Неустойки и взаимоотношения със свързани лица

Въпроси-отговори
ЗДДС. Относно задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система на автоцистерна на доставчик на течни горива
ЗДДС. Въпрос. Имам два въпроса относно задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система на автоцистерна на доставчик на течни горива:
 
-         Налице ли е задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система на автоцистерна на доставчик на течни горива съгласно Наредба № Н-18/2006 г. в следния случай – получателят заявява точно определено количество течни горива за зареждане на точно определени машини и пътна техника. Доставчикът измерва горивото чрез средства за измерване на разход (колонка), регистрира продажбата му чрез издаване на фактура с фискална касова бележка от ЕСФП и го прехвърля в автоцистерна, чрез която го транспортира до получателя.
 
Следва ли получателя по доставката на течни горива да подава данни в НАП на основание на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС? 
 
-         Налице ли е задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система на автоцистерна на доставчик на течни горива съгласно Наредба № Н-18/2006г. в следния случай: 
Получателят заявява определено количество течни горива за зареждане на собствени съдове (резервоари). 
 
Горивата ще се използват по един от следните начини:
 
а) за производствени нужди, като горивото от резервоара се подава директно в котел и служи за обработка (затопляне) на основна суровина;
 
б) за производствени нужди, като с горивото от резервоара се зарежда селскостопанска техника. 
Доставчикът измерва горивото чрез средства за измерване на разход (колонка), регистрира продажбата му чрез издаване на фактура с фискална касова бележка от ЕСФП и го прехвърля в автоцистерна, чрез която го транспортира до получателя. 

Следва ли получателя по доставката на течни горива да прилага Наредба № Н-18/2006г. 
Следва ли получателя по доставката на течни горива да подава данни в НАП на основание на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно разпоредбите на чл. 118, ал. 8 и 9 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. В ДВ, бр. 107 от 2014 г. се извърши промяна на чл. 118, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС. Клиентът ми се зарежда от доставчик в цистерна, а след това част от горивото се прехвърля в други съдове. До сега те не са имали измервателни уреди – нивомери.
 
Въпросите ми са:
  1. Необходимо ли е да има нивомер и на уредите, в които се прехвърля част от закупеното гориво?
  2. Данъчно задълженото лице има ли задължение да подава както досега информация на НАП, при положение, че сега ще има фискално устройство на цистерната, която ще бъде заредена от доставчик?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно документиране на доставка на стока с монтаж и инсталация от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, има сключен договор за доставка на стока с монтаж и инсталация (оборудване) с чуждестранно лице от ЕС, регистрирано по ЗДДС в същата държава на ЕС и неустановено в България. През м. 11. 2014 г. българско лице извършва авансово плащане по договора за доставка. Чуждестранният доставчик не издава фактура за полученото от него авансово плащане. Въпреки това българската фирма издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС начислява данък във връзка с чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.
 
Правилно ли е постъпило българското дружество като издало протокол по чл. 117, ал. 1 без да разполага с фактура за авансово плащане, издадена от получателя на плащането?
 
Ако не е правилно, какви могат да бъдат последици за българското дружество?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на ВОП на машина
ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС продава машини, произведени от европейски доставчици. В общия случай българското дружество придобива собствеността върху машината, декларира ВОП от дружествата, регистрирани по ДДС в държави-членки и я препродава на българските си клиенти. За доказване на ВОП разполагаме с фактура от доставчика и ЧМР за транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
 
Съобразно изискванията на клиент на българското дружество сме в процес на договаряне с доставчик, регистриран по ДДС в държава-членка за изпращане на машини, които да му бъдат демонстрирани. Транспортът от държавата-членка до адреса на клиента ни в България е за сметка на клиента, т.е. в ЧМР-то като изпращач е посочен доставчикът от държавата-членка, а като получател – клиентът на българското дружество. Машината ще бъде при клиента вероятно месец, след което ще вземе решение дали да я закупи.
 
Ако клиентът реши да не закупува машина, тя ще се транспортира обратно в държавата-членка.
 
Ако клиентът реши да закупи машина, на българското дружество ще бъде издадена фактура от доставчика от държавата-членка, но тази машина вече ще е на територията на страната от повече от месец и няма да разполагаме с ЧМР, в което българското дружество е вписано като получател.
 
Въпросът ми е в описаната ситуация на коя дата ще се счита, че българското дружество е извършило вътреобщностно придобиване, при условие че правото на собственост върху машината се прехвърля с фактурата, а фактическото й получаване е по-рано от датата на фактурата?
 
Възможно ли е да се приеме:
-        на основание чл. 13 ал. 5 от ЗДДС, че на датата на фактурата са отпаднали основанията по чл. 13, ал. 4, т. 10 от същия закон и към този момент е извършено вътреобщностно придобиване от българската фирма или
-        на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС доставката е с място на изпълнение на територията на страната и за доставчика от държавата-членка е възможно да възниква основание за регистрация по ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно авансово плащане при придобиване на недвижим имот
ЗДДС. Въпрос. Фирма регистрирана по ЗДДС е придобила парцел с отстъпено право на строеж и възнамерява да построи офиси. В тази връзка вече има желащо физическо лице да финансира бъдещия строеж с определена сума, като бъде обезпечен срещу 1/2 от построения имот.
 
Въпросите ми са свързани с оформяне на авансовото плащане:
-         достатъчно ли е издаване на фактура за аванса и основание за начисляване на ДДС и 
-         как следва да се процедира, ако е договорено тази сума да е окончателна?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на организирано столово хранене
ЗДДС. Въпрос. В рамките на задълженията си за осигуряване на безопасни условия на труд и за задоволяване на социално-битовите потребности на работниците и служителите си, регламентирани от действащото трудово законодателство, работодател стартира дейност по изграждане на самостоятелно помещение с цел предоставяне на организирано столово хранене, част или целите разходи за което ще се поемат от фирмата. Така формулираното обстоятелство, поражда следните въпроси:
 
  1.  Имаме ли право на данъчен кредит за получените стоки и услуги, които са свързани с изграждане на помещението за организирано столово хранене?
  2.  Безвъзмездното предоставяне на храна при организирано столово хранене от страна на работодателя, приравнява ли се на възмездно по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и какво би следвало да е данъчното третиране?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на посредническа дейност за подбор на персонал
ЗДДС. Въпрос. Българска менинг агенция, която притежава лиценз по Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, има сключен договор с данъчно задължено лице от Европейския съюз (ЕС) за подбор на персонал. Освен възнаграждението за услугата, което ще се фактурира на контрагента от ЕС при условията на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, на българската агенция ще се възстановяват (според договора) и направените разходи във връзка с подбора и изпращането на
лицата, а именно:
-        медицински тестове и изследвания,
-        курсове за повишаване на квалификацията им,
-        визови разходи,
-        разходи за пътуването им.
 
Разходите са документирани с фактури, които са издадени на физическите лица.
 
Въпросите ни са във връзка с ЗДДС и са следните:
 
-        Има ли доставка на услуга по отношение разходите, които ще се възстановяват на българската агенция от чуждестранния контрагент или се касае само за паричен поток? Липсата на доставка (ако е така) изключва ли издаването на фактура от българската агенция на чуждестранния контрагент?
 
-        При наличие на доставка - може ли въпросните разходи да се считат за съпътстващи основната доставка (посредничеството за подбор на персонал) по силата на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС?


Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на консорциум
ЗДДС. Въпрос. Образувано е дружество по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) със съдружници ЕТ и ЕООД. Спечелен е търг за реализиране на обществена поръчка. Всички лица са регистрирани по ЗДДС.
 
Съгласно дружествения договор съдружниците в консорциума имат следното разпределяне на дейностите по проекта:
-        ЕТ ще извършва изкопни земни работи както и извозване на инертните материали, финансова подкрепа на проекта
-        ЕООД ще извършва изработка на кофражни, армировъчни и бетонови СМР , както и монтаж на оградните пана.
 
Предвид данъчната практика по казуса възникват няколко въпроса :
-        Какви данъчни и счетоводни документи следва да бъдат съставени във връзка с извършените СМР между участниците в консорциума (ЕТ, ЕООД) и консорциума (ДЗЗД) - за тези доставки дължи ли се ДДС?
-        Какво отражение ще намерят създадените документи в счетоводството на отделните лица и какъв е данъчният ефект от гледна точка на ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на обезценка на недвижим имот
ЗДДС. Въпрос. Дружество е построило къща за гости. Къщата е въведена в експлоатация през 2014 година. През 2015 година е направена обезценка на имота в размер на 40 на сто. Дружеството е ползвало държавно финансиране за изграждане на къщата в размер, превишаващ пазарната стойност на имота след обезценката.
 
Въпросът ми е има ли риск намаляването на стойността на имота да създаде проблеми във връзка с ползван данъчен кредит по ЗДДС при бъдеща ревизия?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗМДТ. Третиране на обезценка на недвижим имот
ЗМДТ. Въпрос. Дружество е построило къща за гости. Къщата е въведена в експлоатация през 2014 година. През 2015 година е направена обезценка на имота в размер на 40 на сто. Дружеството е ползвало държавно финансиране за изграждане на къщата в размер, превишаващ пазарната стойност на имота след обезценката.
 
Въпросът ми е какъв е рискът от гледна точка на Закона за местните данъци и такси?
 
 
Отговор: Златка Мицова, данъчен консултант
ДОПК. Представяне на доказателства при обжалване на РА за първи път пред съда
ДОПК. Въпрос. Можем ли да представим писмени доказателства за първи път пред административен съд при обжалване на ревизионен акт (РА)?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ТЗ. Смяна на укриващ се управител на дружество
ТЗ. Въпрос. Как можем да сменим управителя на дружеството, който се укрива и не можем да му връчим покана за провеждане на общо събрание?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат