 576. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 577. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 578. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 579. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 580. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 581. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 582. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 583. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 584. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Раздел II.
Разпоредби за прилагане на режима

Чл. 585. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В разрешението се посочва срокът за приключване на режима, който е до 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, този срок може да бъде продължен дори след изтичане на първоначално определения срок.
(2) Член 159, ал. 2 от закона се прилага дори ако първоначално определеният срок е изтекъл.


Чл. 586. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Декларацията за поставяне на временно изнесените стоки под режим се попълва съгласно разпоредбите за изнасяне.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) В случаите на предварителен внос към документите, които трябва да придружават декларацията за внос, се прилага копие от разрешението, освен ако е поискано разрешение съгласно чл. 329, ал. 3, т. 4. В тези случаи чл. 132, ал. 3 се прилага, като се отчита съответната специфика.


Чл. 587. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 588. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Раздел III.
Разпоредби за облагане с митни сборове (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 589. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) При изчисляване размера на сумите за приспадане не се вземат предвид антидъмпинговите и изравнителните мита.
(2) При изчисленията вторичните компенсаторни продукти, които представляват отпадъци, скрап, утайки, изрезки и остатъци, се считат за включени в сумите за приспадане.
(3) При определяне стойността на временно изнесените стоки в съответствие с един от методите по чл. 153, ал. 2 от закона разходите за товарене, транспорт и застраховка, направени за временно изнесените стоки до мястото, където е извършена операцията по усъвършенстване или последната операция по усъвършенстване, не се включват във:
1. стойността на временно изнесените стоки, която е основа при определяне митническата стойност на компенсаторните продукти в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от закона, или
2. разходите по усъвършенстване, когато стойността на временно изнесените стоки не може да се определи в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от закона.
(4) Разходите по товаренето, транспорта и застраховката за компенсаторните продукти от мястото, където е извършена операцията по усъвършенстване или последната операция по усъвършенстване, до мястото на въвеждане на митническата територия на Република България се включват в разходите по усъвършенстване.
(5) Разходи за товарене, транспорт и застраховка включват:
1. комисиони и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионите за покупка;
2. разходите за контейнери, които не представляват едно цяло с временно изнесените стоки;
3. разходите за опаковка, включващи труда и материалите;
4. разходи за обработващи операции, възникнали във връзка с транспорта на стоките.


Чл. 590. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) При частично освобождаване от вносни митни сборове по искане на лицето разходите по усъвършенстването се вземат като основа при определяне размера на дължимите вносни митни сборове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Алинея 1 не се прилага, когато преди поставянето на компенсаторните продукти под режим внос се установи, че временно изнесените стоки, които не са с произход от Република България по смисъла на част втора, глава пета, раздел I от закона, са били поставени под режим внос с нулева ставка на митото преди временното им изнасяне с цел да се възползват от разпоредбите за частичното освобождаване от вносни митни сборове.
(3) Членове 35 - 40 и 42 от закона се прилагат по отношение на разходите по усъвършенстване, като се отчита съответната специфика.


Чл. 591. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) В случаите, когато често се извършват операции по усъвършенстване, в рамките на едно разрешение, с изключение на поправка, митническите органи могат по искане на титуляря да определят осреднена ставка на митото за стоките, подложени на всички тези операции (сумарно приключване).
(2) Ставката по ал. 1 се прилага временно за период не по-голям от 12 месеца и се отнася за компенсаторните продукти, които се поставят под режим внос през този период. В края на всеки период митническите органи правят окончателни изчисления и в зависимост от случая съответният размер на митните сборове се досъбира или възстановява.


Чл. 592. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ІV "Специфични разпоредби относно облагането" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 593. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 594. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 595. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 596. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 597. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 598. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел V "Мерки на търговската политика" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 599. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 600. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Дял четвърти.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИЗНОСА
Глава четиридесет и пета.
ИЗНОС

Чл. 601. (1) Износител е лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация за износ и което в момента на приемането й е собственик на стоките или има подобни права за разпореждане с тях.
(2) Когато собствеността или подобните й права за разпореждане със стоките принадлежат на лице, установено извън митническата територия на Република България въз основа на договор, който е основание за износа, за износител се смята партньорът по договора, установен в Република България.


Чл. 602. В случаите с подизпълнител декларацията за износ може да се подаде в митническото учреждение, където е установен подизпълнителят.


Чл. 603. Когато по административни съображения не може да се приложи чл. 163, ал. 3, изречение първо от закона, декларацията може да се подаде във всяко митническо учреждение, което е компетентно за извършваната операция.


Чл. 604. (1) Когато съществуват надлежно обосновани причини, митническата декларация за износ може да се приеме:
1. в митническо учреждение, различно от посочените в чл. 163, ал. 3, изречение първо от закона, или
2. в митническо учреждение, различно от посоченото в чл. 603.
(2) В случая по ал. 1 контролът по прилагането на мерките за забрани и ограничения трябва да бъде съобразен със специфичния характер на конкретно възникнала ситуация.


Чл. 605. (1) (Предишен текст на чл. 605 - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Без да се нарушава редът за писмено деклариране по нормалната процедура съгласно чл. 68 от закона, когато декларацията за износ е изготвена върху образец на Единния административен документ, се използват формуляри 1, 2, 3 и А. Митническото учреждение, в което е подадена декларацията за износ (митническо учреждение на износа), попълва и заверява клетки А и D. След даване на разрешение за износ митническото учреждение на износа задържа формуляр 1 и връща формуляри 2, 3 и А на заинтересуваното лице, които придружават стоката до изходно митническо учреждение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на митническия контрол при износ на стоки по реда на чл. 68, ал. 1 от закона може да се изиска подаване на допълнителен екземпляр от формуляри 2 и 3 на ЕАД.


Чл. 606. (1) Формуляри 2, 3 и А на ЕАД и стоките, описани в тях и оформени за износ, се представят пред изходното митническо учреждение.
(2) При износ за изходно митническо учреждение се счита:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) за стоки, изнасяни с железопътен транспорт, по пощата, по въздух или по вода - митническото учреждение, където стоките се приемат с цялостен договор за превозването им до друга страна от лицензираните железопътни превозвачи, от "Български пощи" - ЕАД, от въздухоплавателни, морски или речни превозвачи;
2. за стоки, превозвани по тръбопроводи и електропроводи - митническото учреждение, в района на което е установен износителят;
3. за стоки, изнасяни по друг начин или при други обстоятелства, невключени в т. 1 и 2 - последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Република България.
(3) Изходното митническо учреждение следва да се увери, че представените стоки съответстват на декларираните, контролира и удостоверява физическото им заминаване посредством заверка на формуляри 2, 3 и А на ЕАД. Заверката включва и поставянето на печат с името на митническото учреждение, датата, подпис и текста "износът осъществен". Изходното митническо учреждение изпраща формуляр 3 на износителя/декларатора или го връчва срещу подпис на упълномощено от него лице с цел да му бъде предадено.
(4) При износ на партиди се прави заверка само за онези стоки, които действително са изнесени.
(5) Без да се нарушава прилагането на наказателните разпоредби, когато изходното митническо учреждение установи липса на стоки, то отразява това върху представените формуляри на декларацията и уведомява митническото учреждение на износа.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Без да се нарушава прилагането на наказателните разпоредби, когато изходното митническо учреждение установи по-голямо от декларираното количество стоки, не се допуска изнасянето на тези стоки, докато не се извършат съответните формалности по износа.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Без да се нарушава прилагането на наказателните разпоредби, когато изходното митническо учреждение установи несъответствие във вида на декларираните и действително изнасяните стоки, не се допуска изнасянето, докато не се извършат съответните формалности по износа, като същевременно уведомява митническото учреждение на износа.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 изходното митническо учреждение заверява формуляри 2, 3 и А на декларацията за износ. Заверката включва поставянето на печат с името на митническото учреждение, подпис и дата. Преди заверката на декларацията върху транспортния документ се поставя с червено думата "Износ" и се полагат подпис и печат. Отклонение от изискването за заверка на транспортния документ се допуска с разрешение на директора на Агенция "Митници", ако коректността на операцията се гарантира с други средства.
(9) В случаи, когато стоки се изпращат в чужбина или до изходно митническо учреждение под режим транзит, отправното митническо учреждение заверява формуляри 2, 3 и А на декларацията. Заверката включва поставянето на печат с името на митническото учреждение, подпис и дата. Заверяват се всички формуляри на транзитния документ или на друг заместващ го документ, като се поставя с червено думата "Износ" и се полагат подпис и печат. Изходното митническо учреждение осъществява митническия надзор по физическото напускане на стоките.
(10) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато се изпращат в чужбина стоки под режим отложено плащане на акциз с придружителен административен документ съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, митническото учреждение на износа връща заверените формуляри 2, 3 и А на ЕАД на декларатора, след като в клетка А на всички екземпляри на придружителния административен документ постави с червено думата "Износ" и заверка чрез подпис и печат. Изходното митническо учреждение в допълнение на условията по ал. 3 попълва и заверява клетка С, като отразява констатациите по ал. 5 и 6 на втория, третия и четвъртия екземпляр на придружителния административен документ. Третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се връщат съгласно чл. 70, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове. Изходното митническо учреждение осъществява митнически надзор по физическото напускане на стоките.
(11) (Предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) В случаите по ал. 8 - 10 върху формулярите на декларацията за износ се вписват данните за транспортния/транзитния документ и за придружителния административен документ и съответно в транспортния/транзитния документ и придружителния административен документ се вписват данните от клетка А на декларацията.
(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Митническото учреждение на износа може да изиска от износителя да представи доказателства, че стоките са напуснали митническата територия на страната.


Чл. 607. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11. 2003 г.) Стоките, които не са предмет на забрани и ограничения и чиято левовата равностойност не надвишава 3000 евро за пратка и за декларатор, могат да се декларират пред изходното митническо учреждение.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г.)
(3) Устно деклариране може да се прави само на изходно митническо учреждение.


Чл. 608. (1) В случаи, когато е разрешено стоките да напуснат митническата територия на страната без декларация за износ, износителят може да подаде такава впоследствие пред митническото учреждение, в района на което той е установен в съответствие с разпоредбите на чл. 603.
(2) За да се приеме декларацията по ал. 1, износителят трябва да представи задоволителни доказателства на митническите органи от съответното митническо учреждение по отношение на вида и количеството на въпросните стоки и обстоятелствата, при които те са напуснали митническата територия на страната. Митническото учреждение извършва необходимите заверки върху формулярите на декларацията.
(3) Приемането на декларацията за износ съгласно разпоредбите на ал. 1 не е пречка за прилагането на наказателни разпоредби.


Чл. 609. (1) Когато стоките, оформени за износ, не напуснат митническата територия на страната, износителят/деклараторът трябва незабавно да уведоми митническото учреждение на износа и да върне всички формуляри на декларацията в него.
(2) Когато в случаите по чл. 606, ал. 8 или 9 промяна в договора за транспорт доведе до спиране на транспортна операция на митническата територия на страната вместо извън нея, въпросните превозвачи или органи могат да изпълнят променения договор само със съгласието на митническото учреждение по чл. 606, ал. 2, т. 1 или, при режим транзит - отправното митническо учреждение. В този случай формуляр 3 на ЕАД се връща на митническото учреждение.


Чл. 610. Режимът износ може да се прилага и за местни стоки, когато те не напускат митническата територия на Република България, при условие че за тях в закон е предвидена поне една фискална преференция като за износ.
(2) Удостоверяването на износа от митническите органи се извършва чрез заверка от тях върху декларацията за износ.
(3) Удостоверяването на износа от митническите органи може да се извърши и чрез заверка върху документите за деклариране при опростени процедури.

Глава четиридесет и шеста.
ВРЕМЕНЕН ИЗНОС
Раздел I.
Общи положения

Чл. 611. (1) При спазване условията на чл. 165, ал. 1 от закона режимът временен износ се допуска за стоки, които могат да бъдат идентифицирани при реимпорта им.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 612. При режим временен износ се прилагат разпоредбите на режим износ, като се отчита съответната специфика.

Чл. 613. Временното изнасяне на местни стоки като специфична форма на износ включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика, както и всякакви други мерки, предвидени за износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.

Чл. 614. Поставянето на стоки под режим временен износ не дава основание за възстановяване на вече заплатени вносни митни сборове.


Чл. 615. (1) Като искане за разрешаване на режим временен износ се счита подаването пред митническите органи на митническа декларация за поставяне под режим, а като разрешение за поставяне под режим се счита приемането на декларацията от митническите органи.
(2) Декларацията по ал. 1 се придружава от сведение, изготвено от декларатора, съдържащо следните данни, доколкото те са необходими и не могат да се впишат в клетка 44 на митническата декларация:
1. името или търговското наименование и адреса на молителя на режима, когато молителят не е един и същ с декларатора;
2. целите на временния износ;
3. времето, необходимо за реимпорт на временно изнесените стоки;
4. начина за идентификация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Временно изнесените стоки могат да останат извън митническата територия на Република България за неопределено време. Реимпортът на тези стоки се осъществява при условията и по реда на глава двадесет и трета от закона.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 616. (1) По желание на заинтересуваното лице лични вещи с по-значителна стойност, които ще бъдат реимпортирани, се декларират по един от допустимите начини за деклариране.
(2) Пътниците могат да изнасят шосейни моторни превозни средства след представяне на документ за правомерното им владеене. Изнесените по този ред шосейни превозни средства се допускат обратно в страната след представяне на документ, удостоверяващ регистрацията им в Република България.

Чл. 617. (1) Реимпортът на временно изнесените стоки се счита за извършен, когато стоките са въведени в митническата територия на Република България и са оформени под режим внос.
(2) Датата, която се взема предвид за прилагането на този член, е датата на приемане на декларацията за внос.

Раздел II.
Временен износ с карнет АТА

Чл. 618. (1) Карнет АТА може да се използва за износ при спазване на следните условия:
1. карнет АТА е издаден, заверен и гарантиран от Българската търговско-промишлена палата като член на международна гаранционна верига;
2. карнет АТА се ползва само за местни стоки, по отношение на които не е представена молба за възстановяване на суми;
3. документите по чл. 133 са представени пред митническите органи; митническите органи могат да изискат представяне на превозен документ;
4. стоките трябва да са предназначени за реимпорт.
(2) Когато стоките се представят пред митническото учреждение с цел временен износ под покритието на карнет АТА, митническото учреждение на износа извършва следните формалности:
1. проверява данните, попълнени в полета от "А" до "G" на отрязъка за износ, по отношение на стоките, покрити от карнет АТА;
2. попълва поле "Удостоверение на митническите органи" на заглавната страница и на гърба на корицата на карнета;
3. попълва талона и поле "Н" на отрязъка за износ;
4. вписва наименованието на митническото учреждение в буква "b" на поле "Н" на отрязъка за реимпорт;
5. задържа отрязъка за износ.
(3) Ако митническото учреждение на износ не е изходно митническо учреждение, митническото учреждение на износа извършва формалностите по ал. 2, но не попълва клетка 7 на талона за износ, която трябва да се попълни от изходното митническо учреждение.
(4) Срокът за реимпорт на стоките, определен от митническите органи в буква "b" на поле "Н" на отрязъка за износ, не може да надвишава срока на валидност на карнет АТА.


Чл. 619. (1) Когато стоки, напуснали митническата територия на Република България под покритието на карнет АТА няма да се реимпортират, в митническото учреждение на износ се представя митническа декларация за износ. При представяне на съответния карнет АТА митническото учреждение на износа заверява митническата декларация за износ, включително формуляр 3, и анулира талона и отрязъка за реимпорт.
(2) В случаите, когато титулярят на карнет АТА не е в състояние да реимпортира стоките, с което операцията за временен износ ще надвиши срока на валидност на карнет АТА, по искане на титуляря Българската търговско-промишлена палата може да издаде заместващ карнет АТА.
(3) В случая по ал. 2 заместващият карнет АТА се представя пред митническото учреждение, задействало оригиналния карнет АТА и отрязъка му за износ. Това митническо учреждение взема под отчет заместващия карнет АТА, като извършва формалностите по чл. 618, ал. 2 и наред с другото вписва в талона и отрязъка за износ: крайната дата за реимпорт, посочена в оригиналния карнет АТА, датата на даденото продължение и номера на оригиналния карнет АТА. Към отрязъка за износ на заместващия карнет АТА се прилага отрязъкът за износ на оригиналния карнет АТА.

Дял пети.
ДРУГИ МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ
Глава четиридесет и седма.
СВОБОДНИ ЗОНИ И СВОБОДНИ СКЛАДОВЕ
Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 620. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на прилагане разпоредбите на тази глава:
1. "Контрол тип I" е контролът и проверките, които се извършват главно според наличието на заграждания;
2. "Контрол тип II" е контролът и проверките, които се извършват главно в съответствие с изискванията на режим митническо складиране;
3. "Оператор" е всяко лице, което извършва дейност по складиране, обработка, преработка, продажба или покупка на стоки в свободна зона или в свободен склад.


Чл. 621. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) За съгласуване извършването на ново строителство в свободна зона заинтересуваното лице подава писмено искане до териториалното митническо управление, в чийто район се намира зоната.
(2) В искането по ал. 1 трябва да се посочи дейността, за която ще се използва сградата, и да се съдържа необходимата информация за вземане на решение от митническите органи.
(3) Митническите органи издават разрешението, при условие че не се нарушава прилагането на митническите разпоредби.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и когато се надстроява, пристроява или преустройва сграда в свободна зона или в свободен склад.


Чл. 622. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Преди започване на дейността си всеки оператор трябва да получи одобрение на материалната си отчетност по смисъла на:

1. член 176 от закона - за свободна зона с контрол тип I или за свободен склад, или
2. член 111 от закона - за свободна зона с контрол тип II.
(2) Одобрението се издава в писмена форма и само на лица, които поемат задължението за спазване на разпоредбите за свободните зони и свободните складове.


Чл. 623. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Искането за одобряване на материалната отчетност се подава писмено до териториалното митническо управление, в чийто район се намира свободната зона или свободният склад.
(2) В искането по ал. 1 трябва да се посочат дейностите, които ще бъдат извършвани. Тази информация се счита за предварително уведомяване по реда на чл. 172, ал. 1 от закона.
(3) Искането трябва да съдържа:
1. точно описание на водената или предвижданата за водене материална отчетност;
2. вида и митническия статут на стоките, за които се отнася тази дейност;
3. в зависимост от случая - митническия режим за извършване на тази дейност;
4. всяка друга информация, необходима на митническите органи за осигуряване правилното прилагане на разпоредбите.


Чл. 624. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Раздел II.
Разпоредби относно свободните зони с контрол тип I и свободните складове (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 625. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Оградата на свободните зони трябва да бъде изградена по начин, улесняващ митническите органи при извършването на надзор, включително на непосредствено разположената до свободните зони територия, и изключващ всяка възможност за неправомерно преместване на стоки извън зоната.
(2) По отношение на свободните складове се прилага ал. 1, като се отчита съответната специфика.
(3) Територията от външната страна на ограждението трябва да позволява извършването на необходимия митнически надзор. Достъпът до тази територия се съгласува с митническите органи.


Чл. 626. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Водената в свободните зони и свободните складове материална отчетност трябва да включва:
1. всички данни относно знаци, номера, брой и вид на колетите (опаковките), количество и описание на стоките в съответствие с обичайното им търговско наименование, както и идентификационните номера на контейнерите;
2. информация, необходима за надзора на стоките по всяко време и по-специално за местонахождението им, митническото направление, което стоките са получили след престоя им в свободната зона или в свободния склад, или тяхното въвеждане в останалата част на митническата територия;
3. данни за транспортните документи, придружаващи стоките при постъпване и напускане на свободна зона или свободен склад;
4. данни за митническия статут на стоките, а в случай че има удостоверение за митнически статут съгласно чл. 630 - регистрационния номер на удостоверението;
5. данни за обичайните операции;
6. вписванията съгласно чл. 398а, 399 или 507;
7. данни за стоките, които при внос или при временен внос не биха подлежали на облагане с вносни митни сборове или на мерки на търговската политика и чието използване или предназначение трябва да бъде проверено.
(2) Митническите органи могат да не изискват някои от данните, доколкото това не възпрепятства митническия надзор в свободна зона или в свободен склад. Когато се водят отчети за целите на даден митнически режим, не е необходимо данните от тези отчети да се вписват в материалната отчетност по ал. 1.


Чл. 627. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режим активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол, ползван в свободна зона или в свободен склад, приключва за компенсаторните или обработените продукти или за стоките в непроменено състояние чрез вписването в материалната отчетност, водена в тази свободна зона или свободен склад. Това вписване се отразява и в отчетите за режим активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол.


Чл. 628. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато в нормативни актове са предвидени мерки на търговската политика за въвеждане на чуждестранни стоки на митническата територия, тези мерки се прилагат към момента на внасянето им в свободна зона или в свободен склад.


Чл. 629. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато за определяне размера на митническото задължение се вземат предвид елементите за облагане, преди стоките да са подложени на обичайните операции съгласно приложение № 34, по искане на декларатора може да бъде издаден ИНФ 8 съгласно чл. 334ф.


Чл. 630. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато съгласно чл. 170, ал. 4 от закона митническите органи удостоверяват чуждестранния или местния статут на стоките, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, се използва формулярът съгласно образеца и указанията по приложение № 63. С този формуляр операторът удостоверява местния статут на стоката, когато чуждестранни стоки съгласно чл. 173, ал. 1, т. 1 от закона са поставени под режим внос, както и при приключване на режими активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол с режим внос.


Чл. 631. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Забраните по чл. 172, ал. 2 и 3 от закона се налагат с акт на директора на Агенция "Митници".
(2) В свободните зони и в свободните складове не се допуска упражняването на търговия на дребно.
(3) Зареждане с горива на шосейни моторни превозни средства в свободните зони и в свободните складове се допуска с чуждестранни горива, поставени под режим внос, или с местни горива, които не са ползвали мерките по чл. 166, т. 2 от закона.
(4) (Попр. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) При неспазване на ал. 2 се счита, че за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове е възникнало вносно митническо задължение, по което длъжник е лицето, неспазило ал. 2.
(5) Не се допуска направление свободна зона или свободен склад за алкохолни напитки и тютюневи изделия.
(6) За стоки, предназначени за дружество, управляващо свободна зона или свободен склад, не се допуска направление свободна зона или свободен склад в управляваната от дружеството свободна зона или свободен склад.


Чл. 631а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При реекспорт на чуждестранни стоки, които не се разтоварват или само се претоварват в свободна зона или в свободен склад, уведомяване по смисъла на чл. 180, ал. 4 от закона може да не се изисква.

Раздел III.
Разпоредби относно свободни зони с контрол тип II (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 632. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При спазване разпоредбите на раздел I и чл. 633 в свободните зони с контрол тип II се прилагат разпоредбите за режим митническо складиране.


Чл. 633. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато чуждестранни стоки, които не се разтоварват или само се претоварват, се поставят в свободна зона чрез процедурата по оформяне на място и впоследствие чрез същата процедура се реекспортират, митническите органи могат да освободят оператора от задължението му да информира компетентното митническо учреждение за всяко постъпване и напускане на стоките. В този случай митническият надзор се осъществява с оглед на тази специфика.
(2) Краткосрочното складиране на стоки при претоварване се счита за част от претоварването.


Чл. 634. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 635. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 636. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 637. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел ІV "Функциониране на свободните зони или свободните складове" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 638. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 639. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 640. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел V "Изнасяне на стоки от свободните зони и от свободните складове" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 641. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 642. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 643. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


(Раздел VІ "Процедури, които се прилагат, когато в свободните зони и в свободните складове се използва режимът активно усъвършенстване при система с отложено плащане или обработка под митнически контрол" отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Чл. 644. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 645. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 646. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 647. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 648. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 649. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 650. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 651. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 652. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 653. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Глава четиридесет и осма.
РЕЕКСПОРТ, УНИЩОЖАВАНЕ И ИЗОСТАВЯНЕ

Чл. 654. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато реекспортът подлежи на деклариране пред митническите учреждения в съответствие с чл. 180, ал. 5 от закона, разпоредбите на чл. 601 - 610 се прилагат, като се отчита съответната специфика, без да се нарушават специфичните разпоредби, прилагани при приключване на предходен митнически икономически режим.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато се използва карнет АТА за реекспорт на стоки след режим временен внос, декларирането може да се извърши пред митническо учреждение, различно от посоченото в чл. 163, ал. 3 от закона.


Чл. 655. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на прилагане на чл. 180, ал. 4 от закона уведомяването за унищожаването на стоките трябва да бъде направено писмено и подписано от заинтересуваното лице. Уведомяването трябва да бъде извършено своевременно, така че да даде възможност на митническите органи да осъществят митническия надзор по унищожаването.
(2) Когато стоките, подлежащи на унищожаване, са били оформени с митническа декларация, митническите органи отбелязват върху декларацията данните за унищожаването и я анулират съгласно чл. 72 от закона.
(3) Митнически органи задължително присъстват при унищожаването на стоките.
(4) Митническите органи, които присъстват при унищожаването на стоките, отбелязват върху декларацията или друг документ вида и количеството на отпадъците и остатъците, получени при унищожаването на стоките, с цел да се определят елементите за облагане, приложими за тях при даване на друго митническо направление.

Чл. 656. Разпоредбите на чл. 655, ал. 2 се прилагат, като се отчита съответната специфика за стоките, които се изоставят в полза на държавата.

Чл. 657. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Част трета.
МИТНИЧЕСКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ
Дял първи.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ МИТНИ СБОРОВЕ
Глава четиридесет и девета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел I.
Дефиниции

Чл. 658. По смисъла на този дял:
1. "безмитен внос" или "безмитен износ" е вносът или износът на стоки с освобождаване от митни сборове;
2. "лично имущество" са стоки, предназначени за лично или семейно ползване или потребление на заинтересувания, които по вид и количество нямат търговски характер; лично имущество представляват:
а) домакинско имущество, като: лични вещи, домакинско и спално бельо, както и мебели и уреди, предназначени за лично или за семейно ползване;
б) превозните средства за частно ползване, като: велосипеди, мотоциклети, пътнически автомобилни превозни средства и техните ремаркета, къмпингови каравани, въздухоплавателни средства за туризъм и спорт, както и кораби, яхти и лодки за развлечение и спорт;
в) домакинските запаси, които са в количества, непревишаващи обичайните запаси за едно домакинство;
г) домашните животни (включително животни за компания, за аквариуми и др. подобни), както и ездитните животни в обичайни количества;
д) ръчно преносимите инструменти, необходими за упражняване от вносителя на занаятчийски или свободни професии;

3. "търговски автомобилни превозни средства" са всички пътни моторни превозни средства, включително влекачите със или без ремаркета, които поради конструкцията и оборудването си са предназначени за използване, със или без заплащане, за превоз на стоки или на 10 или повече лица (включително шофьора), както и всички шосейни моторни превозни средства за специална употреба, различни от тези, които се използват главно за превоз на хора или стоки;
4. "пътнически автомобилни превозни средства" са пътническите автомобили и другите превозни средства, предназначени главно за превоз на по-малко от 10 лица (включително шофьора), както и товаро-пътническите и състезателните автомобили - от позиция 8703 на Митническата тарифа на Република България;
5. "алкохол и алкохолни напитки" и "тютюн и тютюневи изделия" са продуктите, включени съответно в позиции 2203-2208 и в позиции 2401, 2402 и 2403 на Митническата тарифа на Република България;
6. "ръчно преносими инструменти и апарати" са инструменти и апарати, предназначени за ръчна употреба или съдържащи устройства, улесняващи тяхното ръчно и компактно пренасяне от едно място на друго;
7. "лично и частно ползване" е ползване, различно от всякаква дейност, имаща професионален или търговски характер, и предназначено най-вече за задоволяване на домашните потребности или нуждите на частния живот;
8. "постоянно местопребиваване" е мястото, където едно лице пребивава обичайно, т.е. живее поради лични и професионални връзки в продължение най-малко на 185 дни от календарната година, а в случай че лицето няма професионални връзки - е мястото, с което то се оказва тясно свързано поради личните си връзки; за място на постоянно местопребиваване на лице, чиито професионални връзки се намират на място, различно от това, където са личните му връзки, и поради което то е принудено да пребивава последователно на различни места, намиращи се съответно във вътрешността и извън митническата територия на Република България, се счита мястото, където са личните връзки на това лице, при условие че то се завръща там редовно; последното условие не се изисква, когато лицето пребивава на митническата територия на Република България в изпълнение на служебна задача за определен срок; обучението във висше училище или в друго учебно заведение не се счита за смяна на постоянното местопребиваване;
9. "собствена стойност на стоките" е стойността на стоките, с изключение на разходите за транспорт и застраховка, такава, каквато може да бъде установена от митническите органи въз основа на документ или въз основа на съществуващата практика;
10. "научни изследвания" са дейности по изпитания и наблюдения, извършвани с оглед усъвършенстване на познанията във всички клонове на науката (например математика, физика, медицина, химия, биология, геология, метеорология и др.);
11. "внасяни за нетърговски цели" е предназначението за извършване на дейности по обучението или по научни изследвания, което не е свързано с получаване на печалба от страна на ползващото ги юридическо лице;
12. "принадлежности" са стоките, които се използват с определен специфичен предмет с цел рационализиране на употребата му и чието техническо значение е по-малко от това на специфичния предмет, който те допълват и за чието нормално функциониране не са задължителни;
13. "резервни части" са стоките, използвани за равностойна замяна на функционални и сменяеми части, които са се износили, счупили и т. н.;
14. "инструменти" са стоките, използвани за поддържането в изправност, за изпитване, регулиране или ремонт на дадена стока;
15. "съставни части" са всички части или отделни елементи от части, които имат съществена или понякога помощна роля за точното функциониране на стоката като цяло; те могат да бъдат заменяни, когато са износени, повредени или остарели или когато са предназначени за промяна на функционалните възможности на вече налична част или стока.

Раздел II.
Общи предпоставки за разрешаване на безмитен внос или износ

Чл. 659. Разпоредбите на този дял се прилагат както за стоките, които се въвеждат на митническата територия на Република България от друга държава, така и за стоките, които са били вече оформени под друг митнически режим, различен от режим внос.


Чл. 660. (1) Когато са изпълнени условията за допускане на безмитен внос съгласно разпоредбите на този дял, внасяните стоки се оформят на режим внос.
(2) В случаите, когато с разпоредбите на този дял са определени условия относно използването или предназначението на внасяните стоки, тези стоки се оформят на режим внос, като остават под митнически надзор. При неизпълнение на определените условия възниква вносно митническо задължение.


Чл. 661. (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите, когато изрично не е предвидено друго, допускането на безмитния внос съгласно разпоредбите на този дял се разрешава от началника на митницата или упълномощено от него длъжностно лице, в чийто район е установено постоянното местопребиваване или местоседалище на лицето, което има право на безмитен внос.


Чл. 662. В случаите, когато разпоредбите на този дял предвиждат допускането на безмитен внос на стоки само при определени условия, заинтересуваното лице трябва да докаже пред митническите органи, че тези условия са спазени.

Чл. 663. Когато едновременно са изпълнени условията, които се изискват за разрешаване на безмитен внос или износ съгласно различни разпоредби от този дял, съответните разпоредби се прилагат последователно независимо една от друга.

Чл. 664. Не се изисква обезпечаване на митните сборове за стоките, които са допуснати за безмитен внос или износ съгласно разпоредбите на този дял, ако това не е предвидено изрично.


Чл. 665. (1) Разпоредбите на този дял не ограничават разрешаването на:
1. освобождавания, произтичащи от прилагането на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., на Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или на други консулски конвенции, или на Нюйоркската конвенция за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;
2. освобождавания във връзка с привилегии, предоставени по силата на международни споразумения или на споразумения, съгласно които се учредява седалище на международни организации или на техни представителства, по които договаряща страна е друга държава (група държави) или международна организация, включително освобождаванията, предоставени във връзка с провеждането на международни конгреси или конференции;
3. освобождавания във връзка с привилегии и имунитети, предвидени в международни споразумения за културно, научно или техническо сътрудничество, сключени от правителството на Република България с други държави;
4. специфични освобождавания, предвидени в рамките на споразумения за съвместни действия за защита на хората и околната среда, сключени с други държави;
5. специфични освобождавания, установени в рамките на споразумения за погранична търговия, сключени със съседни държави;
6. специфични освобождавания, предвидени в международни споразумения, по които Република България е страна, които се разрешават на въоръжени сили от други страни, пребиваващи на митническата територия на Република България или преминаващи през нея в изпълнение на тези международни споразумения;
7. освобождавания, предоставени на принципа на взаимността в рамките на споразумения с други държави - страни по Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване (Чикаго, 1944 г.), за прилагане на препоръки 4.44 и 4.45 от приложение 9 към тази конвенция (девето издание - юли, 1990 г.);
8. други освобождавания, предвидени в договори, сключени с други страни и влезли в сила за Република България;
9. освобождавания от вносни или износни митни сборове, предвидени в закони или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет.
(2) Освобождаванията по ал. 1 се разрешават в случаите, когато международните конвенции, споразумения и договори по т. 1-8 са ратифицирани и обнародвани.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 се разрешава освобождаване от вносни митни сборове при внос на стоки в изпълнение на проекти в рамките на международни договори, по които Република България е страна, когато тези проекти са финансирани от безвъзмездна помощ или със заеми от международни финансови институции и гарант по заема е Република България, включително когато Република България участва със съфинансиране или кофинансиране.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Условията и редът за освобождаването от вносни митни сборове в случаите по ал. 1, т. 8 и 9 и по ал. 3 се определят от министъра на финансите.


Чл. 666. (1) В случаите по чл. 665, ал. 1, т. 1 освобождава се от митни сборове ръчният и друг багаж на следните лица или на членовете на техните семейства:
1. държавните глави на чуждестранни държави, председателите и членовете на правителствата и председателите на парламентите;
2. шефовете на дипломатическите представителства и техните заместници, акредитирани в страната;
3. членовете на дипломатическите и търговските представителства в страната, които се ползват с дипломатически имунитет;
4. шефовете на чуждестранни консулства в страната, генералните консули, консулите и вицеконсулите;
5. членовете на представителствата и комисиите с признато право на дипломатически имунитет по силата на международните споразумения;
6. председателите и членовете на дипломатически конференции, свикани на митническата територия на Република България.
(2) Освобождаването от митни сборове по ал. 1 се допуска, ако ръчният и друг багаж се превозва с превозното средство, с което пътуват лицата по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Багажите, които се превозват отделно от лицата по ал. 1, се освобождават от митни сборове, ако съдържат предмети за лично ползване от тези лица или от членовете на техните семейства и ако бъдат внесени или изнесени в 6-месечен срок от пристигането или заминаването на лицата.
(4) Пратките, които се получават от лицата по ал. 1, се освобождават от митни сборове въз основа на принципа на взаимността, ако съдържат предмети за лично ползване от тях.
(5) По реда на ал. 4 се освобождават от митни сборове стоките, които се получават от дипломатическите мисии, консулствата или търговските представителства към тях, ако са предназначени за задоволяване на техните нужди.

Глава петдесета.
СТОКИ С НЕЗНАЧИТЕЛНА СТОЙНОСТ

Чл. 667. (1) Допуска се безмитен внос на пратки, съдържащи стоки с незначителна стойност, които се изпращат от друга държава до получател, намиращ се на митническата територия на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Като "стоки с незначителна стойност" се считат стоките, чиято собствена стойност не надвишава общо 45 евро или тяхната равностойност в друга валута за всяка отделна пратка.
(3) Не се разрешава безмитен внос на:
1. алкохол и алкохолни напитки;
2. тютюн и тютюневи изделия.

Глава петдесет и първа.
ВНОС НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО ОТ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Раздел I.
Лично имущество, внасяно от физически лица, които се преместват на постоянно местопребиваване в Република България

Чл. 668. При спазване разпоредбите на този раздел се допуска безмитен внос на употребявано лично имущество, внасяно от физически лица, които се преместват на постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България.


Чл. 669. Безмитен внос се допуска само на лично имущество, което:
1. е било във владение на лицата, които се преместват на постоянно местопребиваване в Република България, и е било за тяхно лично и частно ползване на предишното им местопребиваване; превозните средства за частно ползване трябва да са били използвани от тези лица на предишното им постоянно местопребиваване най-малко 6 месеца преди датата, на която е сменено постоянното им местопребиваване;
2. ще се използва за същите цели на новото постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България.



Чл. 670. Безмитният внос по чл. 668 се допуска с разрешение на началника на митницата, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на съответното физическо лице.


Чл. 671. (1) Моторните превозни средства, допуснати за безмитен внос, не могат да бъдат заемани, залагани, давани под наем или прехвърляни със или без заплащане преди изтичането на 24 месеца от датата на приемането на декларацията за оформяне на режим внос без предварителното разрешение на митницата, оформила вноса.
(2) В случай че моторните превозни средства, допуснати за безмитен внос съгласно ал. 1, бъдат заемани, залагани, давани под наем или прехвърляни със или без заплащане преди изтичането на срока по ал. 1, митницата, оформила безмитния внос, събира митните сборове, дължими за тези превозни средства, в съответствие с вида им и въз основа на митническата стойност, определена или приета от митническите органи към датата на заемането, залагането, даването под наем или прехвърлянето и според митническите ставки, действащи към същата дата.


Чл. 672. (1) Безмитен внос на лично имущество се разрешава само на физически лица, които са имали постоянно местопребиваване извън митническата територия на Република България най-малко 12 последователни месеца преди смяната на местопребиваването.
(2) Отклонения от правилото по ал. 1 могат да бъдат разрешени от началника на митницата, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на съответното физическо лице, в случаите, когато:
1. намерението на лицето е било да живее извън митническата територия на Република България за непрекъснат период от 12 месеца;
2. лицето сменя постоянното си местопребиваване от друга държава в Република България по време на или след кратко временно пребиваване в Република България, при условие че преди временното пребиваване е живяло извън митническата територия на Република България най-малко 12 последователни месеца.


Чл. 673. Не се разрешава безмитен внос на:
1. алкохол и алкохолни напитки;
2. тютюн и тютюневи изделия;
3. повече от едно превозно средство за частно ползване от всеки вид на пълнолетно лице;
4. търговски автомобилни превозни средства, както и всякакви други превозни средства, чието предназначение е да бъдат използвани за извършване на дейности от търговски характер;
5. професионално оборудване, различно от ръчно преносимите инструменти и апарати.


Чл. 674. (1) Освен при особени обстоятелства безмитният внос се разрешава за лично имущество, декларирано за внос преди изтичането на 12 месеца от датата, на която лицето е установило постоянното си местопребиваване на митническата територия на Република България.
(2) Вносът на лично имущество може да бъде осъществяван чрез няколко отделни пратки в срока по ал. 1, при условие че то е било обявено при първоначалното митническо оформяне на имуществото.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) В случай че поради непреодолима сила или непредвидими обстоятелства заинтересуваният не може да внесе личното си имущество до 12 месеца след датата, на която е сменил постоянното си местопребиваване, той може с разрешение на началника на митницата, в района на която е постоянното му местопребиваване, да внесе това имущество най-късно до 3 години след преселването.


Чл. 675. (1) В отклонение от разпоредбите на чл. 674 може да се разреши безмитен внос на лично имущество, декларирано за внос, преди лицето да е установило постоянното си местопребиваване на митническата територия на Република България, при условие че то поеме писмено задължението да оформи постоянното си местопребиваване в срок до 6 месеца. В този случай митническите органи изискват обезпечаване на това задължение в определени от тях вид и размер.
(2) При прилагане разпоредбите на ал. 1 6-месечният срок, предвиден за превозните средства по чл. 669, ал. 1, т. 1, се изчислява към датата, на която превозното средство е било въведено на митническата територия на Република България.

Чл. 676. (1) Когато лице поради професионални задължения напусне страната, където е било постоянното му местопребиваване, без едновременно с това да се установи на постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България, но с намерение да се установи тук по-късно, митническите органи могат да разрешат безмитен внос на личното имущество, което лицето прехвърля с такава цел на митническата територия на Република България.
(2) Безмитният внос на личното имущество по ал. 1 се разрешава от началника на митницата, в чийто район се намира населеното място, където е временното или продължителното местопребиваване на лицето, при условията и в сроковете по чл. 668 - 674. В този случай сроковете по чл. 671, ал. 1 и чл. 674, ал. 1 започват да текат от датата на въвеждането на личното имущество на митническата територия на Република България.
(3) Безмитният внос се разрешава, при условие че лицето поеме писмено задължението да установи постоянното си местопребиваване на митническата територия на Република България в срок, определен в зависимост от обстоятелствата от митническите органи. Митническите органи изискват обезпечаване на това задължение в определена от тях форма и размер до установяване на постоянното местопребиваване на лицето в Република България.


Чл. 677. (1) Митническите органи могат да не прилагат разпоредбите на чл. 669, 671 и 673, когато поради изключителни политически обстоятелства лицето е принудено да смени постоянното си местопребиваване от друга държава на митническата територия на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) При прилагане на ал. 1 безмитният внос се разрешава от Централното митническо управление след представяне на положително становище от компетентния за случая орган.

Раздел II.
Имущество, внасяно във връзка със сключване на граждански брак

Чл. 678. (1) При спазване на разпоредбите на чл. 668-677 и на чл. 679 и 680 се допуска безмитен внос на домакинско имущество, включително и ново, принадлежащо на лице, което поради сключване на законен брак премества постоянното си местопребиваване от друга държава на митническата територия на Република България.
(2) Безмитният внос по ал. 1 се допуска с разрешение на началника на митницата, в чийто район лицето ще се установи или се е установило на постоянно местопребиваване.


Чл. 679. Правото на безмитен внос съгласно чл. 678 могат да ползват само лицата, които:
1. са имали постоянно местопребиваване извън митническата територия на Република България най-малко 12 последователни месеца преди смяната му. Изключения от тази разпоредба митническите органи могат да разрешават в случаите, когато лицето докаже, че преди да реши да встъпи в законен брак, е имало намерение да живее само временно на митническата територия на Република България, като преди това временно пребиваване е живяло извън митническата територия на страната най-малко 12 последователни месеца;
2. представят доказателство за сключване на законен брак.


Чл. 680. (1) Освен при особени случаи безмитният внос по чл. 678 се разрешава на стоки, които са били декларирани за внос:
1. най-рано 2 месеца преди датата, на която е предвидено сключването на законния брак; в този случай митническите органи изискват обезпечаване на митните сборове, дължими за вноса на това имущество, като определят неговия вид и размер;
2. най-късно 4 месеца след датата на сключване на законния брак.
(2) Безмитен внос на имуществото по чл. 678 може да бъде извършван чрез няколко пратки в периода по ал. 1.

Раздел III.
Лично имущество, получено като наследство

Чл. 681. (1) При спазване разпоредбите на този раздел се допуска безмитен внос на лично имущество, получено като наследство по закон или по завещание от физическо лице с постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България.
(2) Като доказателства за получаване на наследството могат да послужат например препис от смъртния акт, удостоверение за наследник или завещание, разделителен протокол, документ за предоставяне на наследствени права и други, като начините за приемане на наследството следва да отговарят на разпоредбите на Закона за наследството.
(3) Безмитният внос по ал. 1 се допуска с разрешение на началника на митницата, в чийто район се намира граничното митническо учреждение, през което се въвежда имуществото, или на митницата, в чийто район е постоянното местопребиваване на заинтересуваното лице.
(4) По смисъла на ал. 1 под "лично имущество, получено като наследство" се разбират всички стоки, посочени в чл. 658, т. 2 и съставляващи наследството на починалия.


Чл. 682. Не се допуска безмитен внос на:
1. търговски автомобилни превозни средства;
2. предметите, които починалият е използвал за упражняване на професията си, когато те са различни от ръчно преносимите инструменти и апарати за извършване на занаятчийски дейности или за упражняване на свободни професии;
3. запаси от суровини или от обработени или полуобработени продукти;
4. работни и продуктивни животни, както и запаси от селскостопански продукти, надвишаващи обичайните количества за семейно запасяване.


Чл. 683. (1) Безмитен внос се допуска само на лично имущество, получено като наследство, което е декларирано за внос най-късно до 2 години от датата на приемане на наследството.
(2) При особени обстоятелства началникът на съответната митница може да разреши удължаване на срока по ал. 1.
(3) Вносът на имущество, получено като наследство, може да се извърши чрез няколко пратки в периода по ал. 1.

Чл. 684. Разпоредбите на чл. 681, 682 и 683 се прилагат, като се отчита съответната специфика, и за имущество, получено като наследство по завещание от юридически лица, които са с местоседалище на митническата територия на Република България и упражняват дейност с идеална цел.

Раздел IV.
Учебни пособия и домакинско имущество за ученици и студенти

Чл. 685. (1) Допуска се безмитен внос на учебни пособия и употребявано домакинско имущество, необходими за обичайното обзавеждане на стая за живеене за учащ се, които принадлежат на ученици и студенти, пристигащи на митническата територия на Република България с цел посещаване на учебни занятия, и които са предназначени за лично ползване на тези лица по време на престоя им.
(2) По смисъла на ал. 1:
1. "ученик или студент" означава ученик или студент на редовно обучение в учебните заведения на Република България;
2. "учебни пособия" са предмети и инструменти, включително и нови, които обикновено се използват от ученици и студенти по време на учебния процес.

Чл. 686. (1) Безмитният внос по чл. 685 се допуска с разрешение на началника на митницата, в чийто район е седалището на съответното учебно заведение, след представяне на служебна бележка, че лицето по чл. 685 действително посещава учебните занятия в това учебно заведение.
(2) За допускането на безмитния внос заинтересуваното лице представя опис на внасяните стоки с по-значителна стойност, съдържащ следните данни:
1. името и адреса на декларатора;
2. описание на стоките;
3. стойността на стоките;
4. предвиждания срок за престой на стоките на митническата територия на Република България;
5. точния брой на артикулите от всеки вид стока;
6. мястото на използване.
(3) Стоките, внесени съгласно чл. 685, не могат да бъдат предмет на заемане, отдаване под наем, прехвърляне със или без заплащане преди заплащане на митните сборове.
(4) Отклонение от разпоредбите по ал. 3 се допуска с разрешение на началника на съответната митница, оформила вноса, в случай че внесените стоки ще бъдат предоставени на друго лице, имащо същите права съгласно този раздел, за да бъдат използвани за целите по този раздел.

Чл. 687. По молба на учениците и студентите безмитният внос може да бъде разрешаван многократно за всяка учебна година.

Раздел V.
Употребявано домакинско имущество, внасяно след приключване на временно пребиваване извън митническата територия на Република България

Чл. 688. (1) При спазване разпоредбите на чл. 689 се допуска безмитен внос на употребявано домакинско имущество, внасяно от физически лица с постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България, които са пребивавали временно извън нея в продължение най-малко на 6 последователни месеца поради упражняване на професионална дейност или обучение.
(2) Допуска се безмитен внос на имуществото по ал. 1 за лично и частно ползване, ако то съответства по вид и количество на времетраенето и на повода за временното пребиваване на внасящото го лице.
(3) Правото по ал. 1 се упражнява след представяне на документ, потвърждаващ повода за пребиваването в чужбина.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Безмитният внос на домакинското имущество трябва да бъде извършен еднократно в срок до 6 месеца след приключване на временното пребиваване извън митническата територия на Република България.

Раздел VI.
Домакинско имущество, предназначено за обзавеждане на жилище, което не е основно (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 689. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) При спазване разпоредбите на ал. 2 - 8 се допуска безмитен внос на употребявано домакинско имущество, внасяно от физическо лице с постоянно местопребиваване извън митническата територия на Република България, предназначено да послужи за обзавеждане на намиращо се на митническата територия на Република България жилище, което не е основно за лицето.
(2) Безмитният внос по ал. 1 се допуска само за употребявано домакинско имущество, което:
1. е било във владение на заинтересуваното лице и е било предназначено за негово лично и частно ползване;
2. по вид и количество съответства на необходимото обзавеждане за конкретното жилище.
(3) Безмитният внос по ал. 1 се разрешава само на лица, които:
1. са имали постоянно местопребиваване извън територията на Република България най-малко 12 последователни месеца преди установяването им в жилището;
2. са собственици на жилището или са го наели за период най-малко две години;
3. писмено са поели пред съответната митница задължение да не предоставят жилището на други лица.
(4) Безмитният внос по ал. 1 се разрешава от началника на митницата по местонахождението на жилището.
(5) Безмитният внос по ал. 1 се разрешава еднократно за обзавеждане на едно и също жилище, като се допуска имуществото да бъде внесено на няколко пратки.

Глава петдесет и втора.
ДРУГИ СЛУЧАИ НА ВНОС, ИЗВЪРШВАН ОТ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Раздел I.
Пратки, изпращани от физически лица на физически лица

Чл. 690. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При спазване разпоредбите на чл. 691, 692 и 696 се допуска безмитен внос на стоки, съдържащи се в пратки, изпратени безвъзмездно от физическо лице, намиращо се в друга държава, до друго физическо лице, намиращо се на митническата територия на Република България, при условие че се касае за внос на стоки, нямащи търговски характер.


Чл. 691. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Безмитният внос по чл. 690 се допуска за стоки, различни от посочените в чл. 696, чиято собствена стойност не надвишава общо 100 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) Когато се внася само една единствена стока, чиято собствена стойност надвишава нормата по ал. 1, се заплащат митните сборове върху цялата стойност на стоката.
(3) Когато общата стойност на 2 или повече стоки надвишава нормата по ал. 1, безмитният внос се допуска само за част от стоките, сумата от собствените стойности на които не надвишава тази норма.


Чл. 692. За стоките, посочени в приложение № 64, безмитният внос за една пратка се допуска само до количествата, посочени в колона 2 на същото приложение. Количества над посочените в колона 2 не могат да ползват нормата за безмитен внос по чл. 691.

Раздел II.
Стоки, внасяни от пътници

Чл. 693. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При спазване разпоредбите на този раздел се допуска безмитен внос на стоки, придобити в чужбина и внасяни лично от пътници, които нямат търговски характер.
(2) Като "стоки, внасяни лично от пътниците" се считат стоките, които нямат търговски характер и които:
1. се носят от самите пътници;
2. се съдържат в ръчните им багажи;
3. се съдържат в непридружаван багаж, независимо от момента на представянето му пред митническите органи, при условие че този багаж е бил предаден лично от пътника на превозвача и е бил обявен при влизането на пътника на митническата територия на Република България като непридружаван багаж във връзка с пътуването му;
4. се пренасят от пътниците с превозните средства, които те използват, за да влязат на митническата територия на Република България.


Чл. 694. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Безмитният внос съгласно чл. 693 се разрешава поотделно за всеки пътник при всяко пътуване за стоки, различни от посочените в приложение № 64, до общата собствена стойност на стоките, възлизаща на 100 евро или равностойността им в друга валута. За пътниците, ненавършили 16 години, нормата за безмитен внос е 50 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) Когато се внася само една единствена стока, чиято собствена стойност надвишава нормата по ал. 1, се заплащат митните сборове върху цялата стойност на стоката. Правото на безмитен внос не може да се кумулира, нито да се разпределя между няколко пътници.
(3) Когато общата стойност на две или повече стоки, които са притежание на един пътник, надвишава нормата по ал. 1, безмитният внос се допуска само за част от стоките, сумата от собствените стойности на които не надвишава тази норма.


Чл. 695. За стоките, посочени в приложение № 64, безмитният внос за един пътник и за едно пътуване се допуска само до количествата, посочени в колона 3 на приложение № 64. Количества над посочените в колона 3 не могат да ползват нормите за безмитен внос по чл. 694.



Чл. 696. (1) За прилагането на чл. 692 и 695 безмитен внос за стоките, посочени в колона 1, се допуска до количествата, посочени в колона 2 или в колона 3 на приложение № 64.
(2) Пътниците, ненавършили 16 години, нямат право на безмитен внос за стоките, посочени в приложение № 64, с изключение на медикаментите.

Чл. 697. Допуска се безмитен внос на собствените художествени творби и научни трудове независимо от вида на информационния им носител, внасяни от лица с постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България.


Чл. 698. Лицата, които преминават границата повече от един път в рамките на 30 последователни дни, ползват намалени норми за безмитен внос в следните размери:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) за придобити в чужбина стоки със собствена стойност - 20 евро или тяхната равностойност в друга валута;
2. за стоките по приложение № 64 - в размер 20 на сто от нормите в колона 3.

Раздел III.
Ордени, награди, медали и други почетни отличия
Чл. 699. При представяне на необходимите доказателства от страна на заинтересуваните лица, потвърждаващи пред митническите органи, че се касае за безвъзмездно награждаване или отличаване, се допуска безмитен внос на: 1. ордени, връчени от правителствата на други държави на лица с постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България;
2. награди, купи, медали и други подобни предмети предимно със символичен характер, внасяни от лица с постоянно местопребиваване на митническата територия на Република България, които са получили тези предмети в друга държава в знак на уважение за дейността, която са развили в определена област, като признание за техните заслуги или като награда за проявена смелост или саможертва;
3. награди, купи, медали и други подобни предмети, които имат предимно символичен характер и са били предоставени безвъзмездно от органи или лица със седалище на управление или с регистрация в друга държава, за да бъдат връчени на митническата територия на Република България по поводите, посочени в т. 2;
4. награди, купи и сувенири със символичен характер и с незначителна стойност, предназначени за безвъзмездно раздаване на лица с постоянно местопребиваване в други държави при провеждане на конгреси и други подобни прояви с международен характер. От вида, единичната цена, разфасовката и другите характеристики на предметите следва да е видно, че вносът няма търговски характер.

Раздел IV.
Подаръци, получени в рамките на международните отношения

Чл. 700. Без да се нарушават разпоредбите на чл. 693-698 и при спазване разпоредбите на чл. 701, допуска се безмитен внос на предметите:
1. внасяни на митническата територия на Република България от лица, направили официално посещение в друга държава, където са получили тези предмети като подаръци по този случай от приелите ги органи;
2. внасяни от лица, пристигащи на официално посещение на митническата територия на Република България, които по този случай имат намерение да подарят тези предмети на приемащите ги органи;
3. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) изпратени като подарък или в знак на приятелство от официални органи или други юридически лица, осъществяващи общественополезна дейност, със седалище на управление или с регистрация в друга държава, на български организации на бюджетна или общинска издръжка или на юридически лица със седалище на митническата територия на Република България, които извършват общественополезна дейност и които са получили разрешението на Централното митническо управление за безмитен внос след представяне на положително становище от съответните компетентни органи.


Чл. 701. Не се допуска безмитен внос на алкохол, алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия.


Чл. 702. Безмитен внос се разрешава само когато:
1. подаряването на предметите има случаен характер;
2. по вид, стойност и количество предметите нямат търговски характер;
3. предметите няма да бъдат използвани за търговски цели.

Раздел V.
Стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави
Чл. 703. (1) Допуска се безмитен внос на:
1. лични подаръци за държавни глави;
2. стоки, предназначени да бъдат употребявани или консумирани от държавни глави на други държави, както и от лицата, които официално представляват тези държавни глави, по време на официалния им престой на митническата територия на Република България.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и спрямо лицата, които в международен план имат прерогативи, аналогични с тези на държавен глава.

Глава петдесет и трета.
ВНОС НА ПРЕДМЕТИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИ ОТ ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН ХАРАКТЕР
Раздел I.
Предмети с образователен, научен или културен характер; научни инструменти и апарати

Чл. 704. Допуска се безмитен внос на предмети с образователен, научен или културен характер, посочени в приложение № 65, независимо от техния получател и от целите, за които са предназначени.


Чл. 705. (1) При спазване разпоредбите на чл. 754 - 757 се допуска безмитен внос на колекционерски предмети и произведения на изкуството, които не са предназначени за търговски цели и които се внасят от музеи, галерии и други юридически лица, чийто предмет на дейност съгласно акта за учредяването им е колекциониране на предмети и произведения на изкуството, и са предназначени за показване пред широка публика.
(2) При спазване разпоредбите на членове 754 - 757 се допуска безмитен внос на холограми за прожектиране с лазер, мултимедийни игри и материали с образователен, научен или културен характер за програмирано обучение (включително материали под формата на учебно оборудване с придружаващите ги описания под формата на печатни материали), както и посочените в приложение № 66 предмети с образователен, научен или културен характер, при условие че:
1. са произведени от ООН или някоя от специализираните й организации или институции независимо от това, кой е получателят им или каква е целта на използването им, или:
2. се внасят от юридически лица (включително радио- и телеразпръскващите организации), получили съгласието на компетентните органи за разрешаване на безмитен внос съгласно Постановление № 87 на Министерския съвет от 1998 г. за реда за прилагане на Споразумението за внос на предмети с образователен, научен или културен характер и на Протокола към споразумението, ратифицирани със закон (ДВ, бр. 13 от 1997 г.), (ДВ, бр. 45 от 1998 г.).


Чл. 706. (1) При спазване разпоредбите на чл. 708 и чл. 754 до 757 се допуска безмитен внос на научни инструменти и апарати, които не са обхванати от чл. 705, внасят се с нетърговски цели и ще бъдат използвани за научни изследвания или обучение.
(2) Безмитният внос по ал. 1 се допуска само за научните инструменти и апарати, които се внасят от юридически лица и търговци или от техните структурни звена, чийто основен предмет на дейност е провеждане на обучение или научни изследвания и които са получили съгласието на компетентните органи за разрешаване на безмитен внос съгласно Постановление № 87 на Министерския съвет от 1998 г. за реда за прилагане на Споразумението за внос на предмети с образователен, научен или културен характер и на Протокола към споразумението, ратифицирани със закон.


Чл. 707. (1) При спазване разпоредбите на чл. 708 и на чл. 754 - 757 се допуска безмитен внос на резервните части, съставните части или принадлежностите за научните инструменти или апарати, както и за техническите съоръжения за поддръжка, контрол, калибриране или поправка на научните инструменти или апарати в случаите, когато тези стоки се внасят едновременно с инструментите или апаратите или - ако се внасят по-късно - когато е възможно да се установи, че са предназначени за научни инструменти или апарати, които отговарят на изискванията за безмитен внос.
(2) Безмитният внос на стоките по ал. 1 се допуска само при условие, че се внасят от юридически лица и търговци или от техните структурни звена, чийто основен предмет на дейност е провеждане на обучение или научни изследвания и които са получили съгласието на компетентните органи за разрешаване на безмитен внос съгласно Постановление № 87 на Министерския съвет от 1998 г. за реда за прилагане на Споразумението за внос на предмети с образователен, научен или културен характер и на Протокола към споразумението, ратифицирани със закон.


Чл. 708. За прилагане разпоредбите на чл. 706 и 707 под "научен инструмент или апарат" се разбира отделен инструмент, апаратура, система или всякаква друга форма на материално оборудване, които поради обективните си технически характеристики и възможности за получаване на резултати имат научен характер и са предназначени главно за извършване на научни дейности.


Чл. 709. (1) При спазване разпоредбите на чл. 754 - 757 се допуска безмитен внос на научно оборудване, внесено в рамките на сключени споразумения за научно сътрудничество с нетърговска цел за изпълнение на програми за международни научни изследвания, когато е доставено от или за сметка на учреждения или организации за научни изследвания със седалище извън митническата територия на Република България.
(2) Допуска се безмитен внос на научно оборудване:
1. предназначено да бъде използвано от членове или представители на учрежденията или организациите по ал. 1;
2. предоставено със съгласието на чуждестранните учреждения или организациите по ал. 1 на български юридически лица, които извършват научни изследвания в рамките на споразуменията по ал. 1.
(3) За прилагане на разпоредбите на този член "научно оборудване" са: инструменти, апарати, машини и техните принадлежности, включително и резервните части и техническите съоръжения, предназначени специално за поддръжката, контрола, калибрирането или поправката на научното оборудване за научни изследвания.

Чл. 710. Допуска се безмитен внос на животни - живи или препарирани, и на медикаменти, предназначени за зоологическите градини, във връзка с осъществяваната от тях дейност.

Раздел II.
Инструменти и апарати за медицински изследвания, диагностика или лечение

Чл. 711. (1) Допуска се безмитен внос на инструменти и апарати:
1. предназначени за медицински изследвания, диагностика или лечение, които са дарени от организации с благотворителен характер или от частно лице на частни или публични здравни заведения, получили разрешение за откриване по съответния ред, и внасяни от тези здравни заведения;
2. закупени от здравните заведения по т. 1 изцяло със средства, предоставени от организации с благотворителен характер или от други дарения.
(2) Безмитният внос по ал. 1 се допуска, при условие че получателят на стоките декларира, че:
1. дарението на инструментите или апаратите не е свързано с намерение, имащо търговски или възмезден характер от страна на дарителя, и
2. дарителят не е свързан по никакъв начин с производителя на инструментите и апаратите, за които се иска освобождаване.
(3) При спазване условията на ал. 1 и 2 се допуска безмитен внос и на съставните части, резервните части или принадлежности, предназначени както за инструментите и апаратите, така и за техническите съоръжения за поддръжка, контрол, калибриране или поправка на инструментите и апаратите. Безмитният внос се допуска, при условие че тези стоки се внасят едновременно с инструментите и апаратите, или ако се внасят по-късно - когато е възможно митническите органи да установят, че са предназначени за инструменти и апарати, които преди това са допуснати на безмитен внос.

Раздел III.
Лабораторни животни и биологични или химични вещества, предназначени за научни изследвания

Чл. 712. (1) Допуска се безмитен внос на:
1. животни, специално отгледани или подготвени, за да бъдат използвани при научни изследвания;
2. биологични или химични вещества, внасяни с нетърговска цел, посочени в приложение № 67.
(2) Безмитният внос по ал. 1 се допуска само за животни и биологични или химични вещества, които са предназначени да бъдат използвани от юридически лица с предмет на дейност обучение или научни изследвания, както и от звена на юридически лица, при условие че основната дейност на звената е обучение или научни изследвания.
(3) В списъка по ал. 1, т. 2 могат да бъдат включени само биологични или химични вещества, чиято специфичност или степен на чистота им придава характер на вещества, предназначени главно за научни изследвания.

Раздел IV.
Терапевтични субстанции с човешки произход и реактиви за определяне на кръвните и тъканните групи. Сравнителни вещества, използвани за контрол на качеството на лекарствените средства. Фармацевтични продукти, използвани при международни спортни прояви
Чл. 713. (1) При спазване разпоредбите на чл. 714 се допуска безмитен внос на:
1. терапевтични субстанции от човешки произход;
2. реактиви за определяне на кръвните групи;
3. реактиви за определяне на тъканните групи.
(2) По смисъла на ал. 1:
1. "терапевтични субстанции от човешки произход" са: човешката кръв и нейните производни (същинска човешка кръв, сушена плазма, човешки албумин и стабилни разтвори от човешки плазмени протеини, човешки имуноглобулин, човешки фибриноген);
2. "реактиви за определяне на кръвните групи" са: всякакви реактиви от човешки, животински, растителен или друг произход за определяне на кръвните групи и за откриване на кръвната несъвместимост;
3. "реактиви за определяне на тъканните групи" са: всякакви реактиви с човешки, животински, растителен и друг произход за определяне на човешките тъканни групи.


Чл. 714. Безмитен внос се допуска само за стоки, които:
1. са предназначени за юридически лица (включително и техните лаборатории), одобрени от компетентните органи да осъществяват медицинска или научна дейност, ще бъдат използвани само за медицински или научни цели и при условие, че се внасят за нетърговски цели;
2. имат сертификат за годност, издаден от упълномощен за тази цел орган в страната, в която са произведени;
3. са поставени в опаковки със специални етикети за идентификация.

Чл. 715. Допуска се безмитен внос и на специалните опаковки, необходими за превоза на терапевтичните субстанции от човешки произход или на реактивите за определяне на кръвните или тъканните групи, както и на евентуално съдържащите се в пратките разтворители и принадлежности, необходими при използването им.

Чл. 716. (1) Допуска се безмитен внос на пратки, съдържащи образци от сравнителни вещества, разрешени от Световната здравна организация за използване при контрола на качеството при производството на медикаменти, изпратени от Центъра за сътрудничество в областта на сравнителните вещества към тази организация, намиращ се в Стокхолм, Швеция.
(2) Пратките с образци от сравнителни вещества трябва да носят печат на центъра по ал. 1 и етикет.

Чл. 717. Допуска се безмитен внос на фармацевтични продукти за хуманната и ветеринарната медицина, предназначени за употреба от хора или животни, пристигащи от други страни за участие в международни спортни прояви, организирани на митническата територия на Република България. Безмитният внос се допуска само за количества, съответстващи на нуждите на вносителя за периода на престоя му в страната.

Раздел V.
Стоки, внасяни за осъществяване на дейности с благотворителна цел

Чл. 718. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) При спазване разпоредбите на чл. 719 и чл. 754 - 757 и при условие че този внос няма да създаде предпоставки за злоупотреби и не представлява форма на нелоялна конкуренция, се допуска безмитен внос на стоки от първа необходимост, предназначени за безвъзмездно раздаване на нуждаещи се лица и внасяни от организации на бюджетна издръжка, от общини, от регистрираните в страната изповедания и от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност и вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието.
(2) Безмитният внос по ал. 1 се допуска, при условие че получателят на стоките декларира, че внасяните стоки са предназначени за безвъзмездно раздаване на нуждаещи се лица.
(3) По смисъла на ал. 1 "стоки от първа необходимост" са стоки за задоволяване непосредствените нужди на лицата, като например хранителни продукти, медикаменти, облекла и завивки.
(4) Не се допуска безмитен внос на:
1. алкохол и алкохолни напитки;
2. тютюневи изделия.


Чл. 719. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Безмитен внос се разрешава само на юридически лица, чиято отчетност дава възможност на митническите органи да контролират операциите, извършвани с внесените стоки, и използването на стоките по предназначение.

Раздел VI.
Предмети, предназначени за инвалиди

Чл. 720. (1) Допуска се безмитен внос на предмети, предназначени специално за образователното, научното, културното развитие или социалното адаптиране на инвалиди, внасяни:
1. от самите инвалиди за тяхна лична употреба, или
2. от юридическите лица и търговците, които са получили разрешение за внос от Министерството на труда и социалната политика, както и от учреждения или организации, чийто предмет на дейност съгласно акта за учредяването им е образованието или социалното подпомагане на инвалидите.
(2) Допуска се безмитен внос, когато се осъществява от лицата по ал. 1, и на резервните части, съставните части или специфичните принадлежности за съответните предмети, както и за техническите съоръжения, необходими за поддръжка, контрол, калибриране или поправка на безмитно внесените стоки, при условие че резервните части, принадлежностите или техническите съоръжения се внасят едновременно със стоките по ал. 1 или ако са внесени по-късно, е възможно да се докаже, че са предназначени за стоки, които:
1. са допуснати преди това безмитно, или
2. биха били допуснати до безмитен внос, ако се внасят в момента, в който се иска безмитен внос за съответните резервни части, съставни части и специфични принадлежности.
(3) Лицата по ал. 1, т. 2 могат да осъществяват безмитен внос на стоки, предназначени да бъдат преработени в специално пригодени предмети за образованието, употребата, социалната интеграция и адаптация, за физическото или културното развитие на инвалидите, при условие че преработените стоки ще отговарят на критериите, определени в ал. 1.
(4) По смисъла на този член:
1. "стоки, предназначени специално за образователното, научното, културното развитие или социалното адаптиране на инвалиди" са стоките, даващи възможност на инвалидите да компенсират ограничена физическа или умствена способност и/или да влизат в пасивна или активна връзка с обществото;
2. "специално предназначен" е предмет, който поради първоначалната си конструкция или вследствие на монтираните по-късно към първоначалната му конструкция съществени приспособления притежава технически характеристики, благодарение на които е пригоден само за употреба от инвалиди;
3. "инвалиди" са лица със съществени физически (включително сетивни), умствени или психически увреждания или недъзи, ограничаващи или препятстващи извършването на дейност или функция, считана за нормална за човека, които са получили съответното свидетелство от компетентен медицински орган, удостоверяващо тяхната инвалидност.


Чл. 721. Като изключение от разпоредбите на чл. 720 вносът на пътнически автомобилни превозни средства, осъществяван от лицата по ал. 1, т. 1 от същия член, се освобождава от вносни митни сборове в съответствие с разпоредбите на Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г.

Раздел VII.
Стоки, предназначени за пострадали от бедствия

Чл. 722. (1) При спазване разпоредбите на чл. 723, 724 и 725 и на чл. 754 - 757 се допуска безмитен внос на стоки, внасяни от държавни и общински органи и учреждения или от други юридически лица, чийто предмет на дейност е социално подпомагане, и предназначени за:
1. безвъзмездно раздаване на пострадалите от бедствия на митническата територия на Република България, или
2. безвъзмездно предоставяне за ползване от пострадалите от бедствия, но които остават собственост на лицата по ал. 1.
(2) При спазване на условията по ал. 1 се допуска безмитен внос на стоки, внасяни от притеклите се на помощ спасителни групи за покриване на нуждите им за периода на спасителната акция.


Чл. 723. (1) Не се допуска безмитен внос на материали и съоръжения, предназначени за възстановяване на пострадалите райони.
(2) Безмитният внос се допуска само за стоките, внасяни в срок до 2 години след бедствието.


Чл. 724. По смисъла на този раздел "бедствие" е сериозно нарушаване на функционирането на обществото, имащо за последици големи човешки жертви и/или материални или екологични вреди. Терминът обхваща всички бедствия, независимо от причината им, т.е. стихийни, екологични и други бедствия.


Чл. 725. Безмитен внос се разрешава само на лицата по чл. 722, ал. 1, чиято отчетност дава възможност на митническите органи да контролират операциите, осъществявани с внесените стоки.

Глава петдесет и четвърта.
ВНОС, СВЪРЗАН С УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИ С ТЪРГОВСКИ ХАРАКТЕР
Раздел I.
Средства за производство и друго оборудване, внасяни при прехвърляне на дейности

Чл. 726. (1) При спазване разпоредбите на чл. 727 - 731 се допуска безмитен внос на средства за производство и друго оборудване, внасяни от предприятия при прехвърляне изцяло на митническата територия на Република България на дейността, която са извършвали в друга държава. Безмитният внос се допуска дори ако във връзка с прехвърлянето на дейността са направени промени в юридическия статут или в състава на управителните органи на предприятието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) За допускането на безмитния внос на стоките по ал. 1 се изисква предварително разрешение от Централното митническо управление, издадено въз основа на положително писмено становище от органа, в чиято компетентност е съответната дейност.
(3) По смисъла на ал. 1:
1. "дейност" е всяка разрешена от българското законодателство стопанска дейност, извършвана от производител или търговец или от лице, предоставящо услуги, включително дейностите по добива на суровини, селскостопански дейности, както и тези на свободните професии и приравнените към тях;
2. "средства за производство и друго оборудване" е необходимото за функциониране на предприятието техническо, канцеларско или търговско-складово оборудване или обзавеждане; когато се касае за селскостопанско предприятие, към оборудването се включват и принадлежащите работни и продуктивни животни;
3. "предприятие" е самостоятелна стопанска единица или неин клон, когато той функционира самостоятелно.


Чл. 727. Безмитният внос по чл. 726 се допуска само за средства за производство и друго оборудване, които:
1. освен в особени случаи, наложени от обстоятелствата, са били собственост и са били използвани не по-малко от 12 месеца от предприятието преди преустановяване на дейността му в страната, откъдето се прехвърля;
2. след внасянето им на митническата територия на Република България ще бъдат използвани за същите цели;
3. съответстват на предмета и обема на дейност на съответното предприятие.

Чл. 728. (1) Безмитен внос може да се допусне само за предприятията, които окончателно са прекратили дейността си в страната, от която се прехвърлят, за да извършват същата по вид дейност на митническата територия на Република България.
(2) Не се допуска безмитен внос за предприятия, чието прехвърляне на митническата територия на Република България е вследствие на или с цел сливане, вливане или установяване на други отношения с предприятие със седалище на митническата територия на Република България, когато с това прехвърляне не се учредява нова за местното предприятие дейност.

Чл. 729. Не се допуска безмитен внос на:
1. транспортни средства, които нямат характер на средства за производство и не са предназначени за предоставяне на услуги;
2. провизии от всякакъв вид, предназначени за консумация от човека или за храна на животни;
3. горива и запаси от суровини или от готови или полуготови продукти;
4. добитък - собственост на търговци на добитък.

Чл. 730. Освен в особени случаи, наложени от обстоятелствата, безмитният внос по чл. 726 се допуска само за средства за производство и друго оборудване, декларирани за внос преди изтичането на 1 година от датата на преустановяване на дейността на предприятието в държавата, откъдето то се премества.


Чл. 731. (1) До изтичането на 1 година от датата на приемане на декларацията за внос средствата за производство и другото оборудване, допуснати безмитно, не могат да бъде обект на заемане, залагане, даване под наем или прехвърляне със или без заплащане, без митническите органи да са разрешили предварително това.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Централното митническо управление може да увеличи срока по ал. 1 до 36 месеца по отношение на отдаването под наем или прехвърлянето на имуществото в случаите, когато съществува риск от злоупотреба.
(3) В случай че стоките, допуснати безмитно на основание чл. 726, бъдат предмет на заемане, залагане, даване под наем или прехвърляне със или без заплащане, преди изтичането на сроковете по ал. 1 и 2, за тях възниква вносно митническо задължение.
(4) Вносните митни сборове се определят съгласно митническите ставки, действащи към датата на заемането, залагането, даването под наем или прехвърлянето, в зависимост от вида на стоката и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи.


Чл. 732. (1) Разпоредбите на чл. 726 - 731 се прилагат, като се отчита съответната специфика, и за оборудване, внасяно от юридически лица, които упражняват дейност с нестопанска цел и които прехвърлят тази дейност на митническата територия на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) За допускането на безмитния внос на оборудването по ал. 1 се изисква предварително разрешение от Централното митническо управление, издадено на основание писмено положително становище от органа, в чиято компетентност е съответната дейност.
(3) При спазване разпоредбите на този раздел безмитен внос на стоките, внасяни от лица, които упражняват свободни професии, или приравнени към тях, се допуска, при условие че тези лица имат разрешение за упражняване на професията си на митническата територия на Република България.

Раздел II.
Образци от стоки с незначителна стойност, печатни материали и предмети с рекламен характер (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 733. (1) При спазване разпоредбите на чл. 737, ал. 1, т. 1 и ал. 4 се допуска безмитен внос на образци от стоки с незначителна стойност от всякакъв вид, предназначени само за търсене на поръчки за осъществяване на бъдещ внос на митническата територия на Република България на стоки от същия вид.
(2) Митническите органи изискват за образците, които биха могли да бъдат използвани като стоки за търговски цели, да бъде променен търговският им характер посредством разкъсване, перфориране или поставяне на незаличима и видима маркировка или по друг начин, без тази операция да отнема качеството им на образци.
(3) По смисъла на ал. 1 "образци от стоки" са представителните артикули или мостри от дадена група стоки, чийто начин на представяне и чието количество за един и същи вид или от едно и също качество ги прави неизползваеми за цели, различни от проучването на пазари.


Чл. 734. При спазване разпоредбите на чл. 735 се допуска безмитен внос на печатни материали с рекламен характер, като каталози, ценоразписи и упътвания за употреба, които се отнасят до:
1. стоки, предназначени за продажба или за даване под наем от чуждестранно лице;
2. услуги, предоставяни от чуждестранно лице.


Чл. 735. Безмитният внос по чл. 734 се допуска само за печатни материали с рекламен характер, които отговарят на следните условия:
1. съдържат наименованието на предприятието, което произвежда, продава или дава под наем стоките или което предлага извършване на услугите, за които те се отнасят;
2. всяка пратка следва да съдържа само един единствен печатен материал или ако съдържа няколко - по един екземпляр от всеки вид; пратките, съдържащи няколко екземпляра от един и същ печатен материал, се допускат за безмитен внос, когато общото им брутно тегло не надвишава един килограм;
3. печатните материали, изпратени с групажна пратка, не трябва да са от един и същ изпращач до един и същ получател.


Чл. 736. Допуска се безмитен внос на предмети с рекламен характер, изпратени безвъзмездно от доставчиците на техни клиенти, ако нямат собствена търговска стойност и не могат да бъдат използвани за друго освен за рекламни цели.

Раздел III.
Стоки, предназначени за употреба или за консумация по време на изложение или подобна проява

Чл. 737. (1) Допуска се безмитен внос на:
1. малки представителни образци от стоки, произведени извън митническата територия на Република България и предназначени за изложение или за подобна проява, при условие че:
а) са внесени безвъзмездно от други страни в качеството си на готови образци или са получени по време на съответната проява от стоки, внесени в насипно състояние от тези страни;
б) са предназначени само за безплатна употреба или за консумация от публиката по време на проявата;
в) могат да се идентифицират като образци с рекламен характер и с незначителна единична стойност;
г) не са годни за търговска продажба и според случая са представени в опаковки, съдържащи такова количество стока, което е по-малко, отколкото е количеството в опаковките, съдържащи най-малкото количество от същата стока, продавано в търговската мрежа;
д) са хранителни продукти и напитки, непригодени за търговска продажба по смисъла на буква "г", и се консумират на място по време на проявата;
е) тяхната обща стойност и количество съответстват на вида на проявата, на броя на посетителите и на дяловото участие на изложителите в проявата;
2. стоки, внесени само с цел да бъдат демонстрирани или използвани при демонстрирането на машини и апарати, произведени извън митническата територия на Република България и представени на изложения или на друга подобна проява, при условие че:
а) ще бъдат изразходвани или унищожени по време на проявата, и
б) тяхната обща стойност и количество съответстват на вида на проявата, на броя на посетителите и на дяловото участие на изложителите в проявата;
3. различни материали с малка стойност, като бои, лакове, тапети и други, използвани за построяване, обзавеждане и декориране на временните щандове от представители на други държави, участващи в изложения или в друга проява, които се унищожават при самата им употреба;
4. печатни материали, каталози, проспекти, ценоразписи, рекламни афиши, илюстрирани или неилюстрирани календари, фотографии без рамки и други предмети, внасяни безвъзмездно с цел реклама на стоки, произведени извън митническата територия на Република България и представени на изложения или на друга подобна проява, при условие че:
а) служат само за безвъзмездно раздаване на публиката по време на проявата;
б) тяхната обща стойност и количество съответстват на вида на проявата, на броя на посетителите и на дяловото участие на изложителите в проявата.
(2) По смисъла на ал. 1 "изложение или подобна проява" са:
1. изложения, панаири, салони и подобни прояви в областта на търговията, промишлеността, селското стопанство и занаятчийството;
2. изложения или прояви, организирани главно с благотворителна цел;
3. изложения или прояви, организирани главно с научна, техническа, занаятчийска, художествена, образователна или културна, спортна, религиозна, синдикална или туристическа цел, са също така и с оглед на по-доброто разбирателство между народите;
4. съвещанията на представители на международни организации или обединения;
5. церемонии или прояви с официален или възпоменателен характер.
(3) Безмитен внос по ал. 1 и 2 не се допуска за стоките, предназначени за употреба или консумация по време на организирани в търговски магазин или помещение частни прояви с цел продажбата на чуждестранни стоки.
(4) Не се допуска безмитен внос по ал. 1, т. 1 и 2 на:
1. алкохол и алкохолни напитки;
2. тютюн и тютюневи изделия;
3. горива и смазочни материали.

Раздел IV.
Стоки, внасяни за изпитания, анализи или опити

Чл. 738. При спазване разпоредбите на чл. 739-741 се допуска безмитен внос на стоки, предназначени за изпитания, анализи или опити за определяне на техния състав, качество или други технически характеристики, за информативни цели или за изпитателни цели с промишлен или търговски характер, при условие че:
1. изпитанията, анализите или опитите не представляват дейности с маркетингов или рекламен характер, които имат за цел ускоряване или увеличаване продажбите на стоките;
2. не надвишават количествата, необходими за осъществяване на целта, за която са внесени; тези количества се определят от митническите органи за всеки отделен случай в зависимост от целта на вноса;
3. стоките, подложени на изпитания, анализи или опити, ще бъдат изразходвани или унищожени по време на тези операции, с изключение на случаите по чл. 740.


Чл. 739. За прилагане разпоредбите на чл. 738:
1. "технически характеристики" са както основните характеристики на анализираната стока, така и нейните свойства, които се проявяват при външни влияния; във втората група влизат по-специално изучаване реакциите на стоката при определена околна среда (например влажност, температура и др.);
2. изпитания, анализи и опити за "информативни цели" са всички операции, осъществени извън каквато и да е промишлена или търговска дейност, които са насочени към обективно изучаване на стоките или към неговото задълбочаване, например: анализ на качеството, проверка за съответствие със стандартите, експертиза, одобряване и др.;
3. изпитания, анализи и опити за "изпитателни цели с промишлен или търговски характер" са всички операции, които са насочени към обективното изучаване на стоките или към неговото задълбочаване, които могат да се предприемат в подготвителния стадий на промишлена или търговска дейност (проучвания върху изпитателни стендове, изпитания на превозни средства върху специализирани терени, клинични тестове на медикаменти и др.), доколкото тези операции не представляват част от стопански производствен цикъл.


Чл. 740. (1) Ако по време на изпитанията, анализите и опитите стоките не бъдат изцяло изразходвани или унищожени, митническите органи дават ново митническо направление на остатъчните продукти, които:
1. след приключване на изпитанията, анализите или опитите се унищожат изцяло или се превърнат в стоки без търговска стойност;
2. се изоставят безвъзмездно в полза на държавата;
3. се изнесат извън митническата територия на Република България.
(2) По смисъла на ал. 1 "остатъчни продукти" са продуктите, получени в резултат на изпитания, анализи или опити, или стоките, останали неизползвани.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случай че не се приложат разпоредбите на ал. 1, за остатъчните продукти се събират вносните митни сборове, определени съгласно ставките, които са действащи към датата, на която са приключили изпитанията, анализите или опитите, в зависимост от вида на стоката и въз основа на митническата стойност, установени или признати от митническите органи към тази дата.
(4) Допуска се, със съгласието и под контрола на митническите органи, остатъчните продукти да бъдат превърнати от заинтересуваното лице в остатъци или отпадъци. В този случай вносните митни сборове се определят съгласно ставките, установени или признати от митническите органи към датата на тяхното получаване.


Чл. 741. Срокът, за който следва да се извършат изпитанията, анализите и опитите, както и административните формалности, които гарантират използването на стоките за предвидените в този раздел цели, се определят от оформящото вноса митническо учреждение.

Глава петдесет и пета.
ВНОС НА СТОКИ, НЕОБХОДИМИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕВОЗНИ ОПЕРАЦИИ

Чл. 742. Допуска се безмитен внос на различни материали, като слама, хартия, стъклени влакна, дървен и пластмасов материал и различни артикули, като въжета, покривала, картон, използвани за подреждане и съхраняване, включително за термична защита, на стоките по време на тяхното превозване от чужбина до митническата територия на Република България, които обикновено са негодни за повторна употреба.

Чл. 743. Допуска се безмитен внос на слама и фуражи от всякакъв вид, необходими за животните по време на превозването им от друга страна в митническата територия на Република България и намиращи се в същите превозни средства.


Чл. 744. (1) При спазване разпоредбите на чл. 745 се допуска безмитен внос на:
1. горивото, съдържащо се в нормалните резервоари на влизащите на митническата територия на Република България:
а) кораби, въздухоплавателни средства, локомотиви, специални вагони и шосейни моторни превозни средства;
б) контейнери за специална употреба;
2. горивото, съдържащо се в ръчно преносими резервоари, намиращи се в автомобилните превозни средства от тарифна позиция 8703 или в мотоциклетите, което е предназначено за използване от същите превозни средства и е до 10 литра за превозно средство;
3. смазочните материали, намиращи се в превозните средства или в контейнерите за специална употреба и съответстващи на обичайните им нужди за тяхното функциониране по време на извършвания превоз.
(2) По смисъла на ал. 1:
1. "контейнер за специална употреба" е всеки контейнер със специални устройства, приспособени за нуждите на системите за охлаждане, за подаване на кислород, термоизолация или за други системи;
2. "нормални резервоари" са:
а) резервоарите, които са трайно монтирани от производителя във всички превозни средства от същия вид както съответното превозно средство, които позволяват директно използване на горивото както за придвижването на превозното средство, така и при необходимост за функциониране на системите за охлаждане или на други системи по време на транспорта. Като нормални резервоари се считат също така и резервоарите за газ в превозни средства, които са приспособени да се движат непосредствено с този вид гориво, както и резервоарите към други системи, с които могат да бъдат оборудвани превозните средства;
б) резервоарите, които са трайно монтирани от производителя във всички контейнери от същия вид както съответния контейнер, които позволяват директно използване на горивото за функциониране по време на превоза на системите за охлаждане или на другите системи, с които са оборудвани контейнерите за специална употреба.


Чл. 745. (1) Горивата и смазочните материали, допуснати за безмитен внос съгласно чл. 744, не могат да бъдат използвани от превозно средство, различно от това, с което са били внесени, нито да бъдат изваждани от това превозно средство или да бъдат обект на складиране, освен при необходими ремонти, нито да бъдат прехвърляни със или без заплащане от ползващия безмитния внос.
(2) При неспазване разпоредбите на ал. 1 за съответните стоки се събират вносни митни сборове, определени съгласно ставките, действащи към момента, в който това е извършено, в зависимост от вида на стоките и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи.

Глава петдесет и шеста.
ВНОС НА ДОКУМЕНТАЦИЯ
Раздел I.
Пратки, предназначени за органите по защита на интелектуалната или индустриалната собственост
Чл. 746. Допуска се безмитен внос на търговски марки, образци, модели или чертежи, както и на документите, независимо от вида на носителя им, съдържащи информация за тях, които удостоверяват правото на патент или други подобни права, когато са предназначени за компетентните органи по защитата на интелектуалната или индустриалната собственост.

Раздел II.
Туристически рекламни материали (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 747. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При спазване разпоредбите на чл. 704-708 се допуска безмитен внос на туристически рекламни материали.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) По смисъла на този член изразът "туристически рекламни материали" обхваща най-малко следните стоки:
1. проспекти, брошури, книги, списания, пътеводители, плакати със или без рамки, снимки без рамки, географски карти със или без илюстрации, напечатани транспаранти за прозорци, илюстрирани календари, както и видео- и аудионосители на записи, предназначени за безвъзмездно раздаване и приканващи хората да посетят чужди страни, за да участват там в сбирки или в културни, туристически, спортни, религиозни или професионални прояви, при условие че тези стоки и записи не съдържат повече от 25 на сто търговска реклама и е очевидно предназначението им за рекламни цели;2. списъци и годишници на чуждестранни хотели, публикувани от чуждестранни туристически агенции или по тяхна поръчка, както и разписания за транспортни услуги на туристически предприятия със седалище в чужбина, когато тези стоки са предназначени за безвъзмездно раздаване и не съдържат повече от 25 на сто търговска реклама;
3. технически материали, изпратени на акредитирани представители или на кореспондентите, определени от официални национални туристически организации, непредназначени за раздаване, като годишници, телефонни или телексни указатели, списъци на хотели, каталози на панаири, занаятчийски образци с незначителна стойност, аудио-видеозаписи, както и документационни материали относно музеи, университети, балнеологични курорти или относно други подобни институции.

Раздел III.
Документи и предмети без търговска стойност

Чл. 748. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Допуска се безмитен внос на следните стоки, когато по вид или количество нямат търговска стойност:
1. публикации на държавни органи, публично-правни организации от други държави, както и публикации на официални международни организации със седалище в други държави, при условие че тези публикации са предназначени за безвъзмездно разпространение;
2. бюлетини за гласуване при избори, организирани от органи със седалище в други държави;
3. документи, изпращани безвъзмездно на учреждения и ведомства в Република България на бюджетна или общинска издръжка;
4. предмети, предназначени да послужат пред съдебни или други официални органи в Република България като доказателства или за други подобни цели;
5. спесимени на подписи и съобщения относно тези подписи, изпращани в рамките на обичайния обмен на сведения между държавни институции или банки;
6. официални печатни материали, изпращани на Българската народна банка;
7. доклади, отчети за дейности, информации, проспекти, съобщения за записване и други документи, изготвени от търговски дружества със седалище в друга държава и предназначени за притежателите на ценни книжа, издадени от тези търговски дружества;
8. носители със запис, като перфокарти, магнитни ленти, микрофилми, микрофилми с планове, магнитни дискове, аудио- и видеоленти, изпращани безвъзмездно на получателите в рамките на международен обмен на информация;
9. архиви, решения, формуляри и други документи или техните еквиваленти върху други носители на информация, използвани по време на съвещания, конференции или международни конгреси, както и отчетите за тези прояви;
10. планове, технически чертежи, скици, описания и друга подобна документация, независимо от вида на носителя на информация, внасяни с оглед на получаване или изпълнение на поръчки в други държави или за участие в конкурси или търгове, организирани на митническата територия на Република България;
11. документация, предназначена за използване по време на изпити, организирани на митническата територия на Република България от институции със седалище в друга държава;
12. формуляри, използвани като официални документи за нуждите на движението на превозни средства или стоки в рамките на международни конвенции;
13. формуляри, етикети, превозни свидетелства и други документи, изпратени от транспортни и пътнически предприятия или хотелиерски фирми със седалище в друга държава на техни представителства или пътнически бюра, установени на митническата територия на Република България;
14. попълнени формуляри, превозни документи, товарителници, коносаменти и други търговски и служебни документи;
15. служебни печатни формуляри на държавни органи от други държави или на международни органи, както и международни образци на съответните печатни формуляри, изпращани от организации със седалище в чужбина на кореспондиращите с тях организации със седалище на митническата територия на Република България с цел да бъдат разпространявани;
16. снимки, диапозитиви, клишета за снимки или техни еквиваленти върху други носители на информация, дори придружени с текстови обяснения или други подобни допълнения, изпратени на информационни агенции, издателства на вестници или периодични издания;
17. таксови марки и други подобни, удостоверяващи плащането на парични вземания в други държави.

Глава петдесет и седма.
ВНОС НА СТОКИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ, ПОДДРЪЖКА ИЛИ УКРАСА НА МЕМОРИАЛНИ ГРОБИЩА; МАТЕРИАЛИ ЗА ПОГРЕБАЛНИ ЦЕЛИ

Чл. 749. Допуска се безмитен внос на стоки, които по вид и количество съответстват на обичайните материали, необходими за построяване, поддръжка или украса на мемориални гробища, гробници и възпоменателни надгробни паметници, изградени в памет на чуждестранни граждани - жертви от войните и погребани на митническата територия на Република България, внасяни от юридически лица, които са получили разрешение от компетентните органи за упражняване на тази дейност.

Чл. 750. Допуска се безмитен внос на:
1. ковчези, съдържащи телата на починали, и урни с праха на починали, както и цветята, венците и други предмети за украса, които обикновено ги съпътстват;
2. цветя, венци и други предмети за украса на гробове, внасяни от лица с постоянно местопребиваване или местоседалище в друга страна при тяхното пристигане на митническата територия Република България във връзка с погребение или посещение на гробове, намиращи се на тази територия.

Глава петдесет и осма.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ ЗА ДОПУСКАНЕ НА БЕЗМИТЕН ВНОС

Чл. 751. (1) (Доп. - ДВ, бр. 82 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2005 г., в сила от 01.12.2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Допуска се безмитен внос на въоръженията, снаряженията и специализираната техника, предназначени за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Главната дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието,  Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба, Държавна агенция "Национална сигурност" и другите войски, създадени със закон.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 82 от 2001 г.) По смисъла на ал. 1 "специализирана техника" е техниката, необходима за осъществяването от органите по ал. 1 на възложените им функции по гарантиране на националната сигурност и защитата на населението и националното стопанство от бедствия, аварии и катастрофи.
(3) Стоките по ал. 1 могат да бъдат предмет на заемане, даване под наем или прехвърляне без заплащане на митните сборове само в полза на друг орган от посочените в ал. 1.
(4) В случай че стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в полза на лица, различни от органите по ал. 1, се събират вносните митни сборове, определени съгласно ставките, които действат към датата на заемането, даването под наем или прехвърлянето, и в зависимост от вида на стоката и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи.


Чл. 752. В случаите, когато стоките по чл. 751, ал. 1 не се внасят от органи от посочените в същата алинея, но са предназначени за техните нужди, допускането на безмитния внос се извършва след представяне в обмитяващото митническо учреждение на предавателно-приемателен протокол и на фактура за продадените стоки, издадена от вносителя.

Чл. 752а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Допуска се безмитен внос на стоките, предоставени на държавни учреждения при условията на чл. 885, ал. 1.

Глава петдесет и девета.
ОГРАНИЧЕНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА РАЗПОРЕЖДАНЕ С БЕЗМИТНО ВНЕСЕНИ СТОКИ

Чл. 753. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони, международни договори или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби.
(2) В случай че стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок, за тях възниква вносно митническо задължение.
(3) Вносните митни сборове се определят съгласно митническите ставки, действащи към датата на заемането, залагането, даването под наем или прехвърлянето, в зависимост от вида на стоката и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи.


Чл. 754. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос на основание чл. 689, чл. 700, т. 3, 705, 706, 707, 709 и 711, не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане, без митническите органи да са дали предварително писмено разрешение за това.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос на основание чл. 718, ал. 1, чл. 722, ал. 1 и чл. 751, не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в тези членове.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Преди изтичането на 3-годишния срок от датата на вноса митническите органи могат да разрешат стоките по чл. 700, т. 3, 705, 706, 707, 709, 711, чл. 718, ал. 1, чл. 722, ал. 1 и чл. 751 да бъдат предмет на заемане, даване под наем или прехвърляне без заплащане на митните сборове само в полза на други юридически лица, които отговарят на условията за осъществяване на безмитен внос за тези стоки. Освобождаването се разрешава, ако се представят неопровержими доказателства, че стоките ще бъдат използвани за цели, даващи право на безмитен внос.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случай че стоките, допуснати за безмитен внос на основание чл. 700, т. 3, 705, 706, 707, 709, 711, чл. 718, ал. 1, чл. 722, ал. 1 и чл. 751, бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок, за тях възниква вносно митническо задължение.
(5) Вносните митни сборове се определят съгласно митническите ставки, които действат към датата на заемането, залагането, даването под наем или прехвърлянето в зависимост от вида на стоката и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи.

Чл. 755. Разпоредбите на чл. 753 и 754 не се отнасят за случаите, когато стоките, допуснати за безмитен внос, се дават временно на друго лице с цел инсталиране, ремонт или изпитание.


Чл. 756. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Юридическите лица по чл. 700, т. 3, 705, 706, 707, 709, 711, чл. 718, ал. 1, чл. 722, ал. 1 и чл. 751, които преди изтичането на 3-годишния срок от датата на безмитния внос не отговарят повече на условията, които им дават основание да ползват правото на безмитен внос, са длъжни да уведомят писмено митническите органи за това обстоятелство в най-кратък срок, но не по-късно от 7 дни от датата на настъпване на обстоятелството.
(2) За стоките, които остават в притежание на лицата по ал. 1, се събират вносните митни сборове, определени съгласно ставките, които действат към момента, в който са отпаднали условията, в зависимост от вида на стоките и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи.


Чл. 757. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За стоките, използвани от лицата, които са получили право на безмитен внос, за цели, различни от предвидените в чл. 700, т. 3, 705, 706, 707, 709, 711, чл. 718, ал. 1, чл. 722, ал. 1 и чл. 751, възниква вносно митническо задължение.
(2) Вносните митни сборове за стоките по ал. 1 се определят съгласно ставките, които действат към датата на промяната на предназначението и в зависимост от вида на стоката и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от митническите органи.

Дял втори.
ВРЪЩАНИ СТОКИ

Чл. 758. (1) Връщаните стоки се освобождават от вносни митни сборове дори и когато представляват само част от количество стоки, изнесени преди това от митническата територия на Република България.
(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага и за случаите, когато връщаните стоки представляват части или принадлежности от машини, инструменти, апаратура или други продукти, изнесени преди това от митническата територия на Република България.


Чл. 759. (1) Като изключение от разпоредбата на чл. 184 от закона се освобождават от вносни митни сборове връщаните стоки в следните случаи и при следните условия:
1. стоки, които, след като са били изнесени от митническата територия на Република България, не са претърпели други операции освен необходимите за поддържането им в добро състояние или за промяна на външния им вид;
2. стоки, които, след като са били изнесени от митническата територия на Република България, са претърпели други операции освен необходимите за поддържането им в добро състояние или за промяна на външния им вид, но са се оказали дефектни или неподходящи за предвиденото използване, при условие че е изпълнено едно от следните условия:
а) тези операции са били извършени единствено с цел поправка или възстановяване на състоянието им, или
б) непригодността им за предвидената употреба се е проявила едва след започването на тези операции.
(2) Когато операциите, на които са били подложени връщаните стоки съгласно ал. 1, т. 2, биха довели до събиране на вносни митни сборове, в случай че същите стоки са били поставени под режим пасивно усъвършенстване, се прилагат правилата за начисляване на митни сборове за същия режим.
(3) В отклонение от разпоредбите на ал. 2, ако стоките са претърпели операция, състояща се в поправка или възстановяване на състоянието им, станала необходима поради непредвидими обстоятелства, възникнали извън митническата територия на Република България, като горното е доказано пред митническите органи, разрешава се освобождаване от митни сборове, при условие че стойността на връщаните стоки в резултат на посочената операция не е по-голяма от стойността им в момента на износа от митническата територия на Република България.
(4) За целите на ал. 3:
1. "операция по поправка или възстановяване на състоянието, станала необходима" означава всяка операция за отстраняване на недостатъци в експлоатацията или на материални повреди, които стоката е получила извън митническата територия на Република България, без която тази стока не може повече да се използва по нормален начин за целта, за която е предназначена;
2. се счита, че стойността на връщаната стока в резултат на операцията, която е претърпяла, не е по-голяма от стойността й в момента на износа от митническата територия на Република България, когато тази операция не надвишава онова, което е строго необходимо, за да се даде възможност да продължи използването й по същия начин, както преди момента на износа.
(5) Когато операцията по поправката или възстановяването на състоянието на стоката изисква включване на резервни части, това включване трябва да бъде ограничено само до онези части, които са строго необходими, за да може тази стока да се използва по същия начин, както в момента на износа.

Чл. 760. (1) Като връщани стоки се допускат:
1. стоки, за които към декларацията за внос е представена митническата декларация за износ, върната на износителя от митническите органи или заверено от тях копие от същия документ;
2. стоки, покрити от карнет АТА, издаден в Република България; тези стоки могат да се допуснат като връщани стоки в сроковете, установени в чл. 183 от закона, дори когато валидността на карнета АТА е изтекла; в тези случаи трябва да бъдат спазени формалностите, предвидени в чл. 204, ал. 2.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато митническите органи в митническото учреждение, където се оформя реимпортът, са в състояние да установят чрез доказателства, с които разполагат или могат да изискат от заинтересуваното лице, че декларираните за внос стоки са били първоначално изнесени от митническата територия на Република България и в момента на износа са отговаряли на условията, за да бъдат допуснати като връщани стоки, документите по ал. 1, т. 1 не се изискват.
(3) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 не се прилагат за международното движение на опаковки, транспортни средства или някои стоки, които се допускат под митнически режим, когато определени разпоредби предвиждат да не се изискват митнически документи в тези случаи. Те не се прилагат и в случаите, когато стоките могат да бъдат декларирани за внос устно или чрез друго действие, различно от писменото деклариране.
(4) Когато считат за необходимо, митническите органи на митническото учреждение, където се оформя реимпортът, могат да поискат от заинтересуваното лице да представи допълнителни доказателства с цел да се идентифицират връщаните стоки.

Чл. 761. По искане на митническите органи на митническото учреждение, където се оформя реимпортът на стоките, митническите органи на митническото учреждение, оформило износа или реекспорта им, изпращат цялата информация, с която разполагат, с цел да се установи дали тези стоки отговарят на условията, необходими за ползване на облекченията от този дял.

Част четвърта.
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПРАТКИ
Глава шестдесета.
КОНТРОЛ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА
Раздел I.
Контрол на корабите

Чл. 762. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) За целите на този раздел:
1. "кораби" са всички плавателни съдове и плавателни съоръжения;
2. "корабопритежател" е лицето, което експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е собственик на кораба, или го използва на друго законово основание;
3. "екипаж" са капитанът на кораба, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък.
(2) Митническият контрол на пристигащите и заминаващите от или за чужбина в международен рейс кораби се състои в проверяване на корабните документи за превозваните стоки, на пренасяните левове и чуждестранна валута в наличност и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, на корабните помещения и имущество, на багажите на пътниците, както и вещите на екипажа и на други лица, намиращи се на кораба.
(3) Митническите органи имат право да извършват митнически надзор и контрол и на кораби, осъществяващи вътрешно плаване.
(4) За извършените проверки на корабите по ал. 3 митническите органи съставят протокол в два екземпляра, който се подписва и от капитана на кораба или от корабопритежателя, на когото се предава екземпляр от протокола.

Чл. 763. (1) Корабите, пристигащи от международен рейс, могат да спират само на пристанища, в които има митнически учреждения. Тези кораби се намират под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол през цялото време на престоя им на митническата територия на Република България.
(2) Когато корабите по ал. 1 се изключат от навигация, техните капитани или корабопритежатели отправят писмено искане до съответната митница за освобождаването им от митнически надзор и контрол.


Чл. 764. (1) Без разрешение на митническите органи до кораби, осъществяващи международен рейс, намиращи се под митнически надзор и контрол, не могат да се доближават или да застават кораби, извършващи вътрешно плаване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Без разрешение на митническите органи от кораби под митнически надзор и контрол не могат да се приемат или предават на брега или на друг кораб и обратно всякакви стоки и левове и чуждестранна валута в наличност и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Тази разпоредба не се прилага за приспособления за товарене, разтоварване или предпазване на кораба от повреди.


Чл. 765. (1) Митническият контрол на багажите на пътниците и на екипажите на корабите се извършва на корабите или на определени от митническото учреждение места в района на пристанището във възможния най-кратък срок.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Митническият контрол на пристигащите от и заминаващи в международен рейс кораби се извършва по време на входящата или изходящата контрола, в която участват органите за граничния контрол и на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Преди започване на митническия контрол капитанът на кораба е длъжен да представи на митническите органи:
1. товарния корабен манифест;
2. превозните документи за стоките;
3. декларация в два екземпляра по образец, утвърден от министъра на финансите, за съдържащите се в корабното имущество определени стоки;
4. списък на екипажа на кораба;
5. списък на пътниците;
6. други корабни документи, които се изискват от митническите органи за осъществяване на контрола.
(3) Митническият контрол обхваща всички помещения на кораба, включително каютите на пътниците и на екипажа, и се осъществява във възможния най-кратък срок.
(4) Митническите органи могат да поставят митнически пломби или други обезпечения на отделни помещения на кораба за осигуряване на митническия контрол.
(5) След приключване на входящата контрола митническите органи вписват в определените клетки на декларацията по ал. 2, т. 3, ако има поставени митнически пломби и други обезпечения, и заверяват двата екземпляра на декларацията с подпис и личен печат. Превозните документи и другите корабни документи по ал. 2, т. 6 се връщат на капитана на кораба. Вторият екземпляр от декларацията се предава срещу подпис на капитана на кораба, който е длъжен да я съхранява по време на престоя на кораба на пристанището или на рейда и да я представи на митническите органи при изходящата контрола.(6) Митническите органи могат да извършват митнически контрол на корабите, намиращи се под митнически надзор и контрол, по време на целия им престой на митническата територия на Република България.

Чл. 766. Извършените проверки по чл. 762, ал. 3 и по чл. 765, ал. 2 се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел дневник. Към дневника в папки се съхраняват екземплярите за митническото учреждение от съставените протоколи, представените декларации, товарни корабни манифести, списъци на екипажи и на пътници.


Чл. 767. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Митническият контрол при разтоварването и товаренето на стоки от и на корабите се извършва на определените места за заставане на корабите.


Чл. 768. (1) (Предишен текст на чл. 768, изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пристанищният оператор съобщава писмено на митническото учреждение, осъществяващо митнически надзор и контрол в района на пристанището, за всеки пристигащ кораб не по-късно от 24 часа преди пристигането му, а за кораб, пристигащ от пристанище, намиращо се на преход, по-малък от 24 часа - не по-късно от 1 час след отплаването му. Съобщението трябва да съдържа данни за кораба, вида и количеството на превозваните стоки, фрахтователя/чартьора и изчисленото време на пристигане. Получените съобщения в митническите учреждения се регистрират в дневник за пристигащите и заминаващите кораби.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Товарните корабни манифести и друга предварителна информация за стоките и товарите се предоставят на митническите органи не по-късно от 24 часа преди пристигането на кораба.


Чл. 769. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Митническият манифест за пристигащите от международен рейс кораби се подава съгласно чл. 50 и 51 от закона и разпоредбите на правилника в 4 екземпляра. В манифеста се вписват предназначените за разтоварване в пристанището стоки, както и всички материали, които са служили за укрепване или отделяне на стоките и са били посочени в превозните документи. Към митническия манифест се прилагат екземпляр от товарния корабен манифест, коносаментите и товарителниците на манифестираните стоки. Митническите органи, след като установят, че данните за стоките, вписани в митническия манифест, съответстват на данните от превозните документи и товарния корабен манифест, регистрират митническия манифест в определен за целта регистър в митническото учреждение.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Единият екземпляр от митническия манифест и товарният корабен манифест, както и копие от представените коносаменти и товарителници се задържат за митническото учреждение, а останалите екземпляри от митническия манифест заедно с представените коносаменти и товарителници се връщат на подателя. Два екземпляра от митническия манифест са предназначени за пристанищния оператор.


Чл. 770. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За разрешаване разтоварването на стоки от кораб в митническото учреждение се представя нареждане за разтоварване. Митническите органи разрешават разтоварването, като регистрират в определен за целта регистър нареждането за разтоварване и го връщат на подателя за представяне на органите на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Разтоварването на стоки от кораб може да започне след представяне пред митническото учреждение на регистрирано от органите на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" нареждане по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Началникът на митническото учреждение или определен от него митнически служител вписва на гърба на нареждането по дати митническите служители, които ще осъществяват контрола при разтоварване на стоките. Всеки митнически служител вписва в нареждането датата, на която е осъществявал контрол, съставените констативни протоколи и други бележки, които заверява с подпис и личен печат.
(4) След приключване на разтоварването нареждането за разтоварване се прилага към митническия манифест.


Чл. 771. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При установяване на разтоварени в по-малко или в повече колети, повреди на опаковката на стоките, различия в теглото на колетите и партидите и при други нередовности пристанищният оператор, капитанът на кораба и митническото учреждение съставят акт-известие.
(2) Един екземпляр от акт-известието по ал. 1 се предава на митническото учреждение за прилагане към митническия манифест.


Чл. 772. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) След окончателното разтоварване на кораба пристанищният оператор, капитанът на кораба и митническото учреждение съставят генерален акт за действително разтоварените от кораба стоки. Един екземпляр от генералния акт се предава на митническото учреждение за прилагане към митническия манифест.
(2) Установените при разтоварването в повече стоки се вписват служебно в митническия манифест.
(3) Установените при разтоварването в по-малко стоки се отчитат в митническия манифест на основание на констатираните с генералния акт и с приложените към него акт-известия действително разтоварени стоки.


Чл. 773. (1) Не по-късно от 24 часа преди започване товаренето на стоки в кораб за международен рейс на митническото учреждение се представя нареждане за товарене. При разрешаване товаренето на стоките нареждането се регистрира в определен за целта дневник и се заверява с подпис на митнически служител и с личен печат. Единият екземпляр от нареждането се задържа за митническото учреждение, а останалите се връщат на подателя.
(2) Началникът на митническото учреждение или определен от него митнически служител вписва на гърба на задържания екземпляр от нареждането имената на митническите служители, които ще осъществяват контрола по товаренето на стоките. Тези служители вписват по дати и заверяват с подпис и с личен печат осъществения контрол.


Чл. 774. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) След натоварване в кораба на всяка отделна партида стоки пристанищният оператор предава на митническото учреждение копие от подписания от капитана на кораба товарен ордер.
(2) Товарните ордери по ал. 1 се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел дневник и се прилагат към нареждането за товарене.

Чл. 775. След приключване на изходящата контрола митническите органи снемат поставените пломби и други обезпечения, приключват втория екземпляр на представената от капитана на кораба декларация по чл. 765, ал. 2, т. 3 и предават на капитана писмено съгласие, че корабът може да замине в международен рейс.


Чл. 776. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Органите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" разрешават да замине кораб в международен рейс, след като капитанът представи писмено съгласие за това от митническото учреждение.


Чл. 777. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" или пристанищният оператор са длъжни да превозват митническите органи до корабите, осъществяващи международни рейсове, за извършване на контролната им дейност.


Чл. 778. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Ползвателите на цели или технологично обособени части от пристанищата са длъжни да предоставят безплатно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на контролната им дейност.

Чл. 779. Митническият контрол на българските и чуждестранните военни кораби и на техните екипажи се осъществява по ред, определен от министъра на финансите съгласувано с министъра на отбраната.

Раздел II.
Контрол на международните влакове

Чл. 780. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Международните влакове спират в граничните жп гари на определени места и веднага се предоставят от лицензирания железопътен превозвач на митническите органи за извършване на митническия контрол.
(2) Контролът на международните влакове и на превозваните с тях стоки, пътници и багажи се извършва в определеното време за престоя на влака на граничната жп гара. Митническите органи имат право да извършват проверки и на локомотивите, вагоните, багажните фургони и пощенските вагони, както и на обслужващия персонал на влака.
(3) Редът, по който се извършва митническият контрол на единните гари, се определя в сключените международни митнически спогодби.
(4) Митническите органи имат право да осъществяват контрол на международните пътнически влакове и на превозваните с тях пътници и багажи и по време на движението на тези влакове.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи пътуват безплатно по линиите на лицензираните железопътни превозвачи.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Времето за престоя на влаковете в граничните жп гари се определя от Национална компания "Железопътна инфраструктура" съгласувано с Централното митническо управление.


Чл. 781. (1) За пристигащите и за тръгващите международни влакове след определеното в разписанията време граничната жп гара съобщава на митническото учреждение незабавно след получаване на известието за закъснението им, а за движещите се без разписание международни влакове - след получаване на известието за определеното движение на тези влакове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пристигналите от чужбина и заминаващите за чужбина международни влакове могат да тръгват от граничните гари, след като митническите органи са дали съгласие за това.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Граничните гари във водените от тях дневници за пристигащите и заминаващите международни влакове определят колона, в която митническите органи вписват датата, часа и минутата на освобождаването на тези влакове от митнически контрол, подписват се и поставят личния си печат.
(4) При извършване на митнически контрол на пристигналите от чужбина международни пътнически влакове по време на движението им освобождаването по ал. 3 се вписва и се заверява след започване на митническия контрол на влака.


Чл. 782. (1) Митническите учреждения, осъществяващи надзор и контрол в граничните жп гари, водят дневник за пристигналите от чужбина и заминаващите за чужбина международни влакове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В дневника по ал. 1 се вписват данните за влака, броят на включените в състава на влака вагони, превозващи стоки, празните вагони и номерата на представените за всеки влак предавателни и транзитни ведомости за предадени и приети пратки от лицензираните железопътни превозвачи.


Чл. 783. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За всеки пристигнал от чужбина влак в граничната жп гара лицензираният железопътен превозвач предава на входното митническо учреждение:
1. по 1 екземпляр от предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани въведените на митническата територия на страната жп пратки и превозващите ги вагони;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) за всяка описана във ведомостите жп пратка - копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или допълнително товарно писмо на товарителница СМГС.
(2) (Попр. - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират във входното митническо учреждение в определен за тази цел регистър.

Чл. 784. В предавателните и транзитните ведомости за пратки, които ще бъдат предадени от българска гранична жп гара на чуждестранна жп гара, се вписват само пратки със стоки, изнасянето на които от митническата територия на Република България е предварително разрешено и оформено от митническо учреждение.


Чл. 785. (1) Началниците на граничните жп гари са длъжни за всеки заминал за чужбина международен влак да представят на изходното митническо учреждение: по един екземпляр от предавателната и/или транзитната ведомост за предадените на чуждестранната жп гара пратки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Екземплярите от предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел регистър и се отчитат с вписване и прилагане за всяка пратка на копията на екземпляр 2 на товарителница СIМ или СМГС.

Чл. 786. (1) Когато се установи, че поставените пломби или други обезпечения на намиращи се под митнически надзор и контрол жп вагони със стоки са с нарушена цялост или има видими следи за осъществен достъп до стоките, граничната жп гара съставя констативен протокол, който се подписва и от митническия служител, участвал при съставяне на протокола. Граничната жп гара предава на митническото учреждение 2 екземпляра от протокола. Единият екземпляр от протокола се прилага към предавателната или транзитната ведомост, а другият екземпляр се изпраща на митническото учреждение, където ще се извърши оформянето на внасяните стоки или където е било извършено оформянето на предназначените за изнасяне стоки.
(2) Митническото учреждение провежда разследване за евентуално митническо нарушение и ако не се установи нарушение, извършва необходимите действия за събиране на дължимите мита, такси, данъци и акцизи.


Чл. 787. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Национална компания "Железопътна инфраструктура" е длъжна да предостави безплатно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на контролната им дейност, за които се сключва договор.

Чл. 788. Митническите органи имат право да задържат за проверка международни пътнически влакове и след определеното по разписанието време за тръгването им.

Раздел III.
Контрол на въздухоплавателните средства и автомобилите, извършващи международни превози

Чл. 789. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Летищните администрации, одобрени за международен въздушен транспорт за граждански цели, са длъжни:
1. да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения, приспособления и контролни салони за извършване на митническия контрол;
2. да осигурят:
а) при приземяване на пристигащи от чужбина въздухоплавателни средства да не се предават въведените на митническата територията на Република България стоки на получателите или на други лица, преди да бъде извършено митническото оформяне на тези стоки;
б) при излитане на въздухоплавателни средства оформените от митническите органи за изнасяне в чужбина стоки да не остават на митническата територия на Република България.


Чл. 790. Митническите учреждения водят дневник за пристигащите от чужбина и за излитащите за чужбина въздухоплавателни средства.

Чл. 791. Митническите органи имат право да извършват митнически контрол на пристигащите от чужбина и на заминаващите за чужбина въздухоплавателни средства, на разтоварваните от и на натоварваните на тези средства стоки, на превозваните пътници и техните багажи и на екипажите.

Чл. 792. Митническият контрол на багажите, пътниците и на екипажите се извършва на определени от митническото учреждение места в района на летището във възможния най-кратък срок.

Чл. 793. Когато се превозват стоки, командирите на въздухоплавателните средства, пристигащи от чужбина или заминаващи за чужбина, са длъжни да представят на митническите органи екземпляр от манифеста за стоките, намиращи се на борда на въздухоплавателното средство, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1, буква "и" от Закона за гражданското въздухоплаване. Представените манифести се вписват в дневника по чл. 790 и се съхраняват в папки към този дневник.

Чл. 794. Митническите органи имат право да задържат за проверка въздухоплавателни средства и след определеното по разписанието време за тръгването им.

Чл. 795. Митническият контрол на стоките и багажите, когато се превозват с чуждестранни и с български военни самолети, се извършва по ред, определен от министъра на финансите съгласувано с министъра на отбраната.

Чл. 796. Шосейните моторни превозни средства могат да преминават държавната граница по шосета, открити за международни превози, в които има митническо учреждение.

Чл. 797. (1) Митническите органи имат право да извършват митнически контрол на пристигащите от чужбина и на заминаващите за чужбина шосейни моторни превозни средства, на превозваните с тях стоки, пътници и техните багажи, на водачите, обслужващия персонал и техните багажи.
(2) Митническият контрол се извършва на определени от митническото учреждение места в района на граничния контролно-пропускателен пункт във възможния най-кратък срок.

Чл. 798. Митническите учреждения водят дневник за пристигащите от чужбина и на заминаващи за чужбина автомобили, превозващи стоки.

Раздел IV.
Специфични разпоредби

Чл. 799. Събирането и обезпечаването на митни сборове, както и освобождаването от митни сборове на багажи на пътници и пратки на физически лица се извършват от митническите органи с квитанция за внос по образец, утвърден от министъра на финансите.


Чл. 800. (1) Задържането на стоки за митническо оформяне, на стоки при установено нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство и на изоставени в полза на държавата стоки се извършва с разписка по образец, утвърден от министъра на финансите.
(2) Разписката по ал. 1 може да се ползва и за събиране или обезпечаване на митни сборове за багажи на пътници.

Глава шестдесет и първа.
МЕЖДУНАРОДНИ ПОЩЕНСКИ ПРАТКИ
Раздел I.
Въвеждане, превозване и внос

Чл. 801. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Международните пощенски пратки, подлежащи на митнически контрол, след въвеждането им на митническата територия на Република България се превозват под отговорността на "Български пощи" - ЕАД, до Разменната пощенска станция в гр. София, с "Бордеро за предаване" - CN 37/CN 38. Бордерото се изготвя от българската пощенска администрация на основание на издадено от съответната чуждестранна пощенска администрация бордеро за следните пратки:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) транзитирани директно през митническата територия на Република България;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) предназначени за получаване на митническата територия на Република България.
(2) Пощенската администрация предава на входното митническо учреждение 3 екземпляра от бордерото по ал. 1, което се регистрира в определен за целта регистър и се заверява с подпис на митническия служител и с печат. Единият екземпляр от бордерото остава във входното митническо учреждение, а останалите 2 екземпляра се връчват на пощенската администрация за придружаване на експедираните пратки до изходното митническо учреждение или до Разменната пощенска станция.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 пратките заедно с бордерото по ал. 1 се представят пред изходното митническо учреждение, което ги регистрира в изходящ регистър, вписва получения номер в бордерото и след заверка с подпис и печат връща един екземпляр от него на входното митническо учреждение, като задържа другия.
(4) Разменната пощенска станция представя пратките, предназначени за страната, пред митническите органи заедно с бордерото по ал. 1.
(5) За представените пратки се подава митнически манифест. В качеството на митнически манифест може да бъде използван документ "опис 331".
(6) Митническите органи вписват номера на митническия манифест в бордерото по ал. 1, заверяват го с подпис и печат и връщат единия екземпляр на входното митническо учреждение.
(7) Разменната пощенска станция разпределя колетите за митническо оформяне по митнически учреждения в зависимост от тяхното направление.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пратките, които е необходимо да бъдат препратени за получаване до други места, се превозват под режим транзит. В качеството на транзитна декларация може да се използва документ "опис 271", изготвен в 5 екземпляра.
(9) Разменната пощенска станция и митническото учреждение задържат по един екземпляр от "опис 271", а останалите 3 екземпляра придружават пратките до пощенската станция по местоназначението.
(10) Формалностите, извършвани в пощенската станция по местоназначението и съответното митническо учреждение, са идентични с формалностите по ал. 4, 5 и 6, като се отчита съответната специфика.
(11) Трите екземпляра на "опис 271" се разпределят, както следва:
1. за получаващото митническо учреждение;
2. за отправното митническо учреждение;
3. за пощенската станция по местоназначението.
(12) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите, когато за пощенските пратки, декларирани съгласно чл. 148, ал. 1, т. 1, е обявена стойност, надвишаваща 50 евро или равностойността в друга валута, Международната разменна пощенска станция препраща пратките до Разменната пощенска станция към РМУ - София, за последващо митническо оформяне, като се прилагат разпоредбите на ал. 1-11 с отчитане на съответната специфика.


Чл. 802. (1) В случаите, когато се налага физическа проверка на съдържанието на пощенските пратки, тя се извършва от митнически орган в присъствието на пощенски служител.
(2) Декларирането на пощенски пратки се извършва по реда на чл. 148 и 149.
(3) Митническото оформяне на декларираните пощенски пратки се извършва, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) за пратките, които се освобождават от вносни митни сборове - чрез заверка с подпис и печат върху CN 23 или върху друг съпроводителен документ, като записката за изпращане СР 71;
2. за пратките, подлежащи на облагане с вносни митни сборове:
а) (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) декларираните с CN 22 или СN23 и/или СР72 с квитанция за внос - 3 екземпляра;
б) декларираните с ЕАД със самата митническа декларация.
(4) Допуска се пощенската пратка заедно с 2 екземпляра от квитанцията за внос или съответните формуляри от ЕАД и оформен пощенски запис, съдържащ данни за дължимите вносни митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи, да се придвижва от пощенската администрация до станцията, в чийто район се намира получателят на пратката.
(5) Екземпляр от квитанцията за внос или ЕАД се изпраща от пощенската администрация на получателя на пратката. Той може да получи пратката, след като заплати вписаните в квитанцията или в ЕАД вносни митни сборове и другите държавни вземания. Пощенската станция събира дължимите суми на базата на оформения пощенски запис и ги превежда на митническото учреждение, което е издало квитанцията или ЕАД.

Чл. 803. Отговорност за събирането и отчитането на вносните митни сборове и другите държавни вземания, както и за осигуряването на опазването на пощенските пратки носи пощенската администрация, при условие че няма обратни специфични разпоредби.

Раздел II.
Изнасяне

Чл. 804. (1) Пощенски пратки, съдържащи стоки, които нямат търговски характер, изпращачът може да подаде в пощата за изпращане в чужбина, без да ги предяви пред митническо учреждение, ако изнасяните стоки не подлежат на забрани или ограничения и/или не се облагат с износни митни сборове. В този случай не се извършват никакви митнически формалности.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пощенски пратки, подлежащи на облагане с износни митни сборове, представени и декларирани пред митнически органи съгласно разпоредбите на чл. 148, ал. 1, т. 4, се оформят с квитанция за износ, след което се нанасят необходимите заверки с подпис и печат върху CN 22 или CN 23 и/или СР72.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пощенски пратки, декларирани с ЕАД, се оформят със самата митническа декларация, след което се нанасят необходимите заверки с подпис и печат върху CN 22 или CN 23 и/или СР72, ако придружават пратките.
(4) Подателят може също да приложи към записката за изпращане всякакъв друг документ (фактура, разрешително за износ, документ за произход на пратката и др.), необходим за митническото оформяне на износа.

Чл. 805. Формалностите за износ се считат за извършени:
1. в случаите по чл. 804, ал. 1 - с приемане на пратката в пощенската станция;
2. в случаите по чл. 804, ал. 2 и 3 - в съответното митническо учреждение след приключване на формалностите по чл. 804.


Чл. 806. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Превозването на международни пощенски пратки от пощенската администрация за чужбина се счита за транзит в съответствие с разпоредбите на чл. 97, ал. 2, т. 5 от закона.

Част пета.
МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Дял първи.
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Глава шестдесет и втора.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 807. Когато митническите разпоредби не определят точно вида и формата на обезпечението, митническите органи допускат обезпечаване само с депозит в пари или с банкова гаранция за митнически цели.


Чл. 808. За прилагането на чл. 186, ал. 5 от закона митническите органи не изискват обезпечаване за митническо задължение в размер до 250 лв.


Чл. 809. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) На основание чл. 188 от закона началниците на митници могат да разрешават самостоятелно или съвместно с други началници на митници общо обезпечение с депозит в пари или с банкова гаранция за митнически цели за покриване на няколко операции, от които възниква или може да възникне митническо задължение за един или няколко длъжници в района на действие на съответната митница или на съответните митници.
(2) Органите по ал. 1 определят с решението си и условията и реда за осъществяване на контрола и за администрирането на съответните операции, така че плащането на всяко обезпечено митническо задължение да бъде сигурно в момента на неговата изискуемост.
(3) Решението по ал. 2 се издава в срок 7 работни дни от подаването на искането.


Чл. 810. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Когато размерът на еднородни митнически задължения на един длъжник, които могат да възникнат, не може да бъде определен предварително, началникът на митницата може да допусне на основание чл. 189, ал. 4 от закона фиксирано обезпечение с банкова гаранция за митнически цели или депозит в пари.
(2) Органът по ал. 1 определя в разрешението си и условията и реда за осъществяването на контрола и за администрирането на съответните операции, така че плащането на всяко обезпечено митническо задължение да бъде сигурно в момента на неговата изискуемост.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Когато задълженията могат да възникнат в района на действие на няколко митници, съответните началници допускат обезпечението съвместно.


Чл. 811. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Депозитите се приемат само в български левове, в швейцарски франкове и в евро.

Чл. 812. Приемането на депозита се извършва с документ, от който да е виден най-малко размерът на депозита, митническото задължение или митническите задължения, както и длъжникът или длъжниците, за които се отнася.


Чл. 813. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Началниците на митническите учреждения уведомяват директора на Агенция "Митници" за всеки отделен случай на нарушаване на условията на банковата гаранция за митнически цели от страна на съответната банка.


Чл. 814. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" може да разпореди на митническите учреждения да отказват приемането на банкови гаранции за митнически цели от български търговски банки, които не са изпълнили задължението си по чл. 816, ал. 4.

Чл. 815. Банките не могат да гарантират сами за собствени митнически задължения.

Глава шестдесет и трета.
БАНКОВА ГАРАНЦИЯ

Чл. 816. (1) Банковата гаранция за митнически цели е договор за поръчителство между гарантиращата банка и митническото учреждение.
(2) Договорът се сключва с писменото приемане от съответния началник на митническо учреждение според мястото, където възниква или може да възникне митническо задължение, на адресираната до митническото учреждение от банката банкова гаранция за митнически цели - с писмо с обратна разписка или по друг доказуем в бъдеще начин.
(3) За да бъде приета банковата гаранция за митнически цели, е необходимо банката да се задължи да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от страна на длъжностното лице по ал. 2, сумата до определения в гаранцията размер за възникнало в определения в гаранцията срок митническо задължение, представляваща пълния размер на посоченото в искането митническо задължение, заедно с лихвата, считано от първия ден след датата на възникване на задължението.
(4) Банката следва също да се задължи да изплати посоченото в писменото искане задължение до 7 дни от получаването на искането. За дата на получаване се счита датата на пощенското клеймо за получаване от уведомената страна или датата на уведомителния телекс, ако има такъв.
(5) Искането по ал. 4 следва да бъде отправено с обратна разписка по възможност в срока на гаранцията, но не по-късно от 6 месеца след изтичането на срока на гаранцията.
(6) Банковата гаранция може да бъде срочна - с обозначена дата или до погасяване на митническото задължение, както и безсрочна.
(7) Митническите органи приемат банкови гаранции само от търговски банки със съдебна регистрация в Република България.
(8) Банковата гаранция следва да бъде подписана от едно лице с право на първи подпис и от едно лице с право на втори подпис.
(9) Митническите органи допускат обезпечаване с банкови гаранции само на банките, чиито управители са изпратили писмено до началниците на съответните митнически учреждения лиценз от Българската народна банка за извършване на гаранционни или банкови сделки и спесимени на длъжностните лица, които имат право да задължават съответната банка с гаранции до посочен размер. Промените в посочените обстоятелства са релевантни за митническите учреждения от втория работен ден след писменото им съобщаване от управителите.
(10) Когато банковата гаранция е предназначена за обезпечаване на няколко митнически задължения на един или няколко длъжници, тя следва изрично да сочи необходимите обстоятелства за идентифицирането на всички задължения и на съответните длъжници.
(11) Други реквизити на банковата гаранция за митнически цели могат да бъдат изисквани от митническите органи само когато естеството на конкретното обезпечавано митническо задължение налага това с оглед да бъде сигурно заплащането на митническото задължение.

Глава шестдесет и четвърта.
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 817. Отказът на митническите органи да приемат предложеното обезпечение или способа на учредяването му, както и определянето на срок за непроменяне на избрания способ на обезпечаване съгласно чл. 194, ал. 2 от закона, се извършва с решение, което се мотивира с конкретно посочена несъвместимост с правилното функциониране на съответния митнически режим.


Чл. 818. Отказът на митническите органи да приемат предложеното обезпечение съгласно чл. 195 от закона се извършва с мотивирано решение, от което да е видно защо това обезпечение не осигурява плащането на митническото задължение.


Чл. 819. Когато митническото задължение е погасено, оригиналът на банковата гаранция се връща с обратна разписка на банката, а депозитът се връща на длъжника.


Чл. 820. За прилагането на чл. 819 се издава решение на съответния началник на митническо учреждение.

Дял втори.
ВЪЗНИКВАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Чл. 821. (1) Следните пропуски не водят до реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 2 от закона, при условие че не представляват опит за отклонение на стоките от митнически надзор, не е налице явна небрежност от страна на заинтересуваните лица и всички формалности, необходими за митническото оформяне на стоките, са извършени впоследствие:
1. когато сроковете за получаване на едно от допустимите митнически направления за временно складирани стоки или за предвидено за съответния митнически режим ново митническо направление са били пропуснати, ако съответният срок би бил продължен при навременно подадена молба;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато за поставени под режим транзит стоки не е изпълнено едно от изискванията за ползване на режима, ако са изпълнени следните условия:
а) стоките, поставени под режима, са действително представени в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение;
б) получаващото митническо учреждение може да удостовери, че при завършване на транзитната операция стоките са получили митническо направление или са поставени във временен склад;
в) когато срокът по чл. 250, ал. 1 не е бил спазен и ал. 3 от същия член не се прилага, но въпреки това стоките са представени в получаващото митническо учреждение в разумен срок;
3. когато временно складирани стоки или стоки, поставени под режим митническо складиране, са били подложени на операции без предварително разрешение на митническите органи, ако тези операции биха били разрешени в случай на подаване на съответната молба;
4. когато стоки, поставени под режим временен внос, бъдат ползвани по начин, различен от условията, посочени в разрешителното за режима, при условие че такова ползване би било разрешено в случай на подаване на съответната молба за този режим;
5. когато временно складирани стоки или стоки, поставени под митнически режим, бъдат преместени на друго място без разрешение на митническите органи, при условие че по искане на митническите органи стоките могат да им бъдат представени;
6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато временно складирани стоки или стоки, поставени под митнически режим, бъдат изнесени от митническата територия на Република България или внесени в свободна зона с контрол тип I или в свободен склад, без да са били извършени предвидените за това митнически формалности;
7. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато за стоки или продукти, физически преместени по смисъла на чл. 210, 211 или 334з, не е изпълнено едно от условията, при които се извършва прехвърлянето, ако са изпълнени следните условия:
а) лицето може да представи доказателства, удовлетворяващи митническите органи, че стоките или продуктите са пристигнали в определените помещения или места, и в случаите на преместване по чл. 210, 211, чл. 334и, ал. 2 и чл. 334к, че стоките или продуктите са надлежно вписани в отчетите, водени за тези помещения или места, когато посочените разпоредби изискват такова вписване;
б) когато срокът, определен в разрешението, не е спазен, но въпреки това стоките или продуктите са пристигнали в определените помещения или места в разумен срок;
8. когато дадени стоки могат да бъдат поставени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове съгласно чл. 147 от закона, в случай че при временното складиране на тези стоки или при поставянето им в съответен митнически режим преди оформянето им за внос е било налице обстоятелство, посочено в чл. 199, ал. 1, т. 6 и 7 от закона;
9. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато в рамките на режим активно усъвършенстване и режим обработка под митнически контрол не е спазен срокът за представяне на справката за приключване на режима, при условие че срокът би бил удължен, ако искането за това е било подадено своевременно;
10. (нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато не е спазен определеният срок за временно изваждане от митнически склад, при условие че срокът би бил удължен, ако искането за това е било подадено своевременно.
(2) Митническото задължение се счита за възникнало съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6 и 7 от закона, освен ако лицето, което би могло да стане длъжник, докаже, че са били изпълнени условията по ал. 1.
(3) Обстоятелството, че пропуските по ал. 1 не водят до възникване на митническо задължение, не изключва прилагане на административно-наказателните разпоредби или на разпоредбите, предвиждащи отменяне или обезсилване на разрешението за съответния митнически режим.


Чл. 822. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)

Чл. 823. (1) За прилагането на чл. 199, ал. 1, т. 3, 4 и 6 от закона се счита, че не възниква вносно митническо задължение за определена стока, когато заинтересуваното лице докаже, че неизпълнението на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 45-48 и чл. 177, ал. 1, т. 2 от закона или на задълженията за временното складиране на въпросните стоки, или на задълженията за ползването на съответния митнически режим, под който стоките са били поставени, е в резултат на причини, които произтичат от:
1. естеството на стоката;
2. непреодолима сила;
3. унищожаването им под контрола на митническите органи;
4. безвъзвратната им загуба.
(2) По смисъла на ал. 1, т. 4 стоката се счита за безвъзвратно загубена, когато не може да се използва повече по какъвто и да е начин.
(3) Вносно митническо задължение не възниква и когато предвид на специфичното й предназначение дадена стока е била поставена под режим внос с намалени или нулеви митни сборове, след което тя е била изнесена или реекспортирана с разрешението на митническите органи.
(4) При прилагането на ал. 1 по искане на заинтересуваното лице митническите органи отчитат липсите, ако това лице представи доказателства, че те се дължат единствено на естеството на стоките, а не на небрежност или измама от негова страна.
(5) Под небрежност или измама по смисъла на ал. 4 се разбира по-конкретно всякакво неспазване на правилата за превоз, складиране, операции, обработка или преработка на съответните стоки, определени от митническите органи или произтичащи от обичайната търговска практика за тези стоки.
(6) При прилагането на ал. 4 митническите органи могат да не изискват заинтересуваните лица да доказват, че стоките са безвъзвратно загубени поради тяхното естество, когато те се уверят, че не съществуват други причини за липсите.
(7) Разпоредбите по отношение на нормите и стандартите за безвъзвратна загуба, причинена от естеството на стоките, се прилагат, когато заинтересуваното лице не успее да докаже, че действителната загуба надвишава изчислената по стандартни норми за съответните стоки.
(8) Когато съгласно ал. 1 не възниква митническо задължение за стоки, които предвид на специфичното им предназначение са внесени с намалени или нулеви вносни митни сборове и са били унищожени, отпадъците и остатъците се считат за чуждестранни стоки.

Чл. 824. (1) Когато във връзка с използването на стоките за специфични цели възникне митническо задължение съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от закона с намалени митни сборове, платената сума за митни сборове при поставянето на стоките под режим внос следва да бъде приспадната от размера на митническото задължение.
(2) Като се отчита съответната специфика, разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато възникне митническо задължение за отпадъците и остатъците, получени в резултат на унищожаването на тези стоки.


Чл. 825. Всяко представяне на митническа декларация или всяко друго действие със същите правни последици, както и представянето на документ за заверка от компетентни органи, се счита за отклонение на стоките от митнически надзор по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от закона, ако тези действия водят до неправилно придаване на тези стоки на статут на местни стоки.

Чл. 826. При прилагането на разпоредбите по забраните и ограниченията по отношение на съответните стоки, когато възникне митническо задължение при внос съгласно чл. 199, ал. 1 от закона и са заплатени вносните митни сборове, тези стоки се смятат за местни стоки, без да е необходима декларация за внос.


Чл. 827. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 828. (1) Когато моментът на възникване на митническото задължение не може да бъде определен точно, счита се, че митническото задължение е възникнало, когато митническите органи установят това, и елементите за облагане на стоката в конкретния случай се определят към този момент.
(2) Когато на базата на налична информация митническите органи могат да установят, че митническото задължение е възникнало преди момента по ал. 1, размерът на дължимите вносни или износни митни сборове за тези стоки се определя на базата на елементите за облагане, приложими за тези стоки в най-ранния момент, към който се установява наличието на митническо задължение.


Чл. 829. (1) Отнемането на стоки в полза на държавата съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3 и 4 от закона не променя митническия статут на тези стоки.
(2) Изоставените в полза на държавата, отнетите в полза на държавата или задържаните чуждестранни стоки се считат за поставени под режим митническо складиране.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) Изоставените в полза на държавата, отнетите в полза на държавата и подлежащите на бързо разваляне задържани чуждестранни стоки се продават от митническите органи. Когато в продажната цена са включени дължимите митни сборове и другите държавни вземания, продажбата на чуждестранните стоки се счита за равностойна на поставянето им под режим внос. В тези случаи митническите органи изчисляват дължимите митни сборове и другите държавни вземания и ги внасят по съответните сметки на републиканския бюджет.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) При условие че купувачът извърши незабавно всички формалности за получаване на митническо направление, стоките по ал. 3 могат да бъдат продадени и без да са включени в продажната цена дължимите митни сборове и другите държавни вземания.
(5) Когато митническите органи решат да се разпоредят със стоките по ал. 2 по начин, различен от продажба, те незабавно извършват формалностите за получаване на митническо направление съгласно § 1, т. 8, букви "а"-"г" от закона.

Дял трети.
ВЗЕМАНЕ ПОД ОТЧЕТ И ЗАПЛАЩАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Глава шестдесет и пета.
ПРОЦЕДУРИ И СРОКОВЕ ЗА ВЗЕМАНЕ ПОД ОТЧЕТ

Чл. 830. (1) Случаите на прилагане на чл. 205, ал. 2 от закона, при които размерът на митните сборове не се взема под отчет в момента на тяхното изчисляване, са, както следва:
1. когато временно е въведено антидъмпингово или изравнително мито;
2. когато размерът на дължимите митни сборове превишава размера, определен на базата на обвързваща информация;
3. когато размерът на дължимите митни сборове е под 10 лв., той се счита за взет под отчет в момента на плащането.
(2) Митническите органи могат да не вземат под отчет митните сборове, уведомяването за които не може да бъде извършено поради изтичане на предвидения в чл. 206, ал. 3 от закона срок.


Чл. 831. (1) За целите на прилагане на чл. 205, ал. 1 от закона изчисленият от митническите органи размер на митните сборове се вписва в Регистъра за вземане под отчет в съответното митническо учреждение.
(2) Митническото учреждение се явява събирач на митните сборове, вписва платените митни сборове в Регистъра за вземане под отчет и ги отчита периодично в съответствие с Единната бюджетна класификация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Формата, съдържанието и редът за водене на Регистъра за вземане под отчет се определят от директора на Агенция "Митници".


Чл. 832. (1) Когато митническо задължение възниква в резултат на приемането на митническа декларация за стоки за митнически режим, различен от временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове или от друго действие със същите правни последици както при приемането на митническата декларация, размерът, съответстващ на това митническо задължение, се взема под отчет незабавно след изчисляването му, но не по-късно от 2 дни, считано от момента на вдигането на стоките.
(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1, при условие че плащането е било обезпечено, общият размер на митните сборове относно всички стоки, чието вдигане е разрешено на едно и също лице в срок, определен от митническите органи, не по-голям от 31 дни, може да бъде взет под отчет само с едно вписване в регистъра в края на срока, но не по-късно от 5 дни, считано от датата на изтичането на срока.
(3) Когато е предвидено, че стоките могат да бъдат вдигнати, при условие че са изпълнени определени изисквания, установени в нормативен акт, който урежда определянето на размера на митническото задължение или неговото събиране, вземането под отчет се извършва не по-късно от 2 дни, считано от датата, на която размерът на митническото задължение или задължението за плащане, произтичащо от това митническо задължение, са определени или уточнени.
(4) Независимо от разпоредбите на ал. 3, когато митническото задължение се отнася до временно антидъмпингово или изравнително мито, вземането под отчет на пълния размер на митните сборове се извършва не по-късно от 2 месеца след влизането в сила на нормативния акт за въвеждане на антидъмпинговото или изравнителното мито.
(5) Когато митническо задължение възникне при условия, различни от условията по ал. 1 и 2, съответният размер на митните сборове се взема под отчет до 2 дни, считано от датата, на която митническите органи са в състояние:
1. да изчислят размера на въпросните митни сборове, и
2. да определят длъжника.


Чл. 833. (1) Сроковете за вземане под отчет по чл. 832 могат да бъдат удължени, когато особени обстоятелства възпрепятстват митническите органи да ги спазят, но с не повече от 14 дни.
(2) Срокът по ал. 1 не се прилага при непредвидими обстоятелства или при непреодолима сила.


Чл. 834. (1) Когато размерът на митните сборове, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно чл. 832 и 833 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на митните сборове или на остатъка до пълния размер на митните сборове се извършва в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това обстоятелство и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника, което е последващо вземане под отчет. Срокът може да бъде удължен съгласно чл. 833.
(2) С изключение на случаите по чл. 830 последващо вземане под отчет не се извършва, когато:
1. първоначалното решение да не се вземе под отчет пълният размер, на митните сборове или да се вземе под отчет размер, по-нисък от дължимия, е взето въз основа на общи разпоредби, отменени впоследствие със съдебно решение;
2. пълният размер на дължимите митни сборове не е бил взет под отчет в резултат на грешка от страна на митническите органи, която не е било възможно да бъде открита от лицето, отговорно за плащането, ако то е действало добросъвестно и е спазило всички разпоредби на действащото законодателство, свързани с декларирането, при условие че несъбраната сума за една или повече операции в резултат на една единствена грешка не надвишава 100 лв.;
3. размерът на дължимите митни сборове е под 10 лв.;
4. е било приложено преференциално тарифно третиране в рамките на квоти, плафони или други тарифни мерки, ако в момента на приемане на декларацията основанието за това е било отменено, без това обстоятелство да е публикувано преди оформянето на стоките под режим внос, тъй като длъжникът е действал добросъвестно и е изпълнил действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.


Чл. 835. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Митниците изпращат на Централното митническо управление обобщени списъци на всички случаи, в които подчинените им митнически учреждения са приложили чл. 834, ал. 2, т. 2, с кратка обосновка.

(2) Списъкът по ал. 1 се изпраща през първото и третото 3-месечие на годината и обхваща изтеклото 6-месечие.


Чл. 836. Когато митническият орган се усъмни дали критериите на чл. 834, ал. 2, т. 2 са били спазени в конкретния случай, той изпраща преписката с цялата информация на висшестоящия орган за вземане на решение. Висшестоящият орган може да поиска допълнителна информация.


Чл. 837. Висшестоящият орган взема решение по случая по чл. 836 в едномесечен срок.

Чл. 838. Решението по чл. 837 се съобщава в 10-дневен срок на митническото учреждение, отправило запитването.

Глава шестдесет и шеста.
СРОКОВЕ И НАЧИНИ НА ПЛАЩАНЕ

Чл. 839. (1) Когато лицето не ползва никакво улеснение за плащане, предвидено в чл. 209 от закона и в чл. 840-843 от правилника, плащането следва да се извърши в срока, който му е определен.
(2) Срокът по ал. 1 не може да надвишава 10 дни от уведомяването на длъжника за размера на дължимите митни сборове и в случай на обобщено взетите под отчет митни сборове в условията по чл. 832, ал. 2 и следва да се определи така, че да не се даде възможност на длъжника да получи срок за плащане, по-дълъг от този, който би получил, ако се е ползвал от отсрочване на плащането.
(3) Разрешава се служебно удължаване на срока по ал. 2, когато се установи, че заинтересуваното лице е получило уведомлението с такова закъснение, което е причинило невъзможност за спазване на определения срок за извършване на плащането.
(4) По искане на длъжника продължаване на срока може да се разреши от митническите органи също така и когато размерът на митните сборове, подлежащи на заплащане, произтича от действие след заплащането на първоначално определения размер. Без да се нарушават разпоредбите на чл. 843, удължаването на така разрешения срок следва да се определи така, че да не се даде възможност на длъжника да получи срок за плащане, по-дълъг от определения в чл. 841, ал. 1.
(5) Когато лицето ползва някое от улесненията за плащане, предвидени в чл. 840-843, плащането следва да се извърши в срока, посочен за съответното улеснение.


Чл. 840. Митническите органи определят кой от следните начини да бъде използван за разрешаване отсрочването на плащането:
1. отделно за всеки размер на митните сборове, взет под отчет при условията по чл. 832, ал. 1 или чл. 834, ал. 1;
2. общо за сумата от размерите на митните сборове, взети под отчет при условията по чл. 832, ал. 1 по време на определения от митническите органи период, който не може да бъде по-дълъг от 31 дни;3. общо за размера на митните сборове, взети под отчет с едно вписване в регистъра, при условията по чл. 832, ал. 2.


Чл. 841. (1) Срокът за отсрочване на плащането е 30 дни и се изчислява, както следва:
1. когато отсрочването на плащането се извършва съгласно чл. 840, т. 1, срокът се изчислява от деня, следващ този, на който сумата на митните сборове е взета под отчет от митническите органи; когато се прилага чл. 833, 30-дневният срок се намалява с броя на дните, съответстващи на срока, надвишаващ 2 дни, който е бил използван за вземането под отчет;
2. когато отсрочването на плащането се извършва съгласно чл. 840, т. 2, срокът се изчислява от деня, следващ този, в който изтича срокът за обобщаване; той се намалява с броя на дните, съответстващ на половината от броя на дните на срока за обобщаване;
3. когато отсрочването на плащането се извършва съгласно чл. 840, т. 3, срокът се изчислява от деня, следващ този, в който изтича срокът, в който въпросните стоки са били вдигани; той се намалява с броя на дните, съответстващ на половината от броя на дните, включени в съответния период.
(2) Когато сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 са с нечетен брой дни, броят на дните, с които се намалява 30-дневният срок, е равен на половината от по-малкото четно число.
(3) С цел опростяване, когато сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 са от една календарна седмица или от един календарен месец, размерът на митните сборове, по отношение на които плащането е било отсрочено, се заплаща:
1. ако срокът е една календарна седмица - в петък на четвъртата седмица, следваща тази календарна седмица, или
2. ако срокът е един календарен месец - не по-късно от 16-ия ден от месеца, следващ този календарен месец.

Чл. 842. (1) Отсрочено плащане не може да се разреши за размера на митните сборове, които въпреки че се отнасят за стоки, поставени под митнически режим, водещ до задължение за плащане на тези митни сборове, са взети под отчет съгласно действащите разпоредби относно приемането на опростени декларации поради това, че до изтичането на определения срок деклараторът не е представил необходимите елементи за окончателното определяне на митническата стойност на стоките или не е представил данните или документа, липсващи в момента на приемането на опростената декларация.
(2) Отсрочено плащане се допуска в случаите по ал. 1, когато размерът на митните сборове, който следва да се плати, е взет под отчет преди изтичането на 30-дневния срок от датата на вземане под отчет на първоначално изисквания размер или ако не е бил взет под отчет - от датата на приемане на декларацията относно въпросните стоки. Продължителността на разрешеното отсрочено плащане при тези условия не може да бъде увеличена след датата на изтичането на срока, който при прилагане на чл. 841 е бил разрешен по отношение на размера на първоначално определените митни сборове или който би бил разрешен, ако размерът на дължимите митни сборове е бил взет под отчет, когато въпросните стоки са били декларирани.


Чл. 843. Длъжникът може във всички случаи да плати изцяло или отчасти размера на митните сборове, без да чака изтичането на разрешения му срок на отсрочване на плащането.


Чл. 844. (1) Плащането на митните сборове по чл. 208, ал. 1 от закона се извършва:
1. чрез банков превод или вноска по банковата сметка на републиканския бюджет към съответното митническо учреждение;
2. в брой в касата на митническото учреждение, като събраните суми се внасят в срок до 1 работен ден по съответната банкова сметка на републиканския бюджет към митническото учреждение.
(2) В платежните документи, с които са платени митните сборове, се посочват:
1. единният идентификационен код на длъжника;
2. пояснения за характера на плащаната сума - разбита по отделни елементи (мита, такси и други);
3. номерът и датата на ЕАД, ако е бил приет от митническите органи, или справочният номер от клетка 7 на ЕАД, или номерът и датата на друг равностоен на ЕАД документ.


Чл. 845. (1) Дължимият размер на митните сборове се счита за платен на датата, на която дължимата сума е постъпила по банковата сметка на републиканския бюджет към съответното митническо учреждение, или на датата на внасяне на сумата в брой в касата на митническото учреждение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Заплащането по банков път на митните сборове и другите държавни вземания при внос се удостоверява със следните документи:
1. платежен документ, представен от длъжника;
2. банково извлечение, представено от банката, обслужваща митническото учреждение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Алинея 2 не се прилага, когато по банков път се заплащат държавни вземания при внос, които не постъпват по сметки на митническото учреждение. В тези случаи заплащането се удостоверява с платежно нареждане, представено от длъжника.

Дял четвърти.
ПОГАСЯВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ (ОТМ. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)

Чл. 846. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Дял пети.
ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (ОТМ. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)
Глава шестдесет и седма.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ (ОТМ. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)

Чл. 847 (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)


Чл. 848. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Глава шестдесет и осма.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЯ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ (ОТМ. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)

Чл. 849. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)


Чл. 850. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)


Чл. 851. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)


Чл. 852. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Глава шестдесет и девета.
ОБЖАЛВАНЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЯТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ (ОТМ. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)

Чл. 853. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)


Чл. 854. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)


Чл. 855. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)


Чл. 856. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Чл. 857. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Глава седемдесета.
ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ПОСТАНОВЛЕНИЯТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ (ОТМ. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)

Чл. 858. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Дял шести.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ОПРОЩАВАНЕ НА ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТНИ СБОРОВЕ
Глава седемдесет и първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 859. (1) За целите на този раздел:
1. "митница на вземане под отчет" означава митническото учреждение, взело под отчет вносните или износните митни сборове, чието възстановяване или опрощаване се иска;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "решаващ митнически орган" означава митническият орган, компетентен да вземе решение по искането за възстановяване или опрощаване на вносни или износни митни сборове;
3. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "надзорно митническо учреждение" означава митническото учреждение, което има юридическите права над стоките, за които се иска възстановяване или опрощаване на взетите под отчет вносни или износни митни сборове и което извършва проверки, за да прецени дали искането е основателно;
4. "изпълняващо митническо учреждение" означава митническото учреждение, което взема мерките за изпълнението на решението за възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове.
(2) Функциите на митница на вземане под отчет, решаващ митнически орган, надзорно и изпълняващо митническо учреждение могат да бъдат поети изцяло или отчасти от едно и също митническо учреждение.


Чл. 860. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)


Чл. 861. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Вносни митни сборове се възстановяват или опрощават, ако е установено, че размерът на тези митни сборове, взети под отчет, се отнася за стоки, поставени под съответния митнически режим и отказани от вносителя, тъй като към момента, определен в чл. 73 от закона, тези стоки са били дефектни или не са съответствали на условията на договора, по който са внесени.
(2) Възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове се разрешава при следните условия:
1. стоките не са били употребявани, освен в рамките на първоначална употреба, достатъчна за установяване на дефектите им или несъответствието им с договора за внос;
2. стоките са били изнесени извън митническата територия на Република България; по молба на заинтересуваното лице митническите органи могат да разрешат унищожаването на стоките или поставянето им с цел реекспорт под митнически режим транзит или митническо складиране или в свободна зона или в свободен склад, вместо да бъдат изнасяни; за целите на даването на митническото направление стоките се считат за чуждестранни.
(3) Възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове не се разрешава за стоки, които, преди да бъдат декларирани за внос, са били временно внесени за изпитание, освен ако се докаже, че дефектите им или несъответствието с договора за внос не биха могли да бъдат открити при посоченото изпитание.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 862. За прилагането на чл. 861 вносните митни сборове не се възстановяват или опрощават, когато:
1. дефектите на стоката са били отчетени при определяне на условията в договора и по-специално - на цената;
2. стоките са продадени от вносителя, след като е било установено, че са дефектни или че не отговарят на условията на договора.


Чл. 863. Не подлежат на възстановяване и опрощаване митни сборове в размер под 10 лв.


Чл. 864. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Глава седемдесет и втора.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ НА МИТНИ СБОРОВЕ

Чл. 865. (1) Искането за възстановяване или опрощаване на вносни или износни митни сборове се подава от длъжника или от лицето, поело правата и задълженията му.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Искането за възстановяване или опрощаване се изготвя в два екземпляра по образец съгласно приложение № 68. Искането може да се изготви и в свободна форма, при условие че съдържа данните по приложението.
(3) Ако искането не съдържа необходимите данни, то не се разглежда и се връща на заинтересуваното лице за допълване в определен срок.
(4) Неспазването на срока по ал. 3 се счита за оттегляне на искането.
(5) Срокът по ал. 3 се удължава, ако заинтересуваното лице докаже, че е било възпрепятствано да депозира искането си поради непредвидими обстоятелства.


Чл. 866. (1) Искането за възстановяване или опрощаване, придружено от всички необходими документи съгласно чл. 19 от закона, трябва да бъде подадено в митническото учреждение на вземане под отчет, което незабавно го изпраща на решаващия митнически орган.
(2) Митническото учреждение по ал. 1 отбелязва датата на приемането върху оригинала и копието на искането и връща копието на заинтересуваното лице.

Чл. 867. (1) Преди да се произнесе по искането, решаващият митнически орган може да разреши в определен от него срок извършването на митнически формалности, от които може да зависи възстановяването или опрощаването. Даването на такова разрешение не влияе на решението за възстановяване или опрощаване. Решението се взема след извършване на формалностите.
(2) При прилагането на ал. 1 и до вземането на решение стоките, за които се изисква възстановяване или опрощаване, не могат да бъдат премествани от мястото, посочено в искането, освен ако заинтересуваното лице уведоми предварително митническото учреждение на вземане под отчет, което на свой ред уведомява решаващия орган.

Чл. 868. (1) Когато за вземане на решение по искането за възстановяване или опрощаване е необходима допълнителна информация или трябва да се проверят стоките, за да се установи дали условията за възстановяване или опрощаване в закона и в правилника са спазени, решаващият орган предприема необходимите мерки, като евентуално търси съдействие от надзорното митническо учреждение с посочване на характера на сведенията, които трябва да получи, или на проверките или анализите, които да бъдат извършени.
(2) Надзорното митническо учреждение оказва незабавно съдействие и изпраща получените сведения и резултатите от извършените анализи и проверки на решаващото митническо учреждение.


Чл. 869. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Решаващият митнически орган уважава или отхвърля искането с мотивирано решение, което се съобщава на заинтересуваното лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато искането е удовлетворено, решението включва всички подробности, нужни за изпълнението му.
(3) В зависимост от обстоятелствата в решението се включва изцяло или отчасти следното:
1. информация за идентифициране на стоките, за които се отнася решението;
2. основанията за възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове с позоваване на съответните членове от закона и от правилника;
3. ползването или направлението на стоките в зависимост от конкретния случай съгласно закона или правилника, а когато това е необходимо - на базата на конкретното разрешение от решаващото митническо учреждение;
4. срок не повече от 2 месеца за изпълнение на формалностите, от които зависи възстановяването или опрощаването на вносните или износните митни сборове;
5. указание, че вносните или износните митни сборове няма да бъдат възстановени или опростени, преди изпълняващото митническо учреждение да съобщи на решаващото митническо учреждение, че формалностите, от които зависи възстановяването или опрощаването, са били изпълнени;
6. други изисквания по отношение на стоките, докато бъде изпълнено решението;
7. указание до заинтересуваното лице, че трябва да представи оригинала на решението на съответното изпълняващо митническо учреждение заедно с представянето на стоките.


Чл. 870. (1) Изпълняващото митническо учреждение взема мерки, за да осигури:
1. изпълнението на изискванията на чл. 869, ал. 3, т. 6;
2. стоките действително да бъдат ползвани или да получат направлението в съответствие с решението;
3. извършването на необходимите формалности, когато в решението е указано, че стоките могат да се поставят в митнически склад, в свободна зона или в свободен склад и заинтересуваното лице използва тази възможност.
(2) Когато изпълняващата митница се увери, че условията по ал. 1 са изпълнени, тя удостоверява това пред решаващия митнически орган.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато решаващият митнически орган получи удостоверението по ал. 2, той съобщава на заинтересуваното лице, че формалностите, от които зависи възстановяването или опрощаването, са изпълнени и изпраща решението по чл. 869, ал. 1 на митницата на вземане под отчет.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Митницата на вземане под отчет възстановява надвнесените митни сборове от IBAN сметката на републиканския бюджет.


Чл. 871. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато искането за възстановяване или опрощаване се обосновава със съществуването към момента на приемането на декларацията за внос на намалена или нулева ставка на митото за стоки в рамките на тарифна квота, плафон или друго преференциално тарифно третиране, възстановяване или опрощаване се разрешава само при условие че към момента на подаване на искането, придружено от необходимите документи:
1. в случаите на тарифна квота - нейното количество не е изчерпано;
2. в останалите случаи - нормално дължимата ставка на митото не е възстановена.
(2) Ако не са изпълнени условията по ал. 1, възстановяването или опрощаването може да бъде разрешено също, ако неприлагането на намалени или нулеви ставки на митото е било в резултат на грешка от страна на митническите органи и декларацията за внос е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагането на намалената или нулевата ставка на митото.


Чл. 872. (1) (Предишен текст на чл. 872, изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато се представя сертификат за произход, сертификат за движение на стоките или друг съответен документ към искането за възстановяване или опрощаване с мотив, че в момента на приемане на декларацията за внос внасяните стоки са имали основанието за преференциално тарифно третиране или за освобождаване от вносни митни сборове, решаващият митнически орган удовлетворява искането само ако бъде установено, че:
1. представеният документ се отнася недвусмислено за съответните стоки и че са изпълнени всички условия за приемането му;
2. са спазени всички останали условия за прилагането на преференциално тарифно третиране.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Възстановяването или опрощаването се извършва, при условие че стоките се представят пред митническите органи. Когато стоките не могат да бъдат представени, компетентните митнически органи разрешават възстановяване или опрощаване само ако имат информация, указваща недвусмислено и без съмнение, че сертификатът или документът, изготвен впоследствие, се отнася за тези стоки.

Чл. 873. Възстановяването или опрощаването се извършва, при условие че стоките бъдат представени пред изпълняващото митническо учреждение. Когато стоките не могат да бъдат представени, митническото учреждение разрешава възстановяването или опрощаването само ако получи недвусмислено доказателство, че впоследствие представеният сертификат или документ се отнася несъмнено за съответните стоки.


Чл. 874. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При прилагането на чл. 876, ал. 1, т. 3 срокът по чл. 869, ал. 3, т. 4 тече от датата на съобщаването за решението за възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове.
(2) Пропускането на срока по ал. 1 води до загуба на правото за възстановяване или опрощаване, освен ако заинтересуваното лице докаже, че е било възпрепятствано да го спази поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила.


Чл. 875. Когато не е била изнесена или реекспортирана, унищожена или оформена в друго митническо направление цялата стока, а само някои нейни части или компоненти, размерът за възстановяване или опрощаване представлява разликата между размера на митните сборове за цялата стока и размера за останалата част от нея, ако тя бъде поставена в непроменено състояние под митнически режим, водещ до задължението за плащане на такива митни сборове, на датата, на която цялата стока е била поставена под митнически режим.

Глава седемдесет и втора.
"А" СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ И УСЛОВИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ НА МИТНИ СБОРОВЕ (НОВА - ДВ, БР. 94 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2003 Г.)

Чл. 876. (1) Вносните митни сборове се възстановяват или опрощават, в случай че:
1. чуждестранни стоки, поставени под митнически режим с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове, или стоки, допуснати за внос с благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение, са били откраднати, но са били своевременно намерени и поставени в състоянието, в което са били към момента на кражбата, при условие че получат първоначалния си митнически статут;
2. чуждестранни стоки са били отклонени непреднамерено от митнически надзор в рамките на митнически режим, който предвижда цялостно или частично освобождаване от вносни митни сборове, ако веднага след откриването на отклонението те са получили отново първоначалния си митнически статут в състоянието, в което са били при отклонението им;
3. не е възможно поради повреда да се задейства отварящият механизъм на транспортните средства, в които се намират стоки, поставени преди това в режим внос, за да може те да се разтоварят при пристигането в местоназначението им, при условие че бъдат незабавно реекспортирани;
4. стоки, които първоначално са били поставени под режим внос, са били върнати под режим пасивно усъвършенстване впоследствие на изпращача им със седалище извън митническата територия на Република България с цел безвъзмездното отстраняване на дефекти, съществували преди вдигането им, или с цел привеждането им в съответствие с договора между страните, когато изпращачът задържи стоките поради невъзможност да отстрани дефектите или поради липса на икономическа изгода;
5. в момента на последващо вземане под отчет на размера на митните сборове за стоки, поставени под режим внос с пълно освобождаване от митни сборове, се установи, че тези стоки са били реекспортирани без осъществен митнически надзор и се докаже, че ако тези стоки бяха поставени под режим внос и митните сборове бяха събрани, условията в закона и в правилника за възстановяване или опрощаване на платените вносни митни сборове биха били изпълнени в момента на реекспорта;
6. държавен орган забрани търговското разпространение на дадена стока, поставена преди това под митнически режим със заплащане на вносни митни сборове и тя се реекспортира или се унищожи под митнически надзор, ако се докаже, че стоката не е била използвана в Република България;

7. стоките са поставени под митнически режим внос от декларатор, който има право на това, но по независещи от него причини не са могли да бъдат доставени на получателя им;
8. стоките са доставени до погрешен получател по вина на изпращача;
9. стоките са негодни за предвидената от получателя цел поради явна грешка в поръчката му;
10. след като са поставени под митнически режим със задължение за заплащане на вносни митни сборове, се установи, че в момента на вдигането им стоките не отговарят на валидните разпоредби относно предназначението и търговското им предлагане и не могат да се използват за предвидената от получателя цел;
11. използването на стоките от получателя е станало невъзможно или е значително ограничено в резултат на общи мерки на овластен за това държавен орган след поставянето на стоките под митнически режим със задължение за плащане на вносни митни сборове;
12. митническите органи не могат да разрешат цялостно или частично освобождаване от митни сборове по искане на заинтересуваното лице, в резултат на което те вземат под отчет дължимите вносни митни сборове;
13. стоките са доставени на получателя след изрично посочените в договора задължителни срокове на доставка, ако те са били поставени под митнически режим със задължение за заплащане на вносни митни сборове;
14. не е било възможно да се продадат стоките на митническата територия на Република България и те са предоставени безплатно на юридически лица с предмет на дейност социално подпомагане:
а) които извършват дейността си извън митническата територия на Република България и имат представителство у нас, или
б) които извършват дейността си на митническата територия на Република България и имат право на освобождаване от митни сборове при внос на подобни стоки;
15. възникне митническо задължение в случаите, различни от посочените в чл. 199, ал. 1, т. 1 и 2 от закона, ако заинтересуваното лице докаже чрез представяне на сертификат за произход, сертификат за движение на стоките или друг съответен документ, че ако въпросните стоки бяха декларирани за внос, би имало основание за благоприятно или преференциално тарифно третиране или за освобождаване от вносни митни сборове само ако са спазени условията по чл. 872.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Като се отчита разпоредбата на ал. 4 възстановяването или опрощаването на вносните митни сборове в случаите по ал. 1, т. 3 и т. 6-14 се разрешава само при условие, че стоките се реекспортират под митнически надзор, освен в случаите на унищожаване на стоките по нареждане на държавен орган или на тяхно безвъзмездно предоставяне на юридически лица с предмет на дейност социално подпомагане.
(3) По искане на заинтересуваното лице решаващият митнически орган може да разреши вместо да бъдат реекспортирани, стоките да бъдат унищожени под митнически надзор или с цел реекспортирането им да бъдат поставени под режим транзит или под режим митническо складиране, или да бъдат внесени в свободна зона или в свободен склад. С получаването на едно от посочените митнически направления стоките се считат за чуждестранни. В този случай митническите органи вземат всички необходими мерки за запазване на чуждестранния статут на стоките, намиращи се в митнически склад, в свободна зона или в свободен склад.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 8 вносните митни сборове се възстановяват или опрощават, при условие че стоките бъдат реекспортирани до техния изпращач или до друг получател, посочен от него.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Надзорното митническо учреждение трябва да се увери, че стоките не са били използвани или продавани, преди да бъдат реекспортирани.


Чл. 877. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Вносните митни сборове се възстановяват или опрощават и в случаите на противозаконно отнемане или кражба на временно внесени по реда на чл. 503, ал. 2 моторни превозни средства и ремаркета, при условие че:
1. не е изтекъл срокът на временния внос по чл. 503, ал. 2;
2. противозаконното отнемане или кражбата са обявени пред полицейските органи не по-късно от 3 дни от датата на извършването им;
3. не са налице данни или основателни съмнения, че заинтересуваното лице е участвало или е подпомогнало по какъвто и да е начин противозаконното отнемане или кражбата, довели до отклоняването на стоките от митнически надзор;
4. не е издавано решение в полза на заинтересуваното лице за възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове по реда на този член през последните 5 години.
(2) Възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове по ал. 1 се разрешава след представяне пред митническите органи на:
1. документа, в който е вписан учреденият временен внос по реда на чл. 503, ал. 2;
2. наличните регистрационни и други документи, удостоверяващи правата на заинтересуваното лице върху временно внесените стоки;
3. документ от компетентните полицейски органи, удостоверяващ обстоятелствата по ал. 1, т. 2;
4. документ от съответната прокуратура, удостоверяващ образуването на наказателно производство за извършено престъпление с предмет временно внесените стоки;
5. декларация, с която заинтересуваното лице декларира:
а) пълните данни за идентифициране на временно внесените стоки;
б) точния си адрес в чужбина и в Република България;
в) данни за евентуалния извършител на противозаконното отнемане или кражбата на временно внесените стоки, когото заинтересуваното лице подозира;
г) че не е участвало и не е подпомогнало по какъвто и да е начин противозаконното отнемане или кражбата, довели до отклоняването на стоките от митнически надзор;
д) че не е издавано решение в негова полза за възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове по реда на този член през последните 5 години.


Чл. 877а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Възстановяване или опрощаване на митни сборове по чл. 876 и 877 се разрешава, при условие че митническото задължение не е възникнало в резултат на действия на заинтересуваното лице, свързани с измама или с явна небрежност.


Чл. 878. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Вносни митни сборове не се възстановяват или опрощават, когато единствените причини, на които се основава искането за възстановяване или опрощаване, са свързани със:
1. реекспорт от митническата територия на стоки, които преди това са били поставени под митнически режим, свързан със задължението за заплащане на вносни митни сборове, по причини, различни от посочените в чл. 860, 861 или 876, особено по причина, свързана с неуспешна продажба;
2. унищожаване по каквато и да е причина, с изключение на случаите, изрично предвидени в действащото законодателство, на стоки, поставени под митнически режим, свързан със задължението за заплащане на вносни митни сборове, след разрешението за вдигане на стоките, дадено от митническите органи;
3. представяне за целите на получаване на преференциално тарифно третиране на декларирани за внос стоки на документи, за които впоследствие е установено, че са подправени, фалшифицирани или невалидни за тази цел, дори когато тези документи са били представени добросъвестно.

Част шеста.
Глава седемдесет и трета.
РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С МИТНИЧЕСКИТЕ НАРУШЕНИЯ
Чл. 879. Държавните органи в Република България са длъжни да предават на съответното митническо учреждение събрания от тях доказателствен материал за разкрито митническо нарушение заедно със стоките - предмет на нарушението, и със стоките, които ще послужат за обезпечаване на глоби и други държавни вземания.

Чл. 880. (1) Разходите по транспортирането на стоките до местата на извършване на проверките, вземането на проби, разтоварването, разопаковането и натоварването са за сметка на превозвача, а след подаване на декларация - за сметка на декларатора.
(2) Когато проверката не е могла да бъде започната или извършена в определените от митническите органи срокове по причини, дължащи се на превозвача или съответно на декларатора, се прилага разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от закона.


Чл. 881. (1) (Предишен текст на чл. 881, изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При нарушение по чл. 234а от закона, състоящо се в отклонение на стоки от митническия режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите по ал. 1, когато в получаващото митническо учреждение е констатирано отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка.


Чл. 882. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)


Чл. 883. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За митнически нарушения по чл. 233, 234 и 234а от закона, извършени при износ, "митническа стойност" означава фактурната цена на стоката при продажбата за износ франко българска граница с включените в нея производствени разходи, транспортни разходи до българската граница и застраховка.

Глава седемдесет и четвърта.
РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИЗОСТАВЕНИ И ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА СТОКИ

Чл. 884. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Митническите органи се разпореждат със:
1. задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата стоки, подлежащи на бързо разваляне;
2. задържаните стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация;
3. задържаните стоки, чието съхраняване от митническите органи е невъзможно или представлява опасност за околната среда.
(2) Разпореждането със стоките по ал. 1 се извършва чрез продажба, безвъзмездно предоставяне или унищожаване.
(3) Разпореждането със стоките, за които има специален ред за притежаване, ползване или търговия, се извършва при спазване на този ред.
(4) Подлежащи на бързо разваляне са тези стоки, чието съхраняване предвид тяхната специфика може да доведе до погиването, значителното им повреждане или влошаване на качеството, което съществено би намалило тяхната стойност или би довело до невъзможност за употреба съобразно тяхното предназначение.
(5) Стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност. Разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и др.


Чл. 884а. (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Продажбата на стоките по чл. 884 се извършва чрез търг или чрез преговори с потенциални купувачи по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
(2) Стоките, които се облагат с акциз, както и моторните превозни средства се продават чрез търг.


Чл. 885. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Изоставените и отнетите в полза на държавата стоки, с изключение на тези, които се облагат с акциз, могат да се предоставят безвъзмездно за социални нужди на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието и науката и на Министерството на правосъдието, а предметите с историческа, нумизматична или художествена стойност - на Министерството на културата.
(2) Изоставените и отнетите в полза на държавата животински и растителни видове могат да се предоставят безвъзмездно на държавни или общински зоологически и ботанически градини, на природонаучни музеи и на държавни циркове.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) Отнетите и изоставените в полза на държавата моторни превозни средства могат да се предоставят на държавни учреждения при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите. Учрежденията заплащат дължимите митни сборове и другите държавни вземания, както и направените разходи от митническите учреждения по издирването, превозването и съхраняването на превозните средства.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) Предоставянето по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на министъра на финансите.


Чл. 886. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Изоставените и отнетите в полза на държавата стоки, за които има заключение на компетентните органи, че не отговарят на приетите стандарти в страната или са опасни или вредни за живота или здравето на хората, се унищожават.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Унищожаването се извършва въз основа на заповед на началника на съответната митница. За унищожаването на стоките се съставя протокол.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Екземпляри от заповедта и протокола по ал. 2 се изпращат в Централното митническо управление.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) По смисъла на правилника:
1. "Пътник" е:
а) при внос:
аа) всяко физическо лице, което влиза временно на митническата територия на Република България, без да пребивава постоянно в нея, и
бб) всяко физическо лице, което се връща на митническата територия на Република България, където постоянно пребивава, след като временно е било извън нея;
б) при износ:
аа) всяко физическо лице, което напуска временно митническата територия на Република България, на която постоянно пребивава, и
бб) всяко физическо лице, което напуска митническата територия на Република България след временен престой, без да пребивава постоянно в нея.
2. "EDI" - electronic data interchange, е предаването между информационни системи на данни, структурирани в съответствие с приети стандарти за съобщения, по електронен начин.
3. "Стандартно съобщение" е предварително определена структура, общоприета за електронно предаване на данни.
4. "Данни за идентификация на стоките" са:
а) данните, използвани в търговската практика за идентификацията на стоките, които позволяват на митническите органи да определят тяхното тарифно класиране, и
б) данните за количеството на стоките.
5. (заличена - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)
6. "Стоки с нетърговски характер" са стоки, чието поставяне под митнически режим се извършва епизодично и чийто вид и количество показват, че те са предназначени за лично или семейно ползване от получателите или от лицата, които ги пренасят, или очевидно са предназначени за подарък."
7. "Карнет АТА" е международен митнически документ за временно допускане, създаден в рамките на Митническата конвенция за временно допускане на стоки от 1961 г. (Конвенция АТА) или на Конвенцията за временен внос от 1990 г. (Истанбулската конвенция).
8. "Съвет за митническо сътрудничество" е организацията, учредена от Конвенцията за създаване на съвет за митническо сътрудничество, подписана на 15 декември 1950 г. в Брюксел.
9. (нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "Митническа информационна система" е съвкупност от системен и приложен софтуер, хардуер, мрежи и комуникации, използвани от митническите органи за събиране, обработка, натрупване, съхранение, търсене и разпространение на информация от митнически документи.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Разпоредбите на чл. 56, ал. 2 и на глава четиринадесета влизат в сила от 1 януари 2000 г.


§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) По жалбите срещу издадени до 31 декември 1998 г. от директорите на регионалната митническа дирекция постановления за принудително събиране на митни сборове решенията се вземат от директора на Агенция "Митници".


§ 4. (1) Разрешените складове под митнически контрол по смисъла на чл. 23 от Закона за митниците (отменен с § 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на закона) подлежат на одобряване съгласно изискванията на правилника до 30 юни 1999 г.
(2) Местата, използвани за складиране на стоки под митнически контрол до влизането в сила на правилника, подлежат на одобряване в срока по ал. 1.
(3) Стоките, поставени на местата по ал. 1 и 2, които не са оформени митнически до влизането в сила на правилника, следва да получат допустимо митническо направление в сроковете по чл. 56 от закона, считано от датата на влизането в сила на правилника.


§ 5. Допуснатият до влизането в сила на правилника временен внос на стоки се приключва най-късно до 31 март 1999 г., като в случай на възникване на митническо задължение размерът на дължимите митни сборове и други държавни вземания, събирани от митниците, се определя на базата на елементите за облагане към датата на приемане на митническата декларация за поставяне под съответния режим.

§ 6. Допуснатият до влизането в сила на правилника временен износ на стоки в чужбина с обратното им връщане в неизменено състояние се приключва, като се прилагат разпоредбите на глава двадесет и трета от закона, като се счита, че едногодишният срок започва да тече от влизането в сила на правилника.

§ 7. (1) Лицата, които са получили разрешение за продажба на стоки срещу валута в специализирани обекти за валутна търговия до влизането в сила на правилника, следва да подадат искане до 31 януари 1999 г. за издаване на разрешение за откриване и управление на тези обекти като частни митнически складове в съответствие с условията и реда, предвидени в правилника.
(2) До издаване на разрешението по ал. 1 лицата имат право да осъществяват дейността си, като митническото оформяне на стоките се извършва в съответствие с разпоредбите на правилника.

§ 8. Материалната отчетност за стоките, намиращи се в свободните зони към датата на влизането в сила на правилника, се привежда в съответствие с изискванията на Закона за митниците и с правилника за неговото прилагане до 31 март 1999 г.

§ 9. До 30 юни 1999 г. приложените към правилника формуляри могат да бъдат изготвяни и на компютър или на друга печатаща техника.

§ 10. Правилникът се издава на основание на § 15, ал. 1 от Закона за митниците.


§ 11. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Изпълнението на правилника се възлага на министъра на финансите и на директора на Агенция "Митници".

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10 ОТ 11 ФЕВРУАРИ 2000 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2000 Г., В СИЛА ОТ 18.02.2000 Г.)
§ 4. Думите "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция", "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция" и "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция" се заменят съответно с "Министерството на правосъдието", "министърът на правосъдието" и "министъра на правосъдието" навсякъде в следните актове:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
4. Правилника за прилагане на Закона за митниците, приет с Постановление № 270 на Министерския съвет от 1998 г.


§ 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 1 януари 2000 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 8 ЯНУАРИ 2001 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ"

(ОБН. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)
§ 1. В Правилника за прилагане на Закона за митниците, приет с Постановление № 270 на Министерския съвет от 1998 г., се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2. Навсякъде в правилника думите "Главното управление на митниците" се заменят с "Централното митническо управление", с изключение на чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, в които думите "Главното управление на митниците" се заменят с "директора на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице". 3. Навсякъде в правилника думите "районно митническо управление" се заменят с "регионална митническа дирекция". 4. Навсякъде в правилника думите "началника на Главното управление на митниците" и "началникът на Главното управление на митниците" се заменят съответно с "директора на Агенция "Митници" и "директорът на Агенция "Митници", а думите "началник на районно митническо управление", "началника на районното митническо управление", "началникът на районното митническо управление" и "началниците на районни(те) митнически управления" се заменят съответно с "директор на регионална митническа дирекция", "директора на регионалната митническа дирекция", "директорът на регионалната митническа дирекция" и "директорите на регионални(те) митнически дирекции".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 227 ОТ 14 ОКТОМВРИ 2003 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2003 Г.)
§ 374. Навсякъде в правилника думите "щатски долара" се заменят с "евро".


§ 375. (1) Разрешенията за ползване на обща гаранция, издадени до влизането в сила на постановлението, запазват действието си до изтичане срока на валидност на сертификатите за обща гаранция, но не по-късно от 30 септември 2004 г.
(2) До 30 април 2004 г. лицата, на които са били издадени разрешения за ползване на обща гаранция до влизането в сила на постановлението и срокът на сертификатите не е изтекъл, подават искане за издаване на ново разрешение.
(3) Когато се издава ново разрешение за ползване на обща банкова гаранция при действието на договор за поръчителство, сключен до влизането в сила на постановлението, в случаите, когато с разрешението се определя нов размер на гаранцията, се сключва нов договор за поръчителство. В случаите, когато с новото разрешение не се определя нов размер на банковата гаранция, договорът за поръчителство се привежда в съответствие с образеца по приложение № 20 от правилника.

§ 376. Издадените до влизането в сила на постановлението разрешения за митнически икономически режим запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени, но не по-късно от 30 юни 2004 г.

§ 377. Постановлението влиза в сила от 1 ноември 2003 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250 ОТ 25 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.12.2005 Г.)
§ 77. Постановлението влиза в сила от 1 декември 2005 г. с изключение на разпоредбата на § 52, т. 1, буква "а" относно чл. 4, ал. 5 и т. 7 относно чл. 22, т. 10, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 209 ОТ 11 АВГУСТ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)
§ 93. Параграфи 36 и 37 влизат в сила от 1 декември 2006 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 ОТ 1 ЮНИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 12.06.2007 Г.)
§ 16. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 299 ОТ 10 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 270 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1998 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.12.2009)
§ 31. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 147 ОТ 23 ЮЛИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(ОБН. - ДВ. БР. 58 ОТ 30 ЮЛИ 2010 Г., В СИЛА ОТ 30.07.2010 Г.)
 
§ 29. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".