Лизинг и вземания
- При подобрения, извършени за сметка на наемателя, посочени като задължение на същия в договора за наем, в кой момент настъпва данъчното събитие – в момента на извършване на подобрението или при фактическото връщане на актива при прекратяване договора за наем, съгласно чл. 25 от ЗДДС, който е променен през 2013 г.?
- Как следва да бъде определена данъчната основа по чл. 27 от ЗДДС, като той е претърпял промени от 2012 до м. 11. 2013?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
- Немското дружество „В“ за извършване на услугата по преработка на материалите;
- Немското дружество „Б“ на база на количествата преработени материали от дружество „В“ издава фактура за доставката на материалите
Въпросите са:
- Може ли да се признае тази фактура като разходно - оправдателен документ?
- Може ли да се издаде протокол по чл.117 на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 и да се самоначисли ДДС, при условие, че ДДС номерът на доставчика започва с „EU“?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
Съгласно чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството „И” ЕООД е издало фактура 0000000001/06.06.2013 г. за авансово плащане за доставката с по-късна дата с данъчна основа, равна на данъчната основа на издадената от „К” ЕООД фактура – 2 324 563.99 лв. Във фактурата дружеството е намалило сумата на авансовото плащане и съответно общата сума за плащане със 100 000.00 евро, които е заплатило като парична престация.
Въпроси:
- Правилно ли е издадена фактурата от „И” ЕООД с данъчна основа, равна на данъчната основа по издадената от „К” ЕООД и сума на авансовото плащане, намалена с паричната престация?
- При завършване на строителната услуга и настъпване на данъчното събитие за тази доставка през 2014 г. или през следващи отчетни периоди, дружеството ще издаде фактура с данъчна основа, определена по себестойност.
- Трябва ли да бъде включена паричната престация от 100 000.00 евро по някакъв начин в данъчната основа или в сумата за плащане?
- Ако себестойността на строителната услуга е по-ниска от данъчната основа по фактурата за авансово плащане (което е логично, при положение, че дружеството доплаща и пари), има ли основание „И” ЕООД да издаде кредитно известие, с което да намали данъчната основа по издадената фактура?
- За доставената услуга, по която доставчик е хотела, а получатели са лицата, приносители ваучери чрез сайта на Grabo.bg за дата на настъпване на данъчното събитие е приложим чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Събитието възниква, когато клиентът представи ваучера в хотела - издаваме фактура с получател „приносители на ваучери“/при поискване от клиента/ и фискален бон с текст“плащане с ваучер“.
- За наема „ процент от стойността на заплатените ваучери“ на за групово пазаруване Grabo.bg - за дата на настъпване на данъчното събитие за услугата, която е с периодично изпълнение е приложим чл. 25, ал. 4 от ЗДДС/срок за плащане, уговорен в сключения договор/.
- Правилно ли е да се счита, че данъчното събитие настъпва, когато клиентът представи ваучера в хотела и тогава действително ползва услугата?
- Правилно ли е да се издаде касов бон с текст “ваучер“?
- Правилно ли е фактурата да се издаде на името на приносителя на ваучера, а не на лицето, което е заплатило ваучера?
- Ако в края на отчетния месец има постъпления от авансови плащания от клиентите по сметката на Grabo.bg, но същите не са ползвали услугата до края на месеца, възниква ли задължение за хотела да начисли ДДС върху стойността на тези ваучери? Може ли да се приеме, че липсва достатъчно информация относно бъдещата доставка, т.е. не е определен конкретният получател на услугата/ваучерите могат да бъдат предоставени на трети лица, които се явяват реални получатели на доставката/, не се знае точната дата на ползване на услугата, тъй като във ваучера има посочен период? В тази връзка може ли да се приеме, че поради липсата на достатъчна конкретика за бъдещата доставка, изискуемостта на данъка по повод авансовото плащане не е приложима? По принцип тези плащания имат ли характер на авансово плащане?
Електромонтажна фирма закупува съоръжение (тролейбусна мрежа) с цел разкомплектоване и продажба. От доставчика е издадена фактура с ДДС. Покупко-продажбата е направена, тъй като разкомплектоването на това съоръжение следва да се извърши единствено от предприятие, чията дейност е специализирана в това, а нашата фирма е точно такава. При разкомплектоването се съставя протокол за разкомплектоване, в който са описани получените отпадъци от черни и цветни метали – стълбове и кабели. Съоръжението ще бъде разкомплектовано на 100% и всички получени отпадъци ще се заприходят като стоки, т.е. допускаме, че няма да има отпадък, който няма да се предава. Така получените отпадъци ще бъдат предадени на предприятие, лицензирано за събиране на вторични суровини. При предаването им периодично ще се издават фактури, като за основание за неначисляване на ДДС се посочва чл. 163а и във връзка с Приложение № 2 част I от ЗДДС.
- Наемателят – ЮЛНЦ, регистрирано на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, какъв документ да предостави на наемодателя си за направените разходи по ремонта на офиса?
- Юридическото лице извършва само нестопанска дейност и съответно използва офиса си само за организирането и управлението. Като получател на услугата по ремонта ЮЛНЦ не е ползвало данъчен кредит. Ако единствената възможност за документиране на приспадането на разходите за ремонт от наемната цена е фактура, има ли задължение за начисляване на ДДС?
- Моля да предложите начини за документиране на договореното прихващане на разходи за ремонт с наемната цена.
- От гледна точка на изискванията на ЗДДС достатъчна ли е декларацията за съгласие, подписана от наша страна за прилагане на чл. 111а от ЗДДС?
- Как се отразяват в дневника за продажби, получените от нас и издадени от клиента фактури в чужда валута? Следва ли фактурите да отговарят на изискванията на нашия ЗДДС, при положение че се издават от чуждестранното лице и доставките са с място на изпълнение извън България?
- Как следва да постъпим, когато за извършената от нас услуга през м. 10 например, клиентът издава фактура през м. 11, тъй като според предварителното споразумение, клиентът издава фактурата, след като получи копия или оригинали на транспортните документи от нашето дружество, което понякога ще отнеме повече време? Длъжни ли сме в този случай ние да издадем фактура, която да се включи в дневника за продажби за м.10/2014 и след издаването й от страна на клиента в следващия месец да се сторнира издадената от нас фактура?
- Съществува ли проблем от гледна точка на нашия ЗДДС, че клиентът ни използва за нашите фактури различна от нашата номерация?
- Следва ли да се начисли ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС за получени услуги по наем на камиони? И във връзка с това трябва ли да се регистрираме по ДДС в Холандия?
- Как трябва да са отразени в дневници по ЗДДС префактурирани разходи за гориво и разходи за префактурирани заплати?
- Българско дружество има ли задължения за регистрация по ДДС в Холандия на основание, че място на изпълнение на доставки между две държави членки е на територията на държава членка, в която транспорт на стоки се започва и получател на услуга предоставя своя ДДС номер от страната, от която тръгва транспорта? (а той никога не се започва от територия на България, а винаги е от територия на Холандия).
ЗКПО. Въпрос. Следва ли да се подава декларация по чл. 88 от ЗКПО в срока до 15.12. 2014 г. при условие, че е възприета следната политика:
- през първото и второто тримесечие да не се правят авансови вноски, поради което в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. е декларирана нулева прогнозна данъчна печалба;
- след направено приключване към 31. 10. 2014 г. е видно, че резултатът на дружеството от основна дейност (изключвайки приходите от финансирания) ще бъде отрицателен.
Следва ли да се подава Декларация по чл. 88, ал. 1 от ЗКПО след като при посочената ситуация дружеството е на загуба от "обичайна дейност", но заедно с финансиранията и извънредните приходи, резултатът ще бъде на печалба към 31. 12. 2014 г.
Имайте в предвид, че в сумата на финансиранията са включени суми, които представляват субсидии от държавния бюджет, на които не се дължи ДДС, а другата част е компенсации за дейността отново от държавния бюджет, с дължим ДДС. Цялата сума на финансиранията се отнася за допълване на основната дейност.
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Въпросите ни са има ли доход и в кой момент възниква задължението за облагане при ФЛ в следните ситуации: