Решение на конституционния съд относно неизползуваните отпуски

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ), обнародван в ДВ бр. 58 от 30. 07. 2010 г., бяха извършени редица промени, част от които се отнасяха за неизползваните своевременно отпуски. (Виж Промени в нормативни актове, в сила от 1 юли, 30 юли и 1 август 2010 г.)

Става въпрос за:
  • въвеждане на нов регламент, според който неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г. (§ 3е от ПЗР на ЗИДКТ);
  • въвеждане на двугодишен давностен срок за упражняване правото на отпуск, придобито от 30. 07. 2010 г. нататък (чл.176, ал.2 от КТ);
  • ограничаване на изплащаното парично обезщетение за неизползвани отпуски до размера на сумата дължима за обезщетения, на които не е изтекъл двугодишния давностен срок (чл. 224, ал. 1 от КТ).
Аналогични разпоредби се въведоха и в Закона за държавния служител (ЗДС) (§ 8а, чл. 59, ал. 5 чл. 61, ал. 2 ЗДС). (Виж Промени в нормативни актове, в сила от 1 юли, 30 юли и 1 август 2010 г.)

Посочените разпоредби бяха атакувани от президента на Република България и част от народните представители като противоконституционни и противоречащи на международни договори, по които България е страна, както и на правото на Европейския съюз (ЕС).

Решението на Конституционния съд относно правомерността на направените промени в КТ и ЗДС относно неизползваните отпуски е публикувано в ДВ. бр. 91 от 19. 11. 2010 г.
 
Става въпрос за  Решение № 12 от 11. 11. 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2010 г., образувано на 02. 08. 2010 г. по искане на президента на Република България с искане за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна, и противоречие с правото на ЕС на:
 
Също на 02. 08. 2010 г. под № 16/2010 г. е образувано дело по искане на петдесет и един народни представители от 41-ото Народно събрание, с което се иска  Конституционният съд да обяви за противоконституционни и несъответстващи на международни договори освен § 3е в преходните разпоредби на КТ (§ 20, т. 2 ЗИДКТ) и § 8а в преходните и заключителните разпоредби на ЗДС (§ 21, т. 5 ЗИДКТ) и:
 
При разглеждане на к.д. № 15/2010 г. и к.д. № 16/2010 г. Конституционният съд констатира идентичност в една част на исканията на президента и народните представители (по оспорените § 3е КТ и § 8а ЗДС), а също така, че допълнителните искания на народните представители са по правна уредба, пряко свързана с идентичния предмет по делото, и се отнася също до промени в КТ и ЗДС. Поради това Конституционният съд с определение от 21. 09. 2010 г. допуска за разглеждане по същество двете искания - на президента и на народните представители, като присъедини к.д. № 16/2010 г. към к.д. № 15/2010 г. за съвместно разглеждане и решаване по същество.
 
Основното възражение и на президента и народните представители срещу нововъдените разпореди на § 3е КТ и § 8а ЗДС е, че доколкото правото на отпуска е основно конституционно право те са противоконституционни, тъй като противоречат на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, предвиждаща, че "основните права на гражданите са неотменими".
 
И двете страни привеждат различни допълнителни аргументи, подкрепящи тезата за несъвместимостта на разпоредбите и с норми на международното и Еврпопейското право.
 
Исканията на президента и на народните представители се подкрепят изцяло от Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда "Подкрепа", Федерацията на независимите синдикати от отбраната "Българска армия" (ФНСО "БА") и Националният синдикат "Отбрана" (НС "Отбрана").
 
Исканията на президента и на народните представители не се приемат от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика и Българската търговско-промишлена палата, като аргументите в представените от тях  становища са:
  • приведено Решение № 18/1997 по к.д. № 12 от 1997 г., според което по изключение може да се приеме материален закон с обратно действие и че
  • новата уредба на реда за ползване на платения годишен отпуск има дисциплинираща роля за носителите на това право,
затова законовото решение е мотивирано в полза на висш обществен интерес - закрила на здравето и за безопасността при работа на работниците и служителите в съответствие с чл. 48, ал. 5 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията. Счита се, че е предоставен достатъчно разумен срок за ползване на натрупаните отпуски от предходни календарни години. Твърди се, че работниците и служителите не са изпълнили конституционното си задължение относно ползването на платен годишен отпуск през календарната година, за която се отнася, и така са го спестявали с цел "капитализиране" на средства при евентуално прекратяване на правоотношенията им. С възприетия нов ред, според посочените становища, ползването на платен годишен отпуск е изцяло гарантирано. В становището на министъра на труда и социалната политика се признава, че досегашният ред за ползване на платен годишен отпуск не е бил спазван както от работодателите, така и от работниците и служителите, което "наложи да се въведе нов ред за ползване на платените годишни отпуски". В становището на Българската търговско-промишлена палата се приема, че "нормите, които регламентират давностни срокове (вкл. и чл. 176, ал. 3 КТ и чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител), имат процесуален характер, тъй като те имат пряко отношение към правото на иск" и "институтът на давностния срок не е нов в трудовото право. Той е съществувал, съществува и сега (вж. чл. 358 КТ)".
 
В Решението са визирани и гледни точки на други правни структури, а именно на:
  • Върховния касационен съд, който на пленума си от 20. 10. 2010 г.:

- е приел становище, в което намира за противоконституционни разпоредбите на § 3е от преходните разпоредби на Кодекса на труда (§ 20, т. 2 ЗИДКТ) и § 8а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител (§ 21, т. 5 ЗИДКТ), както поради противоречие с конституционни норми, така и поради несъответствие с актове на международното право;

- изразява становище за конституционосъобразност и липса на противоречие с актове на международното право по отношение на чл. 176, ал. 3 КТ (§ 8); чл. 224, ал. 1 КТ (§ 11), чл. 59, ал. 5 ЗДС и чл. 61, ал. 2 ЗДС (§ 21, т. 4), с които разпоредби се изменят материалноправни норми занапред (въведащи двугодишен давностен срок за ползавне на платения годишен отпуск);

  • Съюза на юристите в България, който преди заседанието на Конституционния съд е предал становище, в което се подкрепят исканията на президента и на народните представители за обявяване за противоконституционни на § 3е от Кодекса на труда и § 8а от Закона за държавния служител, но по другите процесни разпоредби не е взето отношение.
 
След разглеждане на аргументите на страните Конституционният съд реши:
 
1. Обявява за противоконституционни § 3е от преходните разпоредби на КТ (§ 20, т. 2 от ЗИДКТ - ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и § 8а от преходните и заключителните разпоредби на ЗДС (§ 21, т. 5 от ЗИДКТ - ДВ, бр. 58 от 2010 г.), ( регламентиращи, че неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск от предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.)
 
 
2. Обявява несъответствие на § 3е от преходните разпоредби на КТ и § 8а от преходните и заключителните разпоредби на ЗДС с чл. 24 и чл. 2, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека; чл. 7, буква "d" и чл. 2, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; чл. 2 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда; чл. 2, т. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), чл. 31, т. 2 във връзка с чл. 52, т. 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 153 и 151 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
 
 
3. Обявява за противоконституционни чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (§ 11 от ЗИДКТ - ДВ, бр. 58 от 2010 г.) в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" и чл. 61, ал. 2 от ЗДС (§ 21, т. 4 от ЗИДКТ) в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59".
 
(Б. р.  Имайки предвид корекцията направена от Конституционния съд:
  • чл. 224, ал. 1 от КТ би следвало да звучи: “При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.”;
  • чл. 61, ал. 2 от ЗДС би следвало да звучи: “При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.”)
 
4. Обявява несъответствие на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (§ 11 от ЗИДКТ- ДВ, бр. 58 от 2010 г.) в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" и чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител (§ 21, т. 4 от ЗИДКТ) в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59" с чл. 6 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда.
 
 
5. Отхвърля искането на народните представители от 41-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 176, ал. 3 от КТ (§ 8 от ЗИДКТ - ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и чл. 59, ал. 5 от ЗДС (§ 21, т. 3 от ЗИДКТ) (регламентиращи, че правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.)
 
Аргументите на Конституционният съд, с които се отхвърля искането на народните представители за отмяна на въведения с ал. 3 на чл. 176 от КТ, респ. ал. 5 на чл. 59 от ЗДС, в сила от 30. 07. 2010 г., двугодишен давностен срок на отпуските, са:
 
”Давността е правен институт на цялото право. Тя не е новост за българското трудово законодателство и по-конкретно за правото на ползване на платен годишен отпуск. Такава давност е предвидена в Кодекса на труда от 1951 г. (отм.), а след това в чл. 176, ал. 4 в Кодекса на труда от 1986 г. и отменена от 1 януари 1993 г. (ДВ, бр. 100 от 1992 г.). Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници. Погасителната давност е срок на бездействие на носителя на едно право. Щом това право не е упражнено в този срок, се погасява ползването. Текстът на чл. 176, ал. 3 КТ, че се погасява правото на отпуск, следва да се разбира, че се погасява упражняването на правото на отпуск. В противен случай следва да се търси основание за възникване отново на правото на отпуск след давностния срок, докато трае същото трудово правоотношение. Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действа стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, 16, чл. 48, ал. 1 и 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 КТ давност има действие занапред.”
 
Ще допълним, че според  Закона за конституционен съд (ЗКС):
  • Решенията на съда се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им (чл. 14, ал. 3 от ЗКС);
  • Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 от ЗКС);
  • С решението си съдът се произнася само по направеното искане. Той не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията (чл. 22, ал.1 от ЗКС);
  •  Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат. (чл. 22, ал.2 от ЗКС).
Това означава че независимо, че не са отменени като текст в Кодекса на труда (правомощия за отмяна на текстове в даден закон има само законодателният орган (народното събрание)), обявените с решение на Конституционния съд за противоконституционни норми на  § 3е  от ПЗР на КТ и § 8а на ПЗР на ЗДС относно ограничителния срок за неизползвания до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск от предходни календарни години вече не следва да се прилагат, но се запазва двугодишният давностен срок за упражняване на правото на ползване на отпуск, полагащ се  от 30. 07. 2010 г. нататък.
 
Виж по темата:
Назад към новините