tita.bg

 

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

Допълнителната парична вноска по чл. 134 от от Търговския закон (ТЗ) има специфични характеристики, отличаващи я от останалите форми на финансова помощ, предоставяни от съдружниците/собствениците на ООД /ЕООД.

 

Данъчната и съдебната практика показват, че често пъти тези характеристики не се познават, при което безвъзмездна финансова помощ от страна на съдружник/собственик, приета за допълнителн парична вноска по чл. 134 от ТЗ, по време на ревизия се предифинира или като:

-          заем, което безусловно и безспорно изисква начисляване на пазарна лихва за данъчни цели или като

-          дарение (финанисиране), което води до отчитане на счетоводен приход в размера на помощта.

 

Целта на настоящия материал е въз основа на съдебната практика да се анализират конкретните изисквания, на които трябва да отговори извършено финансиране на дружеството от съдружника/собственика, за да се приеме, че предоставените средства имат харектер на допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ, а не представлява заем или дарение (безвъзмездно финансиране).

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

(обзор на гледни точки)

 

 

Когато става въпрос за третиране на допълнителната парична вноска по чл. 134 от Търговския закон (ТЗ) по реда на ЗКПО обикновено се задава един единствен въпрос – изясни ли се дали върху вноската по чл. 134 от ТЗ, предоставена безвъзмездно (без лихва) ще се начислява лихва равна на пазарната за данъчни цели на основание на чл. 16, ал. 2, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?

 

За съжаление все още липсва общоприет отговор по този въпрос.

 

Целта на материала е да се направи кратък преглед на гледните точки по въпроса.

ЗДДС. Въпрос. В договори с туроператори за предоставяне на туристически услуги от хотелиер има клауза за превод на определена сума като гаранция за предоставения контингент, която сума се превежда в началото на туристическия сезон и е на разположение на хотелиера през целия срок на договора, като се преизчислява с последните разплащания. Следва ли този вид гаранция да се третира като авансово плащане с издаване на фактура и начисляване на ДДС, или се счита за финансова услуга по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - освободена услуга?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Ние сме българска фирма - производител на бельо. За свой клиент италианска фирма шием на ишлеме. Италианската фирма купува плата за изработка от Турция. С цел да се отпимизират разходите платът идва от Турция направо в България. Осъществен е внос с митническата декларация (МД)  .../24.01.2012 г., като за получател е посочена нашата фирма. Ние плащаме данък върху добавената стойност (ДДС) по вноса, освобождаваме плата и започваме работа. Притежаваме документ Commercial invoice, където е посочена италианската фирма като платец, а българската - като получател. Посочили сме МД в дневника за покупки за м.01.2012 и сме ползвали данъчен кредит (ДК) в размера на платения данък при вноса. Готовите изделия и платения ДДС по вноса фактурираме на италианската фирма през м. 03. 2012 г., която ни ги плаща. Въпросите ни са следните:
1. Имаме ли право да ползваме данъчен кредит (ДК) за платения през м. 01. 2012 г. ДДС при вноса?
2. Следва ли МД да се включва в дневника за покупки за м. 01. 2012 г.?
3. Ако неправомерно сме приспаднали ДК, трябва ли да си самоначислим данък по реда на чл. 79, ал.1 от ЗДДС?
4. Трябва ли да коригираме посочената МД в дневника за покупки по реда на чл. 126 от ЗДДС?

 

ЗДДС. Въпрос. Срещам трудност относно срок за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС. Извършено плащане по проформа фактура - 12.03.2012, издадена фактура от доставчика на 23. 03. 2012. Транспортът осъществен от български превозвач, който издава фактура с дата на данъчно събитие 26. 03. 2012 г. Не знам с коя дата да издам протокола и в кой месец да го включа в дневниците. Не ми е ясен изразът:  „Протоколът се издава в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем”. Имам три дати (превод, фактура, транспорт). Кой член от закона трябва да приложа - чл. 63, ал. 1 или чл. 63, ал. 4 от ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни закупува стоки от Италия при условията на CIF a la port Bourgas. Италианската фирма ни издава фактура с дата от 29. 12. 2011 г. На 29. 12. 2011 г. стоките са предадени от италианската фирма на превозвача с прехвърляем коносамент. Поради забавено плащане от наша страна стоките тръгват от италианско пристанище на 20. 03. 2012 г. и пристигат на Бургаското пристанище на 29. 03. 2012 г. В кой месец и с каква дата следва да издадем протокола за ВОП – в 15-дневен срок от 20. 03. 2012 г. – дата на прехвърляне на собствеността на стоката ли?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Дружество закупува лек автомобил от лизингополучател, на когото лизингодателят не е прехвърлил собствеността. При закупуването на автомобила лизингодателят издаде фактура на третото лице съгласно тристранен договор, в който е записано, че лизингополучателят дава съгласие автомобилът да се прехвърли на трето лице. От своя страна лизингополучателят издаде фактура, в която описва продажба на ДМА и начислява ДДС. Помолихме да издадат фактура, че прехвърлят права по договор за лизинг и да не начисляват ДДС, но отказаха. Бяхме принудени и написахме писмо до НАП. Получихме отговор, че след като лизингополучателят не е имал право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС, следва да се приложи нормата на чл. 50 от ЗДДС и доставката да се счита освободена. За сделката е издадена фактура на 22. 12. 2011 г. Писмо за становище изпратихме до НАП на 19. 01. 2012 г., но отговор получихме на 17. 04. 2012 г. Понеже процедурата се проточи,  включих фактурата за покупка на автомобила  в дневника за покупки за м.03/2012 г. без право на данъчен кредит. И сега се обърках въз основа на становището на НАП, сделката се счита за освободена,  аз я осчетоводих без право на данъчен кредит и от тук нататък не знам какво да правя. В края на отговора на НАП е записано: "Настоящото становище е принципно и е въз основа на фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено от ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК."  Въпросът ми е, ако се позова на отговора на НАП, как може фирмата да си ползва данъчния кредит, при условие че осчетоводих фактурата за март 2012 г.?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Имам въпрос относно мястото на изпълнение и съответно ДДС на счетоводни услуги. Имам сключено споразумение за съвместна работа с дружество от ЕС, което е посредник  между нашата счетоводна къща и българско дружество, на което реално извършваме услугата. Фактурата за счетоводните услуги, получател по които е българското дружество, ще издаваме към посредника в ЕС.  Въпросът ми е дали трябва да начислим ДДС във фактурата, която издаваме към  дружеството в ЕС,  понеже реалният получател на услугата е българско дружество, или да не начисляваме ДДС, понеже получателят на фактурата е в ЕС. С фирмата-посредник от ЕС имаме сключен договор за обслужване на техни клиенти, а с българската фирма, на която реално извършваме услугата, нямаме сключен директен договор. Ние ще фактурираме тези разходи на фирмата в ЕС, която впоследствие ще ги префактурира на клиента си.
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни отдава под наем недвижим имот по договор за наем, който е до месец септември вкл. В договора за наем е уговорено, че наемателят заплаща таксата за битови отпадъци за имота. През месец март сме платили в общината таксата за битови данъци за цялата година. В какъв срок и в какъв размер следва да издадем дебитно известие на клиента към фактурата за наем за таксата за битови отпадъци – през месец март със сумата съответстваща на 9 месеца ли? Тъй като клиента не може да плати наведнъж цялата такса за битови отпадъци, може ли да се издадат дебитни известия през периодите на заплащане?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос.Търговско или гражданско дружество се учредява с непарична вноска на имот от единия съдружник (регистрирана по ДДС фирма). Дружеството се регистрира по ДДС на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС. Малко след учредяването се взема решение за прекратяване на дружеството, като апортираният имот се определя за ликвидационен дял на съдружник - физическо лице (нерегистрирано по ДДС). Ще се начисли ли ДДС върху апортирания имот при дерегистрация на дружеството по ЗДДС или при прехвърляне на собствеността му на физическото лице?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Получих фактура от фирма регистрирана на Сейшелите. Всичко официално ли е по тази фактура - никъде не е цитирано основанието за неначисляване на ДДС?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. Получих фактура, издадена в началото на м. Април от фирма, регистрирана на Сейшелите с предмет - превод и комплектоване на техническа документация. Следва ли да правя някакви удръжки?
 

Отговор: Доц. д–р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ДОПК. Въпрос. Имаме ли подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, след като сме представили обезпечение и ни е издадено удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК - без данъчни задължения?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

Подбрани са две решения на ВАС, съответно от 2008 г. и 2011 г., свързани със съдебен спор относно доказателствената сила на документи, с които е оформен брак на материални запаси.