Промени в ДОПК и ЗКПО

13 август, 2019

В ДВ, бр. 64 от 13.08.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Промените са в сила от 13.08.2019 г. с изключение на новите изисквания за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване, в сила от 01.01.2020 г.

 

Най - значителна част от промените са свързани със създаване на :

 

  • Глава осма „а“ „Документация за трансферно ценообразуване“ (чл. 71а – 71ж) в дял първи "Общи правила";
  • Раздел IIа «Процедура за разрешаване на спорове между държави – членки на Европейския съюз, във връзка със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер» (чл. 134а – 134у) в глава шестнадесета „Особени производства“ в дял втори „Отделни административни производства

 

Глава осма „а“ „Документация за трансферно ценообразуване“

 

С тази глава се урежда правилата за изготвяне документацията за трансферно ценообразуване по смисъла на т. 9 от § 1 на ДР на ДОПК.

 

Тя включва:

 

  • местно досие (съдържанието му е регламентирано в чл. 71в).
  • обобщено досие (съдържанието му е регламентирано виж чл. 71г).

Задължени да изготвят местно досие са:

 

  • местните юридически лица,
  • чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, и
  • едноличните търговци, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,

когато осъществяват контролирани сделки (сделки между свързани лица).

 

В тази връзка следва да се има предвид, че за целите на глава осма "а" свързани лица са дружество и лице, което притежава повече 25 на сто (а не 5 на сто) от дяловете или акциите, издадени с право на глас (б. «е» на т. 3 на § 1 на ДР на ДОПК – доп.)

 

Посочените по-горе лица изготвят местно досие за извършваните от тях контролирани сделки, когато за съответната година:

 

1. стойността на сделката без данъка върху добавената стойност и акцизите превишава:

 

а) при сделки с предмет продажба на стоки400 000 лв.;

 

б) за всички останали сделки – 200 000 лв.;

 

2. независимо от т. 1, размерът на получен, съответно предоставен заем, надвишава 1 000 000 лв. или размерът на начислените лихви и другите свързани със заема приходи или разходи превишава 50 000 лв.

 

Праговете се изчисляват отделно за всяка контролирана сделка.

 

Местно досие не се изготвя за контролирани сделки с физически лица извън случаите на еднолични търговци

 

Местното досие се изготвя до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася (чл. 71д, ал. 1).

 

Когато са част от многонационална група предприятия, лицата, задължени да изготвят местно досие, трябва да разполагат и с обобщено досие, изготвено от крайното предприятие майка или друго лице от групата за данъчната година на крайното предприятие майка на многонационалната група предприятия, започваща на 1 януари или по-късно през годината, за която се изготвя местното досие по чл. 71в, не по-късно от изтичането на 12 месеца след срока по ал. 1 на чл. 71д.


Местното и обобщеното досие се изготвят ежегодно.

 

При липса на значими промени във факторите на съпоставимост по отношение на контролираните сделки извършенoто проучване на съпоставими независими сделки и/или лица се обновява най-малко веднъж на всеки три години. Финансовите данни на сделките или лицата, определени за съпоставими на базата на проучването, трябва да се обновяват ежегодно.

 

Документацията за трансферно ценообразуване се съхранява и се предоставя по искане на орган по приходите в рамките на осъществяван данъчно-осигурителен контрол.

 

Първата година, за която се изготвя документация за трансферно ценообразуване по реда на глава осма „а“, е 2020 г. (§ 18 от ПЗР на ЗИД ДОПК)

 

Въведени са следните санкции при неизпълнение на задължения, свързани с изготвяне на документация за трансферно ценообразуване (чл. 278а, ал. 5-8 нови).

 

  • Лице, което не изготви местно досие по глава осма „а“, се наказва с имуществена санкция до 0,5 на сто от общата стойност на сделките, за които е трябвало да бъде изготвена документацията. При предоставяне или получаване на заем общата стойност на сделката е неговият размер. Счита се, че местното досие не е изготвено, когато същото не е представено при поискване от орган по приходите в определения от него срок.
  • Лице, което не разполага с обобщено досие по чл. 71г, когато е задължено за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
  • Лице, което посочи неверни или непълни данни в документацията за трансферно ценообразуване по глава осма „а“, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 5000 лв.
  • При повторно нарушение по ал. 5 – 7 се налага имуществена санкция в двоен размер.

 

Задължение за изготвяне на местно досие не се прилага за четири групи лица:

 

1. лицата, които са освободени от облагане с корпоративен данък по част втора, глава двадесет и втора, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане;

 

2. лицата, които извършват дейност, подлежаща на облагане с алтернативен данък по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане;

 

3. лицата, които към 31 декември на предходната година не надвишават следните показатели:

 

а) балансова стойност на активите38 000 000 лв., и

б) нетни приходи от продажби76 000 000 лв., или

в) средна численост на персонала за отчетния период – 250 души,

 

т.е. лица, които не отговарят на критерия за големи предприятия, съгласно  ал. 5 на чл. 19 на Закона за счетоводството.

 

4. лицата, които извършват контролирани сделки единствено в страната (чл. 71б, ал. 2).

 

 

Раздел IIа «Процедура за разрешаване на спорове между държави – членки на Европейския съюз, във връзка със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер» (чл. 134а – 134у) в глава шестнадесета „Особени производства“ в дял втори „Отделни административни производства

 

С този раздел се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 година относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз.

 

Основна цел на директивата, съответно на направените промени в ДОПК, е подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на спорове, възникнали между държавите - членки на Европейския съюз, във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Конвенция 90/436/ЕИО за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (Арбитражната конвенция на Съюза).

 

Новите правила се прилагат за жалби, подадени след 1 юли 2019 г. по спорни въпроси, свързани с доходите или имуществото, отнасящи се за данъчни периоди, които започват на или след 1 януари 2018 г. (§ 19 от ПЗР на ЗИД ДОПК). 

 

Други промени

 

Направени са и други промени:

 

  • уеднаквява се прагът за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия (МГП), независимо от това дали крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели:

- на Република България или

- на друга държава или юрисдикция -

 

отчет по държави се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предприятие по ал. 1, 3 или 4 на чл. 143х, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания финансов отчет надвишава 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година (чл. 143х, ал. 6). 

 

(Както е посочено в Мотивите към проекто закона, се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане и Мярка 13 от проекта BEPS.)

 

За целта е:

 

- отменена ал. 5 на чл. 143 х: „ крайното предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, предоставя отчет по държави по ал. 1, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ѝ финансов отчет надвишава 100 000 000 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година“  и

 

 - редактирана ал. 6 на същата разпоредба.

 

В тази връзка е въведена и преходна разпоредба:

 

Крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България и което до влизането в сила на този закон отговаря на изискването на чл. 143х, ал. 5, не предоставя отчет по държави по чл. 143ф за 2019 г.“.

 

  • направени са промени и в разпоредби, свързани със съдебно производство (чл. 34, ал. 5, чл. 75, ал. 2, чл. 147, ал. 3 и чл. 156, ал. 5) В тази връзка е регламентирано, че образуваните в административните съдилища до влизането в сила на този закон съдебни производства по цитираните разпоредби се довършват по досегашния ред (§ 17 от ПЗР на ЗИД ДОПК).

 

Виж Мотивите към проекто – закона.

 

 

Коментар на промените в ДОПК очаквайте в септемврийския брой на списанието.

 

 

Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане

 

С ПЗР на ЗИД ДОПК са направени отделни изменения и допълнения и в разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с което се прецизираха спорни, както и не достатъчно ясни разпоредби (чл. 47в, ал. 4изм., чл. 47г, ал. 3 - изм.  и ал. 7доп., чл. 172 , ал. 1 изм.)


Абонирайте се за информационния ни бюлетин ►►► ТУК 

 

Назад към новините