Пътят до Указание № 24-00-7 от 25. 02. 2010 г. на НАП и пояснението към него от 05. 03. 2010 г. - стъпка по стъпка

07 март, 2010

Пътят до Указание № 24-00-7 от  25. 02. 2010 г. на НАП  и пояснението към него от 05. 03. 2010 г. -  стъпка по стъпка
 
доц., д-р Людмила Мермерска, главен редактор на сп.danatsi.tita
 
Малко предистория
 
До 31.12. 2009 г. практиката на НАП, утвърдена с поредица писма, по отношение съдружници/собственици на ООД/ЕООД, осъществяващи личен труд в дружеството и вписани като управители в съдебно решение бе:
 
  • договор за управление се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител - срещу заплащане на възнаграждение. В този случай лицата следваше да се осигуряват на основание на чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО , т.е. като изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Доколко при липса на писмен договор за управление, според практика на ВАС,   този начин на осигуряване  е законосъобразен е друг въпрос, но той ще бъде поставен по - късно.
  • ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, осигуряването се осъществяваше по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, т. е. като самоосигуряващи се лица,  полагащи личен труд като собственици или съдружници в търговски дружества.
 
Масовата практика при осигуряване на съдружници /собственици на ООД/ЕООД, полагащи личен труд в дружеството, бе именно вторият начин на осигуряване, така , че доколко е законосъбразно налагането на ред на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО без наличие на писмен договор за управление и контрол в ООД/ ЕООД бе без особено практическо значение.
 
Началото на промяната
 
С проект на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ЗБДОО) се предлага промяна в изречение първо на чл. 6, ал. 3 от КСО, в сила от 01. 01. 2010 г., като досегашния текст е допълнен в смисъл, че осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4 ал. 1, т. 7  от КСО  се дължат вече и върху върху неначислените месечни възнаграждения иче осигуряването е върху не по-малко от минималния осигурителен доход по  икономически дейности и групи професии, а за лицата, за които не е определена минимален осигурителен доход – върху минималната месечна работна заплата за страната
 
Каква е идеята за промяната в чл. 6, ал.3 от КСО според Мотивите към проекта за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.?
 
            За всеки, който прочете мотивите отговорът е ясен - предприемане на мерки срещу недобросъвестните осигурители, които не изплащат регулярно трудови възнаграждения с цел избягване внасянето на осигурителни вноски за ДОО. (Виж Мотиви за въвеждане на промяната в чл. 6, ал. 3 от КСО).
 
Независимо, че чл. 6, ал. 3 КСО визира и договорите за управление контрол, за тях специално никой не повдига никакъв въпрос в мотивите. Насоката на удара бе ясен - нередовните осигурители, ощетяващи лицата на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда.
 
Ако идеята на промяна е била да се хванат “изплъзващите се от осигуряване” съдружници и собственици на ООД и ЕООД за полагания от тях специфичен управленски труд, едва ли такъв тип промяна би била толкова безразлична на народните избранници и би следвало да се очаква бурно обсъждане. Прочитът на стенограмите за обсъждането на промените в чл. 6, ал. 3 от КСО (четиридесет и второ заседание (сряда, 18 ноември 2009 г.) и четиридесет и девето заседание (четвъртък, 3 декември 2009 г.)) показват, че  и при  първо и второ четене на проекта на ЗБДОО за 2010 г. промяната в разпоредбата на чл. 6, ал.3 от КСО минава без никакво специално обсъждане. Гласуват 114 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 8.
 
Предложените промени на чл. 6, ал.3   с § 6 на ПЗР на ЗБДДО за 2010 г. пряко се пренасят в КСО и се обнародват в бр. 99 на ДВ от 15. 12. 2009 г.
 
Първо Указания за промени в КСО от 30.12. 2009 г.
 
Както след всяка промяна в КСО се дават Указания на приходните органи за прилагането им. Първото Указание относно промените в ЗБДОО за 2010 г., излялзо още на 30. 12. 2009 г., своевременно е публикувано в сайта на НАП. В част ІІІ на Указанието “Промени в КСО” - т. 7 е посветена на промените в  чл. 6, ал. 3 от КСО.
 
Тук трябва да очакваме, че ако гласувалите депутати не са си изяснили революционния смисъл на промяната на чл. 6, ал.3 от КСО, разтърсващ из основи утвърдена с години осигурителна практика, то приходните органи следва да го разтълкуват в това Указание, за да може собствениците и съдружниците да реагират адекватно и съответно подадат и попълнят в съответствие с новия ред декларациите по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Пояснението в т. 7, обаче, се свеждат  до препис на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО с една интересна подробност - последното изречение на разпоредбата, в която се казва, че за лицата (към които по принцип биха могли да се отнасят и лицата по чл. 4, ал.1, т. 7), за които не е определен минимален осигурителен доход – се прилага минималната месечна работна заплата за страната е префразирано на “за работници и служителите, за които не е определен минимален осигурителен доход – се прилага минималната месечна работна заплата за страната”.
 
Всички, които са прочели мотивите остават с впечатление, че промяната засяга неначислени трудови възнаграждение на работници и служители, а указанието затвърждава това възприемане.
 
Второ Указание от 15.01.2010 г.
 
На  15.01.2010 г е издадено второ Указание № 24-00-3 от 15. 01. 2010 г. относно изменения и допълнения на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина; Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски; Наредбата за осигурителните каси и Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите.
 
Отнова акцентът при изясняване на промяната е за неначислени трудови възнаграждения. Въпреки, че лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса са упоменават в тълкуването, впечатлението е, че това е за пълнота при цитирането на разпоредбата на чл. 6, ал.3 от КСО.
 
До тук нищо не предвещава Указанието от 25. 02. 2010 г.  Вече два месеца са изтекли от въвеждането на новата редакция на чл. 6, ал.3 от КСО, но никой от НАП не дава и да най-малък знак, че промяната на чл. 6, ал. 3 от КСО е толкова сериозна и че разтърсва из основи утвърдена с години осигурителна практика.
 
Указание № 24-00-7 от 25. 02. 2010 г.
 
Указание № 24-00-7 от 25. 02. 2010 г  относно дължими задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) върху неначислени възнаграждения на лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал.1, т.7 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО),  даващо нови нюанси относно промяната чл. 6, ал.3 КСО фокусира върху обстоятелство, че при осъществяването на управленска дейност (индикатор, за което е подписване договори и документи), от 01.01.2010 г. отпада възможността  за собствениците и съдружниците на ООД /ЕООД да се осигуряват като самоосигураващи се лица, на база на минимален осигурителен доход по реда на чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО. За тях,  дали имат писмен ДУК или не, независимо от това дали е начислено възнаграждение или не, и се изисква осигуряване по реда на чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО, като при липса на възнаграждие осигуряването е върху осигурителен доход равен на минималния осигурителен праг за съответната икономическа дейност и класификационна група професия.
 
Указанието взриви собствениците и съдружниците на ЕООД и ООД. Започнаха сравнения между минималния осигурителен доход и минималния осигурителен праг за съответната икономическа дейност и класификационна група професия и се стигна до извода, че за немалка част осигурителния праг е увеличен двойно.
 
Указанието премълча неудобния въпрос, а какво да се прави с подадени вече декларации за осигуряване единствено като самосигураващи се лица и със сроковете за коригирането им?
 
Указанието не доуточни нещо изключително съществено - че ако извън дейността по управление и контрол, осигуряването за която и без писмен ДУК се оказа задължително, че ако съдружниците полагат личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващи се лица, те подлежат на осигуряване и на това основание. Това стана една седмица по-късно.
 
Пояснението в Сайта на НАП от 05 .03. 2010 г.
 
Пояснението възпроизвежда писмо до в-к “Капитал” на служител в ЦУ на НАП, смисълът, на което е, че “ освен като ДУК, ако извън дейността по управление и контрол, съдружниците полагат личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващи се лица, те подлежат на осигуряване и на това основание.
Например ако собственик на ЕООД, чиито предмет на дейност е извършване на финансови услуги, само участва в управлението на фирмата без да предоставя финансови услуги, то тогава той се осигурява само като управител. Ако обаче освен, че управлява фирмата, той работи и като финансов консултант, то той полага труд като самоосигуряващо се лице и трябва да се осигурява и в това си качество.
Не подлежат на осигуряване съдружниците, които не упражняват трудова дейност в дружеството и единственото възнаграждение, което им се полага са дивиденти разпределени от печалбата.”
 
В този смисъл е дадено и становище на ЦУ на НАП за в-к “Капитал” по повод публикувана там статия на 04.03. относно Указанието от 25.02. 2010 г. и осигуряването на съдружниците.
 
Тихата и ведра атмосфера до 25. 02. 2010 г. и примерът с финансовите услуги, които не са най-разпространия вид услуги осъществявани от съдружници и собственици на ООД и ЕООД, навежда на мисълта, че може би това изненадващо указание и пояснението към него е породено от някакъв невероятно нервирал приходните органи случай с лица, предоставящи финансови услуги, за който следва да заплатят всички собственици и съдружници на ЕООД/ООД.
 
След Указанието и пояснението нещата за съдружниците и собствениците на ООД и ЕООД изглеждат по следния начин:
·         щом подписват документи и договори, което е индикатор за управленска дейност, дали имат писмен ДУК или не, независимо от това дали е начислено възнаграждение или не, се изисква осигуряване по реда на чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО, като при липса на възнаграждение осигуряването е върху осигурителен доход равен на минималния осигурителен праг за съответната икономическа дейност и класификационна група професия;
·         едновременно с това, ако осъществяват дейност във фирмата си с личен труд, например като счетоводители, инженери, проектанти и др., което е масовия случай в дребния бизнес, те следва да се осигуряват като самоосигуряващи се лица и на това основание (разбира се ако са съдружници, биха могли и на база на трудов договор). Лицата, които имат наети работници и служители биха могли да хитруват, и да твърдят, че не между другото, а  целодневно са заети с управлението на мощния си бизнес и не осъществяват никаква друга дейност, но за тези които нямат наети лица по предмета на дейност на фирмата или респ. нает управител - осигуряването на две основание е неминуемо. 
 
Окончателната картина за този принципно нова практика на осигуряване се избистри окончателно  от приходните органи след два месеца и една седмица след промяната в чл. 6, ал.3 от КСО – нарочена за първопричина на новия ред на осигуряване.
 
Формално прави ли са приходните органи да изискват отделно  осигуряване по реда на чл. 4, ал.1, т.7 независимо, че липсва писмен ДУК и като следствие осигуряване на две основния при наличие на трудова дейност и по предмета на дейност на фирмата?
 
Действително принципна постановка на КСО е че, ако се извършва дейност на повече от едно основание осигуряването е за всяко от тях. Само, че двете различни основания действително трябва да са налице.
 
Без да коментираме повече ще приведем откъс от съдебно решение на ВАС № 332 от 10.01.2008 г. по адм. дело № 8755/2007г., VІ отд.  Става въпрос за решаване на казус възникнал по повод реда на осигуряване на лице-съдружник (работещо на трудов договор във фирма) във връзка с осъществявана от него управленска дейност (подписване на документи и сключване на договори) без писмен ДУК и без възнаграждение, т.е. точно като визирания в Указание № 24-00-7 от 25. 02. 2010 г. случай.
 
Върховният административен съд (VІ отд.) в Решение № 332 от 10. 01. 2008 г. по адм. дело № 8755 от 2007 г. приема, че дейността на съдружник по управление на дружеството само въз основа на съдебно решение за целите на осигуряването не може да се третира като дейност на изпълнител по договор за управление и контрол и съответно да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал.1 , т.7 от КСО (валиден за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества). Аргументите на съда са, че «съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Тя е форма за валидност. Няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако не е сключен в писмена форма”. Съдът приема, че е извършвана управленска дейност (налице е сключване на трудови договори с наети на работа лица, подаване на годишни данъчни декларации по реда на ЗКПО и др.), но доколкото тя не е по договор за управление следва да се третира като упражняване на личен труд от съдружник в дружеството и съответно да се осигурява по общия ред предвиден за съдружници – като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
 

Назад към новините