Основни имуществени задължения на съдружниците в дружество с ограничена отговорност

Основни имуществени задължения на съдружниците в дружество с ограничена отговорност

Основни имуществени задължения на съдружниците
            в дружество с ограничена отговорност
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
Актуално към 01. 10. 2011 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е юридическо лице, което отговаря за задълженията си до размера на своето имущество.
 
Имуществото и капиталът са понятия, които не се покриват напълно. Капиталът е стойност, която се образува от дяловите  вноски на съдружниците в дружеството (чл. 117, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ).
 
Имуществото е съвкупност от правата и задълженията на дружеството, които имат парична стойност.
 
Капиталът е определена стойност, която представлява стабилна величина. Капиталът може да се променя само с единодушно взето  решение на общото събрание на дружеството (чл. 137, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 137, ал. 2 от ТЗ). Задължително промяната на капитала се вписва в Търговския регистър.
 
Имуществото е динамична величина, която непрекъснато са променя при едно динамично  работещо дружество. Състоянието на имуществото може да се види в баланса.
 
Капиталът и имуществото като величина съвпадат при регистрацията на дружеството. Един от задължителните елементи от съдържанието на дружествения договор е посочване на размера на капитала (чл. 115, т. 4 от ТЗ), който се вписва в Търговския регистър при регистрацията на дружеството.
 
Дружеството с ограничена отговорност отговаря за задълженията си с имуществото си. Съдружниците не отговарят за задълженията на дружеството. Те участвуват при създаването на дружеството като поемат определени  дялове от капитала на дружествотоСъдружниците отговарят за задълженията на дружеството до размера на направените вноски в капитала на дружеството.
 
Съдружник в ООД може да бъде всяко дееспособно физическо, а така също и  юридическо лице.  Качеството съдружник се придобива по два способа:
 
  • при учредяване на дружеството или
  • с решение на общото събрание на дружеството, което приема съдружника въз основа на подадена от същия молба. В молбата бъдещият съдружник изрично вписва, че приема условията на дружествения договор.
 
При втория способ, т.е. встъпване на съдружника във вече учредено дружество е възможно съдружникът да встъпи като внесе дялова вноска в капитала и с неговата дялова вноса се увеличи капиталът, а другия начин е като съдружник в дружеството му прехвърли своите дялове по реда на чл. 129 от ТЗ.
 
С приемането на едно лице за съдружник в ООД за него възникват  членствени права и задължения, като обемът на тези права и задължения е съизмерим с дяловата вноска на съдружника в капитала.
 
Членствените права и задължения в ООД са взаимно свързани и всеки съдружник има едновременно и права и задължения. Не  е възможно единият съдружник да има само права, а другият само задължения.
 
Правата и задълженията на съдружниците се уреждат в ТЗ и в дружествения договор. Онези права и задължения уредени в Търговския закон с повелителни разпоредби не могат да се променят с дружествения договор. Но правата и задълженията уредени в ТЗ с диспозитивни разпоредби могат да се уредят в дружествения договор по различен начин от посочения в ТЗ.
 
Правата и задълженията на съдружниците в ООД са нормативно регламентирани в глава Тринадесета, раздел II от Търговския закон.
 
 
 I. На първо място в чл. 120 от ТЗ , а също и в чл.124 от  ТЗ е посочено основното имуществено задължение на съдружника – задължението за внасяне на дяловата вноска.
 
 
1. Изпълнението на задължението за внасяне на дела в капитала е условие за вписването на ООД в Търговския регистър, т.е. за възникване на юридическото лице. Размерът на капитала се състои от дяловете на съдружниците. В чл. 119, ал. 1, т. 5 от ТЗ законодателят е предоставил възможност, когато дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в закона минимум,  да се внесе не пълния размер на капитала, а поне 70 на сто от капитала. Като задължително съгласно в чл. 115, т. 4 от ТЗ,  когато при учредяването не е внесен пълният размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му. Срокъг за довнасяне на капитала не може да бъде по - дълъг от две години, от вписване на дружеството, съответно от увеличението на капитала.
 
С изменението на ТЗ (ДВ бр. 82 от 2009 г.) минималният размер на капитала на ООД е 2 лева, като дяловете на съдружниците не могат да бъдат по- малки от 1 лев. 
 
 
2. Дяловата вноска трябва да се плати на дружеството. При учредяването на дружеството внасянето на дяловата вноска се извършва като се открива набирателна сметка за капитала на дружеството в банка и в тази сметка всички съдружници внасят своите дялови вноски. Внасянето на дяловите вноски се извършва след като учредителното събрание на дружеството с ограничена отговорност се е състояло и то е взело решения относно:
  • фирмата на дружеството,
  • седалището и адреса на управление,
  • предмета на дейност,
  • капитала и дяловото му разпределение между съдружниците и
  • лицата, които ще представляват и управляват дружеството.
 
Учредителното събрание приема и одобрява съдържанието на дружествения договор. Тук е моментът да се уговорят внимателно правата и задълженията на съдружниците и съответно да се впишат в договора. Всички съдружници разписват  протокола на учредителното събрание и дружествения договор.
 
С екземпляр от учредителния протокол и дружествения договор се открива набирателната сметка за капитала в банката. Банката след като се внесат дяловите вноски, така както са уговорени от съдружниците в дружествения договор, издава удостоверение, в което записва, че капиталът на дружеството е внесен.
 
Удостоверението на банката се прилага към заявлението за вписване на ООД в Търговския регистър наред с всички останали  изискуеми в закона документи.
 
С представянето на удостоверението от банката се доказва пред длъжностното лице в Търговския регистър, че е внесен капитала на търговското дружество реално.
 
Изискването реално да се внесе дяловата вноска в капитала е гарантирано и в чл. 73а от ТЗ, съгласно който текст задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност за вноски в капитала не може да бъде опрощавано, или да се прихваща със задължения на дружеството.
 
 
3. Неизпълнението на задължението за внасяне на дяловата вноска в капитала води до различни неблагоприятни последици за съдружника. Те могат да бъдат от задължение за заплащане на лихви или обезщетение за вреди до изключване
 
3.1. Дори и да не е уговорено в дружествения договор задължение за съдружника да заплати лихва на дружеството за забавеното внасяне на дяловата вноска или че невнасянето на дяловата вноска може да доведе до изключването му от дружеството, то общата императивна разпоредба на чл. 121 от ТЗ  дава възможност да бъде наложена една от предвидените последици.
 
3.2. Най - тежката санкция за съдружника при неизпълнение на неговото основно имуществено задължение към дружеството (да внесе дяловата си вноска) е да бъде изключен от дружеството.
 
Изключването на съдружника става с решение на Общото събрание на дружеството като се спазва редът, предвиден в чл. 126, ал. 1 от ТЗ. Съдружникът се смята за изключен, ако не внесе дела си в капитала в срока допълнително определен от общото събрание на съдружниците, който не може да бъде по-малък от един месец. Срокът се определя с мнозинство повече от половината от капитала. Управителят уведомява писмено съдружника и го предупреждава за изключването.
 
3.3. Когато се говори за неизпълнение на задължението за внасяне на дяловата вноска следва да се обърне внимание, че на практика може да се прояви само частично неизпълнение, т.е невнасяне на част от дяловата вноска. Това е така, тъй като ТЗ изисква за да бъде вписано дружеството в Търговския регистър, всеки съдружник да е внесъл поне част от дяловата си вноска, съгласно чл. 119, ал. 1, т.  5 от ТЗ във вр. с чл. 115, т. 4 от ТЗ. Освен при хипотезата на чл. 115, т.  4 от ТЗ, неизпълнение на задължението за внасяне на дяловата вноска може да се прояви и при увеличение на капитала.
 
 3.4. Съгласно чл. 126, ал. 2 от ТЗ при изключване на съдружника поради невнасяне на дялова вноска, той губи правото си върху направените вноски, т.е. губи това,  което е платил вече като вноска в капитала. Това е много тежка санкция за съдружника, защото наред със загубата на членството си в търговското дружество, той губи правото да получи обратно паричната вноска,  която е внесъл в дружеството.
 
    
II. Освен задължението за внасяне на дяловата вноска в капитала, друго имуществено задължение на съдружниците в ООД е и задължението за допълнителни парични вноски.
 
 
1. Задължението за внасяне на допълни парични вноски е уредено в чл. 134 от ТЗ. От внасянето на допълнителните парични вноски не се влияе по никакъв начин капитала на дружеството.
 
От преобладаващата част от юристи и икономисти това имуществено задължение на съдружниците се разглежда като допълнително, а не основно, тъй като то може и през цялото съществуване на дружеството да не възникне, а също така изпълнението на това задължение не е необходим елемент за възникване на дружеството и не се вписва в Търговския регистър.
 
Моето мнение е, че то е основно имуществено задължение, което възниква при определени условия по решение на Общото събрание на дружеството. При невнасянето на допълнителната парична вноска определена от Общото събрание, последиците за съдружника невнесъл вноската са почти идентични с тези за съдружника, неизпълнил задължението си за внасяне на дела  си в капитала на дружеството. След като законодателят е предвидил  санкция,  толкова сериозна като изключване на съдружника, по мое мнение  задължението е преценено  като съществено, основно за имуществото  на дружеството.
 
   
2. Липсата в дружествения договор на  задължението на съдружниците за внасяне на допълнителни парични вноски, не означава, че то не може да възникне. Общото събрание може да вземе решение за допълнителни парични вноски при наличие на обстоятелствата посочени в чл. 134, ал.1 от ТЗ.
 
Общото събрание може да вземе решение за внасяне на  допълнителни парични вноски от съдружниците:
  • за покриване на загуби;
  • при временна необходимост от парични средства
Само при наличие на едно от тези две обстоятелства може да бъде взето решение за допълнителни парични вноски.
 
Допълнителните парични вноски трябва да бъдат съразмерни на дяловете в капитала, но е възможно дружествения договор да предвижда друго.
 
 
3. Добре е при подписване на дружествения договор да се отдели специално внимание на частта, в която се уреждат правата и задълженията на съдружниците.
 
3.1. Не е възможно да се дерогира (да се изключи)  приложението на чл. 134 от ТЗ, но е възможно да се уговори изрично кворумът на общото събрание за вземане на това решение. Възможно е да се посочи в дружествения договор, че решенията по чл. 134 от ТЗ на Общото събрание се вземат само с единодушие.
 
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 137, ал. 3 от ТЗ, решението за допълнителни парични вноски  се взема с мнозинство повече от ¾ от капитала. Разбира се, за да бъде събранието редовно проведено следва всички съдружници да са получили най - малко 7 дни преди събранието писмена покана с вписан в нея дневен ред. Решение общото събрание може да вземе при наличие на посоченото мнозинство. (На процедурата по свикване на общото събрание и вземане на решения от общото събрание ще бъде посветен материал в следващия брой.)
 
По този начин една част от съдружниците притежаващи повече от ¾ от капитала биха могли да се освободят от нежелан съдружник. Ако обаче дружественият договор допуска решаването на въпроса по чл. 134 от ТЗ само с единодушие, то съдружникът, който не желае да внася допълнителна парична вноска или пък няма възможност, ще блокира вземането на решение по чл. 134 от ТЗ и няма да се достигне до изключването му на това основание.
 
3.2. В дружествения договор е възможно съдружниците да уговорят и максималния размер на допълнителните парични вноски.  В чл. 134 от ТЗ не се ограничава нито минималният, нито максималният им размер. Те могат многократно да надвишават дяловите вноски в капитала. Това съществено може да затрудни някои съдружници и да ги постави в положение да не могат да внесат гласуваните от общото събрание допълнителни парични вноски.
 
Ако в дружествения договор се уговори максимален размер на допълнителните парични вноски, то това би дало възможност на всеки съдружник да прецени своето имуществено състояние и да бъде подготвен с оглед бъдеща нужда на дружеството от допълнителни парични вноски.
 
4. Допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала на дружеството. Те представляват кредитиране на дружеството от съдружниците .
 
Условията на кредитиране на дружеството по реда на чл. 134 от ТЗ се определят с решението на общото събрание, в което се посочва размерът на паричната вноска  и срокът, в който трябва да се внесе в дружеството и срокът, в който трябва да се върне кредитът.
 
Общото събрание не може да приеме решение за кредитиране на дружеството по реда на чл. 134 от ТЗ, ако не са налице предвидените законови условия, а именно необходими са средства за покриване на загуби, или налице е временна необходимост от парични средства. 
 
Според проф. Герджиков, ако не са внесени дяловете в капитала, не би трябвало да се взема решение от общото събрание за допълнителна парична вноска, като това произтича от самия характер на допълнителната парична вноска („Капиталови търговски дружества”, стр. 72, ИК „Труд и право”, С., 2011г.).
 
 
5. Задължението да се внесе допълнителната парична вноска възниква въз основа на решението на общото събрание на дружеството. Съдружникът може да е гласувал против това решение, но ако съгласно дружествения договор кворумът за вземане на това решение е налице, т.е. взето е редовно решение на Общото събрание, то тогава той е длъжен да внесе допълнителната парична вноска.
 
 5.1. Ако съдружник е гласувал против това решение, то той би могъл да прекрати членството си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Срокът, в който той може да упражни това свое право е един месец. Срокът започва да тече от датата на провеждане на общото събрание за съдружника, присъствал на събранието, или ако е бил редовно поканен, или от датата на уведомлението - за всички останали случаи.  
 
За напускането на съдружник по реда на чл.125, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ е необходимо той да отправи писмено предизвестие към дружеството. Писменото предизвестие трябва да е направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. Това означава, че ако съдружник иска да упражни правото си по чл. 134, ал. 2 от ТЗ, то след провеждането на общото събрание и вземане на решение за допълнителни парични вноски, в едномесечен срок съдружникът трябва да  отправи писменото предизвестие към дружеството и след три месеца, считано от датата на предизвестието, ще бъде прекратено членството му.
 
В този случай съдружникът има право да получи част от имуществото на дружеството, определено по баланса на дружеството, към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
 
Ако съдружникът не упражни правото си по чл.134, ал. 2 от ТЗ - да напусне дружеството по реда на чл.125, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, то тогава той може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение (чл. 126, ал.3 т.  4 от ТЗ.) В този случай обаче съдружникът има право да получи дружествения си дял, определен по баланса на дружеството.
 
5.2. Ако съдружник е гласувал „за” при вземане на решението по чл. 134, ал. 1 от ТЗ, но не внесе допълнителната парична вноска в срока гласуван от общото събрание, то в този случай, той няма право да напусне дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ.  За този съдружник могат да настъпят неблагоприятните последици на изключване от дружеството, като ще загуби и правото си върху направените дялови вноски в дружеството.
 
Всеки съдружник може да предяви иск за отмяна на решение на  общото събрание на дружеството, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор. Иска се предявява по реда на чл. 74 от ТЗ. Във връзка с разгледаната тема е интересно Определение №461/05. 07. 2011 г. по т.д. №169/2011г. на ВКС.