Промените в ЗСч, в сила от 01.01.2019 г.

Промените в Закона за счетоводството, в сила от 01. 01. 2019 г.
(обзор)

Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
 
 
В ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г. със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО) се направиха изменения и допълнения в Закона за счетоводството (ЗСч) - от § 54 до § 56, в сила от 01. 01.2019 г.
 
Направени са следните промени:
 
  • Отпада изискването за поставяне на печата на отчитащото се предприятие и печата на предприятието съставител върху изготвяните от него финансови отчети, поради липсата на изискване за фирмен печат в нормативните документи, регламентиращи:
-   създаването на търговско дружество в правния мир (ТЗ, ЗЗД);
-   сключване на търговски сделки (ТЗ, ЗЗД);
-   подаване на данъчни декларации (ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ) или
-   друга нормативна база, регламентираща осъществяването на независима икономическа дейност на предприятията.
 
  • Уточнява се, че в ГФО се вписват имената (т.е. собственото, бащиното и фамилното име):
-   на ръководителя на предприятието и
-   на съставителя на финансовия отчет, вкл. управителя на счетоводното предприятие, когато последното е съставител на финансовия отчет.
 
  • Една от най-концептуалните и съществените промени се свързва с прилагането на приложимите счетоводни бази:
-   Национални счетоводни стандарти (НСС) и
-   Международни счетоводни стандарти (МСС/МСФО).
 
Преди промяната на ЗСч.,
 
-   МСФО бе задължителна счетоводна база за съставяне и представяне на ГФО единствено за предприятията от обществен интерес по силата на § 1, т. 22 от ДР на ЗСч., а
-   базата за изготвяне на ГФО на микро, малките, средните и големите предприятия бе НСС.
 
В този смисъл до момента § 8 и § 11 от ПЗР на Закона за счетоводството бяха особено важни, тъй като регламентираха доброволното преминаване от МСФО към НСС по следния начин:
 
  1. Микро, малки и средните предприятия, които до 2015 година са изготвяли ГФО на база МСФО, еднократно – считано от 01.01.2016 г..
  2. Големи предприятия, които за 2016 година са длъжни да изготвят своите финансови отчети на база МСФО, еднократно - считано от 01.01.2017 г..
Посредством промяната на чл. 34 от ЗСч, коренно се преобръща концепцията за повсеместното прилагане на МСФО като счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети, тъй като новия текст на чл. 34, ал. 1 от счетоводният закон постановява, че предприятията съставят финансовите си отчети на база НСС.
 
В същото време на основание новия текст на чл. 34, ал. 2 от ЗСч, МСФО ще бъдат задължителна счетоводна база единствено за консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в държава-членка на ЕС.
 
С други думи новото счетоводно законодателство допуска индивидуалните ГФО на всички предприятия да бъдат съставени на база НСС.
 
В ЗСч. (чл. 34, ал. 3) остава възможността предприятията доброволно да възприемат МСФО като свое счетоводна база за съставяне и представяне на ГФО.
 
В тази връзка ЗСч. регламентира един по-свободен и времево неограничаван преход от МСФО към НСС.
 
Посредством новия чл. 34, ал. 4, промяната на счетоводната база от МСФО към НСС може да се осъществи без наличието на каквото и да е било ограничение във времето.
 
Това означава, че онези предприятия, които през 2017 г. са съставяли своите финансови отчети на база МСФО, могат в който и да е бъдещ финансов период, да преминат към НСС като своя счетоводна база. Нещо повече, на основание § 56 от ЗИД на ЗКПО, този преход на счетоводната база по реда на чл. 34, ал. 4 от Закона за счетоводството може да бъде осъществен още при съставянето на ГФО за 2018 г.
 
Следва да се има предвид, че промяната на счетоводната база (от НСС към МСФО или обратно) може да се направи по всяко едно време, но разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ЗСч. не допуска подобна промяна да се извърши повече от веднъж.
 
  • По силата на стария текст на закона, действащ до 31.12.2018 г., годишните и консолидирани финансови отчети на акционерните дружества (АД) и на командитните дружества с акции (КДА), подлежаха на задължителен независим финансов одит, като изключения се предвиждаха само за онези АД и КДА, когато за съответния отчетен период не са осъществявали дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч.
Промяната на чл. 37, ал. 2 от ЗСч. се изразява в това, че финансовите отчети на АД и КДА, изготвени за периоди, започващи на или след 01.01.2019 г. вече няма да подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие, че към 31 декември на съответната финансова година, без оглед дали са квалифицирани като микро, малко, средно или голямо предприятие, не надвишават най-малко два от следните три критерия, регламентирани в чл. 19, ал. 2 от ЗСч.:
 
  1. Балансова стойност на активите – 700 000 лева;
  2. Нетни приходи от продажби по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗСч. – 1 400 000 лева;
  3. Средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
  • Налице е редакционна промяна в чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч., свързана със създаването на регистър на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията, в който регистър следва да се публикуват ГФО на всички ЮЛНЦ – както тези, регистрирани в обществена полза, така и тези, регистрирани в частна полза.
  • Изменението в чл. 38, ал. 4 дава еднозначен отговор на това, че малките предприятия, чиито ГФО не подлежи на задължителен независим финансов одит, имат право да изберат като минимум да публикуват в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ:
-   счетоводен баланс (НСС) или съответно отчет за финансовото състояние (МСФО) и
-   приложение към ГФО,
 
доколкото чл. 29, ал. 1 (по отношение на ГФО за всички предприятия, които не са избрали да съставят пълен комплект финансови отчети на база приложимите счетоводни стандарти) и чл. 29, ал. 6 (по отношение на малките предприятия, избрали да съставят ГФО, състоящ се от съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение) изискват от малките предприятия да изготвят приложение като част от ГФО.
 
Предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. и които на основание чл. 38, ал. 9 нямат задължението да публикуват своите ГФО, декларират това обстоятелство с декларация, която на основание на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. се публикува в срок до 31 март на следващата година както следва:
 
  1. Търговците по смисъла на ТЗ и ЮЛНЦ – в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (такса за публикуване на декларацията не се дължи);
  2. Всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.
  • При изготвянето на нефинансова декларация по реда на чл. 48 от ЗСч се уточнява, че при оповестяване на изискваната информация, отчитащите се предприятия могат да се позовават на национални (основани на нормите на ЕС) или международни рамки, с уточняване именно на конкретно позованата рамка.
  • В § 55 на ЗИД ЗКПО се разписва процедурата, по която онези ЮЛНЦ, които все още не са се пререгистрирали в законово определения срок до 31.12.2020 г., следва да публикуват своите ГФО за всички отчетни периоди, за които отчетите не са били публикувани както следва:
  1. в срок до 30 юни на текущата година годишните финансови отчети и докладите за дейността за предходната година – в икономическо издание или в интернет, когато за лицето не са настъпили условията по т. 2 – 4 по-долу; лицето трябва да осигури свободен безплатен достъп до публикуваните му отчети и доклади и при поискване да посочи мястото, където са публикувани;
  2. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г., публикуват в срок до 30 юни на 2019 г. отчетите за 2017 и 2018 г.;
  3. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2019 г. до 31 май 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2020 г. отчетите за 2017, 2018 и 2019 г.;
  4. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г.

 

Подробен коментар на промените във всички данъчни закони и осигурителното законодателство ще бъде публикуван в януарския брой на списание "Данъци ТИТА".