ЗДДС. Третиране на дивидентите

ЗДДС. Въпрос: По инициатива на НАП е възложена проверка относно наличието на основание за регистрация по ЗДДС на база оборот, реализиран през предходната година. Приходите на дружеството са от дивиденти, а размерът им е над 50 хил. лева. Данъчният инспектор издава протокол, в който констатира, че приходите в дружеството са от дивиденти, които според него са освободени сделки съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5. На дружеството все още не е съставен акт за нарушение, както не е съставен и акт за служебна регистрация по ЗДДС по ЗДДС инициатива на НАП. Има ли инспекторът основание да счита получените дивиденти за финансови услуги, които да бъдат третирани като освободени сделки съгласно чл. 46 от? Необходимо ли е да бъде направено възражение по така съставения протокол от данъчния орган и има ли данъчният орган основание на база на този протокол да регистрира дружеството по ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

 

Няма каквото и да е основание да бъде регистрирано по ЗДДС лице – независимо дали физическо или юридическо, само поради обстоятелството, че то получава приходи от дивиденти. Защото дивидентът не се явява насрещна престация за каквато и да е извършена доставка на стока или услуга от лицето, което го получава. Дивидентите са суми, които се придобиват вследствие на това, че дадено лице разполага със собственост върху дялове или акции в търговски дружества. Докато третиране по ЗДДС имат сделките със стоки и услуги (вкл. с дружествени дялове и акции), т.е. промяната на собствеността, но не и самото притежаване в собственост на определено материално или нематериално имущество.

 

За отбелязване е, че е налице трайна и непротиворечива практика на Съда на Европейските общности (СЕО) по отношение на дивидентите и третирането им за целите на ДДС. Съгласно практиката на СЕО, обикновеното притежаване на дружествени акции или дялове не представлява икономическа дейност (освен ако придобиването им се вписва в дейност по търговия с ценни книжа). В тази връзка, съдът многократно е постановявал, че получаването на дивиденти не влиза в обхвата на ДДС. Предвид тяхното естество, не е налице необходимата пряка връзка между получените дивиденти и конкретно доставена услуга, за да може те да се смятат за насрещна престация по повод на тази услуга.

 

В този смисъл са постановени: решение по дело С - 142/99 (Floridienne & Berginvest), 

решение по дело C - 80/95 (Harnas et Helm), решение по дело C - 333/91 (Sofitam), решение по дело C - 16/00 (Cibo). В последното е отбелязяно, че дивидентите представляват плод от дялово участие на едно лице и са просто резултат от упражнявано право на собственост.

 

Не на последно място, погрешна е и тезата, че дивидентът се явява освободена доставка съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, или че е плащане за такава доставка. Когато става въпрос за продажбата на дялове, акции или други ценни книжа, насрещната престация е цената, която продавачът получава, а купувачът плаща за придобиването на същите.

 

Така че дивидентът не би могъл, както вече бе подчертано, да бъде насрещна престация и съответно – данъчна основа, на каквато и да било доставка – облагаема или освободена. Същият не формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС.

 

Нещо повече – ако едно лице не извършва независима икономическа дейност, а получава само доходи от изплащани му дивиденти, то не може да се регистрира по ЗДДС и по свое желание, съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Така е, защото това лице няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

 

От казаното, разбира се, следва, че ако органите по приходите допуснат грешката да регистрират въпросното дружество по своя инициатива, като издадат акт за регистрация, същият трябва непременно да бъде обжалван. Което, смятам, неминуемо ще доведе до неговата отмяна.