Данъчно законодателство 2016 г. Нов закон за счетоводството.

• Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подходно облагане (ЗИД ЗКПО), с преходните и заключителни разпоредби на който са направени промени и в други закони, включително в:

• нов Закон за счетоводството, с преходните и заключителни разпоредби на който са направени синхронизиращи промени и в други закони, включително в:

• променени разпоредбите на чл. 91, ал. 2 – нова, чл. 171, ал. 3 – нова, чл. 172, ал. 3 – изм., чл. 173, ал. 1 - изм., ал. 4 и 5 – нови, чл. 182, ал. 1, т. 1 - изм. и т. 4 – доп., чл. 183, ал. 1 – изм., ал. 4 и 5 – нови, чл. 184 т. 1 – изм., чл. 185 – изм. чл. 189, - изм., чл. 189в – нов, 

• направени са промени и допълнения в § 1 на ДР на ЗКПО (т. 29, т. 73 и т. 74 – изм., т. 76 – 82 – нови), с цел изясняване на ползваната терминология.

• данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се прилага за проекти за първоначална инвестиция, които са започнали :

• данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г.

• корпоративният данък за 2015 г. се преотстъпва, в случай че:

• преотстъпване на авансови вноски за 2015 г. не се допуска.

• след постановяване на положително решение от Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.

• правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 184 във връзка с чл. 189 се прилага до 31 декември 2020 г., в т.ч. за корпоративния данък за 2020 г.

2. Прецизиране на разпоредбата на чл. 160 от ЗКПО относно изискване за деклариране на данъка при прекратяване на дружество. Досега бе визирано само изискване за внасяне на данъка. (променено заглавие на чл. 160 и чл. 160, ал. 1 – доп.).

• при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната (чл. 156, ал. 3, т. 2 – доп.);

• при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране са за сметка на лицето, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната (чл. 159е, ал. 5 – нова);

• обхватът на пропорционалното възстановяване на надвнесен данък на лице, прилагащо кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ съобразно разпоредба на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност, се прецизира съгласно регламента, като в него се включва единствено режим в Съюза (§ 32 от ПЗР на ЗИД ЗДДС, ДВ, бр. 105 от 2014 г. – изм.) 

• в обхвата на освободените доставки се включва и доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето (чл. 39, т. 8 – нова);

• регламентирано е, че данъчното събитие при предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, за която е използвана стока, с приспаднат данъчен кредит, възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата (чл. 25, ал. 3, т. 7 – нова).

• уточнено е, че не се счита за възмездна доставка, извършването на безвъзмездна доставка на стока или услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, извършена в случай на крайна нужда или непреодолима сила (чл. 6, ал. 4, т. 3 – нова и чл. 9, ал. 4, т. 5 – нова).

• въведен е механизъм при определяне на данъчната основа на безвъзмездна доставка на услуга, приравнена на облагаема (възмездна), за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или, най-общо, за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, чрез който да се взема предвид разходът за изхабяването на използваните стоки, които при нормалната им употреба не се унищожават и за който е упражнено право на данъчен кредит (чл. 27, ал. 2 – нови изр. второ и трето).

Освен това се регламентира, че при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по чл. 27, ал. 2, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност (чл. 27, ал. 6 – нова).

• удължен е времевият диапазон в случаите на начислен данък след законоустановения срок, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е занижен размерът на санкцията. При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25 на сто от данъка на 5 на сто от данъка, а минималният й размер се снижава от 250 на 200 лв.

• въведена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след 6-месечния срок, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв.

• минимумът на санкцията за повторно нарушение в общия случай на неначислен данък се намалява от 5000 лв. на 1000 лв.

• повторното нарушение за начислен данък в рамките на 6-месечния срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, е наказуемо с имуществена санкция или глоба в размер не по-малко от 400 лв.,

• повторното нарушение за начислен данък след 6-месечен срок, но не по-късно от 18 месец от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен - със санкция в размер, не по-малък от 800 лв.

• прецизиране условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките (чл. 20, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3 – нови). 

• премахване на задължителните реквизити (идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка; ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка; размерът на данъка, дължим по доставката) в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната (ал. 2 на чл.114 –отм.).

• регламентиране на 30-дневен срок за възстановяване на данък, деклариран по справка декларацията като данък за възстановяване за съответния данъчен период, за лице, което осигурява достъп до железопътната инфраструктура и е усвоило средства по проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013“, Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“, Европейска програма „Механизъм Свързана Европа“ и Трансевропейска транспортна мрежа ТЕН-Т, до приключването им (чл. 92, ал. 3, т. 4 - нова).

• въвеждане на авансово облагане с 10 на сто данък на доходи от други източници, посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ, изплатени от предприятие или самоосигуряващо се лице (например, лихви по заеми от местни физически лица, награди от игри и участия в състезания др.) (чл. 44а – нов, чл. 45, ал . 7 - доп., чл. 65, ал. 12 и 13 – доп.) Досега тези доходи подлежаха единствено на годишно деклариране и облагане от получателя им.

• възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато съответния облагаем доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход вкл. при продажба на имущество (чл. 30, чл. 32, чл. 34, чл. 36 –изм.).

• изрично регламентиране като необлагаеми средствата, получени по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (чл. 13, ал. 1, т. 28 –нова).

• включване в обхвата на облагаемите с окончателен данък доходи, посочени в чл. 38, ал. 8 (доходи от допълнително доброволно осигуряване и от застраховки "Живот"), случаите при които на лицето са направени доброволни осигуровки или животозастраховки за сметка на работодателя, които не са обложени при лицето на основание на чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ (чл. 38, ал. 9 – доп.).

• разширяване обхвата на дефиницията „разпореждане с финансови инструменти“ (т. 11, б. “а“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ), като в нейния обхват се включват и сделки с държавните ценни книжа , извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Това означава, че сделките с държавните ценни книжа, извършени на регулиран пазар, вече се третират като необлагаем доход (чл. 13, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ).

• предоставяне на възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях (допълнена е дефиницията на работодател в т. 27, б. „б“ - нова от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и § 17 от ПЗР на ЗИД ЗКПО). 

• данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 не се прилага за сградите, получили сертификат за енергийна ефективност като резултат от обновяването им с публични средства (чл. 24, ал. 7 – нова);

• отстраняване на съществуваща празнота в закона по отношение заплащането на данък върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втората вноска – 31 октомври на текущата година (чл. 28, ал. 4 – нова);

• освобождаване от данък на превозните средства на Държавна агенция "Технически операции" за изпълнение на дейностите, определени със закон (чл. 58, ал. 1, т. 1 – доп.);

• прецизиране на разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци както на храмовете, молитвените домове и манастирите, така и на поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, като освобождаването от такса е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност]

• удължава се срокът (във връзка с начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена):

• предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2016 г. в съответствие с чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2015 г. (§ 7);

• предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за микро-, малко или средно предприятие съгласно чл. 19 от този закон и съставят годишните си финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, могат еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане на национален счетоводен стандарт (§ 8);

• съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството. Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на този закон (§ 10);

• големите предприятия по този закон съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 по отношение на големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г. (§ 11).

• разпоредбите за изготвяне на нефинансова декларация и консолидирана нефинансова декларация влизат в сила от 1 януари 2017 г. (§ 29).