ЗДДС. Документиране на рекламация за повредена стока при извършване на международен транспорт

ЗДДС. Документиране на рекламация за повредена стока при извършване на международен транспорт

ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни извършва международен транспорт. Румънска фирма - спедитор, регистрирана по ЗДДС, ни възлага транспортна услуга с направление България-Франция. При разтоварването във Франция се установява, че част от стоката е увредена (мокра). Купувачът на стоката е предявил рекламация към спедитора в размер на 50 % от стойността на стоката и нашето предприятие се е съгласило с рекламацията. За рекламацията румънския спедитор издава фактура, по която нашето предприятие се самоначислява с издаден протоколпо чл. 117 от ЗДДС. Правилно ли румънският спедитор издава фактура за направената рекламация? Правилно ли нашата транспортна фирма издава протокол по чл. 117 от ЗДДС или не?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
Актуално към 01. 04. 2012 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
Неправилно е да се приеме, че издаваната от румънския спедитор фактура в случая документира извършена от него доставка, по която получател е българският превозвач. Между двете лица не се осъществява такава сделка, поради което издаваната фактура може да се третира единствено като първичен счетоводен документ, удостоверяващ плащането на дължимата във връзка с рекламацията сума. Следва да се има предвид, че тази сума има обезщетителен характер и не влияе върху данъчната основа на транспортната услуга, оказана от българското предприятие на румънската фирма. Поради което и превозвачът няма задължението да издаде кредитно известие към съставената от него фактура за транспортната услуга, на стойност, равна на сумата на рекламацията.
 
С оглед на казаното българската транспортна фирма не е трябвало да съставя протокол по чл. 117 от ЗДДС и да си самоначислява данък във връзка с фактурата на румънския спедитор.
 
Фактът, че такъв протокол е съставен, не може обаче да доведе до неблагоприятни последици за лицето - превозвач. Не би било правилно органите по приходите да не му признаят правото на данъчен кредит по протокола, без същевременно да сторнират и начисления по този протокол данък, отразен в дневника за продажбите – последният се явява недължим на бюджета. Не би следвало също така тези органи да наложат имуществена санкция на предприятието – не виждам по кой член от ЗДДС би могло да стане това.
 
Въпреки казаното, транспортната фирма може да анулира погрешно съставения от нея протокол, по реда на чл. 80, ал. 5 и 6 от ППЗДДС. В резултат на което протоколът да се опише в дневниците за покупки и продажби в периода на анулирането, като стойностите му се посочат с отрицателен знак.