Данъчна практика относно третиране на договор за безлихвен заем между две местни физически лица

Данъчна практика относно третиране на договор за безлихвен заем между две местни физически лица

Данъчна практика относно третиране на договор за безлихвен заем между две местни физически лица
 
 
 Актуално към 01. 09. 2011 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
Въпрос: Възможно ли e при сключен договор за предоставяне на безлихвен заем между две местни физически лица, на физическото лице – заемодател да се вмени данъчно задължение за доход от лихви по заема, въпреки, че то реално не е получило такъв?
 
Отговор: В становище № 3_161 от 18. 01. 2011 г. на Дирекция “ОУИ” – Велико Търново се посочва, че по отношение третиране на отпускането на заем за данъчни цели следва да се имат превид именно данъчните разпоредби – разпоредбите на други закони не са съотносими.
 
Във връзка с данъчното третиране на отпускането на заем между физически лица, следва да се има предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО и чл. 77 от ЗДДФЛ.
 
Имайки предвид посочените разпоредби и факта, че в конкретния случай физическите лица договарят безлихвен заем, за данъчни цели ще се счита, че е налице отклонение от данъчно облагане (чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО във връзка с чл. 77 от ЗДДФЛ).
 
 
 
Въпрос: При вменено данъчно задължение на местно физическо лице за лихва въз основа на разпоредбите за отклонение от данъчно облагане, как би се определила лихвата и как би се обложила?
 
Отговор: В становище № 3_161 от 18. 01. 2011 г. на Дирекция “ОУИ” – Велико Търново се посочва, че лихвата слeдвa да се определи като пазарна в съотвeтствие с определението дадено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
 
Определената според условията на пазара лихва за физическото лице-заемодател представлява доход от лихви по смисъла на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ и подлежи на  деклариране с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30- ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.