Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма – възложител, регистрирана по ЗДДС сключва договор за изграждане на сграда с друга фирма. Сградата е завършена през 2019 г. и има удостоверение за въвеждане в експлоатация с дата 30.04.2019 г. Сградата е пета категория. През м. май 2024 г. българската фирма - възложител иска да продаде сградата, като освободена доставка на физическо лице и съответно да направи корекция на ползван данъчен кредит 15/20, тъй като сградата вече може да се смята за "стара". Проблемът е, че сградата през периода 30.04.2019-01.01.2023 се води в счетоводни регистри като "разходи за придобиване", тъй като не е декларирана в МДТ. Чак на 01.01.2023 г. стойността на "разходите за придобиване" се прехвърля в сметката "Сгради" и се завежда в САПЛ и ДАПЛ, като офис.
Въпрос:
Може ли този проблем да повлияе на размера на корекция на данъчен кредит - 15/20?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма хотелиер продава собствени ваучери за настаняване. При продажбата на ваучерите се начислява 9% ДДС, тъй като е ясно къде и за какво ще се ползва ваучерът. Ваучерите са с определен срок на ползване и след изтичане на този срок, този ваучер вече няма да може да се ползва като платежно средство.
Въпрос:
Как следва да се подходи при изтичане на срока на ваучера при положение, че са получени парични суми, но услуга по този ваучер няма да бъде предоставена? Може ли да се сторнира издаденият документ, да се намали начисленият при продажбата на ваучера ДДС и получената сума да се отрази като неустойка или някакъв друг извънреден приход?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, е закупило преди години УПИ (урегулиран поземлен имот) без ползване на данъчен кредит. Сега възнамерява да го продаде като цената е 900 000 лева, от които 90 000 лева или 10% се дължат авансово при сключване на предварителния договор.
Въпрос:
Имайки предвид, че предварително е известна крайната цена има ли право/задължение дружеството да поиска задължителна ДДС регистрация за достигнат оборот или това право/задължение ще е налице, когато се извърши окончателната сделка?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, нерегистрирана за целите на ЗДДС в България, ще извършва консултантски услуги, HR услуги за подбор на служители и обучение на кадри, като дейността ще е изцяло онлайн от България. Клиентите са данъчно задължени и данъчно незадължени юридически лица от САЩ.
Въпроси:
1. В този случай кога следва българската фирма да се регистрира по ЗДДС в България и оборота от въпросните доставки за американските фирми включва ли се в облагаемия оборот от 100 000 лв.?
2. Във фактурите какво основание е правилно да се посочи за неначисляване на данъка?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува автомобили от регистрирани по ДДС лица в Италия.
Въпроси:
1. Какво основание трябва да бъде записано във фактурата от Италия, за да може автомобилът в България да се продаде на маржа на цената, т.е. как да се разбере, че доставчикът е дилър в Италия?
2. Какво трябва да е записано на фактурата, за да се третира доставката като ВОП и автомобилът в България да се продаде по общите правила на ЗДДС?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Въпрос. Дружество разработва електронна телемедицинска платформа за подкрепа на лица със хронични заболявания, с цел да се улесни цялостно пътя на пациенти, чрез предоставяне възможност за получаване на индивидуализирани консултации и съвети от медицински специалисти. Услугата на дружеството се свежда единствено до осигуряване на технологична свързаност за виртуален консулт между пациент и медицински специалисти, които са се регистрирали в платформата му. Относно разплащанията ще дружеството ще използва Stripe. Клиентът плаща безкасово на Stripe и получава разписка, че е платил за консулт. В случая Stripe играе роля на Platform Account, задържащ парите по сметка до момента на извършване на услугата – тип консултация. След като лекарят осъществи консулта и потвърди за това в платформата, Stripe осъществява сплит, една част от парите се трансферират към дружеството за технологичната услуга, а друга към консултанта. Съответно на тази дата автоматично се генерира фискален документ и е-запис от името на дружеството, отговарящ на изискванията на чл. 52о, ал. 1 от Наредба № 182006 г. Ако пациентът откаже консулта, Stripe му връща парите (възстановява се цялата сума) и дружеството не получава нищо. Лекарите са регистрирани като свободна професия и се отчитат като такива, съответно не са задължени да издават касови бележки.
Въпрос:
Дружеството, организирайки по този начин нещата, нарушава ли Наредба № Н-18/2006 г. и правилни ли са разсъжденията за датата, на която ще се издава фискалният бон?
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
ЗКПО. Въпрос. Българско дружество - "Х" АД предвижда да продаде част от дяловете - акциите си на дружество, регистрирано в Черна гора. Ежемесечно ще се разпределя авансово дивидент.
Въпрос:
Какви данъчни задължения възникват за дружеството от Черна гора на територията на България съгласно българското законодателство и СИДДО?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. В служебната бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ трябва ли в частта за необлагаеми доходи с код 109 да се посочват и изплатените командировъчни пари?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ДОПК. Въпрос. Търговско дружество с предмет на дейност търговия на дребно е в процедура на ревизия по ДОПК. При подготовка на данните и справките изисквани от ревизионния екип, дружеството установява, че неправилно е определена за една от ревизираните години отчетната стойност на продадените стоки, поради неправилно изготвена справка от управителя.
Въпроси:
1. Може ли при възложена ревизия дружеството по своя инициатива да изисква корекция на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за годината, в която е допусната грешката, преди да е отразено в ревизионния акт?
2. Къде следва да се подаде искането за корекция - през ревизионния екип или пред компетентната териториална дирекция на НАП?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат