Съдебна практика относно определяне на пазарните цени при сделки между свързани лица

• една и съща дефиниция за понятието пазарна цена – тази определена в т. 8 от § 1 на ДР на ДОПК (т. 16 от § 1 на ДР на ЗДДС, т. 14 от § 1 на ДР на ЗКПО и т. 9 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ) и като следствие
• прилагат едни и същи методи за определянето й - методите за определяне на пазарни цени по смисъла на т. 10 на § 1 от ДР на ДОПК, регламентирани с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите.

• разглежданите решения на ВАС, свързани с определяне на данъчната основа на доставките по ЗДДС, визират нормата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, в редакция до промяната й в сила от 01. 01. 2012 г. Както се знае, от 01. 01. 2012 г. упоменатата разпоредба от ЗДДС е изменена. В резултат на промяната беше ограничен броят на случаите, при които данъчната основа на доставката между свързани лица трябва да бъде равна на пазарната цена на стоките или услугите, предмет на сделката.

В тази връзка ще отбележим,  че разглежданата в решенията на ВАС практика по отношение на определяне на пазарните цени в частта й, свързана с определяне на данъчната основа на доставките по ЗДДС е приложима и понастоящем, но само в случаите, попадащи в някоя от трите хипотези, съдържащи се в чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

• първото от анализираните дела се отнасят за период преди 2006 г., когато се прилагаше отменената вече Наредба № 5 от 26 февруари 1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, но основните постановки по отношение на избраните подходи за определяне на пазарните цени, и в това съдебно решения остават валидни.

• експертна оценка, ползвано от ревизиращия орган, която се отхвърля като неправомерна доколкото за пазарна цена следва да се приеме тази на която действително са реализирани продажби между независими търговци;

• експертна оценка, изготвена по поръчка на "Искър тур" ООД по време на ревизионното производство, с която е определена справедлива пазарна стойност на процесната земя в размер на 268 428,00 лв., като вещото лице е изследвало реализирани продажби на подобни имоти, намиращи се в близост до същата местност, но тъй като пазарната цена е изчислена по формулата за определяне на данъчна оценка, същата не е била възприета от приходните органи като такава опровергаваща вече приетата;

• експертна оценка, изготвена по назначена от съда съдебно-икономическа експертиза съгласно, която пазарната цена на процесния поземлен имот към датата на изповядване на сделката е в размер на 268 427 лв. Това заключение е:

• след като е приел, че за пазарна цена следва да се приеме тази на която действително са реализирани продажби между независими търговци, първоинстационният съд не е изложил мотиви защо не възприема тази по представен по делото нотариален акт, по който продажната цена в същата местност, извършена няколко месеца преди процесната продажба е на цена многократно по висока от определената от вещото лице, по приетата по делото експертиза;

• заключението на експерта по назначената от съда експертиза дава неточно и непълно заключение в частта относно ползвани данни. Недопустимо е заключението да съдържа данни от лична база данни, без същите да са конкретно посочени, както и източниците на информация.

• при основната експертиза заключението на вещото лице е, че тъй като не са налице сделки за покупко-продажби на аналози на процесните машини, е невъзможно определяне на пазарна ценя по предвидените в наредбата методи. Посочено е, че съгласно чл. 5 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.  методите за определяне на пазарни цени се прилагат въз основа на сравнение между контролираната и съпоставима неконтролирана сделка, а такава съпоставима неконтролирана сделка не е установена;
  
  
• при допълнителната експертиза заключението на вещото лице е, че за продадените машини пазарни цени по метода на сравнимите неконтролирани цени на независими търговци и по метода на пазарните цени не могат да се приложат, тъй като липсват данни за такива сделки между български търговци. Независимо от това вещото лице определя пазарни цени като прилага методи извън посочените в Наредба № 9 от 14.08.2006 г., като за последните две машини базира оценката си на оферти от интернет сайтове от 2009 г. ( дори не от края на 2007 г. и началото на 2008 г., както е посочено в заключението).

• определената при ревизията цена въз основа на експертното заключение не съответства на изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006г., тъй като липсва анализ на сделки с един и същ вид стоки или услуги, които са реално осъществени между независими търговци - в експертното заключение не е посочено за пазарните цени на какви дейности са използвани данните от годишен аграрен доклад на МЗГ за 2006 г. – 2008 г., не е посочено за какъв регион се отнасят цените и за какви конкретни услуги;

• определената пазарна цена от вещото лице по съдебната експертиза съответства на изискванията на наредбата, тъй като са взети предвид обективните природни дадености, извършен е анализ на вида и спецификата на услугите, предмет на процесните услуги, както и конкретни оферти от доставчици, действащи в същия регион. Доколкото така определената цена от вещото лице по съдебната експертиза незначително се разминава в общата данъчна основа по фактурите, не е налице основание за приложение на чл. 70, ал. 5, вр. чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, в редакцията му в сила през 2008 г.
   

• заключението вещото лице, изготвено по време на административното (ревизионното) производство, според което през последните 10 години не е установено да са реално осъществени подобни сделки, което е наложило за нуждите на заключението да се използва информация за оферти на подобно оборудване, събрана след проучване в Интернет, като формирана пазарна цена се базира на понятия, които за извън методите, визирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Съдът е приел, че не може да се приеме, че е ползван който и да е метод от визираните Наредбата в неговата цялост, поради което приме заключението за необосновано.

• заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което аналогично на вещото лице в административното производство, счита, че липсва достоверна информация за извършени сделки на технологични линии. Вещото лице прилага методът на сравнимите неконтролируеми цени, регламентиран в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., съчетан с т. нар. метод на "аналога". То базира сравнението на база съществуваща информация от пазарно предлагане - оферти, която коригира, например, цените са коригирани с липсващите модули в конкретната покупка, както и наличната инфлация през 2009 г. спрямо 2008 г., тъй като доставката е осъществена през 2008 г., а използваните пазарни свидетелства са от 2009 г. Съдът приема констатациите по съдебно-техническа експертиза, въпреки констаттациите и на този експерт, че липсват данни за каквито и да било реално осъществени сделки с идентични или сходни стоки на територията на РБългария и вещото лице от приетата съдебно-оценъчна експертиза е определило пазарната цена на база офертни цени, при това данните за които са от 2009 г., а не от 2008 г., когато е извършена процесната продажба.
  
  

• в случая са неприложими както методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, така и методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
• поради това, че не могат да бъдат установени подобни доставки на стока от този вид между независими търговци, извод, който се потвърждава и двамата експерти - експерта от административното производство и експерта от съдебното производство, за да определи пазарната цена на производствената линия съдът е следвало да постави задача на вещото лице, назначено от съда, да определи пазарната цена по метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба. В случая това е единственият възможен метод, по който може да бъде определена пазарната цена, поради факта, че всички предходни сделки с процесната производствена линия са извършени между свързани лица, и първоначалният доставчик е установим.

• за определяне на пазарна цена при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени следва да бъде извършен анализ на осъществени сделки между несвързани лица, което недвусмислено е посочено в чл. 18, ал. 1 от наредбата. Този извод следва и от определението за "неконтролирана сделка", дадено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на наредбата, според което неконтролирана сделка е сделка, осъществена между независими (несвързани) лица. Използването за сравнителна база на потенциално възможни цени, каквито по своята същност представляват офертните цени на доставчик на определена стока или услуга, не може да гарантира определяне на пазарна цена според изискванията на закона. Ако не се прави сравнение с реална сделка, т.е. такава, която е осъществена, на първо място, не може изобщо да се направи извод, че конкретна цена (каквато е посочена в офертата) е била постигната в отношенията между независими търговци. Също така не могат да бъдат взети предвид факторите, които оказват влияние върху цената на стоката или услугата и въз основа на които следва да бъдат направени корекции по чл. 11 от наредбата. А и в съдебната експертиза са използвани единствено оферти на имоти в интернет, и в експертизата, назначена от органа по приходите също са ползвани оферти за продажба на имоти;

• при определянето на пазарната оценка от експертизата, извършена в хода на ревизионното производство, не са отчетени наложени възбрани върху земята и учредено право на ползване.

• апартамента е изработена по офертни цени, намалени с 10%, а не по данни за реално извършени продажби през същата година в същото населено място;
• промишлените сгради е изработена въз основа на аналози, за които в заключението на вещото лице не е посочено какви са – офертни цени, продажни цени или цени, определени по друг начин,

поради което и във втората оценка са допуснати съществени отклонения от изискванията на Наредба № 9 от 14.08.2006 г .