ДОПК. Относно Декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК

ДОПК. Относно Декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК

ДОПК. Въпрос. Трябва ли да се подава Декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК за изплатени доходи на чуждестранни лица при следните случаи:
 
-        българска фирма изплаща наем на чуждестранно физическо лице (ЧФЛ), собственик на недвижим имот в България, като ЧФЛ е гражданин на Швейцария. Българската фирма удържа данък 10% върху сумата на наема и го внася по сметка на НАП в България. Подават се на всяко тримесечие декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ за удържания и внесен данък.
 
-        българска фирма изплаща доход на ЧФЛ, което е собственик на същата фирма. Доходът е по договор за управление и контрол (ДУК). Българската фирма удържа и внася данък върху ДУК 10% и го внася по сметка на НАП. ЧФЛ е гражданин на Германия. Българската фирма подава на тримесечие декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
Актуално към 04. 03. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
И в двата случая през 2014 г. Вие сте удържали окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 и 9  от ЗДДФЛ на двете чуждестранни физически лица изцяло по реда на българското данъчно законодателство.
 
Декларацията, която се подава по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК действително се отнася за случаи на начисляване/изплащане на доходи на чуждестранни лица (физически и юридически), но само когато едновременно са изпълнени следните три условия:
  • доходът подлежи на облагане в страната с окончателен данък, респ. данък при източника по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО - (Вие отговоряте и на това условие);
  • начисленият през годината доход от източник в страната на чуждестранното лице е с общ размер до 500 000 лв. годишно (в случая предполагам, че отговаряте и на това условие);
  • платецът на дохода (в случая българската фирма) е приложил СИДДО въз основа на специалната разпоредба на чл. 142 ал. 1 от ДОПК, която му позволява сам да взема решение за прилагане на преференциални разпоредби на СИДДО (данъчни облекчения съгласно СИДДО), без да се допитва до НАП, т.е. въз основа на своя преценка и представени пред него документи за прилагане на СИДДО според изискванията на чл. 136 и чл. 137 от ДОПК, е извършил:
-        редуциране на данъчната ставка (в общия случай от 10 на сто), прилагана по реда на българското законодателство (например, на 5 на сто), или
 
-        пълно освобождаване от данък в БългарияТова условие при Вас липсва. Вие не сте прилагали данъчни преференции (данъчни облекчения) съгласно СИДДО.
 
Затова не следва да подавате Декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК.
 
Смисълът на Декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК е да се прецени доколко платците на доходи, прилагащи самостоятелно префенциални норми на СИДДО, са ги приложили действително привилно – да се провери дали незаконосъобразно не са решили, че имат право да намалят данъчните ставки, приети в ЗДДФЛ или в ЗКПО за облагане с окончателен данък, респ.данък при източника, вкл. изобщо да не извършат облагане, без съответното СИДДО да им дава действително тази възможност.