ЗДДС. Доставки по чл. 32, ал.1 от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос: Доставки по чл. 32, ал.1 от ЗДДС.

Фирма се занимава с международна търговия. Случаят е – стоката се претоварва в Солун и стига след това до митница в България. Транспортът от третата страна до Солун е без ДДС и досега в продажната фактура е включван в цената на стоката. Нямаме яснота как да се процедира от 01. 01. 2010 г. по отношение на транспорта Солун – България, тъй като става въпрос за доставки по чл. 32, ал.1 от ЗДДС. Може ли да се префактурира на отделна фактура на клиента?

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 Доставките пo чл. 32, ал. 1 от ЗДДС представляват доставки на стоки, които са необщностни (и не са посочени в приложение № 1 към ЗДДС) и при въвеждане на територията на нашата страна същите са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона, свободен склад или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит. Въпросните доставки се облагат с нулева ставка и се удостоверяват с документите, посочени в чл. 32, ал. 1 от ППЗДДС.

 

Транспортът от третата страна до Солун се явява част от цената на стоките и по този начин той участва при формирането на данъчната основа на доставката по чл. 32, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка. Подобно трябва да бъде третирането и на превоза от Солун до България. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС данъчната основа на доставката се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя и прако свързани с доставката, като транспорт, застраховка и комисиони. Ето защо стойността на транспортната услуга по превоза на стоките от Солун до България, която се оказва на доставчика на стоките (но се поема от купувача им), трябва да се впише във фактурата, издавана по чл. 32, ал. 1 за продажбата на стоките. Тя ще бъде част от данъчната основа на доставка, облагаема с нулева ставка.

  

Префактуриране на този транспорт с отделна фактура на клиента (предполагам – българска фирма), би било основателно само ако собствеността върху стоките е прехвърлена към купувача още в Солун (или преди това); след което същите се превозват до нашата територия. Тогава може да се приеме, че по отношение превоза на товара от Солун до България лицето, извършило доставката на стоките по чл. 32 от ЗДДС, действа като спедитор и оказва услуга, която е самостоятелна и отделна доставка от самата продажба на стоките. Неблагоприятното в този случай ще е, че според нашия закон услугата ще е облагаема с 20 на сто ДДС, ако получателят й (купувачът на стоките) е българско данъчно задължено лице. Тогава при префактурирането на транспорта доставчикът трябва да начисли този данък върху цената на услугата, освен ако случаят не попада в хипотезата на чл. 23, ал. 3 и 4 от ППЗДДС (при което положение ставката ще е нулева).