Лизинг и вземания

ЗДДС. Относно доставка на стока с монтаж и инсталация от чуждестранно лице
ЗДДС. Въпрос. Чуждестранно лице, неустановено в България извършва доставка на стока с монтаж и инсталация на българското дружество, регистрирано по ЗДДС. Извършвайки монтаж обаче, чуждестранното лице ще ползва и подизпълнители, които ще са вероятно чуждестранни лице, неустановени в страната и ще извършват услуги,свързани с този монтаж,който на своя ред може да се третира вероятно като свързан с недвижим имот.
 
Дали така ще възникне задължение за първото чуждестранно лице да се регистрира по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС?
 
Отделно, вероятно за чуждестранно лице ще се доставят и стоки (материали за монтаж) от други чуждестранни лица - поддоставчици с цел да се използват като материали за монтаж в България на обекта, където се извършва инсталирането.
 
Може ли да възникне така за първото чуждестранно лице задължение за регистрация по чл. 99 от ЗДДС?
 
Дали чл. 97, ал. 3 от ЗДДС ще е приложим в този случай като освобождаване от другите две специални регистрации или все пак лицето ще трябва да се регистрира по 97а и 99 от ЗДДС? В този случай регистрация по чл. 100 от ЗДДС вероятно е за предпочитане.
 
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на подобрения на наети активи за сметка на наемателя
ЗДДС. Въпрос. Фирма наема търговски обект, съгласно договор от 24. 11. 2011 г. Обектът е разположен в сграда, предназначена за многофункционален търговско -развлекателен комплекс. Фирмата ще използва наетото помещение за своята дейност – продажба на модни аксесоари и бижута. Съгласно сключения договор фирмата наемател следва да извърши за своя сметка и на свой риск и отговорност довършителните работи в наетото помещение след предварително одобрение на планове за довършителни работи от наемодателя. Довършителните работи са извършени през периода 15. 03. - 15. 05. 2012 г. и представляват поставяне на гранитогрес, ОВК - инсталация, електроинсталация и осветление, видеонаблюдение, шпакловки и боядисване.
 
През м. 11. 2013 г. с анекс е прекратен договора за наем, като отново изрично страните се съгласяват извършените довършителни работи от наемателя да останат в полза на наемодателя.
Фирмата е регистрирана по ЗДДС на 28. 09. 2006 г. и ползва право на пълен данъчен кредит за стоки и услуги, свързани с облагаемите си доставки.
 
Въпросите са:
 
  1. При подобрения, извършени за сметка на наемателя, посочени като задължение на същия в договора за наем, в кой момент настъпва данъчното събитие – в момента на извършване на подобрението или при фактическото връщане на актива при прекратяване договора за наем, съгласно чл. 25 от ЗДДС, който е променен през 2013 г.?
  2. Как следва да бъде определена данъчната основа по чл. 27 от ЗДДС, като той е претърпял промени от 2012 до м. 11. 2013?

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно доставка на стока след междинна обработка
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „А“ сключва договор с немско дружество „ Б“ за покупка на материали. Изискването на българското дружество е материалите да бъдат допълнително обработени от друго немско дружество „В“, с което има отделен договор за изработка. Немското дружество „Б“ транспортира материалите до производствените помещения на немското дружество „В“. След приключване на обработката немското дружество „В“ директно изпраща материалите със собствен транспорт до българското дружество „А“. 
 
Всяко от немските дружества издава отделна фактура към българското дружество:
  1. Немското дружество „В“ за извършване на услугата по преработка на материалите;
  2. Немското дружество „Б“ на база на количествата преработени материали от дружество „В“ издава фактура за доставката на материалите 
Фактурата по т. 1 винаги предхожда фактурата по т. 2. 

Въпросите са:
-        Как следва да бъде третирана доставката, извършена от немското дружество „Б“ към българското дружество „А“?
-        Как следва да бъде третирана доставката, извършена от немското дружество „В“ към българското дружество „А“?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на лиценз за програмен продукт, закупен от американска фирма
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма закупува от американска фирма лиценз за програмен продукт. Доставката е услуга, защото софтуерът не е на хардуерен носител. В издадената фактура ДДС номерът на получателя е без BG, въпреки че фирмата е регистрирана по ДДС. При опит за корекция от американския офис са отговорили: "Дали е с BG или без BG, това не ни интересува".
 
Въпросите са:
  1. Може ли да се признае тази фактура като разходно - оправдателен документ?
  2. Може ли да се издаде протокол по чл.117 на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 и да се самоначисли ДДС, при условие, че ДДС номерът на доставчика започва с „EU“?


Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно замяна на недвижимо имущество и вещно право на строеж срещу строителна услуга, с доплащане на парична сума
ЗДДС. Въпрос. На 06. 06. 2013 г. дружеството „И” ЕООД е сключило нотариален акт (НА) за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу извършване на строителна услуга с дружество „К” ЕООД, по силата на който „К” ЕООД продава на „И” ЕООД идеални части от поземлен имот, ведно с подобренията и приращенията върху него (незавършено строителство) и учредява вещно право на строеж за определени индивидуално конкретизирани обекти в предвидено за изграждане ваканционно селище срещу задължението „И” ЕООД да изгради цялото ваканционно селище договорената парична сума – 31. 12. 2013 г. Паричната сума е платена 2 (два) месеца след изповядване на гореописания НА.
 
Към датата на НА е изготвена пазарна оценка на доставката с по-ранна дата, като са определени съответните стойности без включен ДДС:
-        на продаваните идеални части от поземления имот – 162 500.00 лв.;
-        на учреденото вещно право на строеж – 1 079 000.00 лв.;
-        на подобренията върху поземления имот (незавършено строителство) – 1 052 000.00 лв.
 
Съгласно чл. 26, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС, дружеството „К” ЕООД е издало фактура 0000000001/06.06.2013 г., в която е посочена данъчна основа - пазарната цена на продаваните обекти, увеличена с дължимите данъци и такси по сделката – 2 324 563.99 лв.

Съгласно чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството „И” ЕООД е издало фактура 0000000001/06.06.2013 г. за авансово плащане за доставката с по-късна дата с данъчна основа, равна на данъчната основа на издадената от „К” ЕООД фактура – 2 324 563.99 лв. Във фактурата дружеството е намалило сумата на авансовото плащане и съответно общата сума за плащане със 100 000.00 евро, които е заплатило като парична престация.

Въпроси:
  1. Правилно ли е издадена фактурата от „И” ЕООД с данъчна основа, равна на данъчната основа по издадената от „К” ЕООД и сума на авансовото плащане, намалена с паричната престация?
  2. При завършване на строителната услуга и настъпване на данъчното събитие за тази доставка през 2014 г. или през следващи отчетни периоди, дружеството ще издаде фактура с данъчна основа, определена по себестойност. 
  3. Трябва ли да бъде включена паричната престация от 100 000.00 евро по някакъв начин в данъчната основа или в сумата за плащане?
  4. Ако себестойността на строителната услуга е по-ниска от данъчната основа по фактурата за авансово плащане (което е логично, при положение, че дружеството доплаща и пари), има ли основание „И” ЕООД да издаде кредитно известие, с което да намали данъчната основа по издадената фактура?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Документиране на сделки за продажба на услуги чрез сайт за продажба на ваучери
ЗДДС. Въпрос. Доставчик на услуга е хотел. Услугата се предлага чрез сайта за групово пазаруване Grabo.bg, като се прави отстъпка от обичайната цена. С Grabo.bg има сключен договор „наем на виртуално пространство”.
 
За доставката на услугата Grabo.bg получава наем под формата на процент от заплатените ваучери.
Клиентите закупуват ваучер от сайта на Grabo.bg и получават автоматично генериран ваучер, като превеждат дължимата сума по сметка на Grabo.bg
 
След като изтече срока на офертата, Grabo.bg изготвя фактура за наемната цена към хотела и предоставя към нея протокол за платените ваучери. Grabo.bg прихваща сумата за наема (процент от заплатените ваучери) и превежда остатъка от сумата на хотела. Клиентите ползват услугата в хотела след представяне на ваучера.
 
По наше мнение:
  1. За доставената услуга, по която доставчик е хотела, а получатели са лицата, приносители ваучери чрез сайта на Grabo.bg за дата на настъпване на данъчното събитие е приложим чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Събитието възниква, когато клиентът представи ваучера в хотела - издаваме фактура с получател „приносители на ваучери“/при поискване от клиента/ и фискален бон с текст“плащане с ваучер“.
  2. За наема „ процент от стойността на заплатените ваучери“ на за групово пазаруване Grabo.bg - за дата на настъпване на данъчното събитие за услугата, която е с периодично изпълнение е приложим чл. 25, ал. 4 от ЗДДС/срок за плащане, уговорен в сключения договор/.
 
Въпроси :
  1. Правилно ли е да се счита, че данъчното събитие настъпва, когато клиентът представи ваучера в хотела и тогава действително ползва услугата?
  2. Правилно ли е да се издаде касов бон с текст “ваучер“?
  3. Правилно ли е фактурата да се издаде на името на приносителя на ваучера, а не на лицето, което е заплатило ваучера?
  4. Ако в края на отчетния месец има постъпления от авансови плащания от клиентите по сметката на Grabo.bg, но същите не са ползвали услугата до края на месеца, възниква ли задължение за хотела да начисли ДДС върху стойността на тези ваучери? Може ли да се приеме, че липсва достатъчно информация относно бъдещата доставка, т.е. не е определен конкретният получател на услугата/ваучерите могат да бъдат предоставени на трети лица, които се явяват реални получатели на доставката/, не се знае точната дата на ползване на услугата, тъй като във ваучера има посочен период? В тази връзка може ли да се приеме, че поради липсата на достатъчна конкретика за бъдещата доставка, изискуемостта на данъка по повод авансовото плащане не е приложима? По принцип тези плащания имат ли характер на авансово плащане?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно прилагането на чл. 163а от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Имам въпрос по прилагането на чл. 163а от ЗДДС. Казусът е следният:
Електромонтажна фирма закупува съоръжение (тролейбусна мрежа) с цел разкомплектоване и продажба. От доставчика е издадена фактура с ДДС. Покупко-продажбата е направена, тъй като разкомплектоването на това съоръжение следва да се извърши единствено от предприятие, чията дейност е специализирана в това, а нашата фирма е точно такава. При разкомплектоването се съставя протокол за разкомплектоване, в който са описани получените отпадъци от черни и цветни метали – стълбове и кабели. Съоръжението ще бъде разкомплектовано на 100% и всички получени отпадъци ще се заприходят като стоки, т.е. допускаме, че няма да има отпадък, който няма да се предава. Така получените отпадъци ще бъдат предадени на предприятие, лицензирано за събиране на вторични суровини. При предаването им периодично ще се издават фактури, като за основание за неначисляване на ДДС се посочва чл. 163а и във връзка с Приложение № 2 част I от ЗДДС.
 
Следва ли да се извършва бракуване на съоръжението и да се начислява ДДС на основание чл. 79 ал. 3 от закона, след като още при закупуването е ясно, че сделката се прави с цел бъдеща продажба? Правилно ли считаме, че получените черни и цветни метали са стоки, тъй като се получават от закупено съоръжение от друга фирма т.е. от търговска дейност ?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
ЗДДС. Третиране на безвъзмездно предоставен паричен заем от физическо лице
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице (ФЛ) е дало заем на юридическо лице (ЮЛ) през 2009 г. срещу уговорена лихва. Към момента ЮЛ не може да изпълни задължението си и ще удовлетвори кредитора със свое имущество. ЮЛ притежава 100 % дъщерно дружество и ще предостави на ФЛ всички дяловете в дъщерното дружество, като капиталът на дружеството е формиран от апортна вноска на недвижим имот.
 
Има ли риск за ФЛ, ако договорите за заем се анексират като безлихвени? Възможно ли е при извършване на ревизия на лицето да му се вмени доход и да се търси регистрация по ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно възстановяване на разходи на българско дружество от клиент
ЗДДС. Въпрос. През месец юни българско дружество внася от Турция машини, за които е начислен и ползван ДДС.
 
Същите са закупени по повод агрономическите дейности на българското дружество, осъществявани в Гърция, където компанията има открит клон, с единствен предмет на дейност изкупуване на непреработен ориенталски тютюн за нуждите на българското преработвателно дружество. Клонът няма място на стопанска дейност с оглед на спомагателния характер на дейността му и изключенията, посочени в СИДДО между България и Гърция.
 
През месец юли българското дружество изпраща същите машини в Гърция, където чрез клона си ги предоставя на фермери за временно ползване на база сключен договор между клона и гръцките фермери. След приключване на сезона за отглеждане на тютюн, фермерите ги връщат обратно на клона. Машините ще се използват и в следващите два сезона.
 
Движението на машините от България към Гърция е отразено в Интрастат, но не и в дневниците по ЗДДС.
Клиент на българското дружеството решава да участва в агрономическия проект единствено и само чрез възстановяване стойността на извършените разходи от българското дружество, посредством клона му в Гърция: стойността на раздадените за временно ползване от фермерите машини, агрономически анализи, работно облекло, сертификация на тютюневи семена и т.н.
 
Издаден е документ с реквизити съгласно чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството, на чиято база турското дружество да осъществи разплащането.
 
Като основание за неначисляване на ДДС е посочено „Липса на доставка съгласно чл. 6 и чл. 9 ЗДДС“.
 
Въпроси:
 
-         В така издадения документ за възстановяване на разходи (доставчик българско дружество, получател турско дружество) налице ли е основание по смисъла на ЗДДС за неначисляване на ДДС?
-         Как следва да се третира от гледна точка на ЗДДС това движение на машини от България до Гърция?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Префактуриране на разходи за ремонт от наемател – ЮЛНЦ
ЗДДС. Въпрос. Регистрирано по ЗДДС на основание чл. 99, ал. 1 (за ВОП на МПС) юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), неизвършващо никаква стопанска дейност, прави ремонт на нает офис, като се е договорило с наемодателя си разходите за направения ремонт да се приспаднат от наемните вноски. Моля за вашето становище относно:
  1. Наемателят – ЮЛНЦ, регистрирано на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, какъв документ да предостави на наемодателя си за направените разходи по ремонта на офиса?
  2. Юридическото лице извършва само нестопанска дейност и съответно използва офиса си само за организирането и управлението. Като получател на услугата по ремонта ЮЛНЦ не е ползвало данъчен кредит. Ако единствената възможност за документиране на приспадането на разходите за ремонт от наемната цена е фактура, има ли задължение за начисляване на ДДС?
  3. Моля да предложите начини за документиране на договореното прихващане на разходи за ремонт с наемната цена.
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно международен транспорт на стоки
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни се занимава с международен транспорт на стоки. Издаваме предимно фактури с основание за неначисляване на ДДС съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
 
Предоставили сме възможността на един от нашите клиенти – австрийско дружество, да издава фактури от наше име съгласно чл.111а от ЗДДС. От австрийското дружество са ни предоставили декларация за съгласие, че на основание директива 2010/45/ЕС относно ДДС изрично заявяваме, че сме съгласни с изпращането на кредитни известия в PDF формат по имейл. Фактурите, издадени от наше име, не съдържат наименованието кредитно известие, а само “документ номер” и “self-billing”.
 
Въпросите ни са следните:
  1. От гледна точка на изискванията на ЗДДС достатъчна ли е декларацията за съгласие, подписана от наша страна за прилагане на чл. 111а от ЗДДС?
  2. Как се отразяват в дневника за продажби, получените от нас и издадени от клиента фактури в чужда валута? Следва ли фактурите да отговарят на изискванията на нашия ЗДДС, при положение че се издават от чуждестранното лице и доставките са с място на изпълнение извън България?
  3. Как следва да постъпим, когато за извършената от нас услуга през м. 10 например, клиентът издава фактура през м. 11, тъй като според предварителното споразумение, клиентът издава фактурата, след като получи копия или оригинали на транспортните документи от нашето дружество, което понякога ще отнеме повече време? Длъжни ли сме в този случай ние да издадем фактура, която да се включи в дневника за продажби за м.10/2014 и след издаването й от страна на клиента в следващия месец да се сторнира издадената от нас фактура?
  4. Съществува ли проблем от гледна точка на нашия ЗДДС, че клиентът ни използва за нашите фактури различна от нашата номерация?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на транспорт между две държави членки и наем на камион
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва транспортни услуги от Холандия до Англия и други държави членки. Дружество притежава лиценз за извършване на международен транспорт. Дружество има договор за наем камиони с холандски доставчик, регистриран по ДДС в Холандия. Това дружество издава всеки месец фактура за наем камиони с нулева ставка ДДС, като не е посочено основание за неначисляване.
 
Българско дружество всеки месец издава фактура на холандски клиент, регистриран по ДДС в Холандия по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
 
От своя страна холандският клиент префактурира към българското дружество разходи за гориво, с което се зареждат камионите. За целта издава фактура без начислен ДДС към българско дружество, като не е посочено основание за неначисляване. Това гориво не се транспортира в България, а с него директно се зареждат камионите в Холандия.
 
Освен това холандският клиент префактурира към българското дружество разходи за заплати на шофьори, за което издава фактура без начислен ДДС към българско дружество, като не е посочено основание за неначисляване. (Тези шофьори са назначени и в българското дружество на трудов договор и получават възнаграждение, префактурираните заплати не са свързани със заплати, начислени в българското дружество).
 
В тази връзка имаме въпроси:
  1. Следва ли да се начисли ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС за получени услуги по наем на камиони? И във връзка с това трябва ли да се регистрираме по ДДС в Холандия?
  2. Как трябва да са отразени в дневници по ЗДДС префактурирани разходи за гориво и разходи за префактурирани заплати?
  3. Българско дружество има ли задължения за регистрация по ДДС в Холандия на основание, че място на изпълнение на доставки между две държави членки е на територията на държава членка, в която транспорт на стоки се започва и получател на услуга предоставя своя ДДС номер от страната, от която тръгва транспорта? (а той никога не се започва от територия на България, а винаги е от територия на Холандия).
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно транспортни фактури, издадени за транспорт от страна членка до трета страна
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, купува стоки на територията на безмитна стоки Вилнюс, Литва. Стоката се купува от фирма, регистрирана в офшорна зона. Директно от Вилнюс стоката се транспортира и продава на фирми в Беларус.
Нашият доставчик ни фактурира стоката и ние я префактурираме на беларуските клиенти.
Транспортът се извършва от латвийска филма от Вилнюс до Беларус. Издава на българската фирма фактури за транспорт. Фирмата е регистрирана по ЗДДС.
Фактурите за покупка ги осчетоводяваме като фактури без ДДС, а префактурираните стоки ги фактурираме като доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
Как трябва да осчетоводяваме транспортните фактури, като услуга по чл. 82, ал2 и да си пускаме протокол за самоначисляване на ДДС или да ги осчетоводяваме като съпътстващи доставки на облагаеми доставки по чл. 69, ал.2 от ЗДДС, като фактури без ДДС.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Относно необходимост от подаване на Декларация по чл. 88 от ЗКПО до 15. 12. 2014 г.

ЗКПО. Въпрос. Следва ли да се подава декларация по чл. 88  от ЗКПО в срока до 15.12. 2014 г. при условие, че  е възприета следната политика:

-        през първото и второто тримесечие да не се правят авансови вноски, поради което в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. е декларирана нулева прогнозна данъчна печалба;

-        след направено приключване към 31. 10. 2014 г. е видно, че резултатът на дружеството от основна дейност (изключвайки приходите от финансирания) ще бъде отрицателен.

Следва ли да се подава Декларация по чл. 88, ал. 1 от  ЗКПО след като при посочената ситуация дружеството е на загуба от "обичайна дейност", но заедно с финансиранията и извънредните приходи, резултатът  ще бъде на печалба към 31. 12. 2014 г. 


Имайте в предвид, че в сумата на финансиранията са включени суми, които представляват субсидии от държавния бюджет, на които не се дължи ДДС, а другата част е компенсации за дейността  отново от държавния бюджет, с дължим ДДС. Цялата сума на финансиранията се отнася за допълване на основната дейност.

 

Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Замяна на вземане срещу дял на длъжника в негово дъщерно дружество
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице (ФЛ) е дало заем на юридическо лице (ЮЛ) през 2009 г. срещу уговорена лихва. Към момента ЮЛ не може да изпълни задължението си и ще удовлетвори кредитора със свое имущество. ЮЛ притежава 100 % дъщерно дружество и ще предостави на ФЛ всички дялове в дъщерното дружество, като капиталът на дружеството е формиран от апортна вноска на недвижим имот.

Въпросите ни са има ли доход и в кой момент възниква задължението за облагане при ФЛ  в следните ситуации:
1.    Има ли риск за ФЛ, ако договорите за заем се анексират като безлихвени? Възможно ли е при извършване на ревизия на лицето да му се вмени доход и да се търси регистрация по ЗДДС?
2.    Какъв ще е данъчният ефект за ФЛ, ако заемът е в размер на 100 единици, капиталът на дружеството е в размер на 120 единици и се прехвърлят на стойност 120 единици без доплащане от страна на ФЛ? В кой момент ще се прояви данъчният ефект?
3.    Какъв ще е данъчният ефект за ФЛ, ако заемът е в размер на 100 единици, капиталът на дружеството е в размер на 120 единици, но се прехвърлят на стойност 100 единици? В кой момент ще се прояви данъчният ефект? Ще има ли разлика в третирането при договор „дълг срещу собственост и договор за покупко-продажба на дялове с последващо прихващане на вземания и задължения?
4.    Какъв ще е данъчният ефект за ФЛ ако заемът е в размер на 100 единици, капиталът на дружеството е в размер на 90 единици и се прехвърлят на стойност 90 единици без възстановяване на разликата? В кой момент ще се прояви данъчният ефект? Ще има ли разлика в третирането при договор „дълг срещу собственост и договор за покупко-продажба на дялове с последващо прихващане на вземания и задължения?
5.    Какъв ще е данъчният ефект за ФЛ, ако заемът е в размер на 100 единици, капиталът на дружеството е в размер на 90 единици, но се прехвърля на стойност 100 единици? В кой момент ще се прояви данъчният ефект? Ще има ли разлика в третирането при договор „дълг срещу собственост и договор за покупко-продажба на дялове с последващо прихващане на вземания и задължения?
6. В случай, че заемът остане лихвен и е с главница 90 ед. и лихва 10 ед. какво ще е данъчното третиране при договор „дълг срещу собственост и договор за покупко-продажба на дялове с последващо прихващане на вземания и задължения в следните случаи:
-        Капиталът на дружеството е в размер на 120 единици и се прехвърлят на стойност 120 единици без доплащане от страна на ФЛ?
-        Капиталът на дружеството е в размер на 120 единици, но се прехвърлят на стойност 100 единици?
-        Капиталът на дружеството е в размер на 90 единици и се прехвърлят на стойност 90 единици без изплащане на разликата?
-        Капиталът на дружеството е в размер на 90 единици, но се прехвърлят на стойност 100 единици?
 
 
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант