Решение на СЕС относно въпроси за намаляване на данъчната основа в случай на неплащане по доставката
НАЙ-АКТУАЛНОТО, ВЕДНАГА - TITA.BG
С решение от 29.02.2024 г. съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе по дело C 314/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) относно:
1. При осъществена дерогация по § 2 на член 90 от Директивата за ДДС, допускат ли принципът на неутралитет и член 90 от Директивата разпоредба от националното право като съдържащата се в член 129, ал.1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от [данъчнозадълженото лице] при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката?
2. Независимо от отговора на първия въпрос, представлява ли, при обстоятелствата в главното производство, необходимо условие за признаване на правото за намаляване на данъчната основа по чл. 90, § 1 от Директивата за ДДС корекцията на издадената данъчна фактура, извършена от страна на [данъчнозадълженото лице]на начисления ДДС, поради пълно или частично неплащане на цената по доставката от страна на получателя по фактурата, преди подаване на искането за възстановяване?
3. В зависимост от отговорите на първите два въпроса, как следва да се тълкува чл. 90, ал. 1 от Директивата при определяне на момента на възникване на основанието за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане на цената и липса на национална правна уредба по този въпрос поради дерогацията на § 1 на чл. 90?
4. Как следва да се приложат съображенията от мотивите в Решение от 27 ноември 2017 г. по дело С-246/16, Enzo Di Maura, ECLI:EU:C:2017:887, т.21-т.27 и в Решение от 03 юли 2019 г. по дело С-242/18, „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ECLI:EU:C:2019:558, т.62 и т.65, при липса на специални условия за прилагане на дерогацията по § 2 на чл. 90 от Директивата в българското законодателство?
5. Съвместима ли е с принципа на неутралитет и член 90 от Директивата за ДДС данъчно-осигурителна практика, да не се допуска корекция на начисления данък в случаите на неплащане, преди анулирането на данъка да е съобщено на получателя на стоката или услугата, ако той е данъчнозадължено лице, с цел корекция на първоначално направеното приспадане от получателя?
6. Тълкуването на чл.90, § 1 от Директивата позволява ли да се приеме, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане дава право на възстановяване на платения ДДС от доставчика, заедно с лихви за забава, и от кой момент?
Решението на СЕС по поставените въпроси е:
"1) Член 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда преклузивен срок за подаването на искане за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) вследствие на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане, изтичането на който води до санкциониране на данъчнозадълженото лице, което не е положило в достатъчна степен дължимата грижа, при условие че този срок започва да тече едва от момента, в който това данъчнозадължено лице е можело — без да пропусне да положи дължимата грижа — да предяви правото си на намаляване. При липса на национална правна уредба относно условията и реда за упражняване на това право данъчнозадълженото лице трябва да може да определи с разумна степен на вероятност момента, от който започва да тече този преклузивен срок.
2) Член 90, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112, разглеждани във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специална национална правна уредба тези разпоредби не допускат изискване на данъчната администрация, с което намаляването на данъчната основа на данъка върху добавената стойност (ДДС) при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, се поставя в зависимост от условието това лице предварително да коригира първоначалната фактура и предварително да съобщи на длъжника си своето намерение да анулира ДДС, след като това данъчнозадължено лице е в невъзможност да извърши своевременно такава корекция, без самото то да е отговорно за тази невъзможност.
3) Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че евентуално право на намаляване на данъчната основа на данъка върху добавената стойност (ДДС) при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и че когато в правната уредба на държава членка не са предвидени редът и условията за прилагане на евентуално дължимите лихви, моментът, от който данъчнозадълженото лице предяви правото си на посоченото намаляване в рамките на декларацията за текущия към този момент данъчен период, представлява началният момент за изчисляването на тези лихви."