Брой:

Отговори на НАП относно данъчно третиране на ваучерите за храна

Въпрос: Може ли размерът на ваучерите за храна да бъде диференциран (без да превишава максималният месечен размер на наето лице - 60 лв.) в зависимост от заемана длъжност, броят отработени дни или други характеристики, свързани с трудовата активност на съответното наето лице?


Отговор: В становище на ЦУ на НАП (писмо № 24-34-230 от 04. 11. 2009 г.) при отговора на поставения въпрос се посочва, че в практиката на Върховния административен съд (ВАС), постановена във връзка с казуси, свързани с данъчно третиране на социалните разходи, е налице трайна тенденция да не се третират като социални разходи придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни, които са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.

Макар да са свързани с правоотношението между данъчно задълженото лице и наетите лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечи потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности очевидно не са в зависимост от заеманата от лицето позиция.


С оглед на това и установената практика на ВАС, следва да се направи извод, че не е допустимо размерът на предоставяните социални придобивки да зависи от заеманата от лицето длъжност или от постигнатите от него трудови резултати.


При предоставяне на ваучери за храна на различна стойност в зависимост от заеманата позиция на отделните работници или от постигнатите от него трудови резултати (респ. от отработените дни), макар и максималният размер да е 60 лева месечно:

  • няма да е налице изпълнение на изискванията на чл. 209 от ЗКПО, доколкото за да бъде приложима тази преференциална разпоредба, извършените разходи за ваучери за храна следва да отговорят на дефиницията на социални разходи по смисъла § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. След като  не изпълняват изискванията за социални разходи, които съгласно чл. 206 от ЗКПО са данъчно признати, разходите за ваучери за храна няма да бъдат признати за данъчни цели на основание на чл. 26, т. 1 от ЗКПО (т.е ще бъдат посочени в увеличени при данъчно перобразуване) на счетоводния финансов резултат, защото по естеството си те не са свързани с дейността;
  • разходите за ваучери за храна, които не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е" и чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ - същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица - работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол (чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ).

(Б. р. Ваучерите за храна предоставени на персонала, вкл. на лицата по договори за управление и контрол в зависимост от заеманата от лицето длъжност или от постигнатите трудови резултати, подлежат на социално и съответно здравно осигуряване по общия ред реда на КСО и ЗЗО, доколкото:

Виж целия текст на писмо № 24-34-230 от 04. 11. 2009 г. на ЦУ на НАП.

 

Бележка на редакцията: В  началото на  т. 2. “Данъчно третиране” на първото и засега единствено подробно Указание изх. № УК-3 от 21.03.2005 г. на МФ относно счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна,  изрично бе посочено, че не съществуват нормативни пречки работодателите индивидуално да определят размера на средствата, които да разпределят между ползвателите за съответния период, под формата на ваучери. Предоставянето на ваучери не е обвързано с наличието на лимит за работника. (Препратка към същия текст е направена и в писмо № 5_23_29_ 15 от 01. 01. 2008 г. на Дирекция – ОУИ “София” (текстът е маркиран в червено), цитирано в друг контекст при отговора на следващия въпрос.)

 

Цитираният текст се възприемаше в смисъл, че индивидуализирането на сумите по отделни лица от персонала няма да породи проблеми за данъчни цели и поради това практиката на индивидуализиране на размерите на ваучерите за храна по отделни наети лица (най-вече във връзка с отработените дни)  е доста разпространена. Очевидно след посоченото писмо и още повече след наложилата се съдбена практика, че по принцип социалните разходи не могат да имат връзка с резултатите от труда, тя следва да бъде преустановена.


Въпрос: Какво е данъчното третиране на ваучерите за храна, предоставени на лица в отпуск по майчинство, отпуск поради временна неработоспособност, неплатен отпуск и др.?


Отговор:
Становището на приходните органи, изразено в редица писма (№ 2_3339 от 31.08.2007 г. на Дирекция “ОУИ” – Варна; № 5_23_29_15 от 01. 01. 2008 г. На Дирекция “ОУИ” -  София; № 24-34-610 от 19.02.2008 г. на ЦУ на НАП; № 24-34-928 от 04. 03. 2008 г. на ЦУ на НАП) е, че не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „б” в размер до 60 лв. месечно, под формата на ваучери за храна, предоставяни на наети лица, ползващи:

  • отпуск по болест;
  • платен отпуск;
  • неплатен отпуск;
  • отпуск за бременност и раждане;
  • отпуск за отглеждане на дете,

разбира се, при условие, че ваучерите са предоставни при спазване на всички законови изисквания (б.р. т.е. разпоредбите на чл. 204, т. 2, б „б” , чл. 209 , т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО, включително и на изискването за документална обоснованост на чл.10 от ЗКПО).

(Б. р. При условие, че ваучерите са предоставни при спазване на всички законови изисквания, левовата равностойност на ваучерите за храна, предоставени на лицата, ползващи някой от посочените по-горе отпуски, не се облага по реда на ЗДДФЛ (чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „е" от ЗДДФЛ) и съответно не подлежи на социално и здравно осигуряване (чл. 2, ал. 3 от НЕВДВКОВ и чл. 40, ал.1, т.1 от ЗЗО)).

Виж целия текст на писмо:
№ 2_3339 от 31. 08. 2007 г. на Дирекция “ОУИ”– Варна;
№ 5_23_29_ 15 от 01. 01. 2008 г. на Дирекция “ОУИ” – София;
№ 24-34-610 от 19. 02. 2008 г. на ЦУ на НАП;
№ 24-34-928 от 04.03.2008 г. на ЦУ на НАП.


Въпрос: Запазва ли се преференциалнот третиране по реда чл. 209 от ЗКПО на ваучерите за храна в размер до 60 лв. месечно на наето лице, в случай, че с цел запазване на работните места дружеството взема решение за намаляване на работното време?


Отговор:
Становището на приходните органи (писмо № 96-00-70 от 19. 03. 2009 г. на Дирекция “ОУИ” – Пловдив; № 2_1276 от 19. 05. 2009 г. на Дирекция “ОУИ” – Варна) е, ако със сключването на допълнително споразумение към основния трудов договор:

се променя договореното основно месечно възнаграждение и в резултат на това то е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, няма да са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В такъв случай независимо от изпълнението на останалите четири изисквания посочени в закона, при предоставянето на ваучери за храна в размер до 60 лв. данъчно задълженото лице не може да се ползва от предвиденото в закона освобождаване от данък върху разходите;

не се променя договореното основно възнаграждение и се изпълняват кумулативно изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО дружеството ще има право да предоставя ваучери за храна в размер до 60 лв., които няма да се облагат с данък върху разходите.

Виж целия текст на писмо:
№ 96-00-70 от 19. 03. 2009 г. на Дирекция “ОУИ” – Пловдив;
№ 2_1276 от 19. 05. 2009 г. на Дирекция “ОУИ” – Варна.



Въпрос: Необлагаемите 60 лв. месечно разходи за ваучери за храна на наето лице, конкретно за всеки месец ли се отнасят или са необлагаем разход в годишен аспект в размер на 720 лв.? В тази връзка, ако поради проблеми със заплащането на ваучерите на оператора в един месец (месец юни) са получени ваучери на стойност под 60 лв. (например, 40 лв.), а вследващ (месец юли) над 60 лв. (например, 80 лв., като превишението от 20 лв. се отнася за м. юни ), и съответно сумата за двата месеца средномесечно не превишава 60 лв. следва ли да се извърши облагане на превишението за месеца, в който е налице превишение над 60 лв. (в случая 20 лв., като превишението от 20 лв. се отнася за м. юни) ?

Отговор:
Становището на приходните органи (писмо № 24-32-350 от 31.01. 2008 г. на ЦУ на НАП) е следното: - за да е налице основание за начисляване на социален разход за ваучери за храна, работодателят следва вече да е получил ваучери от оператора и да ги отчел в увеличение на паричните си средства, т.е. работодателят да притежава тези ваучери. Едва тогава работодателят е във възможност да предостави ваучерите на работниците и да извърши начисляване на текущ социален разход, които подлежи на изплащане на работниците и служителите.


Следователно не е допустимо счетоводно отчитане на социални разходи за ваучери за храна, без тези ваучери да са отпечатани от оператора и предоставени на работодателя. В тази връзка дружеството следва да обложи с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2, буква „б" от ЗКПО надвишението над 60 лв. на социалните разходи за ваучери за храна, предоставени на работниците за месец юли.


(Б. р. Отговорът е изготвен преди 01. 01. 2009 г. и затова се цитира максимален размер 40 лв.)

Виж целия текст на писмо № 24-32-350 от 31.01. 2008 г. на ЦУ на НАП.


Въпрос: Възможно ли е едновременно на едни и същи лица да се дават ваучери за храна и безплатна храна по реда на Наредба № 11 от 21.12. 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея?


Отговор: Становището на приходните органи (писмо № 24-35-520 от 21.02. 2008 г. на ЦУ на НАП) е, че е нормативно допустимо едновременно получаване от едни и същи лица на предоставена от работодателя безплатна храна  по реда на Наредба № 11 от 21.12. 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена на основание на на чл. 285 от КТ и ваучери за храна до 60 лв.месечно на всяко осигурено лице без облагане с данък, тъй като двете правни основния са независими едно от друго.


И в двата случая не се извършва облагане и по реда на ЗДДФЛ (б.р. вкл. не се дължат и осигурителни вноски и здравни осигуровки).


Б. р. Ще обърнем внимание, че безплатна храна, по реда на Наредба № 11 от 21.12. 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея се предоставя само на определен кръг лица, осъществяващи трудова дейност, при условията и реда, визирани в наредбата, докато ваучери за храна, доколкото имат характер на социален разход би следвало да се предоставят на целия персонал ( вкл. и на лицата по договори за управление и контрол) без изключение. Ако ваучери за храна се предоставят само на определен кръг лица, то те нямат характер на социален разход по смисъла на т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО, доколкото основна характеристика на социалния разход е той да е достъпен за всички и съответно се третират като разходи несвързани с дейността по реда на чл. 26, т.1 от ЗКПО, включват се в обхвата на доходите от трудови правоотношения на физическото лице – ползвател, като се облагат по общия ред на ЗДДФЛ и върху тях се дължат социални и здравни осигуровки по общия ред на КСО и ЗЗО.


Виж целия текст на писмо № 24-35-520 от 21.02. 2008 г. на ЦУ на НАП.
 

Рубрики