ТИТА - Всичко онлайн за данъците. Списание и е-Книги. Нормативна база, справочник и консултации.

Безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС

 
 
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
Известното Указание на НАП с изх. № 24-00-15 от 22.01.2016 г. относно данъчното третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите, колкото и да е подробно, не дава отговор на редица въпроси. Един от най-обхватните от тях е как се прилага нормата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
 
От самото указание става ясно, че то регламентира прилагането на две от трите хипотези на лично (нестопанско) потребление на фирмени активи:
-        тези по чл. 6, ал. 3, т. 1 (приравнена на възмездна доставка на стоки) и
-        чл. 9, ал. 3, т. 1 (приравнена на възмездна доставка на услуги).
 
При услугите за лично потребление има въведена и още една хипотеза – именно тази, съдържаща се в чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, по силата на която за възмездна доставка на услуга се смята безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо предоставянето на услуга за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.
 
Целта на  материала е да се анализира  нормата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като се посочат спорните моменти при прилагането й. Материалът е  илюстриран с редица примери. 
Целият текст

Новини

Потребителски опции

Потребител

Забравена парола?