Промени в ППЗДДС и ЗКПО

Въпроси-отговори
ЗДДС. Относно прилагане на чл. 176в ЗДДС и отговорност по чл. 177 ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Възникна въпрос относно приложението на чл. 176в ЗДДС - ние в качеството си на търговец на горива, задължени ли сме да проверяваме дали нашият контрагент фигурира в публичния регистър на НАП за обезпеченията, при положение че само от сделки с нас търговецът надхвърля 25 000 лв. Сключвайки сделки с лица, които би трябвало да са включени в регистъра, но по неизвестни за нас причини не фигурират там, носим ли отговорност по чл. 177 ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно получена превозна услуга от турска фирма
ЗДДС. Въпрос. Българска спедиторска фирма, регистрирана по ЗДДС, получава фактура за транспортна услуга от София до град в Турция. Фактурата за транспорта е издадена през март 2016 г. от турска фирма, която не е установена в България, а стига до счетоводството през септември. Плащането е с банков превод през май 2016 г.
 
Трябва ли да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС с нулева данъчна ставка и с каква дата да бъде издаден?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно регистрация по ЗДДС при доставка на услуга по електронен път в САЩ
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, нерегистрирана за целите на ДДС в България, прави приложения за мобилни телефони и таблети, които не са стандартен софтуер и ги продава в електронен сайт в Америка. Съответно ще издава фактури за продажба на американската фирма. В този случай, следва ли българската фирма да се регистрира по ЗДДС в България, преди да издаде първата си фактура или важат условия на чл. 96 ал. 1 от ЗДДС за достигане на облагаем оборот в размер на 50 000 лв. за последните 12 месеца ? Ако следва да се регистрира по ЗДДС, мястото на изпълнение ще бъде на територията на Америка и основанието за неначисляване на ДДС ще бъде ли чл. 21 ал. 2 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно услуга по заснемане на географски обекти в България за сайт на лице от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма регистрирана за целите на ДДС в България има договор с полска фирма регистрирана по ДДС, в държава членка на ЕС за заснемане на географски обекти на територията на България и попълването на данните в сайта на полския контрагент.
 
В този случай важи ли основанието за определяне на мястото на изпълнение, съгласно разпоредбите на чл. 21 ал. 2 от ЗДДС? Съответно българския контрагент не би трябвало да начислява ДДС, защото услугата, която извършва ще се използва за облагеми доставки на територията на Полша.
 
Другият въпрос е двете страни са се договорили, че разходите по договора се поемат от полския контрагент - режийни разходи, командировки в страната и др. разходи свързани с изпълняването на посочената услуга. В този случай българската фирма има ли право да ползва правото си на данъчен кредит, като след това ще ги фактурира на полския контрагент. При фактурирането на разходите следва ли да се начислява ДДС ?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно документиране на покупка на употребяван автомобил от Германия
ЗДДС. Въпрос. Ще закупим употребяван лек автомобил 5+1 места от Германия. Същият ще използваме за управленски нужди.
 
Достатъчно ли е във фактурата на немския продавач да е посочено "параграф 25а USt-Gesetz", за да нямаме ангажимент за издаване на протокол за самоначисляване на ДДС по българското законодателство? Този запис: "параграф 25а USt-Gesetz" не означава ли "специална схема на облагане на "?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на серия от доставки в рамките на ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма с валиден български номер по ЗДДС купува стоки от румънска фирма, регистрирана по ДДС в Румъния и ги продава на регистрирана по ДДС фирма в Латвия. Българската фирма не е регистрирана по ДДС в Румъния и Латвия. Стоката обаче е доставена от четвърта страна Португалия директно до склада на придобиващия в Латвия и фирмата разполага с транспортни документи. Румънските фирма твърди, че разполагат със склад в Португалия, но прехвърлят стоката под румънския си ДДС номер. Разполагаме със всички документи по чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС.
 
Имам следните въпроси:
  1. Това не отговаря на изискването на чл. 15, т. 2, т.е. стоките не са транспортирани от Румъния до Латвия. Тази сделка може ли да се счита за тристранна операция?
  2. Може ли да приложим чл. 62, ал. 5 и да отразим сделката като тристранна в нашите дневници по ЗДДС, въпреки липсата на директен транпорт от Румъния до Латвия?
  3.  Ако сделката не е тристранна операция, то българската фирма отговаря на изискванията за чл. 62, ал. 2 и трябва да отчете сделката като ВОП. Имаме ли право на данъчен кредит за протокола по чл. 117, ал. 2? През 2016 г. фирмата има една сделка на стойност под 10 хил. евро. Трябва ли фирмата ни да се регистрира по ЗДДС в Португалия при достигане на прага за ВОП в Португалия? Какви ще са последствията за нас, ако не се регистрираме по ДДС в Португалия?
  4. Ако тази сделка е ВОП, но не е приложим чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, приложим ли е чл. 62, ал. 3 от ЗДДС, като не отразяваме при нас сделката като ВОП? Какви са доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им? Как трябва да отразим тази сделка в нашите дневници по ЗДДС?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно регистрация по ЗДДС на дружество за предоставяне на персонал
ЗДДС. Въпрос. Дружество е регистрирано в Агенция по заетостта като дружество за предоставяне на персонал за временна заетост. Съгласно договор за отдаване на персонал под наем дружеството префактурира на наемателя дължимите разходи за заплати и осигуровки, както и възнаграждение за извършената услуга - подбор на персонал, съхраняване на досиета, изготвяне на ведомости и т.н..
 
Към момента дружеството не е регистрирано по ЗДДС, но предстои регистрация.
 
Моля да ни отговорите на следните въпроси:
  1. Префактурираните разходи за заплати и осигуровки следва ли да се считат за облагаем оборот по ЗДДС?
  2. Ако се считат, следва ли след регистрация по ЗДДС да се начислява ДДС на същите?
  3. Ако префактурираните разходи за разплати и осигуровки на наетия персонал не са облагаем оборот по ЗДДС на какво основание от закона не формират облагаем оборот?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно третиране на продажба при по-ниска цена от покупната
ЗДДС. Въпрос. Продажната цена е по-ниска от доставната на стоката, поради изтичане на срок на годност. На каква данъчна основа се дължи ДДС и с какъв документ се начислява?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно проект за реконструкция на водопровод, финансиран по Мярка 7.2
ЗДДС. Въпрос. Община АБВ, регистрирана по ЗДДС, подготвя проект за реконструкция на водопровод, който ще бъде предаден за използване от ВиК оператор чрез ВиК асоциация. Проектът ще бъде финансиран по Мярка 7.2 на Програмата за развитие на селските региони 2014-2020, регламентирана с Наредба № 12 от 25 юли 2016 г. на МЗХ, според която: "Чл. 30. Финансова помощ не се предоставя за: …
  1. данък върху добавена стойност (ДДС) с изключение на невъзстановим ДДС, когато е поет действително и окончателно от кандидати, различни от лицата, освободени от данък съгласно чл. 3, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност".
Налице ли е право на данъчен кредит за получените доставки във връзка с проекта?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
Наредба Н-18. Относно документиране при разносна търговия
Наредба Н-18. Въпрос. Фирма „X“ извършва доставка на стоки от името и за сметка на фирма „„Y““. Фирма „Y“ издава касова бележка за всяка стока, която се предоставя на краен клиент (влиза в отчета за продажбите). В края на месеца фирма „X предоставя списък на всички доставени стоки и заплаща общата сума по банков път на фирма „Y“. Фирма „X издава и фактура за комисионната. Допустимо ли е такова плащане по банков път?
 
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен експерт
ЗКПО. Относно третиране на дивидент в полза на испанско дружество
ЗКПО. Въпрос. Имам следния въпрос съобразно действащата Спогодба с Испания и нашето законодателство трябва ли или не българско юридическо лице при разпределяне на дивиденти към дружеството- майка в Испания да удържи 5% данък? Ако може по-подробно обяснение около тълкуването на Спогодбата и ЗКПО.
 
Ако задължението е на българското юридическо лице, при положение, че вече са платени дивидентите в пълен размер, как може да се процедира за внасянето на данъка и декларирането му?
 
Разпределянето става с протокол през м. юни към испанско юридическо лице и българско физическо лице, като за физическото лице има удържан данък, внесен е и е деклариран чрез декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок през юли месец. Разпределящото дружество е АД.
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно доходи от инвестиционен портфейл
ЗДДФЛ. Въпрос. Бих искала да получа становище във връзка с клиент, за който трябва да изготвя ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Клиентът ми е местно лице. Предоставил е определена сума пари на „Х“ ЕАД. Те са му формирали инвестиционен портфейл и са го управлявали до момента. Предоставена ми е подробна справка за всички извършени операции.
 
Справката съдържа:
  1. Лихвени плащания по облигации – с юрисдикция страни от ЕС и САЩ. Лихвите са представени в оригинална валута, валутен курс и лихва в лева. Моето мнение е, че те са облагаеми и следва да се декларират в Приложение № 6.
  2. Продажба на финансови инструменти – продавани са акции и облигации от юрисдикция - страни от ЕС, САЩ и Южна Корея. Моето мнение е, че акциите не са облагаеми по силата на чл.13, ал. 1, т.3 и § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ.
  3. Дивиденти – получените дивиденти са от компании с юрисдикция страни от ЕС, САЩ и Южна Корея. В справката срещу сделките е посочен удържаният данък при източника.
 
 Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Относно деклариране на доходи от студентска бригада в САЩ
Въпрос: Синът на собственика на дружеството е на тримесечна студентска бригада в САЩ. Следва ли да декларира доходите си от САЩ и ако следва – как да ги посочи в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ? Прилага се СИДДО със САЩ и как? При и условие, че му върнат удържаният данък следва ли отделно да го декларира?
 
 
Отговор: Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
ДОПК. Относно запор при изтекъл давностен срок на задължение
ДОПК. Въпрос. Фирма „А“ получава искане на основание чл. 230, ал. 2 от ДОПК от НАП -ТД да потвърди в 7 - дневен срок във връзка с публични задължения на фирма - длъжник, дали фирмата - длъжник има ликвидни и изискуеми вземания от фирма „А“. Искането е получено на дата 05. 05. 2016 г. Фирма „А“ отговаря в посочения срок, като посочва фактури с дата 30. 06. 2011 г. - 1222,87 лв. и дата 27. 01. 2014 г. - 612,00 лв.
 
На дата 17. 09. 2016 г. фирма „А“ получава запорно съобщение с изх. дата 14. 09. 2016 г. за дължимите две фактури да бъдат преведени по сметка на НАП - ТД.

Имат ли основани да запорират сумата по фактура с дата 30.06.2011 г. - 1222,87 лв. при положение, че към датата на получаване на запорното съобщение е изтекъл пет годишния давностен срок.
 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗСч. Относно допусната грешка за минали години при отчитане на гориво
ЗСЧ. Въпрос. Фирмата е с основна дейност търговия на дребно с гориво-смазочни материали – бензиностанция и газ станция. През периода 09. 2015 г. до 08. 2016 г. сме допускали една и съща грешка. При осчетоводяване на месечния отчет осчетоводяваме по-големи суми, т.е. сумата в дневника за продажбите за съответния месец е по-голяма от тази по месечния касов отчет, където се регистрират всички продажби за месеца. Така за този период сме отчели в повече приблизително 129 хил. лв. в повече. 
 
Как да постъпя? Фирмата ни прилага НСС.
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗСч. Относно прехвърлени наследствени права на починал ЗП на ЕООД
ЗСч. Въпрос. Регистрирано като земеделски производител лице (ЗП) лице почина през м. 03. 2016 г. ЗП не е регистрирано по ЗДДС. Обработваните площи са засети със слънчоглед. Приживе ЗП продава на зелено част от бъдещата земеделска продукция, като за полученото авансово плащане, издава авансова фактура. След смъртта на земеделския производител, правата се прехвърлят на ЕООД, собственост на неговата сестра. След като реколтата е прибрана, ЕООД ще издължи продадената на зелено продукция. Моля, да ме насочите как да оформя документално сделката.
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор