Правна същност на домейн имената

Най-актуалното, винаги - TITA.BG


Избрано из рубрика  Актуално - Домейн имена от ► бр. 132 на е-сп. "Данъци ТИТА" 

 

Правна същност на домейн имената

 

Д-р Мартин Захариев, адвокат в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“ и експерт във Фондация „Право и интернет“

 

Адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“ и старши правен експерт във Фондация „Право и интернет“

 

Актуално към 01.09.2020 г.

 

Динамиката на съвременните обществени отношения налага все повече и повече организации да се ориентират към Интернет като средство за привличане на клиенти, като поле за реклама и популяризиране на тяхната дейност, а също и като средство за сключване (а в някои случаи – и изпълнение директно във виртуална среда) на договори с клиенти (т.нар. договори от разстояние). Изграждането и поддържането на корпоративни сайтове и електронни магазини, на уеб-базирани приложения, на социални мрежи и други подобни са само част от многото примери за това.

 

Особено актуален на фона на тази тенденция става въпросът за същността на домейн имената:

 

  • как правото регулира това явление,
  • как се получава „право върху“ домейн име,
  • как може то да бъде защитено в случай на нарушения и редица други.

Отговорът на горните въпроси предполага най-напред кратко изясняване на функциите от техническа гледна точка, които домейнът изпълнява.

 

 

Каква техническа роля изпълнява домейнът?

 

Интернет представлява глобална мрежа, в която потребителите могат да достъпват устройства или ресурси.

 

За да се разграничат отделните устройства и ресурси едни от други, на всяко едно от тях за времето, за което са свързани с Интернет, по технически път „се привързва“ уникален идентификационен номер, наречен адрес по интернет протокол (IP адрес)[i].

 

Такива IP адреси се привързват не само към всеки персонален компютър, който е свързан с Интернет, но и към:

 

  • сървъри, които хостват уебсайт,
  • директно към уебсайт или
  • към друга услуга, която се комуникира чрез Интернет.

Така например българската версия на Уикипедия bg.wikipedia.org е с IP адреса 91.198.174.192[ii], а уебсайтът на сп. „Данъци ТИТА“– с IP адреса 77.77.150.157[iii].

 

По този начин отделните устройства и ресурси се разпознават в Интернет.

 

Запаметяването и точното възпроизвеждане на всеки IP адрес обаче е изключително неудобно и непрактично за хората, поради което за удобство е създадена специална система – така наречената DNS система (Domain Name System), която по технологичен път чрез буквено-цифрова комбинация свързва IP адреса с разбираем за хората словесен израз (т.нар. „домейн“).

 

По технически съображения този адрес трябва да притежава уникалност в световен план[iv], т.е. недопустимо е съществуването (дублирането) на два или повече напълно идентични домейна, които да водят към различни устройства или ресурси в Интернет.

 

Така, когато потребител в Интернет желае да достъпи уебсайта на сп. „Данъци ТИТА“ не е необходимо да възпроизведе в браузъра си точния IP адрес, а е достатъчно да въведе домейна – www.tita.bg, който е асоцииран в базата данни на Регистъра на “.bg” домейн имената с IP адреса на уебсайта на сп. „Данъци ТИТА“.

 

Тук е удачно да се направи и кратко разяснение за структурата на домейна и за това кои домейни са идентични.

 

Домейните се състоят от части, разделени с точки, които се групират в нива, както следва:

 

  1. така нареченото първо ниво (top-level domain или TLD) е последното окончание на домейна. Съществуват два вида домейни от първо ниво:
  • общи домейни от първо ниво (Generic top-level domains (gTLD)) и
  • домейни от първо ниво с код за страна (Country code top-level domains (ccTLD)).

Примери за gTLD са „.com” (традиционно използван от търговски организации – от английското “commercial”), .gov (традиционно използван от правителства – от английското “government”), “.edu” (традиционно използван от организации с образователна цел), “.org” (традиционно използван от организации с нестопански цели – от английското “organization”).

 

Съществуват и нови общи домейни от първо ниво, активирани след 2000-ната година – “.biz” (традиционно използван от бизнес организации – от английското “ business“), “.museum” (традиционно използван от музеи) и др.

 

Домейните от първо ниво от типа ccTLD се състоят от две букви, които отговарят на съответната държава, за която са предоставени – напр. “.bg” е домейнът от първо ниво за България, “.fr” – за Франция, “.es” – за Испания, “ .de” – за Германия и други подобни.

 

  1. така нареченото второ ниво на домейна е изразът/изразите, който/които стоят преди знака точка и домейна от първо ниво. Така напр. при домейна tita.bg, изразът “tita” е домейн от второ ниво, а “.bg” – домейн от първо ниво.

 

Може да има и следващи нива, ако има повече от един израз, разделени с точка преди домейна от първо ниво – напр. домейнът “виж.имена.бг” е домейн от трето ниво и т.н.[i]

 

Съкращението “www, което при използване на домейн името се добавя към него, не притежава идентифицираща функция, а указва прилагането на специална програма (протокол) за използването на домейна – World Wide Web[vi].

 

Ето защо, домейни като например tita.bg, tita.es, tita.fr и т.н., не са напълно идентични и могат да съществуват паралелно.

 

Чисто технологично обаче не може да съществуват два или повече домейна tita.bg, които да водят да към различни устройства или ресурси в Интернет (например, към различни уебсайтове).

 

С оглед на горните специфики, налице са множество дефиниции за „домейн името“ от техническа гледна точка, които като цяло не разкриват съществени различия помежду си, като например:

 

  • „буквено-цифровата асоциация на даден ресурс или устройство в Интернет, адресирано посредством неговия IP адрес, като тази асоциация се осъществява от съответна регистрираща организация (т.нар. регистратор)“[vii],
  • „адресите на уеб сайтовете в интернет… цифров код за идентифициране на даден компютър, свързан с интернет“[viii];
  • „адрес от паметта в Интернет, точно идентифициращ субекта, на когото принадлежи даден сайт и информацията, съдържаща се в него“[ix]

Законът за електронната търговия (ЗЕТ) пък дефинира „наименованието на домейн“ като:

 

„буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни“ (§ 1, т. 6 ДР на ЗЕТ).

 

И ако от техническа гледна точка няма колебания за същността и функциите на домейн името, не така стои въпросът за неговата правна същност.

 

Колебанията по въпроса до голяма степен се дължат на факта, че в България, а и по света, липсва законодателна регулация относно правата върху домейн имената. Това произтича от начина, по който исторически възникват Интернет, уеб мрежата (World Wide Web) и домейн имената извън юрисдикцията на която и да е конкретна държава.

 

 

Как се придобива право върху домейн име?

 

За да изясним същността на домейн името от юридическа гледна точка, следва да се разясни как се придобива право върху домейн име.

 

Поради споменатата липса на детайлна законодателна уредба, в тази област съществена роля играят частни неправителствени организации.

 

Може би най-важна е ролята на американската неправителствена организация ICANN (Интернет корпорация за присвоени имена и адреси – Internet Corporation for Assigned Names and Numbers), учредена съгласно законите на щата Калифорния, която акредитира организациите, годни да сключват договори за регистрация на общи домейни от първо ниво и домейни от първо ниво с код за страна („Регистри“).

 

В България:

 

  • за домейните от първо ниво с код за страната на латиница “.bg” местният Регистър е „Регистър.БГ“ ООД (Регистър.БГ), а
  • за домейните от първо ниво с код за страната на кирилица “.бг”„ИМЕНА.БГ“ АД (Имена.БГ).

 

Право върху домейн име се получава посредством регистрационна процедура, която по своята същност представлява (поне по българското право) сключване на договор при общи условия със:

 

  • съответния местен Регистър или
  • упълномощено от него да извършва регистрации лице – посредник, наречен „Регистратор“.

В България Регистрите поддържат функцията и на служебен Регистратор, т.е. договор за регистрация на домейн може да се сключи направо с тях без да се ползва посредничеството на трето лице Регистратор.

 

Дори договорът да се сключи посредством Регистратор обаче, задължително е представянето на декларация от заявителя на домейн името, че приема Общите условия (ОУ) на съответния Регистър, т.е. при всички положения възниква договорно правоотношение с Регистъра[x].

 

Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са:

 

  • за заявителя – да плати такса (регистрационна и/или годишна);
  • за Регистратора (трето лице или служебен такъв):
  1. да одобри заявеното за регистриране наименование;
  2. да администрира сървър на наименованията на домейни;
  3. да актуализира базата данни с домейни (who is);
  4. да асоциира домейн името с даден IP адрес,

а всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия[xi].

 

Анализът по-долу е направен на база на ОУ на Регистрите в България, но и регистрацията на домейни в Регистри за други области, различни от “.bg” и “.бг“ предполага изпълнението на малко или много аналогични стъпки.

 

В рамките на регистрационната процедура желаещият да регистрира домейн трябва да подаде определена документация за себе си:

 

  • заявка, която се попълва в интерфейса на избрания Регистратор,
  • идентификационни документи за заявителя,

а по желание и ако е приложимо – и доказателства за наличието на някакви права върху/основания за ползване на домейн името, чиято регистрация се иска – напр. името на заявителя, търговска марка или географско означение, регистрирано издание (напр. с ISSN, ISBN), име на медийна програма или предаване, име на строеж, име на плавателен съд и др. под.[xii]

 

Това – както е посочено по-долу – има значение за вида на домейна, който ще бъде регистриран.

 

Заявеното име трябва да отговаря на някои технически изисквания (да се състои от определен брой и вид символи и т.н.), а също така определени имена са запазени („резервирани“) – напр. имената на общините и областите, имената на държавите, имена, производни и/или асоцииращи се с думата „регистър“ и т.н. Заявеното име не трябва да представлява нецензурна и/или обидна дума или словосъчетание, не трябва да противоречи на обществения интерес и добрите нрави, нито да води до объркване (т.нар. „неподходящо“ интернет име).

 

Ако заявлението е одобрено, заявителят следва да заплати годишна такса за срока на регистрация на домейна. Заявките за домейни се обслужват на принципа първи по време е първият обслужен (fist come – first served).

 

 

Видове домейни

 

В България е въведена фигурата на защитения домейн – това е домейн, за който – както бе посочено по-горе – регистриралото домейна лице (Регистрант) е предоставило определени в ОУ на съответния Регистър доказателства за наличието на някакви права върху/основания за ползване на домейн името, чиято регистрация се иска. Ако не са представени такива доказателства при регистрацията, домейнът се регистрира като незащитен.

 

След 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени. Това е от значение при евентуални спорове за домейн името пред Регистъра, тъй като регистриран защитен домейн може да бъде отнет в полза на заявител при много ограничени основания – при подаване на документи с невярно съдържание при регистрацията или при регистрация на неподходящо домейн име.

 

 

Разграничение от сходни фигури

 

Домейнът разкрива известни сходства с някои други „идентификатори“, обозначения или имена с индустриално значение – например, търговската марка и фирмата.

 

В същото време, между тях има съществени различия, които следва да се отбележат с оглед изясняване същността на домейна.

 

Домейн името не представлява търговска марка, защото търговската марка е обект на регулация на Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и съответното европейско/международно законодателство.

 

Търговската марка представлява обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ЗМГО (респ. съответното европейско/международно законодателство) правила и процедури в рамките на регистрационно производство пред съответно патентно ведомство/служба.

 

Основната функция на марката е да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Марката може да включва:

 

  • рисунки,
  • фигури,
  • формата на стоката или на нейната опаковка,
  • цветове,
  • звуци или
  • всякакви комбинации от такива знаци (вж. чл. 9, ал. 1 ЗМГО).

Основната функция на домейна е да се свърже (асоциира) с даден IP адрес в Интернет. Домейнът може да се състои само от:

 

  • букви,
  • цифри и
  • знакът минус (-).

Също така, закрилата на марката почива на териториален принцип, т.е. правата на притежателя на търговска марка действат само на определена територия – например определена държава/държави, ЕС и др. под. Ето защо, възможно е да има две или повече регистрирани идентични марки за идентични/сходни стоки и/или услуги от различни лица за различни територии.

 

В същото време, където и по света да се регистрира един домейн, поради описаните технически специфики и характера на Интернет, не може никъде другаде да съществува абсолютно идентичен домейн.

 

Не на последно място, няма пречка дадена марка да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име и това е честа практика, но това не е от естество да трансформира правната същност на домейн името в марка.

 

За областите “.bg” и “.бг“ притежанието на идентична марка може да е основание за регистрирането му като „защитен“ домейн, стига марката да има действие на територията на България.

 

Също така притежанието на търговска марка може да е основание с цел нейната защита да се претендира блокирането и дерегистрацията на конкретен домейн, когато този домейн се използва от лицето, което го е регистрирало, по начин, който противоречи на защитата, която дава търговската марка на притежателя й.

 

Домейн името не представлява фирмено наименование (фирма), защото фирмата е обект на регулация на Търговския закон (ТЗ), тя представлява обект на индустриална собственост[xiii], правата върху който се придобиват в установени от ТЗ правила и процедури след регистрация в Търговския регистър.

 

Самият ТЗ я дефинира като „наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва“ (чл. 7, ал. 1), т.е. нейната основна роля е да идентифицира и отличава един търговец от останалите при упражняване на търговската му дейност.

 

Всеки търговец е длъжен да регистрира фирма и да я използва в търговската си дейност[xiv], докато за ползвателите на Интернет не съществува задължение за регистрация на домейн.

 

Няма пречка дадена фирма да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име и това е честа практика (напр. при създаване на корпоративни сайтове), но това не е от естество да трансформира правната същност на домейн името във фирма.

 

За областите “.bg” и “.бг“ наличието на регистрирана фирма може да е основание за регистрирането идентичен с фирмата домейн от търговеца като „защитендомейн.

 

 

Спорове във връзка с домейни

 

С оглед на факта, че регистрацията на домейн имената почива на сключването на договор с частноправна организация, това влияе и върху начина, по който се решават спорове във връзка с регистрирани домейн имена между Регистранти и лица с претенции спрямо домейна.

 

Традиционно тези спорове се разглеждат по реда, установен в съответните общи условия на съответните Регистри (за България Регистър.БГ респ. Имена.БГ), като това се нарича процедура по „арбитриране“.

 

Следва да се отбележи, че съдебната практика в България не признава тази процедура (поне както е уредена в ОУ на Регистър.БГ) за арбитражно производство по смисъла на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) и приема иск за отмяна на такова решение на Регистъра по чл. 47 ЗМТА за недопустим.

 

Аргументите за това са, че (i) арбитражната комисия при Регистър.БГ не е арбитраж по смисъла на чл. 1 и чл. 4 ЗМТА, тъй като не разрешава спор със сила на пресъдено нещо, нито формира изпълнителна сила, а представлява помощен орган, който прави предложение до Регистъра, който взема решение по заявките за регистрация на домейн (вж. в този смисъл Определение № 39 от 30.03.2010 г. по т.д. № 115/2010 г. на Върховен касационен съд (ВКС), Определение № 754 от 02.11.2010 г. по ч.т.д. № 410/2010 г. на ВКС, Определение № 166 от 21.05.2014 г. по търг. д. № 1489/2014 г. на ВКС, Определение № 696 от 07.10.2014 г. по к. ч. т. д. № 2548 / 2014 г. на ВКС), както и че (ii) в тези решения не се съдържа произнасяне по имуществен спор по смисъла на чл. 19 ГПК или по спор, възникнал по повод на договорни или извъндоговорни правоотношения по смисъла на чл. 7 ал. 1 ЗМТА (Определение № 339 от 29.12.2015 г. по т. д. № 1507 / 2015 г. на ВКС, 1-во тър. Отделение).

 

Интересно е да се отбележи, че ОУ на Имена.БГ[xv] предвиждат споровете относно регистрацията на домейн да се разглеждат в съответствие с посочените ОУ от компетентен съд или при валидно съгласие на двете страни – от независим Арбитражен съд за разрешаване на спорове относно домейни (АСРСОД), създаден по ЗМТА или със седалище в чужбина (чл. 11.1 от ОУ). ОУ на Имена.БГ изрично препращат към ЗМТА и посочват, че „решението на арбитражния съд е окончателно и подлежи на изпълнение и може да бъде отменено само чрез иск пред Върховния касационен съд на Република България на основанията по чл. 47 от ЗМТА“ (чл. 25 от ОУ). За момента обаче по информация от сайта на Имена.БГ[xvi] такъв арбитражен съд не е одобрен, респ. за арбитриране на домейни съгласно ОУ на Имена.БГ заявителят следва да се обърне към компетентния съд.

 

Дори да бъде създаден АСРСОД и той да бъде признат за арбитражен съд по смисъла на ЗМТА обаче, спорове за домейни със страна потребител биха били неарбитрируеми с оглед измененията в ЗМТА от 2017 г., а решение по такъв спор би било нищожно съгласно ЗМТА (чл. 47, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 19, ал. 1 ГПК), респ. би могло да доведе до административнонаказателна отговорност за постановилите го арбитри и/или за самия АСРСОД (чл. 53, ал. 1 ЗМТА). Ето защо, предстои да видим дали в бъдеще за „арбитрирането“ съгласно ОУ на Имена.БГ ще се създаде някаква форма на алтернативно решаване на спорове, по подобие на механизма на Регистър.БГ, или тези спорове ще останат за решаване само в компетентността на съда.

 

Също така заслужава да се спомене и единственият нормативен текст, уреждащ изрична законова възможност за защита във връзка с домейн имена.

 

Това е разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията, според която се забранява използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите[xvii]. При твърдяно такова нарушение, изправната страна може да сезира Комисията за защита на конкуренцията. Подобно производство, обаче, не може да доведе до прехвърляне на домейна на друго лице, нито до дерегистрацията му.

 

В останалите случаи, поради липса на нарочна законодателна уредба, претенции могат да се предявяват основно във връзка с недобросъвестно използване на дадено домейн име по пътя на деликтната отговорност пред съд. Също така, за общите домейни от първо ниво (gTLD) действат и специализирани, установени от ICANN процедури като Единна Политика при Решаването на Спорове за Имена на Домейни (Uniform Domain Name Dispute Resolution Policy, наричана за кратко UDRP) и Единната Система за Бързо Спиране (ЕСБС – Uniform Rapid Suspension System)[xviii].

 

 

Прекратяване на регистрацията

 

Регистрацията на домейн името, а оттам и правата на Регистранта върху него, се прекратяват при условията, предвидени в ОУ на съответния Регистър.

 

Основанията за това са:

 

  • домейнът да престане да удовлетворява някое от условията за достъпност и добро обслужване, уредени в ОУ. В този случай лицата за контакти, посочени от Регистранта при регистрацията, се уведомяват и им се дава възможност да коригират проблема. Ако в определен в ОУ срок не се предприемат необходимите действия, Регистърът може (по своя преценка) да прекрати регистрацията без по-нататъшно уведомление;
  • писмена заявка за прекратяване на регистрацията от Регистранта (негов представител), получена от Регистъра чрез обслужващия Регистранта Регистратор;
  • неплащане на таксата за годишна поддържка в срок, като на Регистранта се дава допълнителен срок да заплати таксата;
  • ако Регистърът установи предоставяне на документи с невярно съдържание при регистрацията;
  • ако Регистърът установи, че регистрираното домейн име е неподходящо (представлява нецензурни и/или обидни думи или словосъчетания, които противоречат на обществения интерес и добрите нрави или може да доведат до объркване);
  • въз основа на решение на Арбитражната комисия (за Регистър.БГ) респ. на АРСОД (за Имена.БГ) или влязло в сила решение на компетентния съд.

С оглед пълнота следва да се отбележи, че с измененията в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) от 2020 г., хармонизиращи българското право с Регламент 2017/2394 се въведоха и правомощия на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по отношение на домейн имената (чл. 190ж ЗЗП).

 

В определени случаи КЗП има правомощие да издаде разпореждане към Регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът. Такова заличаване чрез мотивирано искане до КЗП може да искат и другите компетентни органи в сферата на законодателството за защита на потребителите съобразно компетенциите си (напр. Изпълнителната агенция по лекарствата – за рекламата на лекарствените продукти, Комисията за регулиране на съобщенията – за директен маркетинг и реклама по чл. 261 от Закона за електронните съобщения, Съветът за електронни медии – за търговските съобщения по глава IV от Закона за радиото и телевизията и др. под.[xix]).

 

Важно е да се отбележи, че самият акт на КЗП не заличава домейна – това може да направи само съответният Регистратор въз основа на акта на КЗП.

 

 

Извод

 

С оглед на горните особености, може да се направят следните основни изводи за правната същност на домейн името:

 

  1. Правото върху домейн име е относително[xx] право, което възниква въз основа на договор, сключен:
  • от лицето, регистрирало домейн (Регистранта),
  • с Регистъра (а ако е приложимо – и с посредник, наречен Регистратор, осъществяващ посредничеството между Регистранта и Регистъра при регистрацията на домейн);
  1. Правото върху домейн е оценимо в пари (имуществено) право[xxi], което може да се прехвърля от един Регистрант на друг чрез договор (това изрично е припознато в ОУ на българските Регистри);
  • регистрацията на домейна дава на Регистранта ограничено, прехвърлимо и подновимо изключително право за използване на домейна за срока на неговата регистрация и поддръжка, освен ако Регистрантът не е загубил това право според някои от клаузите на ОУ (така чл. 2.3.11 от ОУ на Имена.БГ).

Анализът е съобразен със законодателството към 01.09.2020 г.

Представеният анализ няма характера на правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми, казуси и др. Мненията, изразени тук, са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Адвокатско дружество „Димитров. Петров и Ко.“, Фондация „Право и Интернет“, техните филиали или служители.

 

 


[i] Вж. Димитров, Г. Право на информационните и комуникационните технологии, Част I. Гражданскоправни аспекти. Електронни документи и електронни подписи. Електронна търговия Защита на интелектуалната собственост в ИКТ. Защита на потребителите, Фондация „Право и Интернет“, София, 2014, 2014, с. 275.

[ii] Вж. в този смисъл Уикипедия, Домейн, URL: <https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD> (13.08.2020) .

[iii] По справка от  Site 24x7, URL: < https://www.site24x7.com/find-ip-address-of-web-site.html> (14.08.2020).

[iv] Саракинов, Г. Право върху търговска марка в Република България, София, Сиби, 2005, с. 143.

[v] Така ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ПОДДРЪЖКА НА ИМЕНА В ИНТЕРНЕТ ОБЛАСТТА .БГ – Версия 1.0/08.02.2017г на Имена.БГ, URL: <https://www.imena.bg/tld_user_nam/documents/bg/Obshti_uslovia_Imena.BG_v1.1.pdf> (13.08.2020).

[vi] Цакова, И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 24.

[vii] Димитров, Г. Право на информационните и комуникационните технологии, Част I. Гражданскоправни аспекти. Електронни документи и електронни подписи. Електронна търговия Защита на интелектуалната собственост в ИКТ. Защита на потребителите, Фондация „Право и Интернет“, София, 2014, 2014, с. 275.

[viii] Саракинов, Г. Право върху търговска марка в Република България, София, Сиби, 2005, с. 143.

[ix] Цакова, И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 30.

[x] В този смисъл чл. 4.4. от ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ПОДДРЪЖКА НА ДОМЕЙНИ В ОБЛАСТТА .BG И ПОДОБЛАСТИТЕ на РЕГИСТЪР.БГ, Версия 4.9. - обновени на 23.05.2018 г., URL: <https://www.register.bg/tld_user_reg/documents/bg/terms_and_conditions-v4.9.pdf> (13.08.2020).

[xi] Димитров, Г. Право на информационните и комуникационните технологии, Част I. Гражданскоправни аспекти. Електронни документи и електронни подписи. Електронна търговия Защита на интелектуалната собственост в ИКТ. Защита на потребителите, Фондация „Право и Интернет“, София, 2014, 2014, с. 278-279.

[xii] Вж. чл.5.5. и Приложение II от ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ПОДДРЪЖКА НА ДОМЕЙНИ В ОБЛАСТТА .BG И ПОДОБЛАСТИТЕ на РЕГИСТЪР.БГ, Версия 4.9. - обновени на 23.05.2018 г., URL: <https://www.register.bg/tld_user_reg/documents/bg/terms_and_conditions-v4.9.pdf> (13.08.2020).

[xiii] В този смисъл и Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, София, Сиби, 2016, с. 234 -236.

[xiv] Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, София, Сиби, 2016, с. 236.

[xv] ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ПОДДРЪЖКА НА ИМЕНА В ИНТЕРНЕТ ОБЛАСТТА .БГ – Версия 1.0/08.02.2017г на Имена.БГ, URL: <https://www.imena.bg/tld_user_nam/documents/bg/Obshti_uslovia_Imena.BG_v1.1.pdf> (13.08.2020).

[xvi] Вж. Секция „Арбитриране на регистрацията на домейн“ на сайта на Имена.БГ, URL: <https://www.imena.bg/tld_user_nam/app.pl?action_key=ac_c1p13d1_to_dispute&frame_key=fr_c1p13_main_frame> (13.08.2020).

[xvii] Вж. Димитров, Г. Право на информационните и комуникационните технологии, Част I. Гражданскоправни аспекти. Електронни документи и електронни подписи. Електронна търговия Защита на интелектуалната собственост в ИКТ. Защита на потребителите, Фондация „Право и Интернет“, София, 2014, 2014, с. 295 и цитираната практика на КЗК.

[xviii] Повече по темата вж. Захариев, М. Защита на търговска марка срещу недобросъвестна регистрация на домейни, URL: <https://computerworld.bg/it_liders/2017/02/14/3459354_zashtita_na_turgovska_marka_sreshtu_nedobrosuvestna/#sdfootnote6sym> (13.08.2020).

[xix] Вж. чл. 190г ЗЗП.

[xx] Аргумент за това е липсата на законова регламентация на начина на създаване, защита и регулиране на право върху домейн име по начин, противопоставим на трети лица. Така Димитров, Г. Право на информационните и комуникационните технологии, Част I. Гражданскоправни аспекти. Електронни документи и електронни подписи. Електронна търговия Защита на интелектуалната собственост в ИКТ. Защита на потребителите, Фондация „Право и Интернет“, София, 2014, 2014, с. 277.

[xxi] Вж. в този смисъл и Цакова, И. Домейн имена. Субективни права върху домейни и възможности за правно регулиране, София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2012, с. 90-96 и цитираната практика на Европейския съд по правата на човека.           

   


Вече по е-броя месечно:

 

ДАНЪЦИ И СЧЕТОВOДСТВО 

(в началото на месеца)

 

ТРУД И ОСИГУРОВКИ“ 

(в средата на месеца)

 

ПРОМО ЦЕНИ до 31.12.2020 

 

Абонирай се: ТУК

     

 

 

Назад