Леки автомобили и вземания

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

 

В края на юли 2014 г. приходната ни администрация излезе с Общо становище № 20-00-158 от 28.07.2014 г. относно съобразяване на административната практика с трайно установената практика на Върховен административен съд по приложение на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5, във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. То има за цел да даде указания на органите по приходите във връзка с необходимостта от привеждане на тяхната практика в съответствие с тази на ВАС по въпросите, свързани с правото на данъчен кредит за леките автомобили и за стоките и услугите, влагани в тяхната поддръжка, ремонт и експлоатация.

 

Целта наматериала  е да се коментират важните моменти от указанието, като се анализират и интерсни изводи в съдебни решения, които не са цитирани в Указанието.

 

Приведеното в края на Указанието кратко разяснение относно начина на определяне на данъчната основа за целите на ЗДДС в случаите, когато автомобил, който не попада в дефиницията на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС  се ползва за цели различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е пояснено с числов пример.

(продължение от миналия брой)

 

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

Материалът е втора част на коментара „Обзор на практика на ВАС, свързана с прилагане на ЗКПО“ , публикуван в миналия брой на списанието,  посветен на практиката на Върховния административен съд (ВАС) от последните години (2012 -2014 г.), свързана с прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

 

В миналия брой на списанието бяха разгледани съдебни решения по често срещани казуси, подкрепящи данъчната практика.

 

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

Целта на материала е да се анализира Тълкувателно решение № 3 от 03. 07. 2014 г. по  тълк. дело №5/2013 г., ОСK на ВАС, образувано по искане на омбудсмана на Република България във връзка с противоречивата съдебна практика относно:

 

-        давностния срок на имуществените санкции и по-конкретно приложима ли e кратката погасителна давност, предвидена по отношение на глобата съгласно чл. 82, ал. 1, б. ”а” от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по отношение на имуществените санкции?

-        възможността за налагане на лихва върху имуществени санкции и по-конкретно приложима ли е разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) (относно недължимост на лихви върху глоби), освен за глобите и по отношение на имуществените санкции?

 

Решението е важно, тъй като практиката на съдилищата за приложимостта на чл. 82, ал. 1, б. ”а” от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 от ДОПК по отношение на „имуществената санкция” след постановяване на тълкувателното решение следва да бъде съобразена със същото и да бъде постоянна и непротиворечива.