tita.bg

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

Целта на материала е да се разгледа данъчното третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на апорта (не­па­рич­ната внос­ка, ко­я­то ак­ци­о­нер или съд­руж­ник пра­ви в тър­гов­с­ко дру­жес­т­во - но­во­въз­ник­ва­що или ве­че съ­щес­т­ву­ва­що).

 

Разглеждат се :

- общи положения във връзка с третирането на апорта за целите на ЗДДС и по – конкретно какво не следва да извършва апортиращият, доколкото апортът не е доставка;

- особеностите по отношение на правото на данъчен кредит при апортиращото лице, както и при правоприемника на апортирани активи;

- изискванията за регистрация при получаване на непарична вноска от регистрирано по ЗДДС лице.

 

 

 

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

 

Известно е, че търговското законодателство позволява между фактическата цена на придобиване на апортираното имущество и дела/акциите, получавани срещу него, да е налице разлика.

Начинът на третиране на тази разлика към момента на получаване на дела/акциите от физическото лице, внесло непаричната вноска, както и впоследствие - при продажба/замяна на дела/акциите има различен режим до 31. 12. 2009 г. и от 01. 01. 2010 г.

Целта на материала е да се изяснят особеностите при данъчното третиране на апорта по реда на ЗДДФЛ до и след промяната, в сила от  01. 01. 2010 г.

 

 

 

 

Златка Мицова, данъчен консултант

 

 

Често в практиката предмет на апортна вноска се явява не недвижим имот, а ограничено вещно право на ползване на недвижим имот.

 

Целта на материала е да се анализират  какви са  разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ):

-  първо - при учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот чрез апортна вноска;

-  второ -  след  учредяване на вещното право на ползване, както по отношение на дружеството, в което е апортирано вещното право на ползване, така и по отношение  на  собственика на имота.

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

 

Когато се учредява едно търговско дружество, първото задължение на всеки съдружник/акционер е да направи своята вноска в дружеството, срещу която записва дялове от капитала на дружеството. Вноските, които правят учредителите в дружеството могат да бъдат парични и непарични (апорт).

 

Целта на материала е да се разгледат конкретните процедури, свързани с реда на внасяне на непарична вноска (апорт) при учредяване на търговско дружество. Акцентира се върху процедурите на изготвяне на оценка на непаричната вноска в дружество с ограничена отговорност и акционерно дружество по реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, както и върху особеностите, които  следва да има предвид съдружник/акционер при внасяне на вещни права върху недвижим имот.

 

Посочва се също така, че апортна вноска в едно търговско дружество може да бъде направена и ако ако съдружниците/акционерите вземат решение за увеличение на капитала на дружеството. Разбира се протоколите от Общото събрание и съответно дружествения договор/устава ще имат в известна степан различно съдържание от тези при учредяването, но останалите изисквания по отношение на апорта са същите както при учредяването на дружество.

 

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

 

Практиката показва, че не винаги се разбира механизма на прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), както и специфичната им терминология. Например, самото наличие на спогодба понякога се възприема като право за автоматично освобождаване от облагане на доходите на съответните чуждестранни лица или пък терминът “може да се облага при източника” , който според утвърдената в спогодбите терминология изисква задължително облагане при източника, се възприема като право на избор за облагане и възможност за освобождаване от облагане в България.

 

Целта на материала е изясняване на първата част на анонсираната тема: “Прилагане на СИДДО при данъчното третиране на възнаграждения за технически услуги”, а именно:

- механизма на прилагане на СИДДО;

- модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на който се базират съвременните СИДДО, по които България е страна.

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е закупило лек автомобил при условията на лизинг с опция за прехвърляне и заплащане на остатъчна стойност. Остатъчна стойност на автомобила е 1955,83 лв. с ДДС. По силата на договора за лизинг Лизингополучателя може да придобие собствеността върху автомобила, като заплати на Лизингодателя цена, равна на остатъчната стойност на автомобила в размер на 1955,83лв. Предприятието ни има намерение да прехвърли автомобила на трета страна по силата на тристранно споразумение с лизингодателя преди заплащане на остатъчната стойност и да получи 10 000 лева от третата страна получател по лизинговия договор. Предприятието ни не е ползвало данъчен кредит по лизинговите вноски по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Каква фактура трябва да издаде предприятието ни за получените 10 000 лева от третата страна – с 20% ДДС съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДДС или без ДДС на основание чл. 50 от ЗДДС и с какво основание, при условие че автомобилът не е наша собственост?

 

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е инвеститор и се занимава със строителство на жилищни сгради. С конкретен клиент сме сключили договор за продажба на права на строеж и договор за изработка на строителен продукт за един и същи апартамент. По договора за продажба на правото на строеж сме прехвърлили нотариално правото на строеж преди акт. образец 14 и сме издали фактура без ДДС на основание чл. 45, ал. 2 от ЗДДС. По договора за изработка на строителния продукт клиентът е длъжен да заплати 40 000 лева (цялата сума по договора) в срок до 31.12.2008г. Съгласно договорът за изработка предприятието ни се задължава да предаде на клиента с Разрешение за ползване обектите, от жилищната сграда и прилежащите й площи в срок до 31.01.2010г. Клиентът не ни е платил до 31.12.2008г. Сградата е завършена на 31.01.2010г. На клиентът сме му издали фактура за извършените СМР на 31.01.2010г.

Кога е трябвало да издадем фактура по договора за изработка на строителен продукт на 31.12.2008г. или на 31.01.2010г., при положение че по договора за изработка на строителния продукт няма никакво плащане до 31.01.2010г. и на основание кой член от ЗДДС? Следва ли така сключения договорът за изработка на строителния продукт с посочените условия да се счита за договор с поетапно изпълнение съгласно ЗДДС?

 

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

ЗДДС. Въпрос: Отскоро съм счетоводител на фирма със 100 % италианско участие. Управителят ми даде фактура за самолетен билет, издаден от италианска фирма, регистрирана по ЗДДС. Превозът е осъществен от Италия до София. Трябва ли да издам протокол по чл. 117 от ЗДДС и съответно с каква данъчна ставка?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: За първи път имаме договори за предоставяне на интернет услуги на чуждестранни фирми – гръцка и македонска. И двете фирми са регистрирани по ДДС в съответната държава.  Как следва да документираме доставките и кой ще дължи ДДС за всеки от случаите, при условие, че самата интернет услуга се осъществява на територията на България?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос: Взето е решениe за увеличаване на капитала на ООД, като единият съдружник (ЕООД) участва с непарична вноска (склад). Сградата е по отчетна стойност 35 000 лв, балансова стойност 19 000 лв. към края на месеца на вписване на апорта и е налице създаден преоценъчен резерв 20 000 лв. Оценката на вещите лица за склада е 43 000 лв.  Тя е приета от съдружниците без да се коригира надолу. В ДАПл активът се води също със стойност 35 000 лв. и балансова стойност 19 000 лв. към края на месеца на вписване на апорта. Какво е данъчното третиране по реда на ЗКПО на непаричната вноска в ЕООД и ООД?

 

 

 

 

ЗКПО. Въпрос: Българско дружество, 100 % собственост на гръцко дружество е начислило през м. май 2010 г. лицензионно възнаграждение в полза на собственика. Българското дружество поради финансови затруднения не е в сътояние да заплати възнаграждението. Поради  същата причина начисленият данък при източника, също не е внесен. В момента се обсъжда възможността вземането на гръцкото дружество да се трансформира в непарична вноска в българското дружество. Въпросът ми е - ако се вземе решение за трансформиране на вземането в апорт, това освобождава ли ни от задължение за внасяне на начисления данък при източника?

 

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос: Какво е данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ на ликвидационен дял в полза на съдружник при ликвидация/прекратяване на местно търговско дружество?

 

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос: Съдружник в търговско дружество смята да предостави личния си апартамент за офис на дружеството, за което ще е уговорен месечен наем. До края на годината, обаче, наемът няма фактически да се изплаща на съдружника или  само частично ще се заплаща, тъй като ще се компенсира с извършен ремонт. Въпросът ни е – следва ли съдружникът да декларира в годишната си данъчна декларация по ЗДДФЛ и сума равна на левовота равностойност на ремонта и ако трябва кога следва да го декларира: в годината на извършване на ремонта или след като изтече срокът на договора за наем и той  вече може реално да  ползва ремонтираното жилище?

 

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Т.З. Въпрос: Възможно ли е преобразуване на едноличен търговец в ЕООД?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

Т.З.  Въпрос: Възможно ли е собственик на фирма да назначи детето си на трудов договор като управител?