БРОЙ 96, Ноември 2017 г.

Броят в 5 минути

Четете в броя

Броят в 5 минути

Актуално към 01. 11. 2017 г.

!!! Най – важно: санкция до 150 000 лв.

Прочетете материала „Кой следва да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК за целите на автоматичния обмен на отчети по държави?“, за да видите дали не сте съставно предприятие в международна група предприятия, което следва да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК в срок до 31 декември 2017 г. При неспазване на това задължение имуществената санкция е в размер от 50 000 до 150 000 лв. (чл. 278а, ал. 4 от ДОПК).

!! Важно

1. Новото данъчно облекчение по чл. 22д от ЗДДФЛ за извършени през годината безкасови плащания не може да се ползва при годишното уравняване на доходите от работодателя за 2017 г., а само чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., като не е необходимо да се прилагат допълнителни документи. То се ползва, ако всички доходи, декларирани в Приложения № 1, 3, 4, 5 и 6 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., (т.е. без Приложение № 2 за ЕТ) са получени по банков път и извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от тези доходи. Данъчното облекчение е в размер 1 на сто от дължимия за годината данък върху посочените доходи.

Виж повече за новото данъчно облекчение.

2. Съгласно промените Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в сила от 01. 01. 2018 г., юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на ЮЛНЦ при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация пред Агенция по вписванията - регистър за ЮЛНЦ до 31. 12. 2020 г. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи.

Виж повече за процедурата на пререгистрация.

3. Когато предмет на доставката е услуга, необходимо е да се определи дали тя не попада в обхвата на „услуги, извършени по електронен път”. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение, когато получател по услугата е данъчно незадължено лице. При доставка на „услуга, извършена по електронен път” за получател данъчно незадължено лице от друга държава членка, за доставчикът възниква задължение за регистрация по режима MOSS или регистрация по ДДС в държавата членка на получателя – данъчно незадълженото лице.

Виж повече за услуги, извършени по електронен път.

4. На основание на разпоредбата на чл. 215а от ЗКПО, както и на посоченото в новата ал. 2 на чл. 204 от закона данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в натура се определя за една календарна година като се вземат под внимание всички суми независимо, че при отчитането им не е намален счетоводния финансов резултат за конкретната година на възникването на даден разход.

Виж повече за особеностите при формиране на данъчната основа на данъка върху разходите в натура.

5. При подаване на документи за кандидатстване на граждани на трета страна на пазара на труда в Р България има практически трудности при представяне на едни от документите по чл. 2, ал. 1, т. 9 ППЗТМТМ - заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - гражданин на трета държава. Налице е разминаване на ползвания в чл. 2, ал. 1, т. 9 ППЗТМТМ термин "влизащ в сила" и термините, ползвани в Кодекса на труда - „дата на сключване“ и „начало на изпълнението“ на трудовия договор.

Виж повече за възможните на насоки на решаване на този проблем.

6. При наемане на граждани от трети страни в областта на хотелиерството на основание регистрация за сезонна работа по чл. 24 от ЗТМТМ, транспортните разходи за сметка на работодателя, както и разходите за наем на жилището на сезонните работници в България, които работодателят поема, представляват облагаем доход за физическите лица по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ. По отношение направените за сметка на работодателя здравни застраховки е възможно различно данъчно третиране.

Виж повече за начина на данъчно третиране на разходите направени за сметка работодателя в полза на наетите лица от трети страни.

7. В случаите, когато работници, подали молба за напускане, не спазят уговорения с работодателя срок на предизвестие и се появят на работа, когато предизвестието изтича, за да бъдат освободени, поради неявяването им работа без уважителни причини през този период е възможно подвежането им под дисциплинарна отговорност, като например се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за неявяване на работа в два последователни дни.В този случай ще може да се претендира и обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Виж повече, включитело и съдебна практика, свързана с този все по-често възникващ проблем.

! Акценти от избрани материали

ЗДДС

1. През 2010 г. се извършва СМР, като се съставя констативен протокол, който възложителят не подписва. Изпълнението на останалата част от СМР се забавя по вина на възложителя, който в последствие спира окончателното изпълнение на договора за СМР. През 2015 г. изпълнителят на СМР завежда дело, което печели. Възложителят е осъден да изплати дължимото възнаграждение за изпълнените СМР, неустойки, разноски и лихви по делото.

Какъв документ следва да се издаде във връзка с признатите от съда за изпълнени СМР и кога е датата на данъчно събитие по ЗДДС? Следва ли да се посочи в дневниците по ЗДДС?
Какъв документ следва да се издаде във връзка с платените неустойки, лихви, разноски в исковото производство и разноски в заповедното производство и следва ли да се включи в дневниците по ЗДДС?
Фирмата възложител ще има ли право на данъчен кредит и в кой данъчен период може да го упражни?

1. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, в сила до 29. 01. 2016 г., като се съобразят и някои изключения, услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Предвид конкретния казус в случая вероятно се касае за договор с поетапно изпълнение, като всеки етап за който е уговорено плащане се счита за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на която плащането е станало дължимо. В случая плащането е дължимо в 5-дневен срок от съставянето на протокола, който е съставен през 2010 г., т.е. данъчното събитие е възникнало през 2010 г. В случай, че не е издадена фактура през 2010 г. следва да се издаде такава.

2. За документиране на лихвите и неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им съгласно чл. 84 от ППЗДДС. Данъчната основа на доставката не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

3. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. В случая данъкът е станал изискуем през 2010 г. и 12 данъчни периода са изтекли, поради което възложителят не може да упражни право на данъчен кредит за доставката.