Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ

Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ

Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ
 
 
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
Актуално към 01. 04. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
До 30. 04. 2015 г. работодателите следва да предоставят на Националната агенция за приходите индивидуализирана информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС).
 
Това ново изискването е следствие на изискването за автоматичен обмен на информация относно определени видове доходи между данъчните администрации на страните членки на ЕС, регламентирано с Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. 
 
Доколкото в два материала на списанието:
е изяснена идеята на Директивата и породените вследствие на транспонирането й във вътрешното законодателство промени в:
 
-        Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 143з от ДОПК),
-        Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 73а от ЗДДФЛ) и
-        Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. чл. 201 ал. 5 и 6 от ЗКПО),
 
в случая ще анализираме единствено съвсем конкретни въпроси, свързани с попълване на Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ за доходи по трудови правоотношения, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, местни на държава - членка на Европейския съюз (Справката по чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ).
 
Ще отговорим на най-често задаваните въпроси.
 
 
  1. Кои лица следва да попълват Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ?
 
 
Справката се попълва само от работодателите (чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ).
 
В т. 1 на Заповед № ЗЦУ - 1501 от 17. 11. 2014 г. на Изпълнителния директор на НАП, с който е одобрен образецът на Справката, при дефиниране на понятието "работодател" се пояснява, че следва да се има предвид дефиницията на работодател на (т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).
 
Това означава, че Справката се попълва от:
  • следните лица:
-        всяко местно лице.
 
Ще уточним, че е без значение дали лицето е физическо или юридическо. При това по отношение на местните физически лица липсва ограничаването им само до самосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
 
Например, ако местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ наеме местно лице от страна на ЕС като гувернантка на детето му или за гледане на болен член на семейството по договор по Кодекса на труда (КТ) или по договор за предоставяне на персонал с чуждестранно лице, би следвало да подаде Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ. Разбира се, посоченият пример звучи като екзотика, но той също попада в обхвата наСправката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ.
 
-        чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната,
 
-        търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите,
  • когато отговоря на една от следните две характеристики:
-        наема физически лица по трудови правоотношения или
-        е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
 
Видно е, че случаите на договор за предоставяне на персонал (наем на персонал) от чуждестранно лице също попадат в обхвата на Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ. Без значение е обстоятелството, че местното лице не е юридически (формален) работодател на наетите лица и че изплащането на самото възнаграждение става пряко на отделните лица в чужбина, а не в България.
 
Договорите за наем на персонал са изрично отбелязани в Справката, като са въведени със специален код (04).
 
В следващата точка отново ще обърнем внимание на този вид договори.
 
 
2. Какъв eобхватът на доходите, които следва да се посочват в Справката по чл. 73а, ал. 5?
 
Въз основа на тълкуване на разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15. 02. 2011 г. би следвало да се приеме, че при изясняване на обхвата на съответните видове доходи, за които се подава информация, следва да се стъпи на дефинициите на вътрешното данъчно законодателство.
 
При липса на допълнителни пояснения би следвало да се приеме, че като доходи от трудови правоотношения по реда на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ следва да се посочват тези, дефинирани за целите на ЗДДФЛ в т. 26, б. “а“ - „к“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, а не доходите, регламентирани като такива по смисъла само на българското трудово законодателство. В този смисъл е и тълкуването дадено от Лорета Цветкова, методолог на НАП по ЗДДФЛ, в нейна публикация. (Виж книгата  - годишник “Данъчно облагане и счетоводно приключване 2014 г.“, ИК. „Труд и право, С., стр. 259.)
 
Обхватът на доходите по чл. в т. 26, б. “а“ - „к“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ е твърде широк, но за целите наСправката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ най-често ще се попълват доходи по следните видове правоотношения с работодателите:
 
  • правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда (т. 26, б. “а“) -  този вид правоотношения не пораждат въпроси, с изключение на една особеност.
Става въпрос за наети чуждестранни лица - местни на страна от ЕС по трудово правоотношение с български работодател, полагащи труда си в чужбина. В този случай на основание на чл. 8, ал. 2  от ЗДДФЛ (по аргумент от противното) лицата не подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ, доколкото не е налице доход с източник страната. Доколкото обаче световният доход на лицето ще подлежи на облагане извън България (в страната, на която лицето  е местно) и доколкото става въпрос за доход по трудови правоотношения, на лице местно от ЕС, изплатен от български работодател по смисъла на  т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, според нас, доходът следва да се посочи.
 
  • правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когатотрудът се полага на територията на страната (т. 26, б. “е“).
За целите на Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ в обхвата на този случай попадат най-често чуждестранни лица, наети по трудов договор с централата на чуждестранно юридическо лице, командировани за известен период от време в нейн клон в България.
 
В този случай възнаграждението на чуждестранното лице като правило се начислява като разход на клона, но пряко се изплаща на лицето от централата. Освен това често клонът поема за своя сметка редица облаги в натура в полза на командированите лица (наем за жилище/хотел, интернет, храна, консумативи и др. подобни). В този случай доколкото съгласно т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ място на стопанска дейност на чуждестранно лице (клон) има качеството на работодател, то начисленото за негова сметка възнаграждение на чуждестранното лице, за положения труд в България, включващо и облагите в натура, е обект на облагане с авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и съответно би следвало и да се посочи в Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, независимо, че доходът не е пряко изплатен на лицето, местно на страна от ЕС, от българския клон.
 
Ще обърнем внимание, че когато дружество - майка командирова свои служители в дъщерно дружество, дъщерното дружество, ако не става въпрос за случай на наем на персонал, дори да поема част от разходите за престоя на лицето в България няма качеството на работодател спрямо посочените лица по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и няма ангажименти за подаване на информация по Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ. (В случая самото чуждестранно физическо лице, доколкото е реализирало доход по трудови правоотношения по реда т. 26, б. “е“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ с източник България по смисъла на чл. 8 ,ал. 2 от ЗДДФЛ би следвало да се самообложи на годишна база.)
 
  • правоотношенията по договор за предоставяне на персонал с чуждестранно лице (т. 26, б. “ж“).
Съгласно известното Указание № 24-00-9 от 18.04. 2008 г. (Виж т. 3 на Раздел ІІІ) доходите, реализирани на база правоотношения между работодател по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и чуждестранното физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице се облагат по общия ред като доходи от трудови правоотношения (б. “ж” на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).
 
Затова условието за разполагане от страна българското предприятие - ползвател с ведомост за заплати, предоставяна ежемесечно от чуждестранното лице, а не с обща сума на възнаграждението по договора е изключително важно, за да може да се приложи коректно българското данъчно законодателство, да се отговори на изискването за документална обоснованост на разходите, както и да се потвърди, че става въпрос именно за договор за предоставяне на персонал, при който цената на услугата е производна на възнаграждението по ведомостта за заплати. Необходимостта от коректно уреждане на отношенията и свързаните с това задължения на страните по договора за предоставяне на персонал е посочена и в разяснение № 26-00-11 от 05. 08. 2008 г. на ЦУ на НАП. 
 
Това означава ,че българският работодател следва да разполага с индивидуализирана информация за начислените от него възнаграждения, на физически лица - местни на страна от ЕС, която да посочи вСправката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ независимо, че не изпаща пряко възнагражденията на лицата.
 
  • правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ (т. 26, б. “з“).
В случай, че договорите за управление и контрол на чуждестранни физически лица, местни на страна от ЕС, са облагани през годината като доходи от трудови правоотношения по реда на т. 26, б. „з“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, те следва да се посочат в Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ.
 
  • правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери (т. 26, б. “и“).

Всички чуждестранни физически лица, местни на страна от ЕС, получаващи възнаграждение за полагане на личен труд в собственото си дружество, регистрирано в България, които не подадат в разгледаните по - горе случаи, например, получават възнаграждение в качеството на управител без договор за управление и контрол, само на основание на вписване в търговския регистър на лицето като управител, следва да бъдат посочи вСправката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ.

 
 
3. Какво следва да се разбира под понятието „физическо лице, местно на друга държава - членка на ЕС“? 
 
Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ се попълва само, ако съответното физическо лице може да бъде класифицирано като „местно за данъчни цели на друга страна от ЕС“. (В чл. 8, ал. 1 на Директивата се посочва, че следва да се предоставя информация за лица, установени в друга държава - членка.) 
 
Това е така, тъй като, ако лицето е местно на друга страна от ЕС за данъчни цели, то именно тази страна следва да обложи окончателно доходите му с източници от целия свят, т.е. така наречения „световен доход“.
 
Целта на въведения автоматичен обмен на информация е да се намали вероятността за укриване на доходи с източник страни в ЕС, на които лицето не е местно за данъчни цели.
 
Затова България следва да информира съответната страна от ЕС, че местно за нея лице има доходи по трудови правоотношения с източник България за 2014 г., за да бъдат взети предвид, при окончателното му облагане за 2014 г.
 
В чл. 73а от ЗДДФЛ не се пояснява специално понятието „физическо лице, местно на друга държава - членка на ЕС“. При това положение са възможни два подхода:
  • Първи (стеснен в рамките на българското данъчно законодателство) - посочват се само лица, които не са местни на България за данъчни цели според критериите, изброени в чл. 4 на ЗДДФЛ(чл. 5 от ЗДДФЛ). Става въпрос за лица, които:
-       не са български граждани (в по-широк обхват - не са вписани в регистър „Население“);
-       пребивават по-малко от 183 дни в България за 12 месечен период и
-       центърът на жизнените им интереси не е в България.
 
Ще обърнем обаче внимание на следната особеност - гражданин на България, ако е с център на жизнени интереси извън България, каквито са голяма част от трайно установените в чужбина български емигранти, се третира като чуждестранно лице и следва да се посочи в Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, ако е установен в страна от ЕС (чл. 4, ал. 5 на ЗДДФЛ).
 
Например, ако български гражданин, трайно установен в Германия, е изпратен от немско дружество на работа в България:
 
-        по трудов договор по Кодекса на труда (КТ) или
-        като управител по договор за управление и контрол,
 
в българското дъщерно дружество, респ. клон, то доходите по трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от, б. “а“ или „з“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ на това лице следва да се декларират в Справката.
 
Или български гражданин, трайно установен в Испания, е регистрирал ООД в България и полага личен труд в него като управител на база вписване в търговския регистър (без писмен ДУК) - ако лицето получава възнаграждение за дейността си, то неговото възнаграждение също следва да бъде посочено в Справката по чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ.
 
Така, че в Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ не е задължително да има само чуждестранни имена.
 
•          Втори (разширен, отчитащ и разпоредбите на СИДДО) - посочват не само лица, които не са местни по смисъла на ЗДДФЛ, но и лица - чуждестранни граждани, които отговарят на критерий на местно лице за целите на ЗДДФЛ, но от гледна точка на СИДДО със съответна страна от ЕС, се считат с приоритет за местни лица за данъчни цели не на България, а на тази друга страна.
 
Този разширен подход следва да се приложи, когато не само България, но и друга страна от ЕС по вътрешното си законодателство третира същото лице за местно и има претенции също да облага световния му доход.
 
В този случай във всяко СИДДО (чл. 4. „Местно лице“ или в чл. 1 “Персонален обхват и местни лица“ в по-старите СИДДО) са заложени критерии, на база на които се решава с коя от страните лицето е по-силно обвързано икономически или в личен план. Именно за тази страна в крайна сметка се приема, че лицето е местно (установено в нея). Това означава, че именно тази страна има право да обложи световния доход на лицето, докато другата страна има право само на ограничено облагане (само за доходите с източник съответната страна), нищо че по вътрешното й законодателство лицето също е местно.
 
При този разширен подход чуждестранни лица, пребиваващи повече от 183 дни България, но с център на жизнените интереси извън България (или лицето не е гражданин на България според някои от по старите СИДДО), се считат за местни за данъчни цели не на България, а на другата страна по СИДДО, което означава, че не България, а другата страна от ЕС следва да обложи световния му доход, включващ и дохода с източник България.
 
Разпоредбите на ЗДДФЛ следва в случая да се пренебрегнат, защото СИДДО (а България има СИДДО с всички страни от ЕС) съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ са с приоритет спрямо разпоредбите на ЗДДФЛ.
 
За България остава само ограничено право на облагане - да обложи само доходът с източник страната (доходите от трудов договор по КТ, договор за управление и контрол, полагане на личен труд в българско ООД и др. доходи по трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).
 
При този подход България ще информира съответната данъчна администрация за реализираните в България доходи на всички лица, облагани за световния си доход в друга страна от ЕС, включващ и доходите им с източник България в страна от ЕС, а не в България, независимо, че според ЗДДФЛ, те може също да се третират като местни лица.
 
Считаме, че именно този втори подход е коректният. Най - сигурно би било, ако лицето би могло да представи на платеца на дохода и удостоверение за местно лице от съответните данъчни власти на страната, на която се счита местно лице, независимо къде е роден и на коя страна е гражданин.
 
Поради ниския пропорционален данък, въведен в България от 2008 г., е правило чуждестранните физически лица, които пребивават в България повече от 183 дни за 12 месечен период да твърдят, че са местни лица на България за данъчни цели и не следва да бъдат декларирани за целите на автоматичния обмен.
 
Затова ако чуждестранен гражданин твърди, че не само за целите на ЗДДФЛ, но и от гледна точка на СИДДО е местно лице за данъчни цели на България и поради тази причина не следва да бъде деклариран за целите на автоматичния обмен е добре да се разполага с Удостоверение за местно лице за целите на СИДДО, издадено от Дирекция „СИДДО“ на ЦУ на НАП. 
 
Ако лицето няма такова удостоверение би следвало да напише саморъчно декларация, с която да декларира, че е местно лице на България за данъчни цели, като изброи характеристиките, поради които отговаря на дефиницията „местно лице“, от гледна точка на съответното СИДДО. Ако според платеца на дохода, независимо от декларацията му, лицето не отговоря на изискванията за местно лице на България според съответното СИДДО - би следвало да го посочи за целите на автоматичния обмен.
 
И така, ако обобщим казаното до тук, в Справката по чл. 73а от ЗДДФЛ би следвало да се посочат доходи от трудови правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ на:
  • чуждестранни лица по смисъла на ЗДДФЛ, каквито са две групи лица:
-        лица които не са български граждани (в по-широк обхват - не са вписани в регистър „Население“) ипребивават по-малко от 183 дни в България за 12 месечен период и центърът на жизнените им интереси не е в България;
-        лица, които са български граждани, но центърът на жизнените им интереси е извън България.
  • чуждестранни лица, които са местни лица по смисъла на ЗДДФЛ, например, пребивават повече от 183 дни в България за 12 месечен период, но за целите на СИДДО се считат за местни лица на друга страна от ЕС. В този случай би следвало предприятията или самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи, да поискат от чуждестранните физически лица сами да посочат на коя страна се считат за местни лица, т.е. в коя страна ще облагат световния си доход, доколкото в нея е центърът на жизнените им интереси и съответно да им посочат данните за идентификация в тази страна – данъчен или социално-осигурителен номер.
Чуждестранни граждани на страна от ЕС, най-вече пребиваващи в България повече от 183 дни, които и за целите на СИДДО си остават местни лица на България, не следва да се посочват.
 
Желателно е обаче предприятията или самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи да разполагат с неоспорими доказателства, че и от гледна точка на СИДДО – лицето е местно на България. Добре е да се разполага с Удостоверение за местно лице за целите на СИДДО, издадено от Дирекция „СИДДО“ на ЦУ на НАП. 
 
При неоснователно не посочване на доходи по трудови правоотношения на чуждестранно лице е налице имуществена санкция в размер до 250 лв. на непосочено лице (чл. 82 от ЗДДФЛ).
 
 
4. Попълваната информация в Справката по чл. 73, ал. 5 на база начислени или изплатени доходи е?
 
Във всички разпоредби на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ се визират не придобити, не изплатени доходи, а начислени и/или изплатени доходи.
 
Доколкото при деклариране на доходи на местни лица за целите на данъчното облагане при парични възнаграждения е водещ принципът на паричния поток, т.е. не се облагат неизплатени доходи, визирането на информация за начислени доходи смущава (чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ). По въпроса липсват пояснения.
 
Единствено в т. 5 обаче на Указанията към Приложение № 1 за доходи от наем на недвижимо имущество, което се подаваше за целите на автоматичния обмен към Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2014 г. до 31. 01. 2015 г., бе посочено, че видът на информацията, попълвана в Приложение № 1 е диференциран според статута на декларатора, а именно:
  • предприятията – посочват начислени доходи;
  • физическите лица - посочват изплатени през годината. 
Може да се приеме, че диференцирането е логично, доколкото предприятията водят счетоводство и прилагат принципа на начисляване, а физическите лица - платци на доходи – не, и единствена разполагат с информация за изплатени възнаграждения.
 
Считаме, че:
  • след като във всички разпоредби на чл. 73а от ЗДДФЛ за целите на автоматичния обмен се визира информация за начислени и/или изплатени доходи и
  • по отношение на един от видовете доходи, подлежащ на автоматичния обмен, е дадено пояснение в Указания, утвърдени със Заповед на Изпълнителния директор на НАП (№ ЗМФ – 1422 от 04. 12. 2015 г., обн. ДВ, бр. 105 от 19. 12. 2014 г.) в кои случаи се посочват начислени, а в кои изплатени доходи,
то тези указания би следвало да се приложат и към всички останали доходи, подлежащи на автоматичен обмен, вкл. и към доходите по трудови правоотношения по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ. Не би било логично под един и същ термин „начислени и/или изплатени доходи“ да се разбират различни неща в зависимост от вида на дохода.
 
И още един път ще повторим, че разпоредбите на чл. 73а от ЗДДФЛ не визират тясното понятие „придобити“ или респ. „изплатени“ доходи, както например съвсем ясно е посочено в Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ.
 
Затова, според нас, би било неправилно в Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДФЛ предприятията да се ограничат само до посочване на информация единствено за изплатени от тях доходи.
 
Още повече, че както посочихме по-горе при договорите за предоставяне на персонал или при поемане на разходи на командировано лице в клон, на практика не се реализира пряко изплащане на възнаграждение от страна на българското предприятие. Съответно българското предприятие не би могло да знае дали преведените на трето лице суми са действително изплатени на конкретното лице.
 
И накрая ще обърнем внимание, че разпоредбата на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ визира всички начислени/изплатени доходи от трудови правоотношения, а не само облагаемите по реда на ЗДДФЛ, т.е. даже определени доходи да са необлагаеми по реда на ЗДДФЛ - те следва да се посочат.
 
 
5. Как следва да се попълват данните за доходи начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от трудови правоотношения? 
 
Справката се попълва само за лица, местни на страни от Европейския съюз. Ориентир в това отношение могат да бъдат кодовете от номенклатурата, посочена в т. 4 на Указаниeто. Те не се попълват за лица извън него, вкл. и за лица от Швейцарската конфедерация. Тя не е членка на Европейския съюз.
 
Справката се попълват индивидуално за всяко чуждестранно физическо лице - получател на доходи от трудови правоотношения. В зависимост от броя на лицата по трудово правоотношение се попълват съответния брой на част две от Справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ..
 
Посочват се доходите от трудови правоотношения, влизащи в широката дефиниция на на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, а не само тези по Кодекса на труда;
 
Диференцирано се представят доходи от т.н. специалната категория труд:
  • на борда на кораб (код 01);
  • шофьор (код 02);
  • в строителството (код 03);
  • наем на персонал (код 04);
  • на борда на въздухоплавателно средство (код 05);
  • на петролна платформа (код 06);
  • артист/спортист (код 07).
Ако на едно лице са начислени/изплатени доходи по повече от едно трудово правоотношение, информацията се попълва за всяко правоотношение поотделно.
 
Необходимо е работодателят да се снабди с лични данни за лицето - получател на дохода относно:
  • място на раждане (държава и населено място (гр./с);
  • държавата, на която лицето е местно /установено според Директивата;
  • адрес в държавата, на която лицето е местно;
  • идентификационен номер в държавата, на която лицето е местно, който може да бъдеданъчен идентификационен номер, социално-осигурителен номер, ДДС номер или друг вид идентификационен номер.
Във връзка с посочените данни на Интернет страницата на НАП е публикувана поясняваща информация относно попълването им, а именно:
 
•          полето, в което се посочват данни за идентификационния номер на лицето е задължително за попълване.
 
Справка за данъчните номера може да се прави в портала на Европейската комисия за онлайн проверка на данъчен идентификационен номер на гражданите на ЕС (TIN online check module). 
 
По изключение не се попълва в случаите, в които чуждестранното физическо лице не разполага с уникален идентификационен номер, но тогава задължително се попълват данни за датата на раждане.
 
  • мястото на раждане се попълва само при налична информация.