ЗДДС. Данъчно третиране и документиране на доставки на стоки или услуги, платени от българска транспортна фирма чрез ШЕЛ карта в чужбина

ЗДДС. Данъчно третиране и документиране на доставки на стоки или услуги, платени от българска транспортна фирма чрез ШЕЛ карта в чужбина

ЗДДС. Въпрос: Дружеството извършва транспортна дейност със собствен товарен автомобил. При пътувания в чужбина закупените горива, пътни такси, евровинетки и др. разходи обикновено се заплащат чрез ШЕЛ карта. За тези доставки получаваме фактури на немски език, преизчислени в лева, в които фигурират данните на ШЕЛ ЕАД България, както и на чуждестранния доставчик, предоставил стоката/услугата. Данните на чуждестранния доставчик обикновено не са пълни – посочва се неговото име и пощенски код, без пълен адрес и идентификационен номер. Фактурите се плащат в лева по сметка на ШЕЛ ЕАД - България. Платеният ДДС в чужбина ни се възстановява чрез чуждестранен оператор – FDE, с който ШЕЛ работи. Сумата се приспада от дължимите на ШЕЛ ЕАД България суми, като се документира с кредитно известие, издадено от ШЕЛ ЕАД България, където е посочен и чуждестранният оператор – FDE. Прилага се т.нар. „нетно възстановяване” – сумата за възстановяване се намалява с удържана такса за възстановяването.
При така посочената фактическа обстановка имаме следните въпроси във връзка със задължението за самоначисляване на ДДС от получателя на услугите, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС:
1. В случая на платените суми чрез ШЕЛ карта, кой се явява доставчик – ШЕЛ ЕАД България или чуждестранния доставчик, предоставил стоката/услугата?
2. Кои от изброените сделки за услуги в чужбина са с място на изпълнение на територията на страната – пътни такси, винетки, такси за паркинг, такси за фериботи?
3. Трябва ли да си самоначислим ДДС за таксата за възстановяване (за ползване на услугите на FDE), която ни се удържа от сумата на възстановеното ДДС от чужбина?
4. Има ли значение, във връзка със самоначисляване на ДДС от получателя, начина на документиране на доставките за предоставени услуги от чуждестранен доставчик, чието място на изпълнение е територията на страната. Някои от пътните такси, такси за паркинги, такси фериботи и др., се плащат в брой и за тях обикновено получаваме не фактури, а квитанции за платена сума от чуждестранни доставчици. Трябва ли в тези случаи да си самоначисляваме ДДС за получените услуги, ако те попадат в разпоредбите на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
Актуално към 31. 03. 2010 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 
Доставчик на стоките или услугите, които българската транспортна фирма е платила чрез ШЕЛ карта, не е ШЕЛ – България, а съответното чуждестранно лице, доставило стоката/услугата. Няма каквито и да е основания да се приеме, че в такива случаи ШЕЛ – България закупува всички тези стоки и услуги и от свое име ги предоставя на клиента, на когото е издадена картата.
 
Услугата, която датският агент FDE предоставя на българското транспортно дружество по повод възстановяване на платения чуждестранен ДДС за закупуваните горива и други стоки и услуги в чужбина, е с място на изпълнение в България (по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС). Защото у нас е установен получателят на услугата, който е данъчно задължено лице. Същата е облагаема с български косвен данък, поради което фактурата на FDE не трябва да съдържа начислен ДДС. За услугата е нужно да се състави протокол с реквизитите по чл. 117 от ЗДДС и транспортната фирма да си самоначисли данък върху цената на услугата, предоставена от датския агент (полагащата му се такса за възстановяването на косвения данък, платен в чужбина).
 
От изброените доставки на услуги, с място на изпълнение на територията на нашата страна могат да бъдат само таксите за фериботни превози. Същите следва да се третират като доставки на услуги по транспорт на стоки (а не на пътници). В потвърждение на казаното се явява и разяснение на НАП № 24-33-122 от 5.12.2008 г. относно прилагане на ЗДДС при извършен транспорт с ферибот и платени пътни такси в друга държава членка.
 
От 01.01.2010 г. местоизпълнението на услугите по превоз на стоки се определя съгласно общото правило на закона, валидно за получатели на услуги, които са данъчно задължени лица – това по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (и по чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС). Поради което фериботните превози попадат в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Когато фериботният превоз е осъществен между две държави членки, с протокол по чл. 117 от ЗДДС ще се начисли данък със ставка от 20 на сто. При положение че транспортът е между държава членка и трета страна (или обратно), ставката за самоначисляване на ДДС е 0 на сто (чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС). Така в издавания протокол няма да фигуририра реално начислен данък, но транспортната фирма - получател на услугата, трябва да разполага с относимите към нея документи по чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. Такива ще са транспортният документ за фериботния превоз (копие от него) и фактурата на фериботната компания. Ако такава липсва, това би поставило под съмнение прилагането на нулева ставка за осъществения международен превоз по чл. 30, ал. 1 от ЗДДС.
 
Пътните такси и винетките, доколкото изобщо са плащане за оказани услуги от данъчно задължено лице в това му качество, са такива, свързани с недвижим имот. Както се посочва и в упоменатото по-горе разяснение на НАП, заплащането на пътна такса е във връзка с използването на пътната инфраструктура. А последната представлява недвижим имот; поради което пътните такси се дължат по повод доставка на услуга, свързана с недвижим имот. Нейното място на изпълнение е там, където се намира имотът – в съответната държава, където е установена пътната инфраструктура. Поради което тези такси се плащат за услуги с място на изпълнение извън територията на България, които не попадат в хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За тях не се съставя протокол за самоначисляване на ДДС. Казаното важи и за таксите за паркинг – те също се явяват данъчна основа на доставка, свързана с недвижим имот (който е разположен извън нашата страна).
 
Самоначисляването на ДДС за получени услуги, попадащи в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, по принцип не зависи от начина на документиране на доставките, предоставени от чуждестранния доставчик. Ако една услуга е с място на изпълнение в България и за нея получателят - регистрирано по ЗДДС лице, трябва да начисли данък, този факт не зависи и не се влияе от вида на документа, издаден за услугата. Нужно е все пак да са налице документи, показващи наличието на осъществена доставка.
 
Изключение от казаното ще е налице тогава, когато самата услуга е облагаема с нулева ставка и за нейното удостоверяване получателят трябва да изпълни изискванията на чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС. Тогава начинът на документиране и видът на съставените документи е от значение за данъчното облагане. Защото ако получателят не успее да докаже наличието на обстоятелства, водещи до облагане на доставката със ставка от нула на сто, той ще трябва да си самоначисли 20 на сто ДДС за получената услуга (стига тя да не е освободена по глава четвърта от ЗДДС).