tita.bg

-        прехвърляне на имота под формата ликвидационен дял;

-        продажба на имота на собственика на дружеството;

-        дарение, предхождащо процеса на ликвидация.

 

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

През последните години лавината от несъбрани вземания продългжава да расте. Затова успешното събиране на вземанията е основен въпрос на търговските дружества.

 

Целта на материала е да се разгледат възможностите, които дава Гражданския процесуален кодекс за предприемане на действия, в резултат на който кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист за вземането си:

 

-         заповедно производство и

-         исково производство.

 

На база на практическия си опит като адвокат авторът разлежда особеностите на тези два групи производства. Приведена е и съдебна практика.

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

Настоящият материал е предизвикан от едно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), което авторът намира за съществено с оглед практиката на органите по приходите да отказват право на данъчен кредит по фактурирани облагаеми доставки, които са счетени за нереални, като същевременно се приема, че доставчикът продължава да дължи данъка, вписан във фактурата. Става въпрос за Решение на СЕС от 11 април 2013 г. по дело C‑138/12. Освен с проблемите, които разглежда, решението е интересно и с това, че е постановено по преюдициално запитване, отправено от българска юрисдикция – Административен съд - гр. Варна.

 

Материалът е разделен на две части, които ще бъдат представени последователно в този и следващия брой на списанието. От първата част на материала, но най-вече от втората, която ще се публикува в следващи брой, ще е видно, че авторът счита, че разгледаното решение на СЕС има отношение към многобройните случаи на отказ да се признае право на данъчен кредит с аргумента, че липсват реални доставки, като казусът тук е: “Има ли право доставчикът, след като на клиента му е отказан данъчен кредит с влязъл в сила РА, да иска въъзстановяване на този данък от бюджета.”

 

Материалът е представен в Рубрика “Дискусионно”, тъй като авторът счита, че тълкуването на практиката на СЕС е нелека задача и в случая органите по приходите категорично ще възразят срещу положителен отговор на посочения по-горе въпрос, какъвто той смята, че трябва да се даде.

 

Понякога и нашите съдилища отказват да се съобразяват с практиката на СЕС, с аргумента, че фактическата обстановка, която е приета за установена по делото, разглеждано от СЕС, „не е абсолютно идентична с тази по настоящото дело” (виж в този смисъл Решение на ВАС № 16602 от 28.12.2012 г. по адм. д. № 4121/2012 г., I о.).

 

Въпреки това авторът счита, че на лицата, прилагащи ЗДДС, трябва да се представя практиката на СЕС по данъчни дела. А те от своя страна са в състояние и в пълното право да преценят дали направените от автора на материала изводи са в духа на решението на СЕС, или пък го преиначават и тълкуват превратно.

ЗДДС. Въпрос. През 2007 г. сключихме договор за покупко-продажба на недвижим имот. Нашата фирма като продавач получи капаро в размер на 300 000 лв. плюс 60 000 лв. ДДС. За капарото е издадена данъчна фактура и е начислен и внесен цитираният ДДС. През 2011 г. стана ясно, че сделката няма да се осъществи по вина на купувача. Съгласно договора капарото няма да се връща на купувача, защото представлява неустойка по договора. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС сме издали кредитно известие в размер на 300 000 лв. плюс 60 000 лв. ДДС. Въпросът ми е длъжни ли сме по силата на закон да върнем на купувача размера на начисления ДДС (60 000 лв.) и в какви срокове?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни („ ...” ООД) има цистерна за дизелово гориво, която се зарежда от фирма доставчик на място в производствената ни база, за което се издава фактура. След това от нея се зареждат само микробусите на фирмата, обслужващи дейността ни. Въпросът ми е дали от 01. 05. 2013 г. трябва да подаваме информация към НАП за зарежданията, които правим на собствените микробуси или да подаваме информация само за получената доставка?

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Фирма, която продава на едро гуми в ЕС и трети страни, от м. април ще ги доставя на своите клиенти със собствен транспорт (имаме лиценз за международен транспорт). Досега клиентите си осигуряваха сами транспортирането на стоките.
Въпросът ни е следният: Как следва да се фактурира извършената от нас транспортна услуга:

-         във фактурата за гумите като на отделен ред се запише транспортна услуга. Тогава основанието за неначисляване на ДДС във фактурата как ще се запише - веднъж като ВОД и втори път като транспортна услуга – или ще се приеме, че транспортът е съпътстваща доставка и това е само ВОД;

-         ако се издаде отделна фактура за стоките и отделна за транспортната услуга - това според Вас правилно ли е? Тогава на транспортната услуга - основанието за неначисляване на ДДС, чл. 21 ал. 2 ЗДДС ли ще бъде (ако такъв вариент е възможен)?

-         ако изнасяме стоките за трети страни - досега пишехме чл. 28 ЗДДС като износ. Сега, при фактурирането на транспорта, как да постъпим?
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Основната ни дейност е международен транспорт на стоки. Камионите се прибират в гараж в България. В тази връзка се налага да бъдат извършвани ремонтни услуги в чужбина. Предприятието ни получава фактура от доставчик, регистриран за целите на ДДС в държава-членка на ЕС за извършена ремонтна услуга и вложени резервни части на отделен ред. Фактурата е с начислен ДДС по ставката на държавата-членка. Въпросите ни са:

-         Как следва да постъпим – да издадем два протокола по чл. 117 от ЗДДС – за получената ремонтна услуга и за ВОП за резервните части ли?

-         Каква следва да бъде данъчната основа за самооблагане?

-         За данъчната основа има ли значение дали ще се възползваме от правото си за възстановяване на платен в чужбина ДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано съгласно ЗДДС, ще извършва следните доставки: Покупка на стока от Франция и доставката й в склад под митнически контрол в Полша. След това стоката ще бъде продадена на руска компания и изнесена за Русия от полския склад под митнически контрол. Нямаме ангажименти за транспорта и той се осъществява съответно от нашия доставчик до Полша и след това от нашия клиент.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Дружеството А (това е фирмата, на която извършвам счетоводни услуги) е главен изпълнител на строително-монтажни работи (СМР) във връзка с ремонт на голям обект. В процеса на ремонта фирма А ползва подизпълнители. Подизпълнител К извършва некачествено СМР, но в договора между А и К няма залегнала клауза за отстраняване на дефекти, а фирма А приема работата от К без забележки. Налага се да се извършат повторни СМР за сметка на А по две причини:

-         първата, че работите, извършени от К са некачествени, но са приети без забележка (по-малката част от работите) и

-         втората - работа по обекта са се проточила във времето и се налага пълно пребоядисване на обекта поради ”остаряването/захабяването” (по-голямата част от работите).

Фирма А наема друг подизпълнител Б. Тъй като ми е известно, че СМР, които извършва Б всъщност са повторни - аз ги отразявам в дневника за покупките без право на данъчен кредит (ДК). Протокол за брак не е съставян, тъй като всички работи от К са приети без забележки, а остаряването не може да бъде свързано с конкретна доставка на СМР и конкретен доставчик. При ревизия се прави насрещна проверка на Б и той декларира съвсем неоснователно, че ползвал на обекта доставчици, които се признават от НАП като неизрядни (наистина всички СМР са извършени от Б без подизпълнители). Фирмите А и Б са в ревизии. Притеснява ме практиката на НАП, която остава непроменена въпреки всички решения на СЕС, според която приходните органи ще решат да съберат ДК от фирма А, въпреки това, че тя не го е ползвала. Това би могло да стане евентуално като ни вменят като задължение издаване на протокол за брак и неговото неотразяване в дневниците, и отказ на право на ДК по фактурите на Б. Фактурите на Б са с дати м. 11 и м. 12 от 2012 г. и право на ДК все още не изтекло по тях, въпреки, че са отразени без право на ДК. Евентуално биха могли да претендират и за глоба по чл. 182 от ЗДДС (не съм издала протокол за брак). Не знам доколко се взима впредвид факта, че данъкът за внасяне по Справката - Декларация по ЗДДС на фирма А за същия период не е по-малък, тъй като не съм ползвала ДК по фактурите на Б.

Трябвало ли е в този случай да се издаде протокол за брак, без той да има връзка с конкретен доставчик и СМР или е възможно отразяване на повторно извършени работи без право на ДК - така както ги отразих аз и което всъщност отговаря на истината. Посъветвайте ме моля как да процедирам.
 
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни е регистрирано по ЗДДС в България и извършва търговия с автомобили втора употреба. Автомобилите се закупуват през електронен сайт на аукцион за покупка на автомобили в рамките на ЕС. Фактурите за покупка се издават от комисионер, който работи от свое име и за сметка на доставчика. При поръчка за покупка на автомобил ни издават фактура за автомобила, на отделен ред такса за участие в аукциона и транспорт (когато има такъв) от страната на доставчика до мястото на получаване. Комисионерът ни издава фактура с ДДС номера си и името в държавата, в която трябва да си получим автомобила. Транспортът на автомобилите от мястото на получаване до България се организира и е за сметка на нашето предприятие. Въпросите ни са:

-         Правилно ли е определена доставката като ВОП при положение, че на фактурата за покупка е цитиран чл. 138 от Директива 2006/112?

-         Кога следва да се издаде протокол за ВОП и има ли значение, че автомобилите се закупуват по електронен път?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. Българско юридическо лице получава заеми от кипърско юридическо лице. На тези заеми се начислява лихва и съответно се удържа 7% данък при източник, тъй като има СИДО между България и Кипър. Данъкът не е деклариран и плащан от 2009 г., а лихвите никога не са плащани. Кипърското дружество заявява, че се отказва от част от лихвите. Това означава ли, че съответно и данък при източника не се дължи за лихвите, от които се отказва кипърското дружество?


Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Сключена е групова застраховка „Живот” за всички работници и служители, като застрахователните премии са за сметка на работодателя и се изплащат директно на застрахователя, т.е не се начисляват индивидуализирано на работниците и служителите по ведомостта за заплати. Сумите са в размер на 60 лв. месечно на наето лице и не се облагат нито по реда на ЗКПО, нито по реда на ЗДДФЛ.

 

При липса на застрахователно събитие, след изтичане на застрахователния срок лицата получават от застрахователната компания плащания по договора („рента”). Тези обратно получени суми по договора (“рента”) от работниците и служителите подлежат ли на облагане по реда на ЗДДФЛ?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗЗД. Въпрос. През 2007 г. сключихме договор за покупко-продажба на недвижим имот. Нашата фирма като продавач получи капаро в размер на 300 000 лв. плюс 60 000 лв. ДДС. За капарото е издадена данъчна фактура и е начислен и внесен цитираният ДДС. През 2011 г. стана ясно, че сделката няма да се осъществи по вина на купувача. Съгласно договора капарото няма да се връща на купувача, защото представлява неустойка по договора. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС сме издали кредитно известие в размер на 300 000 лв. плюс 60 000 лв. ДДС. Въпросът ми е длъжни ли сме по силата на закон да върнем на купувача размера на начисления ДДС (60 000 лв.) и в какви срокове?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

Представено е решение на ВАС, свързано с дължимостта на осигурителни вноски върху групова застраховка “Живот”, която няма задължителен характер. Решението представлява интерес, доколкото противоречи на установената до момента данъчна практика.

В табличен вид са систематизирани разпоредбите на СИДДО, по които България е страна по отношение на дивиденти, разпределяни от българското юридическо лице, в полза на чуждестранно лице (физическо или юридическо). 

 

Отчетено е комбинираното действие на разпоредбите на СИДДО и българското законодателство (ЗКПО И ЗДДФЛ) при облагане на дивидентите, като е изведено:

-          кога следва изцяло да се прилагат разпоредбите на българското законодателство (без да се търси прилагане на СИДДО), доколкото СИДДО не дава по - благоприятно третиране и

-          кога трябва да се вземат предвид разпоредбите на СИДДО, тъй като те са по-благоприятни от разпоредбите на българското законодателство.