Осигуряване и облагане чуждестранни лица

ЗДДС. Относно две доставки на стоки, съпътствани и от услуга по монтажа на стоката
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува стока от Полша за свой клиент в Румъния – производствена машина. Машината се транспортира директно от Полша в Румъния, където полски специалисти я монтират и сглобяват.
Стоката е транспортирана през февруари, но монтажът продължи до тези дни и чак сега се издават протоколи за предаване на оборудването. Данъчното събитие е през април, независимо че транспортът е осъществен преди 2 месеца. Към Полша сме платили аванс през февруари – той не е обявен – сега получаваме окончателна фактура с дата април.
 
Тази сделка къде се обявява – пак в колони 15 и 25 от дневниците – ние сме посредник в тристранната сделка?Според мен, това че сделката, освен стока, включва и услуга, не променя характера на тристранната операция.
 
Проблем ли е датата – за това, че сега тепърва ще обявим сделката – през април, а не с датата на транспорта?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно две или повече сделки, на които съответства само един превоз
ЗДДС. Въпрос. Ние сме фирма, регистрирана по ЗДДС в България. Имаме издадена фактура за стока от доставчик, регистриран по ДДС в Кипър. Във фактурата:
- като клиент е посочена нашата фирма с българския си ДДС номер;
- като физически получател на стоката е посочен наш клиент в Турция.
 
Продаваме тази стока и издаваме фактура, в която като купувач е посочен клиентът от Турция, обаче като получател на стоката е вписано дружество от Испания, регистрирано по ДДС в тази държава членка (то се явява клиент на нашия клиент).
 
Стоката тръгва директно от Кипър към Испания. Имаме транспортни документи за това.
 
Как се третира тази операция и как се отразява в дневници по ЗДДС? Дали това е тристранна операция, след като не издаваме фактура към испанския краен получател, а към турския ни клиент?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на услуга по доставка на стоки чрез авиотранспорт
ЗДДС. Въпрос. Фирма „Х“ се занимава с търговия на лекарствени средства. За целите на своята дейност фирмата купува стока от Виетнам, която впоследствие продава в Русия.
 
Собствеността на стоката се сменя на кораба от Виетнам към България или в Свободна зона - Русе, претоварва се под митнически контрол и заминава за Русия, като „Х“ плаща за спедицията в двете направления.
 
Последната доставка, тъй като беше спешна, се наложи да бъде изпратена със самолет директно от Виетнам към Русия, като „Х“ е упомената в авиодокументите. Виетнамска фирма ни е издала фактура за заплатените разходи по авиотранспорта.
 
Въпросът е как трябва да се обложим за този авиотранспорт:
- със ставка 20% на основание на общото правило на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, въпреки, че „мястото на изпълнение” на транспортната услуга е изцяло извън територията Общността, или
- с нулева ставка на основание чл. 23, ал. 3, т. 1 ППЗДДС, тъй като приемането на тази нова ал. 3 цели да „приведе в съответствие” ЗДДС със 112 Директива, защото чл. 30 ЗДДС бил непълен и не включвал международен транспорт между две трети страни, т.е. изцяло извън територията на Общността.
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно дефиниране на вида на доставка
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма получава поръчка от клиент от ЕС, който след като получи информация, че поръчката е изпълнена, ни информира, че тя трябва да бъде транспортирана до САЩ от нашата фирма. В оформените митнически документи ние сме изпращачи, а износител е фирмата от Германия. Организатор и платец на транспортните разходи сме или ние, или съответно клиентът с техен DHL account number. Ако ние сме заплатили транспортните разходи и сме получили фактура от превозвача, след това я префактурираме на нашия клиент.
 
Въпросите са:
 
-         Kaк би следвало да третираме конкретната сделка - като облагаема доставка с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС или като ВОД? За доказване на доставка по чл. 28 от ЗДДС за изпращач на стоката до трета страна ние не разполагаме с документите (че сме износител на стоката, фактурата е издадена от нашия клиент) съгласно чл. 21 от ППЗДДС.
-         При префактуриране на транспорта кой член следва да бъде посочен като основание за неначисляване на ДДС?
-        В кои клетки следва да се отрази тази сделка в дневника за продажби?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно доставки на стоки, съпътствани от доставка на друга стока
ЗДДС. Въпрос.Българско дружествополучава поръчка за изработка на инструмент от клиент данъчно задължено лице от страна извън ЕС. Клиентът ни заплаща инструмента срещу издадена от нас фактура, но инструментът ще остане при нас, за да изпълняваме поръчки за изработка на определени детайли с този инструмент.

Каква фактура следва да се издаде за изработка на инструмента, при положение че нямаме МД и транспортен документ за доказване на превоза му - че е напуснал страната, и в кои клетки следва да се отрази тази сделка в дневника за продажби.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно изпращане на повредена част от машина до доставчик извън EC за ремонт
ЗДДС. Въпрос. Закупена е машина от доставчик извън EC. Възникна технически проблем и повредената част следва да се транспортира до продавача на машината извън ЕС. Използваме нашия транспорт, с който превозваме нашата продукция до Германия. Нашият партньор транспортира частта на машината до Швейцария. Ще ни бъде върната до България пак по същата схема  (Швейцария - Германия, Германия – България).

Какви документи трябва да притежаваме за транспортирането на повредената част до Швейцария и какъв вид сделка е това, при положение че за услугата по ремонта и подменените части получаваме фактура от доставчика ни от Швейцария.

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно срока на издаване на фактура при ВОД и отразяване в регистрите
ЗДДС. Въпрос. ЕООД извършава ВОД. Издадени са 3 броя инвойс на 07. 03. 2016 г. - еднакъв вид стоки, количества и обща стойност, има плащане на доставката на 15. 03. 2016 г. Издадена е фактура от българска транспортна фирма с описание на регистрационните номера на автомобилите. Фактурата за транспорта е издадена на 14.03.2016 г., т.е. данъчното събитие настъпва на 14. 03. 2016 г.
 
На 23. 03. 2016 г. дружеството отново издава 3 броя инвойс. Няма плащане по сделката. За транспорта е издадена фактура с дата 31. 03. 2016 г., т.е. данъчното събитие е на 31. 03. 2016 г.
 
Изчетох указания, мнения, срокове за издаване на фактури и включване в Дневник продажби и ДДС- декларация и нищо не разбрах. Навсякъде е записано "фактурата се издава до 15-то число на следващ месец".  Нали със започване на транспорта доставчикът трябва да издаде и фактура, която да пристигне при получателя заедно със стоките?
 
Въпросът ми е правилно ли са издадени инвойсите с тези дати? При това положение би трябвало да намерят отражение в Дневника за продажби за м. март и в Справката -декларация също за м. март.
 
Прилагам Ви извадка от т. 3.7 „Изискуемост на данъка“ от  Наръчника по ДДС от Интернет страницата на НАП, от която разбирам, че документите трябва да ги отразя м. 03. 2016 г. в дневника и справка-декларацията.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно услуга, свързана с недвижим имот
ЗДДС. Въпрос. Нерегистрирана фирма по ДДС, занимаваща се с проектиране, оказва услуга  (проектиране) на физическо чуждестранно нерегистрирано лице по ДДС. Приложено изпращам, издадената фактура.
 
За оказването на такъв вид услуга подлежим ли на задължителна регистрация по ЗДДС?  На кое основание трябва да бъде издадената фактура?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно разходи за командировки на председател на съвета на директорите на холдингово дружество
ЗКПО. Въпрос. Холдингово дружество притежава имоти, които отдава под наем и 5 дъщерни дружества, от които реализира приходи от дивиденти. Дъщерните дружества се ръководят от назначени управители. Председателят на съвета на директорите, който притежава повече от 50 % от акциите в холдинга, има сключен договор за управление и контрол със същото дружество.
  1. Признават ли се за данъчни цели разходите за пътуване и престой на председателя на съвета на директорите до седалището на търговски партньор на едно от дъщерните дружества в чужбина, както и участие в специализирани изложения, във връзка с дейността на дъщерните дружества в чужбина? За кое дружество са данъчно признати разходите – за холдинга или за дъщерното дружество?
  2. Освен това имаме и допълнителни въпроси:
-        Дружеството може и да продава собствени и чужди имоти и за тази цел да участва в различни международни изложби и конференции. Какво е третирането по реда на ЗКПО на командировките с тази цел?
-        Дружество може да изучава възможностите за осъществяване на различни нови инвестиционни проекти в България и чужбина, несвързани с пряката дейност на дъщерните дружества и с тази цел да взема участие в различни международни форуми, конференции, семинари, симпозиуми и пр., а също така да организира срещи с заинтересувани компании в различни страни. Какво е третирането по реда на ЗКПО на командировките с тази цел?
-        Какви са необходимите условия, за да бъдат признати за данъчни цели разходите на председателя на съвета на директорите за тази част на управлението на подобни бизнес - процеси в едно холдингово дружество, насочени за развитието и разширяване на сфера на дейностите му, в случай че въпреки направените разходи не са продадени имоти, нито са реализирани търговски сделки или инвестиционни проекти?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно облагане с данък при източника на предоставени услуги
ЗКПО. Въпрос. Услугите, които получаваме са: 
 
-        предоставяне правна помощ на територията на трета страна относно бъдещи продажби в тази трета страна. 
-        посредническа дейност и представителство пред съответните власти в третата страна.
 
Същите услуги се представят и в ЕС. Държавите с които работим са: Франция, Германия, Австрия, Испания (научен институт), Мексико, Гватемала, Никарагуа, Аржентина, Чили, Перу
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно облагане на доход от продажба на административна сграда
ЗДДФЛ. Въпрос. На физическо чуждестранно лице му предстои продажба на административна сграда, придобита през 2003 г. Сградата е единствен за лицето недвижим имот за страната. Съгласно чл. 37, ал. 7 от ЗДДФЛ и на основание чл. 13 от същия закон този доход е освободен от облагане.

Въпросът е - тъй като сградата е на 8 (осем) етажа следва ли да се третира като 8 различни имота?
 
Не е извършено разделяне на сградата всеки етаж да се обособи като отделен имот, тъй като намерението на чуждестранното лице е да извърши продажбата на едно юридическо лице.

От устен разговор с инспектори от НАП на лицето са обяснили, че е практика от НАП да се изисква при такива големи сгради всеки етаж да се третира като отделен недвижим имот. Имат ли основание за това и какво е нормативното изискване за това?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Освобождаване от облагане на консултантски услуги
СИДДО. Въпрос.  Облагат ли се с данък при източника получените от българско дружество консултантски услуги от юридически лица местни за Франция, Испания и Мексико, съгласно СИДДО?
 
В текста на чл. 10, ал. 1 и  2 от СИДДО с Франция е записано облагане с 5% за авторски и лицензионни възнаграждения. Според ал. 4 от цитирания чл. 10 на това СИДДО, този член се прилага и за техническите услуги.
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Третиране на услуга, предоставено директно от централата при наличие на МСД
СИДДО. Въпрос. Гръцко дружество ще извършва услуга по монтаж на оборудване на българско дружество в България. На база на СИДДО с Гърция мисля да предприема процедура за освобождаване на услугата от облагане в България на база на СИДДО с Гърция. Гръцкото дружество обаче има регистриран клон в България. Клонът не участва при изпълнение на услугата. Дали в този случай мога да освободя дохода от облагане в България?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Относно попълване на Таблица 1 и 2 от пенсионер – ЕТ при наличие на прокурист
КСО. Въпрос: Пенсионер (с месечна пенсия 600 лв.) като едноличен търговец има назначен прокурист (вписан в Търговския регистър). През времето на 2015 г. за дейността в предприятието упражнявана от Прокуриста едноличният търговец не е задължен и той не се осигурява. Прокуристът от 07. 08. 2015 г. е освободен (с вписване ва Търговския регистър).
 
Пенсионерът - едноличен търговец подава „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” и от 07. 08. 2015 г. декларира, че ще упражнява дейността като пенсионер - самоосигуряващо се лице и внася само здравно осигурителна вноска (33,60 лв.) месечно върху 420 лв. осигурителен доход. Предприятието на едноличния търговец е упражнявало дейност през цялата 2015 г. Реализира годишен доход от стопанска дейност в размер на 12000 лв. общо (по времето на прокуриста и времето на самостоятелно упражняващ дейността пенсионер-едноличен търговец).
 
През 2015 г. пенсионерът работи 12 месеца по трудов договор в друго предприятие с месечен осигурителен доход - 720 лв.
 
В края на годината едноличният търговец трябва да определи окончателния размер на осигурителния доход и за тази цел да попълни Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2015 г . (Таблица 1 и Таблица 2).
 
Въпросите са:
  1. Какъв ще бъде размерът на осигурителния доход за упражняваната дейност, който трябва да посочи данъчно задълженото лице /и като едноличен търговец – пенсионер/и как ще бъдат разположени горепосочените данни в Таблица 1 и Таблица 2 на Справка за окончателния размер на осигурителния доход по месеци в колони 3, колони 4?
  2. В колони 5.1 каква сума трябва да бъде посочена?
-        12000 лв. - разделен на 5 месеца (от 07. 08. 2015 г. до 31. 12. 2015 г. ) - справедливо ли е това? или
-        12000 лв. - разделен на 12 месеца (от 01. 01. 2015 г. до 31. 12. 2015 г.), но за първите 7 месеца той не се е самоосигурявал и не е бил длъжен, а в колона 7 ще трябва да го съберем математически съгласно указанията? или
-        само 5000 лв. – (12000:12 х 5 м.) от 07. 08. 2015 г. до 31.12.2015 г. ) - но тогава няма да има равенство с декларирания годишен доход от стопанска дейност като ЕТ от Приложение 2, част ІІІ, ред 9.3, както е в указанието за попълване на таблица.
 
Не можах да намеря коментари и тълкувания за подобни случаи от практиката.
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КТ. Относно определяне размера на авансово седмично заплащане
КТ. Въпрос. Интересува ме как следва да се определя дневното възнаграждение на база на месечното, договорено с работник. Става въпрос за следното. В дружеството собственикът уговоря месечно възнаграждение с работниците, например 1000 лв., но плаща на седмица. При това положение как следва да се формира седмичното възнаграждение, например да разделим 12 000 лв. (годишната заплата на броя на работните дни в годината) и да умножаваме работните дни през седмицата на тази дневна надница или по друг начин.
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно заплащане на възнаграждение на служител от името на лице, свързано с работодателя
КТ. Въпрос. Дружеството е ЕООД и е регистрирано в България от тази година. В момента се подготвят документи за прилагане на процедура по доброволна регистрация по ЗДДС. 

Дружеството има назначен засега само един служител на трудов договор. В банковата сметка на дружеството все още няма парични средства, тъй като са в ход структурни промени в управлението. 
 
Има ли пречки изплащането на заплата на служителя да бъде от името на чуждестранно юридическо лице, което е свързано лице с новорегистрираното дружество? 
 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ТЗ. Относно промяна в седалището и адреса на управление на дружеството
ТЗ. Въпрос. Когато се променя седалището и адреса на управление на дружеството, трябва ли да се правят промени в дружествения договор?
 
 
Александра Атанасова, адвокат