Префактуриране на разходи и вноска по чл. 134 от ТЗ

Казус: Дружество осъществява дейност – продажба на стоки, чрез заявки  по интернет. За целите на  доставките се използават куриерски  фирми – Еконт, Спиди, Рапидо. При извършване на продажбите се издава фискална касова бележка предварително и се предава на куриера, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките. Куриерската фирма превежда по банков път получените суми от клиентите.

    

Дружеството има назначено лице по трудов договор. Същото живее под наем в жилище в София, като има сключен договор между него и наемодателя – физическо  лице. Данъчният адрес на дружеството е в друг град, където първоначално е регистриран касовият апарат. Впоследствие, за да не се пренася касовият апарат,  обслужващият сервиз е в София и на свидетелството за регистрация на фискалното устройство е записано: търговски обект Офис - София.

 

Предстои регистрация на фирмата по ЗДДС и възникват следните въпроси:

 

1.    След като дейността на дружеството се осъществява от жилището на наетото лице на лап-топ, счита ли се това за стационарен търговски обект или офис на фирмата?

 

2.    В тази връзка необходимо ли е сключване на безвъзмезден договор между между наемодателя и дружеството, осъществяващо интернет-доставки? Какви са данъчните последици и рискове от такъв вид договор от гледна точка на ЗКПО и ЗДДС?

 

 

Отговор: Людмила  Мермерска, Ивайло Кондарев