ЗДДФЛ. Документиране на доходи по реда на ЗДДФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос: Предстои ни разпределяне на дивиденти между двамата съдружници - физически лица (единият е чужденец). Има ли специални изисквания от гледна точка на ЗДДФЛ за документално оформяне на доходи от дивиденти на местни и на чуждестранни физически лица, вкл. и доход от наем за офис, изплащан по договор за наем на чуждестранно физическо лице, за неспазването на които да бъдем наказани?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Актуално към 01. 03. 2012 г.
Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) не предвижда никакъв специален ред за документиране на доходите, начислени при разпределяне на дивиденти на местни и на чуждестранни физически лица от българско дружество, нито за доходи за наем, изплащани на чуждестранно физическо лице.
В случая единствено следва да се съобразите с изискванията за документална обоснованост на отчетените разходи от гледна точка на чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Ще се опитам да обясня защо това е така.
ЗДДФЛ дели доходите според начина им на данъчно облагатене на две големи групи:
- доходи, формиращи годишна данъчна основа, изискващи определяне на годишно данъчно задължение след изтичане на данъчната година и съответно като правило, подлежащи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от получателя им. (Изключение по отношения на изискването за деклариране е направено само за доходи от трудови правоотношения.) При част от тези доходи може да има текущо облагане, но то има авансов характер и удържаният текущо данък се приспада от годишния данък при определяне на окончателния размер на данъка, подлежащ на внасяне/възстановяване. По-голямата част от доходите на местните физически лица попадат в тази група.
- доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък. Този тип облагане се отнася за ограничен кръг доходи, дефинирани в глава шеста на ЗДДФЛ «Окончателни данъци за доходи от източник в България и чужбина”:
- чл. 37 от ЗДДФЛ, отнасящ се само за доходи на чуждестранни лица, в обхвата на който вкл. и доходи от наем на недвижимо имущество и
- чл. 38 от ЗДДФЛ, отнасящ се за ограничен кръг доходи както на местни, така и на на чуждестранни физически лица, в обхвата на който попадат и доходите от дивиденти.
При изплащане на доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък от предприятие (какъвто е Вашият случай) платецът на дохода удържа данъка върху брутната сума на начисления доход, внася го в бюджета, а получателят на дохода получава сумата си нето. Доколкото данъкът е окончателен, получателят не следва да го декларира в годишната данъчна декларация с цел определяне на годишно данъчно задължение. Единствено предприятието - платец на дохода има ангажименти за деклариране на доходите и удържания данък или в Декларцията по чл. 55 от ЗДДФЛ (когато става въпрос за чуждестранни лица) или в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ – в случаи на доходи в полза на местни лица.
Това разграничение е важно, тъй като действително ЗДДФЛ има две специални разпоредби, пораждащи задължение да се издаде определен вид документ, неспазването на които води до санкции, а именно разпоредбата на:
- чл. 45 от ЗДДФЛ, която се отнася за платеца на дохода (предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО – нотариус, адвокат, частен съдебен изъплнител и др. подобни лица, когато изплащат доходи на други физически лица във връзка с дейността си), неспазването на които води до санкции. Цитираната разпоредба е подчинени на идеята да подпомогнат определянето на годишно данъчно задължение, подлежащо на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
- чл. 9 от ЗДДФЛ, която се отнася за физическото лице - получател на дохода има аналогична цел – когато платецът на дохода няма ангажимент да документира и респ. облага изплатеният доход, подлежащ на годишно облагане и деклариране - получателят на дохода документира всяко плащане в негова полза или с фискална касова бележка от фискално устройство, ако извършава продажби в търговски обекти или ако е освобободен от издаване на касова бележка, при получаване на доходи от друга стопанска дейност и наеми документира всяко плащане с първичен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Тези документи подпомагат определяне на годишния облагаем доход и годишното данъчно задължение на физическото лице - получател на дохода (респ. и определянето на авансовия данък за съответното тримесечие.)
Очевидно двете специални разпоредби на ЗДДФЛ поставят изисквания за документиране на дохода по определен ред, когато става въпрос за доходи, подлежащи на последващо годишно облагане с цел коректното определяне на данъчното задължение. Те не се занимават с доходи, подлежащи на окончателно облагане.
При окончателното облагане данъкът се определя в окончателен размер за конкретния вид доход още в момента на начисляването/изплащането му. Затова не е необходимо да се изисква издаване на специални документи, гарантиращи коректното определяне на данъчното задължение в последващ период. Именно затова и в чл. 9, ал. 3 на ЗДДФЛ е посочено, че получателят на дохода не издава първичен документ по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, а в чл. 45 от ЗДДФЛ - липсва каквото и да е изискване предприятието - платец на дохода да издава специален вид служебна бележка при облагане на доходи с окончателен данък.
Изрично ще посочим, че Служебната бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ се отнася за доходи от други източници, посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ, които подлежат на годишно облагане и деклариране от получателя им в Приложение № 6 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и е абсолютно погрешно да се ползва за вписване на доходи, подлежащи на окончателно облагане (дивиденти, доходи на чуждестранни лица и др. подобни), което се среща в практиката.